Решение по дело №87/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 130
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20237090700087
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №125

гр. Габрово, 12.12.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември  ................. през две хиляди двадесет и трета година  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ     

   

при секретаря  …..…ЕЛКА С................ и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 87 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Жалбоподателят „Ч. ***, чрез пр. представител е обжалвал Заповед №662/07.04.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово с искане същата да бъде отменена. 

В жалбата се твърди, че така постановената Заповед била недопустима и незаконосъобразна, тъй като било налице неправилно приложение на ЗУТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснована.

Излага се, че с процесната Заповед било постановено „Ч. П.“ЕАД доброволно да премахне твърдян незаконен строеж : “Основен ремонт на сгради с идентификатори 14218.508.386.4, 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7, 14218.508.386.8, изградени в УПИ I- з-д Благоев, кв. 36 по плана на гр. Габрово, състоящ се в изграждане на нови тухлени зидове със стоманено- бетонни пояси на втори, трети и четвърти етаж в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 от собственика „Ч. П.“ЕАД. Недопустимо и неправилно било да се твърди нарушения на втори, трети и четвърти етаж на сграда с идентификатор14218.508.386.4.

В жалбата се описва подробно фактическата обстановка, както и придобиването на процесния имот от Дружеството жалбоподател, като същото е съсобственик на по- големите части от парцела и сградите в него.  

Излагат се доводи за недопустимост на оспорената Заповед, тъй като същата била издадена на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ без да бил установен незаконен строеж със заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Процесната Заповед била издадена въз основа на Констативен протокол №2/14.03.2023г. като авторите на същия не били извършили физически контрол на място на сграда с идентификатор 14218.508.386.4 и 14218.508.386.8. С предходна Заповед №394/28.02.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово достъпа до строежа бил спрян, като била наложена забрана за извършване на строителство. Заповедта била обжалвана пред Административен съд София, който изпратил жалбата за разглеждане в Административен съд Габрово. По този начин, въз основа на така постановената Заповед достъпа до строежа бил препятстван и нямало как да се осъществи физически достъп до него от авторите на посочения Констативен протокол 02/14.03.2023г. Тъй като констативния протокол представлявал част от процедурата по издаване на заповед по чл. 225а от ЗУТ и представлявал негово фактическо и правно основание /мотиви/, то атакуваната заповед следвало да се предполага че е издадена без мотиви и без да се осъществи физически достъп на място.

Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ предвиждала заповедта да се издаде от Кмет или от упълномощено от него длъжностно лице. В тази връзка се излагат доводи, че оправомощения посочен издател на процесната Заповед нямал правото да издава подобни заповеди, тъй като кметът следвало да делегира правомощие по издаване на заповед на лице с материална и персонална компетентност- специалист, което не било налице в настоящия случай. В този смисъл посочената като издател М.Й.нямала качеството на длъжностно лице по смисъла на §1, т. 5 от КТ и не би могла да издава заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ поради липса на квалификация. Въз основа на тези аргументи се твърди, че оспорената Заповед е нищожна. В подкрепа на изложеното становище бил факта, че възражението на Дружеството с което се оспорва Констативен акт №2/14.03.2023г. не било обсъдено. По силата на т. 2 от ТР №4/22.04.2004г. на ОС на ВАС атакуваната Заповед подлежала на отмяна.

Незаконосъобразността на заповедта се обуславяла от неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на административно- производствените правила и необоснованост.

Твърди се, че в случая бил извършен текущ ремонт на сградите- в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 като била поставена ПВЦ дограма, която заменяла старата в сградата, а стоманено-бетонните пояси не променяли нито предназначението, нито конструкцията на посочената сграда. Те не били свързани с конструкцията на сградата и в своята цялост извършените СМР представлявали текущ ремонт.

Стоманено- бетонни пояси имало само на етаж 2 от сграда с идентификатор 14218.508.386.4.        

В жалбата се излага също, че съгласно §5, т. 43 от ЗУТ във вр. с чл. 151, ал. 1, т-. 1 от ЗУТ в процесната сграда бил извършен текущ ремонт, за който не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В случая липсвал строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ, както и не бил налице основен ремонт по смисъла на §5, т. 42 от ЗУТ. Не били изграждани нови тухлени зидове, а във връзка с подмяната на старата дограма  били възстановени части от зидовете, свързани с подмяната. Не се засягала конструкцията на сградата от извършените СМР и не се променяло предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

В сграда с идентификатор 14218.508.386.8 не били изграждани фундаменти, каквото било твърдението, а били запълнени с бетон три дупки в пода на сградата.  

 Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание отмяна на Заповед №662/07.04.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово, като незаконосъобразна и неправилна. Претендират се присъждане на разноски.

За ответника Зам. Кмет на Община Габрово, редовно призован, се явява процесуален представител, който заявява, че оспорва депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени съображения. Претендира се присъждане на разноски.

Заинтересованите страни:

- Т.В.Х. - редовно призована, не се явява в с.з..
- Т.В.Б. - редовно призована, не се явява в с.з..

- Д.В.Б. - редовно призован, не се явява.  Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат. Оспорва жалбата.

- С.Г.Г. - редовно призован, не се явява в с.з..
- Г. АВТО ЕООД - редовно призован, не се представлява в с.з.

- ***** ООД - редовно призован, се представлява от управител. Оспорва подадената жалба.

- С.И.Ш. - редовно призован, се явява лично в с.з. Оспорва жалбата.

- ЕТ "*****." - редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който оспорва жалбата.

- ***** ЕООД - редовно призован,  не се явява представител в с.з..

 Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Видно от приложени по делото писмени доказателства, включително Договор за търговско предприятие №201, т. I, рег. №2543, дело 845 от 30.08.2022г. на Служба по вписвания Габрово и констативен протокол- Акт №128, т. II, рег. №8709/27.10.2022г. собственик на 98, 6813% ид.ч. от правото на собственост и на сградите е „Ч. П.“ЕАД ЕИК207015569.

С приложен като доказателство по делото Констативен акт №2/14.03.2023г., съставен от служители на Община Габрово е установено, че е изграден „строеж“- “Основен ремонт на сгради с идентификатори 14218.508.386.4, 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7, 14218.508.386.8, изградени в УПИ I- з-д Благоев, кв. 36 по плана на гр. Габрово, кв. Тлъчници- VI част, ПИ с идентификатор 14218.508.386 по КККР на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. ***№154, представляващ премахване на част от старите външни /фасадни/ тухлени зидове и изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманено- бетонови пояси на втория, третия и четвъртия етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.4 и изграждане на 4броя фундаменти на първи етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.8, е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Така изложената фактическа обстановка е отразена и в оспорената Заповед №662/07.04.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово, като е записано че строежът не е завършен, но строително- монтажни работи не се извършват, тъй като същите са спрени в изпълнение на Заповед №394/28.02.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово.

В заповедта са посочени собствениците на имота, като Дружеството жалбоподател притежава най- голям дял от имота- 98, 6813% от правото на собственост. Отразени са също и носителите на други вещни права.    

Констатирано е също, че строежът е изпълнен без издадено от Главен архитект на Община Габрово Разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, поради което е прието, че е налице нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Според АО, възприемайки изложените в заповедта факти налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Строежът е IV категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, в) от ЗУТ и чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Като извършител на строежа е посочен „Ч. ***.

С Писмо №УТ-01-01-35#1/15.03.2023г. собственикът на строежа е бил уведомен за отразените в Констативен протокол №2/14.03.2023г. констатации относно законността на строежа, като чрез упълномощено лице същият е депозирал възражение до Община Габрово № УТ-01-01-35#2/15.03.2023г., което е разгледано и не е възприето от административния орган. Постановена е процесната Заповед с която е наредено премахването на описания незаконен строеж. 

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, заключението по която е оспорено в определени части от страните и е прието от съда като доказателство по делото. Вещото лице е отразило в заключението си, че стоманено- бетонни пояси са изградени на втори етаж в сграда с идентификатор 14218.508.386.4, като същите не са свързани с конструкцията на сградата, не я променят и не изменят носимоспособността на сградата, в която са изградени. Експерта посочва и подменената дограма в същата сграда, както и описва извършените СМР в същата, като пояснява че са подменени обрушени и компрометирани тухли в зидовете с нови енергийно ефективни керамични блокове за зидане. В експертизата е посочено също, че в сграда с идентификатор 14218.508.386.8 няма изградени фундаменти, а единствено три бетонни квадратни плочи на пода, като така извършените ремонти според експерта не са свързани с конструкцията на сградата където се намират и не я променят конструктивно.   

            Според вещото лице извършените дейности в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 представляват текущ ремонт.

            В съдебно заседание експерта пояснява, че не са извършени дейности по премахване и преместване на съществуващи зидове, като те напълно запазват вида и размерите си. Фасадните стени имат само ограждаща функция и не са носещ конструктивен елемент, което не засяга конструкцията на сградата.

            В останалите посочени сгради, освен коментираните с идентификатор 14218.508.386.4 и с идентификатор 14218.508.386.8 строителни дейности не са извършвани.

            За изясняване на правния спор от фактическа страна е допуснато изготвяне на заключение по нова СТЕ, която да допълни въпросите по които първоначално определеното вещо лице не е дало ясен и категоричен отговор или не е отговорило напълно.

            В заключението си второто вещо лице потвърждава факта, че основните строително дейности са осъществени в сграда с идентификатор 14218.508.386.4, като подробно посочва подменените тухли в зидовете на сградата, както и изградените изцяло с нови тухли стени. Според вещото лице, чието заключение е прието от съда като доказателство по делото, налице е изграждане изцяло на стени с нови тухли в сграда с идентификатор 14218.508.386.4, като са подменени цели външни/ограждащи стени в цялото поле от колона до колона и от горна до долна греда. Налице са и частично подменени участъци, но те са малко. В уверение на изложеното вещото лице е направило детайлно описание и посочване на изградените цели стени и участъци в процесната сграда. Според експерта при така изпълнената нова зидария  натоварването върху носещата стоманобетонова греда се променя, тъй като новия зид е изграден от керамични тухли с вертикални кухини с по- малко обемно тегло. В този смисъл извършените СМР по ограждащите стени на сградата не засягат строителната конструкция, но имат отношение към общата устойчивост на сградата. Отлетите стоманобетонови пояси в двата си края стигат до колоните, но видимо нямат връзка с тях, като ролята им е да намалят височината на тухления зид, който на втория етаж е с височина 3, 60м. Промяната на един вид тухли с друг вид води до промяна на натоварването на гредите и от там на конструкцията, като това се дължи на различното обемно тегло на двата материала.

            Според експерта не са налице посочените фундаменти в сграда с идентификатор 14218.508.386.8.

 Вещото лице свидетелства за подмяна на страната дограма в сградата, както и за запълване на формираните при тази подмяна отвори в стените. Според експерта извършеният ремонт в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ.   

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

 В оспорената Заповед №662/07.04.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово и съставения КА№2/14.03.2023г. е посочено, че за извършения строеж в Община Габрово не са представени строителни книжа. Цитираното обстоятелство не се спори от „Ч. *** и неговия процесуален представител по делото. Твърди се, че осъществените СМР представляват „текущ ремонт“ по смисъла на ЗУТ, а не „основен ремонт“, който следва да се квалифицира като „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ и за който да се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж съобразно чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ.

Безспорно установено по делото е, че строителните дейности са изпълнени основно в сграда с идентификатор 14218.508.386.4, като в посочената сграда с идентификатор 14218.508.386.8 на първия етаж от същата са осъществени 4 броя фундаменти. В останалите сгради с идентификатор 14218.508.386.5, с идентификатор 14218.508.386.6 и с идентификатор 14218.508.386.7 няма данни за извършени СМР.     

Процесната сграда с идентификатор 14218.508.386.4 представлява строеж от IV категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, в) ат ЗУТ и чл. 8, ал. 3 от Наредба 01/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.  Съгласно посочената разпоредба от ЗУТ в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, като с оглед характеристиките на процесната сграда, същата отговаря на „четвърта категория“- производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях.

В тази насока е и посочената в заповедта разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, а именно че „Видовете строежи от четвърта категория, буква "в", са производствените сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 50 до 100 работни места включително и съоръженията към тях.

Не се споделят доводите в тази насока на пр-. представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че предвид характеристиките на сградата, а именно нейната обща площ /РЗП/ същата отговаря на критериите да бъде категоризирана като от „трета категория“. В случая имаме данни единствено за общата площ на сградата, не и за работните места предвид състоянието й към момента. За да бъде определена като „строеж от трета категория“ сградата следва да отговаря на характеристиката : „Производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 100 до 200 работни места и съоръженията към тях“, което към момента предвид лошото състояние на сградата няма как да бъде установено и доказано.

В чл. 6, ал. 3 от Наредба е указано, че „Видовете строежи от трета категория, буква "в" - жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места включително за посетители“, което изискване не отговаря на параметрите на процесната сграда с идентификатор 14218.508.386.4.

Съгласно чл. 225а от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. 

Следователно, съобразно посочените по- горе разпоредби на ЗУТ и установите факти в хода на административното производство, компетентен орган в случая да се произнесе по отношение законността на извършените строителни дейности в процесната сграда е кмета на Общината или упълномощено от него длъжностно лице.

Неоснователни са доводите на пр. представител на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед, тъй като същата не била подписана от Кмет на Община Габрово или упълномощено от него длъжностно лице по реда на чл. 225а от ЗУТ, а подписалия Заповед №662/07.04.2023г. Зам. Кмет на Община Габрово не притежавал необходимата квалификация.

Видно от представена като доказателство по делото Заповед №714/18.04.2023г. на Кмет на Община Габрово за периода от 19.04.2023г. до 21.04.2023г. на подписалия процесната Заповед Зам. кмет на Община Габрово на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е възложено да взема решения по компетенциите, съгласно чл. 44 от ЗМСМА за посочения период от време.

Липсват данни по делото да е налице упълномощаване на Кмет на Община Габрово по смисъла на чл. 225а ЗУТ на длъжността лице, по силата на което да са делегирани правомощия и което да издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.    

В чл. 44 от ЗМСМА са посочени правомощията на Кмета на общината, включително и тези изрично предвидени в чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ. При отсъствие на Кмета, същият възлага своите функции на определено длъжностно лице, но това оправомощаване е различно от нарочното упълномощаване по реда на чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ. В случая възлагането на функциите на Кмета на общината са предоставени общо, без да е изрично посочено, че е налице упълномощаване по реда на ЗУТ. Именно поради тази причина не е налице и оправомощеното лице да притежава необходимата квалификация за да издава заповеди от рода на процесната. Кмета на общината също не е задължително да притежава необходимата квалификация, опит и образование за да издава подобни заповеди по реда на ЗУТ. Функциите му са възложени от разпоредбите на посочения нормативен акт без оглед на квалификация и образование. В качеството си на Кмет на общината същият може да възлага за определен период от време друго длъжностно лице от общината да изпълнява всички негови функции, като това оправомощаване е различно от нарочното упълномощаване по реда на чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ.

По изложените съображения не се възприемат доводите за нищожност на оспорената заповед заявени от пр. представител на жалбоподателя. Съдът намира заповедта за постановена от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на правомощията му.

Не се споделят и доводи за допуснати съществени нарушения в хода на проведеното административно производство, а именно че Констативния протокол №№2/14.03.2023г. е съставен от длъжностни лица, които не са влезли в проверяваната сграда, съответно не са отразили достоверно извършените строителни дейности в протокола, а оттам в заповедта, предмет на настоящото съдебно производство.

В съдебно заседание са разпитани Я. Ж. и Т.Т., участвали в качеството си на длъжностни лице в Община Габрово при извършени проверки в процесния имот. Я. Ж. заявява, че участвала в предходна проверка от 13.02.2023г., при което установила в Констативен протокол №1/13.02.2023г. извършените в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 строителни дейности, както и такива в останалите посочените в заповедта сгради. Въз основа на така съставения КП била постановена Заповед №394/28.02.2023г. са спиране на СМР и забрана за достъп до сградата. Ж. описва констатациите при извършения оглед на сградата с идентификатор 14218.508.386.4, като по останалите сгради в имота нямало следи от извършени ремонтни дейности. По време на втората проверка, при която присъствал и Т.Т. служителите на Община Габрово не били допуснати до обекта, тъй като била налице постановена заповед за забрана на достъпа. По тази причина проверяващите не били влезли в процесната сграда, а се позовали в Констативния протокол №2/14.03.2023г. на извършените предходни проверки и установени констатации за СМР, както и от външния оглед на сградата.   

