Решение по дело №352/2022 на Административен съд - Стара Загора

              Р  Е  Ш  Е Н  И  Е   №

                         26.07.2022г., гр. Стара Загора

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА К.-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията К.-ГРОЗЕВА адм.д. №352 по описа на съда за 2022г.

Производството е по реда на чл.65, ал.4 от ЗОбС, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Т.К.Т.- Д. с посочен адрес *** против Заповед №754 от 19.05.2022г. издадена от Кмет на Община Казанлък, с която е постановено изземване на общински жилищен имот.

Оспорващата счита заповедта за незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Твърди, че единственият мотив за издаване на жалената заповед бил обстоятелството, че с друга заповед на Кмета на Община Казанлък било разпоредено прекратяване на наемното й правоотношение, като й бил даден едномесечен срок за доброволното освобождаване на общинският имот, както и обстоятелството, че същият не бил свободен. Въпросната заповед за прекратяване на наемното правоотношение обаче не била влязла в сила, тъй като била обжалвана от жалбоподателката и по нея било образувано а.д. № 271/2022г. в Административен съд Стара Загора, съотв. изходът по него не бил приключил с влязъл в сила съдебен акт. Въпреки че бил налице спор по отношение законосъобразността на тази заповед, същата послужила като мотив за издаване на процесната такава. По тези съображения се иска отмяна на заповедта за изземване на общински имот.

Жалбоподателката, редовно призована в с.з., не се явява и не се представлява. От пълномощник, адв. Ж., се депозира писмено становище, в което се поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. Т.-И., която оспорва жалбата. В хода по същество пледира за законосъборазност на процесната заповед.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С АЧОС № 675, съставен на 15.07.2009г. на осн. чл.56, ал.1, т.2 от ЗОС, §7 от ЗМСМА и §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, бил актуван УПИ с обща площ от 12 992 кв.м., с местонахождение кв. 386, УПИ  I, пл. № 8, ж.к Изток. /л.28/.

Съгласно Договор №8/15.02.2019г., сключен между Община Казанлък /наемодател/, представяна от Кмета и Т.К.Д. /наемател/, било постигнато съгласие за временно и възмездно ползване на жилище, реално първи етаж от къща, общинска собственост, находяща се в гр. Казанлък, ул. ***с обща площ от 98 кв.м. за задоволяване на жилищните нужди на наемателя и семейството му /л.24-25/. Със Заповед № 480/01.04.2022г. на осн. чл.46, ал.1, т.3 от ЗОбС и чл.36, ал.1, т.10 от Наредба №12 на ОбС Казанлък и във вр. с раздел III, чл.14, т.11 от договор №8/15.02.2019г. и Решение №17 от Протокол №3/25.03.2022г. на Комисията по чл.8 от наредба №12 Кметът на Община Казанлък разпоредил прекратяване на наемното правоотношение между Община Казанлък и Т.Д.. Заповедта била връчена на Д. лично на 04.04.2022г., като била обжалвана пред Административен съд Стара Загора, където било образувано а.д. № 271/2022г.

На осн. чл.65 от ЗОбС и Заповед № 480/01.04.2022г., Кметът на Община Казанлък наредил със Заповед № 754/19.05.2022г. изземване от Т.К.Т.Д. общински жилищен имот – къща с посочен административен адрес. Съгласно мотивите на заповедта, наемното правоотношение за ползване на общинския жилищен имот било прекратено със Заповед № 480/01.04.2022г., с която бил даден едномесечен срок за доброволното му освобождаване, като към момента на заповедта имотът не бил освободен. Предвид прекратените наемни отношения, имотът се ползвал без основание. Заповедта била връчена на жалбоподателката на 20.05.2022г., като същата записала, че възразява, тъй като Заповед №480 била обжалвана от нея пред съда и на същата не било дадено предварително изпълнение по реда на чл.60 от АПК.

 По делото се прилагат още: Заповед № 1123/28.10.2005г. /л.29/; АЧОС № 4167 от 03.06.2022 /л. 42/;

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: същата е процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице, в срока по чл.149, ал.1, вр. с чл.65, ал.4 от ЗОбС, против годен за съдебен контрол акт, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна, като съобрази следното:

Относно валидността на заповедта -  съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Т.е., материално компетентният административен орган, който да постанови изземването е Кметът на съотв. Община. В конкретния случай няма спор, че заповедта е издадена именно от Кмета на Община Казанлък, поради което и същата се явява валиден административен акт и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Процесният административен акт е издаден в надлежната писмена форма, подписан е от издателя си, съдържа изложени конкретни и ясни фактически и правни основания, които дават възможност от една страна адресатът му да разбере административното разпореждане, а от друга – прави възможно осъществяването на съдебния контрол върху законосъобразността на акта. Не са налице други съществени отклонения от изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за обявяването на заповедта за незаконосъобразна.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да има допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила, което да се е отразило върху истинността на правнорелевантните факти и на това основание да обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения акт.

С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърз и ефикасен способ за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание и пр. Посочената и в процесната заповед материално-правна разпоредба изисква наличие на три кумулативно дадени в нормата предпоставки – 1-  недвижим имот, който да е общинска собственост; 2- осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; 3 - това владение или държане да е без основание.

Липсва спор между страните, че жалбоподателката е ползвала въз основа на договор за наем общински жилищен имот, находящ се в град Казанлък, който е частна общинска собственост, като в случая това обстоятелство се установява и от приложните по делото писмени доказателства /вж. л. 28 и л. 42/. В заповедта освен правното основание на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, административният орган мотивира от фактическа страна акта с твърдението, че жалбоподателката  била с прекратен наемен договор за този имот /визира се Заповед №480/01.04.2022г./, не го била освободила в дадения й едномесечен срок за доброволно, т. е. ползвала го без основание.

В случая към момента на издаване на процесната заповед не е било спорно обстоятелството, че жалбоподателката е била в държане на процесния общински имот по силата на сключения от нея с Община Казанлък договор за наем №8/15.02.2019г.  Установява се обаче, че същият е бил прекратен с акт на Кмет на Община Казанлък /Заповед №480/01.04.2022г./, посочен и като фактическо издаване на процесната такава. Установява се обаче, че към датата на издаване на процесния акт -19.05.2022г., соченото за издаването й фактическо основание – Заповед №480/01.04.2022г. не е било влязло в законна сила, поради оспорването му пред този съд, където по жалба на Д. е било образувано а.д. № 271/2022г. Т.е. установява се по несъмнен начин, че към датата на постановяване на обжалваната заповед кумулативно дадените в закона три предпоставки за нейното издаване не са били налице, защото липсата на основание за ползване по см. на чл. 65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона, или по волята на страните, правна връзка, обуславяща владеенето или държането на общинския имот. Актът за прекратяване на наемното правоотношение, поради неоспорването му и предвид липсата на разпореждане по чл.60 от АПК не бил влязъл в законна сила към 19.05.2022г, съотв. не е породил, свързаните с него правни последици, поради което и жалбоподателката все още е имала правото да владее и държи конкретният бщински имот. Това означава, че към датата на издаване на процесната заповед за изземване, между страните по делото вече все още е съществувала създадената по силата на наемния договор облигационна връзка. Изложените като мотиви за издаването на процесната заповедта фактически обстоятелства не се установява за съответстват на установените по делото факти.

Съобразно обаче чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните заседания. В този случай и от служебно извършената проверка за движението по а.д. №271/2022г., с предмет оспорване на Заповед №480/01.04.2022г., пред Съда се установи, че с Решение № 272/23.06.2022г. съдът е отхвърлил жалбата на Т.Д. като неоснователна, като съдебният акт не е бил обжалван. Това вече има за своя последица и влизане в сила на Заповед №480/01.04.2022г. Ето защо, макар към 19.05.2022г. да не е било налице фактическото основание за издаване на акта по чл.65, ал.1 от ЗОбС, то към датата на приключване на съдебното дирене по това дело е налице проявление на обстоятелство, което да сочи, че Д. ползва / държи общински жилищен имот без правно основание. Удостоверява се и че, към датата на приключване на съдебното дирене, имотът е бил и предаден на Община Казанлък. 

По тези съображения, Съдът приема извод, че опорената заповед следва да се приеме за издадена и в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона, поради което и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, Съдът намира, че следва да уважи частично своевременно заявеното искане от ответната страна за присъждане в нейна полза на възнаграждение за юрисконсулт, като намира за неоснователна искането то да бъде в максималния размер, предвиден в НЗПП от 200 лева.

В действителност е налице процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, но делото е проведено само в едно с.з.,  липсва висока фактическа и правна сложност на спорао, поради което и справедливо ще се явява възнаграждение в размер на 100 лева, в какъвто размер е и минималния праг, предвиден в чл. 24 от НЗПП.

С оглед гореизложеното и на основание разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.К.Т.- Д. *** против Заповед №754 от 19.05.2022г. издадена от Кмет на Община Казанлък.

ОСЪЖДА Т.К.Т.- Д. ***, ЕГН ********** *** разноски  по делото, представляващи възнаграждение за  юрисконсулт в размер на 100 лева..

Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: