№ 201
гр. Шумен , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:София Анд. Радославова
Светлин Ем. Стефанов
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500273 по описа за 2021 година
Производство е по чл. 274 и сл. от ГПК
По частна жалба с вх. № 833/31.05.2021г. (пощ. кл. от 27.05.2021г.)
депозирана от Е.. М. Б.., към момента в *** срещу Определение №
260307/17.05.2021г. по гр. д. № 120/2021г. по описа на РС – Нови пазар , пред
ШОС е образувано ч.гр.д.№210/2021г. Съдът е констатирал, че депозираната
жалба е изпратена по пощата направо в ОС – Шумен без по нея да е
изпълнена процедурата по чл. 275, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Поради посоченото с Разпореждане №67/04.06.2021г. производството по
ч.гр.д.№210/2021г. по описа на ШОС е прекратено и делото е изпратено на
НПРС за администриране на жалбата. След изпълнение на указанията, делото
отново е изпратено на ШОС в резултат на което е образувано настоящото
производство.
Жалбоподателят твърди, че с обжалваното Определение №
260307/17.05.2021г., първонстанционният съд неправилно е прекратил
производството по гр. д. № 120/2021г. по описа на РС – Нови пазар поради
недопустимост. Посочва, че има множество постановени решения, с които
държавният съдебен изпълнител е осъден да заплати вреди, каквато е и
неговата претенция. Поради горното моли обжалваният съдебен акт да бъде
отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от непредубеден
съдебен състав.
В срока по чл.276,ал.1 от ГПК, насрещната страна – С.С. – ДСИ при
ШРС посочва, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира
частната жалба за основателна по следните съображения :
1
Производството по гр. д. № 120/2021г. по описа на РС – Нови пазар е
образувано по искова молба подадена от Е.. М. Б.. срещу С.С., в която е
заявена претенция ответникът, в качеството на държавен съдебен изпълнител
при ШРС да бъде осъден да му заплати сумата 1730 лева – имуществени
вреди и 223 лева – неимуществени вреди и двете произтичащи от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело
№1882018г. по описа на ДСИ при ШРС. С Определение №
260307/17.05.2021г. е прекратил производството по посоченото делото, т.к. е
приел, че предявеният иск е процесуално недопустим. Посочил е, че
предявеният иск е за вреди от твърдени незаконосъобразни действия на ДСИ.
Позовал се е на разпоредбата на чл.441 от ГПК, според която за тези вреди
отговоря работодателят, в случая МП.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, т.к.
процесуалният закон изрично предвижда реда и начина на реализизация на
отговорността на държавния съдебен изпълнител при причиняване на вреди
от незаконосъобразно принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на
чл.441, ал.1 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди,
причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите. Този текст очертава разликата в
легитимираните ответници при искове за вреди причинени от
незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител. Когато се касае за
действия на частен съдебен изпълнител отговорността е лична, а за
действията на държавния съдебен изпълнител, какъвто е настоящият случай,
отговаря работодателят. По въпроса относно надлежната пасивна
процесуална легитимация при иск за вреди от действия на държавен съдебен
изпълнител има формирана и непротиворечива съдебна практика на ВКС
(Решение по гр. д. № 1629/2015 г., І V г. о. на ВКС и Решение от по гр. д. №
4321/2015 г., ІV г. о. на ВКС, Определение № 447 от 16.10.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3805/2019 г., IV г. о., ГК). В посочените актове на ВКС е възприето
становището, че съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите. Държавният съдебен изпълнител е в
трудови правоотношения с Министерство на правосъдието (чл. 278 от Закона
за съдебната власт), затова за вреди, причинени от негови действия към
увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при
условията на чл. 49 ЗЗД.
От изложеното е видно, че е налице съвпадение в правните изводи на
въззивния съд с изложените в обжалвания съдебен акт, което налага
потвърждаването му.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260307/17.05.2021г., с което поради
недопустимост е прекратено производството гр. д. № 120/2021г. по описа на
РС – Нови пазар.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3