     В посочения Констативен протокол от 14.03.2023г. са отразени факти и обстоятелства, които впоследствие са залегнали в процесната Заповед №662/07.04.2023г. Същите се съдържат в административната преписка по издаването на заповедта, включително и резултати от извършени предходни обекти и констатации по отношение на проверяваната сграда с идентификатор 14218.508.386.4. Въпросният констативен протокол като акт е част от процедурата по издаване на обжалваната заповед, за която е налице изискването да е мотивирана с посочени фактически и правни основания. При положение че в нея не са включени факти или обстоятелства, няма пречка същите да се съдържат и в други документи съдържащи се в административната преписка по издаване на заповедта. В тази връзка няма как да се приеме, че посочения Протокол от 14.03.2023г. е опорочен до каква степен, че да се приеме че същият няма правна стойност. Същият е съставен и подписан от длъжностни лица по повод осъществена от тях дейност по проверка и отразява факти и обстоятелства. За част от тях същите са се убедили при извършени предходни проверки. Други са установили на място при извършен оглед отвън на сградата, тъй като достъпа до вътрешността й е бил ограничен. От друга страна посочения Констативен Протокол като документ с доказателствена стойност, която не е оборена в настоящото производство е част от административната преписка по издаване на обжалваната Заповед, т.е. същият е част от процедурата и няма своето самостоятелно значение извън административното производство, като не подлежи самостоятелно на съдебен контрол. 

Съгласно разпоредбата на чл. 148 ал. 4 от ЗУТ Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство. Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.

В §5, т. 38 от РД на ЗУТ е записано, че "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В §5, т. 43 ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието "Текущ ремонт" на строеж, като това е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:

а) засяга конструкцията на сградата;

б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата;

в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

Спорният момент при обсъждане на процесната Заповед на Зам. кмет на Община Габрово е дали описаните строителни дейности в нея представляват текущ или основен ремонт.

Не се оспорва факта, че за строежа в Община Габрово не са представени строителни книжа, като не се спори и отразеното че строежът е собственост на Дружеството жалбоподател- „Ч. П.“ЕАД.

Строежът е описан като “Основен ремонт на сгради с идентификатори 14218.508.386.4, 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7, 14218.508.386.8, изградени в УПИ I- з-д Благоев, кв. 36 по плана на гр. Габрово, кв. Тлъчници- VI част, ПИ с идентификатор 14218.508.386 по КККР на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. ***№154, представляващ премахване на част от старите външни /фасадни/ тухлени зидове и изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманено- бетонови пояси на втория, третия и четвъртия етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.4 и изграждане на 4броя фундаменти на първи етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.8, е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Не се спори факта, че строителни дейности в сгради с идентификатори  14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7 не са извършвани, като съдът намира, че въпреки че същите са посочени в оспорената Заповед, то никъде в мотивите или в административната преписка или в съдебно заседание, както и в заключенията на вещите лица, изготвили СТЕ по делото не се споменава за такива ремонти в посочените сгради. Посочването на сградите единствено в описанието в заповедта, без да се конкретизира дали в тях са извършвани строителни дейности и какви са те не опорочава процесната Заповед до степен, налагаща нейната отмяна.

В обжалвания ИАА е посочено изграждане на 4броя фундаменти на първи етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.8. не се конкретизира какво точно представляват тези фундаменти и дали за изпълнението им са необходими одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Вещите лица изготвили заключение по допуснатите СТЕ по делото са единодушни като заявяват, че на място в посочената сграда има четири дупки, запълнени с бетон, които не могат да се квалифицират като фундаменти. Според експерта това са по- скоро запълнени останали технологични отвори от стара производствена дейност. Местата на отлетия бетон са разположени хаотично и нямат връзка с конструкцията.      

От заключенията на двете вещи лица и обясненията им в съдебно заседание се налага извода, че извършените дейности в сграда с идентификатор 14218.508.386.8. не представляват нито „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, нито „основен ремонт“, което да налага за изпълнението им да са необходими одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

В  сграда с идентификатор 14218.508.386.4, изградена в УПИ I- з-д Благоев, кв. 36 по плана на гр. Габрово, кв. Тлъчници- VI част, ПИ с идентификатор 14218.508.386 по КККР на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. ***№154, са извършени СМР, описани като премахване на част от старите външни /фасадни/ тухлени зидове и изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманено- бетонови пояси на втория, третия и четвъртия етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.4. 

Според вещото лице Х.П., изготвило заключение по СТЕ по делото описаните стоманено- бетонови пояси на втория етаж не променят конструкцията на сградата и нейната носимоспособност, тъй като същите не са свързани с колоните в сградата. Вещото лице пояснява, че тяхното значение е за укрепване на стените, тъй като етажа на който са изградени е с по- голяма височина на стените и това било обичайна практика.

 В заповедта са описани също и строителни дейности състоящи се в премахване на част от старите външни /фасадни/ тухлени зидове и изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманено- бетонови пояси на втория, третия и четвъртия етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.4.

Според вещото лице Х.П., изготвила заключение по първата допусната СТЕ подмяната на тухли била частична, на компрометирани такива или на редове като в случая според експерта това било „текущ ремонт“. Част от подменените тухли били поради необходимост от запълване на отвори от подмяната на дограма в сградата или запълване на отвори в стените. Заменените тухли били нови, с по- ниско тегло и подобна подмяна не влияела на носимоспособността на сградата, като не се отразявала на нейната конструкция.

Вещото лице С.Б. изготвила заключение по втората СТЕ описва подробно подменените тухли. Също заявява че част от тях запълвали отвори или възникнали такива при подмяна на дограмата. Други заменяли разрушени или обрушени стари тухли, като според експерта подобна подмяна влияела на товаромосимостта на сградата, а оттам и конструктивно тъй като теглото на новите тухли било различно от това на старите, а при промяна в случая се отчитали както по- леки, така и по- тежки тухли от първоначално вложените.

Вещите лица са категорични по въпроса, че подмените тухли в случая са нови, различно като качество, състав и характеристики от първоначално вложените в процесната сграда.

Изложеното се подкрепя и от показанията на св. С.Г., който заявява че знае сградата от момента на закупуването й. същата била в лошо състояние и това наложело извършените строителни дейности и ремонти. Подменена била дограмата, като вследствие на подмяната имало образувани отвори, които трябвало да бъдат запълнени. Изградени били нови стени или възстановени стари поради компрометиране на тухлите. Ремонтите били изпълнени от друга фирма по поръчка от дружеството жалбоподател.

Вещото лице С.Б. описва подробно изградените нови зидове, като подчертава че трудно може да се разграничи дали това са изцяло нови или възстановени стари зидове на сградата. Вещото лице онагледява в представено заключение и на коя стена конкретно колко и какви нови тухли са подменени. Според експерта и приложените скици към заключението изградени с нови тухли изцяло са част от ограждащите /фасадни/ зидове на процесната сграда. В този смисъл вещото лице заявява, че изградените зидове представляват „основен ремонт“ на сградата, като същият има характеристиките на „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ.     

Според §5, т. 42 от ЗУТ "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

В §5, т. 43 от ЗУТ е указано, че "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:

а) засяга конструкцията на сградата;

б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата;

в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях

В случая при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключенията на двете СТЕ се налага извод, че извършените строителни дейности представляващи премахване на част от старите външни /фасадни/ тухлени зидове и изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманено- бетонови пояси на втория, третия и четвъртия етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.4 представляват „Основен ремонт“. Видно от заключенията на вещите лица същите СМР не попадат в характеристиката на §5, т. 43 от ЗУТ, тъй като според в.л. Б. с подмяната на цели фасадни зидове/стени се засяга конструкцията на сградата тъй като тухлите вложени при подмяната са с различно тегло от първоначалните стари такива. В случая според експерта са извършени дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата.

Вещото лице С.Б. заявява категорично, че извършените в сграда 14218.508.386.4 СМР представляват „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Съдът възприема заключението на вещото лице С.Б., тъй като същото в отделни части е по- конкретно от това на в.л. Хр. П.. Налице е онагледяване на строителните дейности, като изрично е посочено кои тухли или зидове са подменени. Освен това заключението е по- пълно, мотивирано и обосновано в тези му части досежно изградените зидове в сграда с идентификатор 14218.508.386.4.

За посочените по- горе строителни дейности както е записано в чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ е необходимо да има издадени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито в случая липсват. Това определя процесния строеж като незаконен и обуславя законосъобразност и правилност на оспорената Заповед. 

  Строителните дейности, както е отразено в административната преписка, включително приложени Констативен акт №2/14.03.2023г. и Заповед №394/28.02.2023г. на Зам. кмет на Община Габрово се извършват към момента на проверките, но с последната посочена Заповед същите са спрени, като не се осъществяват и при постановяване на процесната Заповед №662/07.04.2023г. на Зам. кмет на Община Габрово. 

 По тази причина вероятно, с оглед изложеното в административната преписка по издаване на оспорения акт административния орган е приел, че не са налице предпоставките както за приложение на §16 от ПР на ЗУТ, така и на §127 от ЗИД на ЗУТ.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая разпоредените последици се следват, с оглед установеното посочено по- горе досежно законността на строежа.

 

 

 

 

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата предпоставки: 1. извършен строеж, 2. същият да е незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, но и 3. спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на т. 2 на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни книжа- инвестиционен проект и разрешение за строеж.

 

 

 

 

В Заповедта и съставения Констативен акт като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ. Съгласно ал.1 на чл. 148 " Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон", а съгласно ал.4 "Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство. Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект". Липсват данни и не са налице доказателства представени по делото, които да сочат, че тези изисквания са били спазени от страна на Дружеството жалбоподател.

 

 

 

 

 

 

 

 

В жалбата не се сочи за наличието на други пороци допуснати от административния орган при издаването на обжалвания административен акт, освен посочените и обсъдени по-горе, а такива не бяха констатирани и от съда, поради което следва да се приеме, че при издаването на обжалваната Заповед не са допуснати процедурни нарушения, като според настоящия състав на съда правилно е приложен и материалния закон, оспорената Заповед е издадена при спазване на всички изисквания за законосъобразност от страна на административния орган издал същата, посочени са фактическите и правни основания, обуславящи нейното издаване и същата отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Липсват доказателства относно допуснати нарушения съставляващи основания съгласно чл. 146 от АПК, които да обуславят незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

По делото  

 

 

 

ответната по жалбата страна- Община Габрово се представлява от юрисконсулт, като е поискала присъждане на съдебни и деловодни разноски. В конкретния случай съдебните и деловодни разноски от страна на Община Габрово, се свеждат до заплащане на следващото се съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК юрисконсултско възнаграждение, както и внесен депозит за СТЕ в размер на 500 лева. Предвид този изход на делото, жалбоподателят „Ч. *** следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Габрово сума в размер на 1750.00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1250 лева, явяващо се минималното такова съгласно новата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК /ДВ, бр.8, 2017 г./, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 8, ал. 2, пр. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и депозит за вещо лице в размер на 500 лева.

С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването и на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят „Ч. П.“ЕАД следва да заплати на заинтересованата страна за която акта е благоприятен- ЕТ“***“*** сума в размер на 500 лева, представляваща разноски по делото- депозит на вещо лице за СТЕ.

 

 

 

 

Предвид изложеното обжалваната Заповед №662 от 07.04.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово, издадена на основание чл. 225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е правилна и законосъобразна и не страда от твърдяните в жалбата пороци вследствие неспазване или неправилното прилагане на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

 

 

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Габрово

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на „Ч. ***, против Заповед №662/07.04.2023г. на Зам. Кмет на Община Габрово, като неоснователна и недоказана.

 

 

 

 

ОСЪЖДА „Ч. П.“ЕАД гр. Габрово да заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал.4 от АПК в полза на Община Габрово сумата 1750.00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, представляващи разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение за оказана правна помощ и депозит на вещо лице.

ОСЪЖДА „Ч. П.“ЕАД гр. Габрово да заплати на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ЕТ“***“*** сумата 500.00 /петстотин/ лева, представляващи разноски по делото- депозит на вещо лице.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: