РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Варна , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202790 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
К. Й. Н. - ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №216/19.05.2021 год. на
Зам.кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се бланкетно, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, като не се
навеждат твърдения и искания.
В съдебно заседание , въз.Н., редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. По същество адв. Д. пледира за отмяна на
постановлението като излага съображения, че нарушението не е доказано от обективна
страна, доколкото автомобилът е бил с включени аварийни светлини и са се
извършвали товаро-разтоварни действия, което според ППЗДП не е забранено. На
следващо място според защитата нарушението не би могло да бъде осъществено, тъй
1
на муясто имало поставен знак за товаро-разтоварителна дейност. Претендира и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
изразява становище, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и че
в хода на производството не са допуснати твърдените процесуални нарушения.
Изтъква, че спрямо наказания има влязло в сила друго НП, потвърдено с решения на
ВРС и АдмС-Варна за същото нарушение. Поради това и пледира постановлението да
бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.04.2021г., около 10,40 часа, от служители на „Общинска полиция” ОД МВР –
Варна- свидетелите Д.Р., Н.П. и А.П. , изпълняващи служебните си задължения като
полицаи в горепосочената структура, било установено, че товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № В6242РР е паркирал върху тротоара в гр.Варна, на ул.“Софроний
Врачански“ № 23. Този пътен участък попадал във въведената „синя зона“, като имало
и поставени пътни знаци „В-27“. Автомобилът бил с поставени стикери „Ресторант -
Стария чинар“, като бил паркиран по протежението на тротоара, непосредствено пред
входната врата на помещение, находящо се на приземния етаж на сграда, разположена
на адреса. Задната му багажна част била с отворени врати, като в товарния отсек били
поставени щайги. До него, на тротоара имало паркиран и друг автомобил, като
служителите на реда изготвили фотоснимки на установеното и пристъпили към
съставяне на глоби с фиш. Щом видял служителите на реда и като възприел, че му се
съставя глоба с фиш, възз. направил възражение и поискал да му бъде съставен АУАН.
Поради горното св.Р. пристъпила към съставяне на АУАН на въззивника за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, в който посочила, че е паркирал товарния автомобил на
тротоар, с което създава пречки и опасност за останалите участници в движението.
АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който след запознаване със съдържанието
му го подписал, като вписал като възражение, че автомобилът е със запален двигател,
включени светлини и с отстояние 1,5 от стената. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той
депозирал и писмени възражения, в които навел доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила. Поискал да не бъде издавано наказателно
постановление.
2
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел
изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от
ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на възз. административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 05.07. 2021г.,
като на 07.07.2021г. той депозирал жалба срещу него.
В хода на съдебното производство като свидетели бяха разпитани свид. Д.Р. -
актосъставител и свидетелите Н.П. и А.П.- свидетели при установяване на
нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло.
Свидетелите си спомнят за случая, като посочват, че и автомобилът на възз. е бил
изцяло паркиран на тротоара.
Съдът приобщи към доказателствата по делото извадка от технически проект за
„Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централната градска част – зона 1“,
одобрен със Заповед № 1267 / 03.04.2018г. на Кмета на Община-Варна, отразяващ
съществуващото знаково пространство на съответното място, която кредитира като
относима към спора.
В хода на съдебното производство съдът изиска и приобщи по делото справка за
нарушител/водач от региона за въззивника. От същата е видно, че спрямо същия в
периода 2007г.- 2021г. са влезли в сила общо 5 НП и 7 фиша за различни нарушения на
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справка за собственост на МПС, заповеди и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
3
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП / на 07.07.2021г. видно от пощенското клеймо / и пред надлежния съд
– по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно
приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен
от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил
обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар. Налице е единствено между
фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани
ясно и недвусмислено. Поради това и съдът не сподел възражението в жалбата, че е
била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Фактологията по делото, навежда на несъмнен извод, че правилно АНО е приел, че
въззивника е извършил нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената
в АУАН и НП дата и на посоченото място е паркирал горепосочения товарен
автомобил върху тротоар, на необозначени за целта места, с което е създал пречки за
преминаване на пешеходците. Въззивникът не е ангажирал доказателства, че на
посочената дата и място автомобилът му не е бил паркиран там. Не ангажирал
доказателства и че друго лице е паркирало процесното МПС. Визираната като
нарушена материалноправна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-
вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.
Видно от текста на цитираната правна норма същата регламентира възможността за
престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това.
4
Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.)
паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно
на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС,
които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на
сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Т. е. тази правна норма
предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя е разрешено, като
регламентира условията, при които превозното средство може да бъде паркирано или
да престоява на позволено за това място. Две са предпоставките, за да се приеме, че
паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от
собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-
малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата. Място, определено за паркиране от собственика на пътя или
администрацията е място, обозначено с Пътен знак със специални предписания - група
"Д", Раздел V от Правилника за прилагане на закона движението по пътищата. Знак
Д19 "Паркинг" обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл.
55, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата в долната
част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което
паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и
разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е
предназначен, и начинът на паркиране. В случая по делото не е спорно, че собственик
на пътя е Община Варна по силата на §7, ал.1, т.4 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2,
ал.1, т.1 от ЗОС. Доказателства, че мястото е било обозначено и разрешено от
собствениците на пътя за паркиране не са ангажирани. От друга страна по несъмнен
начин в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства
е установено, че автомобилът на възз. се е намирал върху тротоара, а последният не е
измежду местата определени за паркиране. Фактът на какво отстояние е МПС от
сгради, както и какъв е неговия тонаж, в случая е ирелевантно, тъй като това би било
от значение само в случай, че паркирането е на място определено от собственика на
пътя, какъвто не е настоящия случай.
От показанията на тримата полицейски служители се установява, а и от изготвените
от св.Р. фотоснимки е безспорно видно, че превозното средство на възз. е било
паркирано на тротоара, като е видно и че макар да било с отворени задни врати,
водачът не е бил на място и в този момент не са се извършвали товаро - разтоварителни
дейности. На следващо място, от приложената по делото извадка от технически проект
за „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централната градска част – зона 1“,
одобрен със Заповед І 1267 / 03.04.2018г. на Кмета на Община-Варна, е видно, че на
ул.“Софроний Врачански“ има поставени два знака В-27, които съгласно чл.47 ал.3 от
5
ППЗДП забраняват престоя и паркирането.Поставен е и знак, указващ използването на
техническо средство „ паяк“. Така направената организация на движението,
съвместяваща наличие на места за паркиране в „синя зона“ и забрана за паркиране е
напълно ясна и непротиворечива с оглед характеристиките и възможностите за
паркиране и престой в „синята зона“.Това обстоятелство обаче е ирелевантно за
настоящият казус, доколкото нарушението, вменено във вина на въз.Н. касае
паркиране на тротоара, а не такова в „ синя зона“.
Съдът намира, че автомобилът, управляван от въззивника не е имал
характеристиката на „ престояващ“ съгласно т.44 на § 1 на ДР на ППЗДП, според която
„ престояващо ППС“ е ППС , спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товаро-разтоварни работи в присъствието на
водача. Видно от показанията на свидетелите, ,а и от приобщените фотоснимки, в
момента на проверката не са се извършвали товаро-разтоварни работи и водача не е
бил при превозното средство, поради което и то същото правилно е било прието за
паркирано.
Що се касае до твърдяното наличие на знак указващ наличието на рампа и
извършването на товаро-разтоварни дейности, тези твърдения категорично се
опровергават от посочената вече извадка от техническия проект, която отразява
съществуващото знаково стопанство на конкретното място, а и както бе спомената по-
горе в момента не са се извършвали товаро- разтоварителни дейности.
Безспорно е, че когато едно превозно средство е паркирано на тротоара , то
създава пречки за преминаването на пешеходци по него, като без значение дали в
конкретния пътен участък има интензивно движение на пешеходци и дали могат да се
движат по другия тротоар. Нещо повече обстоятелството, че конкретното превозно
средство е затруднило преминаването на пешеходците е видно дори от приложената по
делото фотоснимка, която изобразява пешеходец, принуден да се движи по пътното
платно, поради наличието на паркираното върху тротоара превозно средство.
Затова съдът намира, че правилно АНО е наложил санкция на основание чл.178е от
ЗДвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водач, който неправилно е паркирал на тротоар в населени места, като наложеното
административно наказание: „Глоба” от 50лв. е в минималния размер, предвиден от
санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от
възможност да го ревизира. Правилно е бил определен и субектът на нарушението-
въззивникът като водач на МПС.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната да паркира върху
6
тротоар. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение не само към закона, но и към
останалите участници в движението, каквито безспорно са пешеходците, чието
придвижване по тротоара е било затруднено от паркирания там автомобил.
Съдът намира, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира.
Нещо повече, видно от приложената по делото справка за нарушител/ водач възз . е
санкциониран многократно за различни нарушения на ЗДвП. Освен горното, видно от
публикуваните в интернет пространството съдебни актове достъпни през портала
https://legalacts.justice.bg/ възз. е наказван с влязло в сила НП за идентично нарушение
на ЗДвП, извършено на същото място на 01.08.2020г., като това НП е влязло в сила
след потвърждаването му на 21.04.2021г. от АдмС-Варна по КАНД № 610/2021 г. на
АдмС – Варна. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното
нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието
и нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по
чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на закона, като зачита правата и на другите участници в движението.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на Община – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на Община-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
7
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер
на 300 лв., както и списък с разноските на същата стойност. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/
е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №216/19.05.2021 год. на
Зам.кмета на Община Варна, с което на К. Й. Н. с ЕГН ********** за нарушение на
чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА К. Й. Н. с ЕГН **********, да заплати на Община-Варна, сумата
от 80/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8