МОТИВИ към НОХД №2520/2009 г.:
Обвинението е против подсъдимия М.Г.М. *** за престъпление по чл.293а от НК.
Подсъдимият М.Г.М. се обвинява за това, че в периода от 04.07.2007 г. до 04.07.2008 г. в
гр.П., след като е бил осъден да изпълни парично задължение в размер на
29 000 щатски долара, равняващи се на 48 311 100 неденоминирани
лева с влязъл в сила съдебен акт -
Присъда, постановена по ВНОХД №110/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд, в продължение на една година от влизането й в сила, считано от 04.07.2007 г.
не е изпълнил задължението си към кредитора - В.И.К. ***, въпреки наличието на
парични средства за това.
При проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият М.М. прави
самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
С присъда,
постановена по ВНОХД №110/2007 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият М.М. е признат за виновен в това, че на
19.11.1998 г. в гр.П. с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил заблуждение у свидетелката В.И.К.
***, като с това й е причинил имотна вреда в размер на 29 000 щатски
долара, равняващи се на 48 311 100 неденоминирани лева, като
причинената вреда е в големи размери и на основание чл.210, ал.1, т.5 от НК,
във връзка с чл.209, ал.1 от НК е осъден на три
години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Уважен е
предявения от свидетелката К. граждански иск за сумата от 29 000
щатски долара, равняващи се на 48 311 100 неденоминирани лева,
представляващи обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
като подсъдимият Момичиловеосъден да заплати на К. цитираната сума.
Присъдата на
Пазарджишкия окръжен съд е обжалвана от М. пред Върховния касационен съд, като
е изменена единствено относно режима на изтърпяване на наказанието, като е
отложено за изпитателен срок от три години. В останалата част присъдата на
Пазарджишкия окръжен съд е потвърдена. Същата е влязла в законна сила на 04.07.2007 г.
В продължение
на една година от влизане в сила на присъдата свидетелката К.
многократно търсила подсъдимия М., с
въпоса
кога ще изпълни дълга си. Подсъдимият отговарял първоначално
уклончиво, а след това заявил на свидетелката, че няма никакво намерение да
изпълни задължението си .
През указания
период /от 04.07.2007 год. до 04.07.2008 год./ подсъдимият М. е
разполагал с парични средства, достатъчни , за да изпълни паричното си
задължение към свидетелката К.. На 19.07.2007 г. той продал свои недвижими
имоти, находящи се в гр.П. на стойност 299 570 лева, която сума
получил в брой на 31.07.2007 год. Подсъдимият М. обслужвал
редовно свои кредити към различни търговски банки, някои от които погасявал
предсрочно. Единствената причина, поради която подсъдимият М. неизпълнил
паричния си дълг към свидетелката К., включително и към настоящия момент е липсата
на желание за това.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите В.К., И.К., както и
писмените доказателства приложени по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият М.Г.М. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.293а от НК,
като в периода от 04.07.2007 г. до
04.07.2008 г. в гр.Пазарджик, след като е бил осъден да изпълни парично
задължение в размер на 29 000 щатски долара, равняващи се на
48 311 100 неденоминирани лева с влязъл в сила съдебен акт - Присъда, постановена по ВНОХД №110/2007 г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в продължение на една година от влизането
й в сила, считано от 04.07.2007 г. не е изпълнил задължението си към кредитора
- В.И.К. ***, въпреки наличието на парични средства за това.
Безспорно от показанията
на свидетелката К. и самопризнанието на подсъдимия се установи, че фактическия
състав на изпълнителното деяние е налице. От обективна страна се установи, че подсъдимият
М. дружеството е бил задължен да изплати на свидетелката К. сумата по влязлата
в сила присъда и то по силата на последната, като в продължение на една година,
считано от влизане в сила на осъдителното присъда на съда, същият е бездействал
и задължението въобще не е погасявано.
Фактическият състав на
престъплението предполага и наличие на парични средства или имущество в
патримониума на длъжника от кредитора да може да удовлетвори задължението си.
Не е спорно по делото,
вино от представените писмени доказателства, че в този едногодишен срок
подсъдимият е имал възможността да удовлетвори вземането на К. от налични
парични средства в неговото налично имущество.
Но подсъдимият е
осъществил изпълнителното чрез бездействието си - неизпълнение на задължение,
установено с влязъл в сила съдебен акт. При това не просто неизпълнение, а
неизпълнение в изрично очертания от законодателя срок - една година от влизане
в сила на съдебен акт, в случая присъдата по ВНОХД №110/2007 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк
умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на
деянието, именно съзнавал е, че е задължен парично
с влязъл в сила съдебен акт, че има парични средства и имущество, с
които да удовлетвори кредитора и е искал настъпването на
общественоопасните последици, като въпреки това не е изпълнил влязлото в
сила решение.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия М.М. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на престъплението, която е висока. Престъплението по чл.
293а НК е едно от престъпленията срещу правосъдието - от групата на онези,
които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите
на съдебната власт, тъй като е посегателство, което възпрепятства изпълнението
на вече взето от съда решение.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се
има предвид начина на извършване, чрез изразено престъно
упорство.
При
преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства, съдействието при установяване на фактическите
обстоятелства с оглед направените самопризнания, а като отегчаващи – предишните
осъждания, високата стойност на задължението и продължителния период на
неизпълнение на същото.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва
да се наложи наказание на подсъдимия М.Г.М. при условията на чл.58а от НК,
във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на
явяване за подпис два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и
Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 200 часа за ЕДНА ГОДИНА.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбата на чл.58а от НК по
следните съображения:
Разпоредбата
на чл.58а от НК има, касае определяне на наказанието и има материално правен
характер, което определя приложението й занапред, т.е. след влизането й в сила
с ДВ. бр.27 от 10.04.2009 г. В случая деянието е извършено от подсъдимия М.
преди влизането в сила на въпросната разпоредба, но общото правило относно
приложение на по-благоприятен за дееца закон регламентирано в чл.2, ал.2 от НК
е игнорирано със специалната разпоредба на §65 от ПЗР на ЗИДНК според, която
досегашния ред за определяне на наказанието по чл.373, ал.2 от НПК /чл.55 от НК/ се прилага по неприключилите дела, по които съдът е взел решение за
провеждане на предварително изслушване по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто не е
настоящия казус.
Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание
на подсъдимия и трайно, явно незачитане на правовия ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: