№ 2484
гр. С., 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А.СТ.Я.
при участието на секретаря А.М.М.
Сложи за разглеждане докладваното от А.СТ.Я. Гражданско дело №
20211110134442 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ – редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.
Й.а, с пълномощни, представени днес.
ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – редовно призован, представлява се от адв.
М., с пълномощно, представено днес.
ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – редовно призован, представлява се от юрк.
М., с пълномощно по делото.
Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА писмо от 20.10.2021 г. на Заместник-министъра на
здравеопазването, видно от което е уведомил националните консултанти в
съответните медицински специалности за определяне на специалисти за вещи
лица.
ДОКЛАДВА удостоверение от НОИ от 30.09.2021 г., в което са
посочени получените от ищците във връзка със смъртта на техния
наследодател обезщетения от общественото осигуряване.
ДОКЛАДВА писмо от 30.09.2021 г. от *******, към която е приложена
медицинската документация, изискана от съда по реда на чл. 186 ГПК.
Адв. Й.а – Поддържам предявените искове. Запозната съм с проекта за
доклад. Нямам възражения по същия. Освен изложените вече обстоятелства
1
относно проведеното на починалия в ******* лечение, уточняваме, че на
27.12.2018 г., в 18:30 часа му е назначена лечебна физкултура /ЛФК/. Това е
отразено на стр. 71 от историята на заболяването, която ние сме представили
с исковата молба На 29.12.2018 г. е направено образно изследване -
рентгенография на бял дроб и сърце, в резултата е отразено плеврален излив
вляво /на стр. 144 от същата история на заболяването/. Следва интубиране на
същата дата в 22:00 часа, включване на изкуствена белодробна вентилация
/на стр. 116 от историята на заболяването/. Всички тези обстоятелства
доуточнявам във връзка с твърдението в исковата молба, че смъртта е
настъпила поради лекарска грешка. Твърдя, че тази назначена лечебна
физкултура - извършено раздвижване на пострадалия, е довела до
перфорацията на белия дроб, която е настъпила в същия ден. Както се вижда,
констатирана е в образното изследване, предприети са действия. Очевидно
обаче несполучливи. Допълвам исковата молба в този смисъл. Нямам други
доказателствени искания. Водим свидетеля.
Адв. М. – Оспорвам предявените искове по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Запознат съм с проекта за доклад. Нямам
възражения по същия. Не водя допуснатия ни свидетел, тъй като вече е
напуснал дружеството. Ето защо моля да допуснете разпита му при режим на
призоваване. Представям молба с адрес. Представям и моля да приемете
извадка, от която са видни точните часове на получените сигнали в дежурната
част на фирмата за съответните обекти, които е трябвало да бъдат посетени.
Нямам други доказателствени искания.
Юрк. М. – Оспорвам предявените искове по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Запозната съм с проекта за доклад. Нямам
възражения по същия. Нямам други доказателствени искания.
Адв. Й.а – Да се допусне разпит на свидетеля при режим на
призоваване. Да се приемат писмените доказателства.
Страните /поотделно/ – Да се приемат всички представени в днешното
съдебно заседание писмени доказателства, както и представените преди
заседанието такива.
С оглед становищата на страните и на основание чл.145, ал. 3 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно проект за доклад, обективиран в
определение от 13.09.2021 г.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства следните документи:
удостоверението от НОИ от 30.09.2021 г., медицинската документация, към
писмото от ******* от 30.09.2021 г., както и представените от /ФИРМА/ в
днешното съдебно заседание документи.
ОТМЕНЯ определението по чл. 140 ГПК в частта, с която на ответника
/ФИРМА/ е допуснат свидетел е при режим на довеждане.
ДОПУСКА разпит на свидетеля В.Т.С. при режим на призоваване за
установяване на същите обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 100 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на ответника в срока за представяне на депозит да представи
и телефонен номер за призоваване на свидетеля.
Адв. Й.а – В отговора на втория ответник се сочи, че се разминават
презимето и фамилията на единия от посочените от нас доктори - в списъка и
в полицата. Ние сме посочили, че е лекуван от д-р Л.С.С.. Така е и по
епикриза, т.е. считаме, че така са имената. Обаче вторият евентуален
ответник твърди, че в списъка към полицата, и наистина така е отразено,
лицето се казва Л.С.С.. Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение,
което да ми послужи пред болницата, за да се снабдя с информация дали
лицето е едно и също, както и да уточни какви са имената на лицето.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК от ***, гр. *** в
едноседмичен срок от съобщението да представи документ, от който да е
видно дали д-р Л.С.С. е идентичен с присъстващия в списъка на застраховани
лица лице Л.С.С., в застраховката, валидна към 23.12.2018 г. , сключена със
/ФИРМА/.
Страните /поотделно/ – Нямам други доказателствени искания на този
етап.
В залата се въведе свидетелят, доведен ищците.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
Е.К.Д. – л.к. № ***, издадена на 27.10.2016 г., от МВР – гр. ***, 55
години, неосъждана, без дела със страните. Роднина по съребрена линия от
втора степен на С. КР. ИВ. и от трета степен на останалите двама ищци.
3
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК. Свидетелят обеща да каже истината.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – Сестра съм на С.. По-малка съм
от нея с три години. Много сме близки. Ние бяхме непрекъснато заедно и
като семейства, и като деца. През 1982 г. беше годежът на С. и М., а се
ожениха в началото на следващата годината - през м. април 1983 г. Ц.
/племенницата ми/ е родена на 05.10.1983 г., а М. /племенникът ми/ е роден на
07.09.1987 г. Нашият град е малък. Цял живот живеем в един град - ***.
Децата израснаха заедно. Събирали сме се цял живот по всякакви поводи.
Познавам мъжа на С. от 1982 г. Ожениха се по любов, за 3 месеца. Оттогава
не са имали раздели. Никой не е пътувал в чужбина, за да работи и да са се
разделяли. Той се казваше М. М. И.. Беше пожарникар. След това ги
пенсионираха, тъй като нямаше бюджет. Не помня кога точно ги
пенсионираха. Той беше на 46 години. Значи е било някъде през 2006-2007 г.
когато се пенсионира. Той тогава много се притесни и направи този
исхемичния инфаркт от притеснение, че остава без работа. Просто му стана
зле, влезе в болница и после казаха, че е имал лек инфаркт, исхемичен, от
нерви. Той беше диабетик, някъде от около 2000 г. Той беше набор `61, на 13
май беше роден. Съпругът ми е от 1994 г. с диабет, докато зет ми е някъде от
около 2000 г. е с диабет. След този инфаркт нямаше поражения. Казаха, че
няма и следи от такова нещо да е прекарвал. Контролираше диабета с
лекарства. Не мога да Ви кажа последно какво пиеше. Той беше здрав мъж,
пожарникар, с мускули. Спортист цял живот беше. Имаше 110-ина
килограма, но беше над 1,80 м. висок. Беше добре сложен мъж, с доста
мускулна маса. След като го пенсионираха, той беше пазач, за да може да си
издържа семейството. Помагаше и на дъщеря си, защото съпругът беше,
така да кажем, не добър баща и съпруг. Те даже нямаха по-едно време и
средства за препитание, та М. издържаше и нея с децата. Той затова се
притесняваше толкова много. Сестра ми винаги е работила на позиции, които
са с по-ниско заплащане. Той винаги ги е издържал всичките. Затова се беше
притеснил много какво ще работи. Намери си работа. Беше пазач и после
започна в /ФИРМА/ като охранител. /ФИРМА/ е охранителна фирма от рода
на СОТ. Работеше там като охранител, като патрул. Не мога да кажа откога
точно започна там да работи. Той трябваше на 24-ти декември да е на работа.
Сигурно 2018 г. беше. Ходихме, пазарувахме, защото на 25-и декември
винаги се събираме. Той беше пазарувал подаръци за всички, за децата си,
направи си обяд. На 24-ти декември вечерта сестра ми беше сама. Мисля, че
на 24-ти декември беше сама, но дали е станало тогава, сега вече в момента не
мога да се сетя. И той просто повече не го видяхме. Аз разбрах от разказа на
сестра ми. Тя ми се обади веднага, защото аз живея много близо до
болницата. Мисля, че беше 24-ти декември. Веднага отидох и аз. Тя плачеше.
Казаха, че операцията още продължава и аз я прибрах. Това ни казаха, че
имало сигнал за СОТ в бившето КЗК - беше Завод за кондензатори, а сега
4
мисля, че там се намира някаква фирма за коли. Получили сигнал, с колегата
му са отишли на обход, видели са, че няма никакво проникване или нещо
друго. Тръгнали да си ходят и той казал, че ще отиде до тоалетната по малка
нужда вътре в двора на самия обект. Някъде отстрани, защото му се ходило
до тоалетна. От диабета ходеше доста по-често до тоалетна. Отишъл е, стъпил
е някъде. Тогава беше валяло сняг, съвсем лека опрашка. Той е стъпил и е
пропаднал, доколкото разбрах върху някаква шахта, не знам точно какво е
било. Или канал с железа и той е паднал там. Бил е с колегата му. Не знам
името на колегата му. Той го е закарал в болницата. Веднага са го взели.
Казали са, че е пукнат далакът и са изпотрошени ребра. И започнала
операцията. Операцията беше много дълга. Сестра ми като ми се обади, ми
каза, че е сполучлива, сигурно бяха минали 4-5 часа. Преведоха го в
реанимация и сестра ми ходеше всеки ден и се обаждаше да види какво става.
Единия ден ми се обади и каза, че е много зле. Той беше добре уж вече,
казаха, че е добре. Мисля, че беше на 29-и декември - обади ми се сутринта,
беше отишла да го види. Плачеше по телефона, защото са казали, че „бил
хванал самолета“, че бил много зле, на командно дишане. „Бил хванал
самолета“ е бил изразът на сестрата, не мога да Ви кажа какво означава, но
това съм го запомнила. Тя искаше да го закарат веднага в гр. С., те не им
позволиха още веднага да го вдигнат, защото им казаха, че са счупени
ребрата на няколко места, не на едно и че е много опасно да се мести и че на
тяхна отговорност и няма да доживее до гр. С., ако реброто му се забие в
белия дроб и го пробие. Анестезиологът и лекуващият лекар са казали, че са
му счупени ребрата. Д-р А. знам, че категорично беше забранил да се мести и
въобще да се движи. Това и при постъпването, и след това - като беше в
реанимация. Д-р А. беше началник на реанимацията. И понеже бяха почивни
дни, докато го открият, той да уреди лечение в гр. С., да го приемат, в коя
болница, го преведоха чак на 31-ви декември в гр. С.. Сестра ми искаше още
веднага - на 25-ти декември, после на 29-ти декември, когато казаха, че не е
добре. Те искаха, но не им позволиха. Казаха, че е много опасно и, че трябва
те да си го транспортират с тяхна линейка. Нито сестра ми го е виждала, нито
аз. Той дойде в гр. С. сигурно на 31-ви декември, в Александровска болница.
В гр. С., доколкото знам, веднага са му направили дренаж, защото белият
дроб е бил пробит. Включили са го на апаратура. Знам, че два пъти
получаваше сепсис от това, където той два дена е бил целият в кръв вътре. В
гр. ***, освен това, което за дишането са му правили, нищо друго не е
направено. И в гр. С. два пъти направи сепсис. Със специална апаратура, даже
сестра ми подписа, за да му направят нещо като хемодиализа – извеждаха
кръвта, всичко се преработваше и се връщаше и бяха го възстановили. Даже
говореха на сестра ми, че той не се събужда, но другите му показатели вече са
много стабилни. Накрая той си отиде. Казаха в гр. С., че е защото два дни е
седял в кръв в гр. *** - оттам са тези съсиреци в мозъка. Няколко пъти
давахме кръв. Някъде около 22-ма човека сме се търсили - всичките,
включително и аз съм давала кръв. Роднини, приятели, от пожарната
5
всичките му бивши колеги. Не познавам лично никой от лекуващите му
лекари в гр. ***. Сестра ми с връзки се добра до д-р А., за да може да се
свържат през почивните дни с него. Търсиха обяснение от докторите в гр.
***, обаче никой нищо не им каза. Знам, че са ходили и са разговаряли, но
какво точно, аз не съм присъствала и не знам. Предполагам, че са говорили с
д-р А. основно, защото той беше този, които уреди линейката да го
транспортира до гр. С., той го свърза с доцент или професор Т.. Не знам
първото име на д-р А.. Той е началник на реанимацията в болницата в гр. ***.
Ц. се омъжи в началото на 2003 г. и има две деца. Големият е на 18 години,
казва се Е., а малкият - Л., роден е на 09.09.2009 г. Ц. и мъжът вече са
разведени от 1 година. Към 2018-а г. не бяха разведени, но тогава основно зет
ми се грижеше за тях, защото мъжът я биеше, не работеше, пари не носеше.
Ц. живее със сестра ми в гр. *** в момента. А преди да почине баща
живееше с мъжа си, пак в гр. ***. М.н, племенникът ми, не живее в гр. ***.
От около 5 години е в Англия. В началото беше само той в Англия,
семейството му беше тук. Той се прибираше много често. След като почина
зет ми, той си ги прибра в Англия и детето, и съпругата му. М.н замина за
Англия през 2017 г. по-скоро. Семейството на сестра ми никога не са се
карали. Много сплотено семейство бяха. М. беше разкошен като човек, имаше
страшно много приятели. На погребението му три часа не можеше да се
извърви народът за последно сбогом. Той живееше за децата и семейството
си. Той беше много грижовен баща. Не само баща, моите деца много го
обичаха. Когато децата бяха малки, много играеше с тях. Той се грижеше и за
моите деца, защото аз работех като счетоводител. Вчно нямах време. Мъжът
ми беше данъчен инспектор. Те са ги водили на море. Беше много грижовен и
към моите деца, и към своите деца. Той ми беше като брат. Помагал ми е
много. И на лекари по гр. С. ме е карал и вкъщи нещо, ако трябва да се
помогне. На всички, на децата – и на неговите, и на моите, е помагал. Вкъщи
бяха в много добри отношения със сестра ми. Те заедно вършеха всичко. Ако
той трябва нещо да оправи нещо, тя е до него. Сутрин водеше сестра ми на
работа, вечер си я прибираше. През деня носеше кафе, ако не е на работа.
Просто си беше такъв. Грижеше се за нея и много се обичаха. Тя все още го
чака да се прибере. Излезе за работа и повече не се върна. На Ц. помагаше за
децата. Малкия основно сестра ми и зет ми го отгледаха. На нея и финансово
помагаха. Иначе той я защитаваше от мъжа . Тя учеше и работеше, а той -
баща гледаше детето. Учеше в гр. Благоевград, той я караше. Когато той е
почивка, той се грижеше за малкия, а Ц. ходи на изпити. Беше много добър
дядо. Той беше като баща на внуците си. С Ц. имаха разкошни отношения. Тя
много прилича на него. Отговорна, грижовна. Тя си му беше слабост. Той я
подкрепяше, когато мъжът я насилваше физически, и финансово я
подкрепяше. Той си я отгледа. Нямаха пререкания заради мъжа на Ц.. С М.н
не са се карали. М.н отиде в гр. С. да учи в НСА през 2006 г., специалност
„Културизъм“. Той ходеше на лекции и се прибираше събота и неделя
непрекъснато. Когато завърши в НСА, се прибра в гр. *** и след това се
6
ожени за съпругата си, която е от гр. Сливен. След това живееха в гр. ***, в
техния апартамент. Някъде през 2017 г. замина за Англия. Той се прибираше
на около два месеца, защото жена му и детето му бяха тук. В много добри
отношения беше с баща си. Много се обичаха. Зет ми имаше златни ръце и
все нещо майстореше. М.н, като се прибереше, ходеше да му помага да правят
разни неща в къщата на майката на зет ми. Тя няма друго дете. Тя е жива още.
На М.н помагаше в началото финансово и той затова замина за Англия,
защото с ниска заплата и малко дете. Жена му учеше. И на него, и на дъщеря
си помагаше финансово, той ги издържаше. Той плащаше сметките, те
живееха заедно. М.н и жена му живяха в един апартамент със сестра ми и зет
ми, не само докато М.н замина в Англия, ами и после като се връщаше, до
смъртта на зет ми. Ц. тогава живееше с мъжа си в отделно жилище преди
развода. С. и преди, и сега работи като шивачка на кетел. Нашива яки в една
фирма в гр. ***. М. беше глава на семейството не само финансово, а всякак.
След смъртта му сестра ми рухна. Аз се преместих 3 месеца при нея да живея.
Тя плачеше денонощно. Оттогава здравето се съсипа. Започна да получава
припадъци, кръвоизливи /гинекологични/. Сега правиха и операция,
извадиха всичко. С нервите не е добре, кръвното не е добре. Плаче. Силна
жена е по принцип, държи се заради децата си. Опитва се, но тя си знае как.
Гледа си внуците. Сега двете деца на Ц. са в гр. ***. М.н има една дъщеря и
те са в Англия. Но те, когато си идват, тя се грижи и за нея. Ц. плаща
сметките на сестра ми. Тя е с ниска заплата. Сега дъщеря помага. Сега Ц.
живее при нея. Опитва се да е силна и да продължава напред. Имаше два
кръвоизлива, гинекологични. Два пъти абразио е правено. Сега на 20-и
октомври беше операцията. Гинекологична операция. Припадъци имаше.
Няколко пъти е викан спешен център. Губи съзнание. Невролозите в гр. ***
казват, че е от нерви и притеснения. Сестра ми беше весел и усмихнат човек.
Тя нямаше грижи. М. се грижеше за всичко. Тя си нямаше грижи. Грижата
беше да сготви, да имат семеен уют. Но те всичко вършиха заедно, когато той
си беше вкъщи. Вече тя само плаче. Радва се на децата, но не е същият човек.
Ц. го прие много трудно, защото баща беше закрилник за всичко - и за
пари, и за всичко. Тя го преживя много тежко. Много плака. Те и двете бяха
на успокоителни. Сигурно една година бяха на Ксанакс. Ц. и тя има туморно
образование, сега откриха. Може би преди около 1,5-2 години. Преди
смъртта на баща си, тя беше лъчезарен, млад човек - въпреки всичко.
Плачеше, когато мъжът я набие, но разчиташе на татко си и всичко се
оправяше. Събере си децата, облече ги, заведе ги при техните. Нито са
гладни, нито са жадни. Играят си с дядо си. Нищо не им липсваше. Сега е
много трудно. След развода той не плаща издръжка, нито нищо. Те с кака се
борят самички. М.н се изнерви след смъртта на баща му. Той беше спокоен,
спортист, беше „над нещата“. Сега е много изнервен. Обажда се често, когато
по празници се обади, и двамата плачем. Тъжен е. Липсва му баща му. На
М.н или Ц., или сестра ми му е казала за смъртта на баща му. Не помня. Той
не беше в България тогава. Дойде си при възможната най-първа дата. Баща му
7
беше още жив, когато той си дойде. Когато баща му почина, той вече беше в
България. Непрекъснато, докато дойде, се е интересувал как са нещата тук.
Но нито сестра ми го беше виждала, нито никой друг. Не са пускали при М.
никой. Преместването се наложи поради факта, че той беше с пробит бял
дроб и в гр. *** го бяха сложили на командно дишане по лекарска преценка.
Казаха, че в гр. *** не могат да се оправят и го бяха отписали. Добре, че
сестра ми намери връзки и да открие през почивния ден д-р А., за да може да
го преместят в гр. С.. И той, когато го видя, нареди веднага, извика и
линейката, подсигури я и той се свърза с доцент Т..
Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля от залата.
Страните /поотделно/ – Нямам други доказателствени искания. Моля за
препис от протокола.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДАТ преписи от протокола на страните, като им бъдат
изпратени на имейл адресите, известни по делото.
За събиране на допуснатите доказателства,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 08.02.2022 г. от 16:00 часа, за
когато страните редовно уведомени в днешното съдебно заседание по реда на
чл. 142, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят след представяне на доказателства за
внесен депозит, включително и по телефон.
Съдебното заседание приключи в 16:25 часа.
Протоколът е изготвен на 26.11.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8