Решение по дело №376/2020 на Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

гр.Свиленград,15.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Христо Георчев

при секретаря Ангелина Добрева и в присъствието на прокурора......................., като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 376 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

Обжалвано е Наказателно постановление № 572/2017 г. издадено на 18.07.2017г. от КРАСИМИР НИКОЛОВ ФУЧЕДЖИЕВ -заместник-началник на митница Бургас, съгласно Заповед №4133/03.06.2016г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. въз основа на акт за установяване на административно нарушение №491/16.03.2017г., по описа на Митница Бургас, съставен от Е.Д.М. - митнически инспектор в Агенция „Митници", срещу МЕНМЕТ AKGUNES (М.А.), роден на ***г. в Palu, притежаващ документ за самоличност №Ш3233739, изд. на 29.08.2016г. от Р Турция, адрес: Р Турция, гр. Istanbul, общ. Bagcilar, Kazim Kara Bekir Maha, № 13, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.14а, ал.1 от Валутния закона(ВЗ), поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.14а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, е постановено отнемане в полза на Държавата от МЕНМЕТ AKGUNES (М.А. златните изделия , както следва:

-златни пръстени - проба 585 - 31 (тридесет и един) броя - 79.50 (седемдесет и девет грама и петдесет сантиграма) грама.

-златни синджири - проба 585 - 24 (двадесет и четири) броя - 86.60 (осемдесет и шест грама и шестдесет сантиграма) грама.

-златни гривни - проба 585 - 2 (два) броя - 23.60 (двадесет и три грама и шестдесет сантиграма) грама.

-гривни с червен конец и злато - проба 585 - 23 (двадесет и три) броя - 22.40 (двадесет и два грама и четиридесет сантиграма) грама.

-златни медальони - проба 585 - 25 (двадесет и пет) чифта - 16.90 (шестнадесет грама и деветдесет сантиграма) грама.

-златни обеци - проба 585 - 47 (четиридесет и седем) чифта - 75.30 (седемдесет и пет грама и тридесет сантиграма) грама със стойност: 18258.00 (осемнадесет хиляди двеста петдесет и осем) лева.

и на основание чл.18, ал.1. във връзка с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на: --1014.52 (хиляда и четиринадесет лева и петдесет и две стотинки) лева ,както и задържани , за обезпечение на глобата: -520.00 (петстотин и двадесет) евро.

Съдът счете, че следва да конституира като страна по делото ТД Южна морска, като правоприемник на Митница Бургас, по отношение на МБ „ЖП гара Свиленград” и МП „Капитан Андреево”, и с определение КОНСТИТУИРА, като страна по делото ТД Южна морска, правоприемник на Митница Бургас, по отношение на МБ „ЖП гара Свиленград” и МП „Капитан Андреево” в качеството на административно наказващ орган.

Жалбоподател М.А., редовно уведомен, чрез адв. З., не се явява. За него се явява адв.Д.З., с пълномощно по делото.

Административно наказващият орган ТД „Южна морска“ като правоприемник на Митница - Бургас, редовно призовани, изпращат представител – гл. юрисконсулт Велина Стамова, представя пълномощно.

Страна Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбоподателят релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на процесното НП.Моли за отмяна на същото , като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбата е подадена от надлежна страна, легитимно лице, имащо правен интерес да обжалва и обосновало своя правен интерес в обстоятелствената част на жалбата. Жалбата е подадена пред съответния компетентен орган РС - Свиленград, в изискуемия се 7 дневен преклузивен срок, поради което същата се явява редовна и процесуално допустима. Жалбата е предизвикала своя суспензивен и девулативен ефект.

Жалбоподателят М.А. , редовно уведомен чрез адвокат З. , не се явява. За него се явяват адвокат Д.З. ,представя пълномощно.

Административно-наказващият орган – Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” при ЦМУ на Агенция „Митници”, изпраща представител главен юрисконсулт Велина Стамова , представя пълномощно.

Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, не изпращат представител.

Съдът прие като доказателства по делото материалите, съдържащи се в Административно – наказателна преписка, които съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост ,установи следното:

На 16.03.2017г., около 16:45 часа на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси", е пристигнал автобус на фирма „MURAT" с per. №34YK0346, пътуващ no редовна линия от Република Турция за Република Румьния, управляван от турския гражданин МЕНМЕТ AKGUNES/MEXMET А./.Преди започване на митническата проверка, И.П.П.- старши митнически инспектор към Мобилна митническа група (ММГ), Централно митническо управление (ЦМУ), град София, Самет Исмаил Ахмед- митнически инспектор към ММГ ЦМУ София и Станислав Христов Проданов -старши митнически инспектор към ММГ ЦМУ София са поканили устно пътниците да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности. Румънският гражданин Iozu Marcu e декларирал 34 кутии цигари, които са били задържани с разписка №0097883 от 16.03.2017 г. МЕНМЕТ AKGUNES /М.А./- шофьор на автобуса е декларирал парфюми и тоалетни води, от различни тьрговски марки. Поради съмнение, че същите нарушават правата върху интелектуалната собственост, стоките са били задържани с разписки за задържане №№0097886, 0097887 и 0097888 от 16/03/2017 г. Останалите пътници не са декларирали нищо.

На основание чл,16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническите служители св.И.П.П., Самет Исмаил Ахмед и Станислав Христов Проданов са извършили митническа проверка на автобуса и багажа на пътниците.

На основание чл.16, ал.1, т.9 от ЗМ на лицето МЕНМЕТ AKGUNES /MEXMET А./ е бил извършен личен преглед от старши митнически инспектор св.И.П.П. с протокол за личен преглед №90 от 16/03/2017 г. При личния преглед митническият служители е открил, укрити и недекларирани изделия от жълт метал.

На основание чл.16, ал.1,т.5 от ЗМ е било поискано писмено лично обяснение от МЕНМЕТ AKGUNES/MEXMET А./, от което е видно, че е взел златото от град Истанбул, за да го закара до Р Румъния за подаръци.

При направената експертиза на изделията от жълт метал от вещото лице Валентина Д.Д. се е оказало, че откритите изделия от жълт метал са от злато с проба 585 с общо количество 304.30 (триста и четири грама и тридесет сантиграма) грама, както следва:

-златни гривни - проба 585 - 2 (два) броя - 23.60 (двадесет и три грама и шестдесет сантиграма) грама.

-златни медальони - проба 585 - 25 (двадесет и пет) чифта - 16.90 (шестнадесет грама и деветдесет сантиграма) грама.

-златни обеци - проба 585 - 47 (четиридесет и седем) чифта - 75.30 (седемдесет и пет грама и тридесет сантиграма) грама.

На основание чл.229, ал.1 от ЗМ, за обезпечение на глобата по АУАН № 491/16.03.2017 година е била задържана с разписка № 0097890 от 16.03.2017г. сумата от 520.00 (петстотин и двадесет) EUR, които МЕНМЕТ AKGUNES/MEXMET А./ доброволно е предал.

За извършената митническа проверка е бил съставен Протокол № 539/16.03.2017г.

Поради горното и на основание чл.18, ал.10 от Валутния закон и чл. 40, ал.1 от ЗАНН, на МЕНМЕТ AKGUNES/MEXMET А./, е бил съставен акт за нарушение на чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон.

В законоустановения срок не е направено писмено възражение по акта.

Горното се потвърждава от съставения акт №491/16.03.2017г., протокол за извършена митническа проверка №539/16.03.2017 година, протокол за личен преглед №90/16.03.2017 година, лично обяснение, разписка №0097889/16.03.2017 година, разписка №0097890/16.03.2017 година, приемателно-предавателен протокол, заключение от 16.03.2017 година, вноска на каса към бюджетна сметка от 21.03.2017 година, преводно нареждане от 21.03.2017 година.

С деянието си на 16.03.2017 г., на МП "Капитан Андреево", МЕНМЕТ AKGUNES/MEXMET А./, като не е декларирал при внос пред митническите органи пренасяните от него от трета страна изделия от злато - проба 585 с общо количество 304.30 (триста и четири грама и тридесет сантиграма) грама, е нарушил разпоредбите на чл.14а, ал.1 от ВЗ, във връзка с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната от трета страна ( Р Турция) на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, с което е осъществил състава на нарушение чл.18, ал.1 от Валутния закон.

Предвид характера на производството и ограничения кръг на допустимите доказателствени средства , разпитите на свидетелите – митнически служители бяха извършени по начин такъв , че да възпроизвеждат доказателства и да изпълняват отредените им от закона функции.

От разпита на свидетелите се установява по безспорен и категоричен начин следното –

Свидетелят И.П.П. и св. Е.Д.М. на 16.03.2017 г. изпълнявали вменените им задължения на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”. Пристигнал автобус на фирма „Мурат“ на МП „Капитан Андреево“, около 17,00 часа. Преди отпочване на митническата проверка първо поканил пътниците на разбираем за тях език да декларират носените от тях стоки, но никой от пътниците и водача на автобуса не декларирали нищо.След като разбрали същността на поканата св. П. и останалите колеги започнали извършване на физическия контрол –на пътниците и носения от тях багаж. Св. П. извършил личен преглед на жалбоподателя , при който установил укрити по дрехите му и недекларирани изделия от жълт метал.Изготвен бил протокол за личен преглед , подпечатан и подписан от св. П..Извикан бил експерт, който да направи експертиза и се оказало, че това са златни изделия. Жалбоподателя бил спокоен по време на проверката и съдействал на митническите органи. Същия заявил и отразил в личното си обяснение, че ги е закупил от Турция и ги пренася за Румъния. Св. Е.Д.М. съставила акта,предявила го ,запознавайки го чрез преводача с неговото съдържание.Жалбоподателят разбрал нарушението и наложените санкции. Акта бил предявен, преведен и срещу подпис му бил връчен препис.

Показанията на разпитаните свидетели по делото – митнически служители са последователни , безпротиворечиви , логически обосновани и се открояват с убедителност –важен и ключов критерий за откровеност и обективност.Ето защо съдът им дава вяра и ги кредитира напълно.

Съдът , счита , че задълбочения и прецизен анализ на събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност налага следните фактически и правно обосновани изводи- доказателствата по делото сочат , че жалбоподателят е разбрал същността на поканата .Дори съответния митнически служител няма регламентирано задължението да отправя покана , поради редица съображения.Въпреки това, такава устно е отправена , като въпросът е да разбере , че трябва да декларира носените предмети , ценности и вещи за които се изисква това. Още повече митническия служител Самет Исмаил е превел акта и го е разяснил на турски език, което е видно и от изписаните имена на преводача и подписа му върху съставения акт. Митническите служители и свидетели по делото не са били длъжни да предоставят на жалбоподателя валутно митническа декларация ,след като изрично са били поканени и запитани дали пренасят забранени от закона стоки , включително и благородни метали /злато и др. /Въпреки , че напълно е разбрал същността на поканата, не е заявил, че пренася златни изделия и нищо не е декларирал.Ако бе споделил за златните изделия митническите служители биха били задължени да предоставят тогава, въпросната декларация , която да попълни съобразно изискванията. Отдавна колебанията в съдебната практика по този въпрос са отпаднали и ВМД се предлага за попълване само, ако лицето декларира съответните валутни ценности т. с. първоначално заяви , че пренася такива. В противен случай би следвало на всеки пътник , независимо , как реагира на поканата да му се връчва ВМД , което означава неоправдан технически процес и с оглед на многохилядния ежедневен поток от преминаващи границата .В този порядък не случайно са поставени и указателните табели , като ориентир и за предварителна информация, макар и извършителите на административни нарушения да са лица многократно преминавали и познават в детайли особеностите на граничния и установен митнически режим.В конкретния случай няма спор и несъмнено е , че жалбоподателя е пренесъл посочените златни изделия , без да ги декларира ,въпреки поканата за това.Ирелевантен е въпросът дали са негова собственост или не и за кого ги пренася и по какъв повод .Релевантен е факта на самото пренасяне.

Настоящия състав на съда счита следното – вмененото деяние за нарушение е осъществено през 2017 г. т. с. преди влизане в сила на новата алинея 2 – ра на чл. 18 от ВЗ.Постановената глоба в размер на 1014,52 лева е далеч по благоприятното наказание за дееца от една пета от стойността на предмета на нарушението,поради което при невлязъл в сила съдебен акт т. с. НП е висящо, се прилага по благоприятните нормативни разпоредби за дееца, ако такива са настъпили . В конкретния случай по благоприятния вариант е нормата, която си е действала към момента на деянието.

Процесуалния представител на жалбоподателя обоснова тезата , че неправилно е поставено отнемането на предмета на нарушението , като и българското законодателство се е произнесло по този въпрос.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ВЗ (действал към датата на констатиране на визираното в обжалваното НП нарушение), е регламентиран принципът, според който предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на благородни метали, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на Държавата.

Към настоящия момент тази разпоредба е отменена съгласно § 6 на Закона за изменение и допълнение на ВЗ, обнародван в „Държавен вестник" (ДВ), брой 14 от 18.02.2020 година. Три дни след обнародването в ДВ актът влиза в сила, освен ако в самия закон не е определен друг срок. В случая актът влиза в сила 3 дни след обнародването в ДВ, тъй като няма определен друг срок, т.е. от 21.02.2020 година.Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият състав намира че към момента на постановяване на Съдебното решение разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ е отменена. Към момента на отмяната ,НП не е влязло в сила, защото жалбата е предизвикала своя не само девулативен , но и суспензивен ефект.

Отмяната на посочената разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на отнемането в полза на Държавата на предмета на нарушението, поради което, на основание чл. 63, ал. 1, предложение първо, вр.чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, Съдът намира, че следва да отмени НП само на това основание. Чл. 18. от ВЗ гласи (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2011 г., бр. 14 от 2020 г. ) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 16, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2020 г. ) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 или 3 или по чл. 14а, ал. 1, или на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба за физически лица или с имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2020 г. ) Когато предметът на нарушение по ал. 2 е укрит, наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се налага и на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 14, ал. 2 и 3.

Чл. 20. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2003 г., изм. и доп., бр. 96 от 2011 г., отм., бр. 14 от 2020 г.

С Определение № 15615/13.12.2018 година по адм.дело № 14291/2018 година на ВАС, Съдът е приел, че в чл. 84 от ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на НПК относно изземването на вещи в административно наказателното производство, като в чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК на Съда е възложено при постановяване на присьдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на НП няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на вещите - предмет на нарушението, следва изрично да се постави и тяхното връщане.

Все пак уместно е да се отбележи , че изхождайки от практиката на СЕС по недопустимостта на национална правна уредба, като тази по чл.20, ал.1 от Валутния закон и по чл.251, ал.2 от НК за отнемане в полза на държавата на недекларираните пари в брой при пренасянето им през външна граница на Съюза (Определение на Съда на ЕС (осми състав) от 03.10.2019 по дело С-652/18г.;Определение на Съда (осми състав) от 30 януари 2019 година по съединени дела С-335/18 иС-336/18 (България срещу АК (С 335/18) и ЕР (С-336/18; Определение от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstinoiu, С-707/17, EU:C:2018:574, т. 28 и Решение от 16 юли 2015 г.. Chmielewski, С-255/14, EU:C:2015:475, т. 23.), следва да се счита относима и по отношение на благородните метали, скъпоценните камъни и изделията със и от тях, когато същите нямат търговски характер, както е и в настоящия случай. Следователно понастоящем утвърдената практика на СЕС по тълкуването на чл.9, пар.1 от Регламент 1889/2005г е валидна и при действието на Регламент 2018/1672, но вече следва да се прилага не само при пренасяне на пари в брой, а и на високоликвидните средства за съхраняване на стойност - златни монети и кюлчета, и предплатените карти съгл. приложение I, на които посочения регламент изрично придава значението на парични средства, въпреки че те не са пари в брой.

Именно изложените до тук мотиви са взети предвид от българския законодател, за да измени разпоредбата на чл. 18 и да отмени чл. 20 от ВЗ, отчитайки заключението на Европейската комисия, в което се констатира, че националното законодателство на Република България не е в съответствие с принципите на недискриминация, правна сигурност и пропорционалност, както и с правилата за свободно движение на капитали, предвидени в Договора за функциониране на Европейския съюз (OB С 306, 17.12.2007). Няма никакво основание да се приеме, че след като съобразно постановените определения на СЕС трябва да се връщат на притежателите задържаните недекларирани пари в брой (след налагане на съответно наказание), по отношение на останалите обекти на нарушение, които попадат под същата уредба на Валутния закон и на Наредба № H-I от 01.02.2012г., това не важи. Още по-малко има такова основание след като Регламент 2018/1672 приравнява златото и предплатените карти към парите в брой. под общото название ..парични средства". Най-малко пък има основание да се приеме, че което е валидно за златните кюлчета и монети, не следва да е валидно за изделията със и от тях, когато тези изделия не са с търговски характер.

Въз основа на обстоен анализ на събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност, съдът достигна до един несъмнен и еднозначен извод ,че административно наказателната процедура е опорочена и незаконосъобразно е ангажирана отговорността относно отнемането на предмета на нарушението .

В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл.14а, ал.1 от ВЗ. Съгласно разпоредбата на чл.14а, ал.1 от ВЗ, пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ. При извършване на нарушение на чл.14а, ал.1 от ВЗ, нарушителят се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева, ако деянието не съставлява престъпление. На основание чл.20 от ВЗ/съществуващ към момента на визираното деяние/ предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.

За да е осъществен съставът на нарушението, е необходимо извършителят да не е декларирал пред митническите органи на пренасяните от него през границата на страната от трета страна златни изделия в количество, надвишаващо допустимите норми по Наредба №Н-1/01.02.2012г. Спор относно пренасянето и липсата на декларация относно златните изделия няма, както не се и спори, че те надвишават значително количеството, което съгласно посочената наредба не се декларира..

Освен това за пълнота следва да се отбележи , че няма съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на назначен преводач от турски език, отнесено към изискването за предявяване на съставения АУАН съгласно чл. 43, ал.1 ЗАНН. По делото е безспорно установено, че жалбоподателя е чужденец, който не владее български език, установено е обаче и, че при извършване на административно процесуалните действия по изготвяне на акта е участвал преводач от турски език - говоримият и разбираем. Липсва формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, но административно наказателните разпоредби не изискват и не се задължава административния орган да издаде формален акт за назначаване, както и няма пречка това да бъде лице, което няма специално образование. Изискването да не се съвместяват две процесуални фигури в едно производство е спазено, като преводачът не е актосъставител или свидетел при съставянето на акта. Доказано е от показанията на разпитаните свидетели ,че фактически е бил осигурен преводач от турски език , а именно Самет Исмаил Ахмед –митнически служител.

Поради изложеното този състав на съда приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е декларирал пред митническите органи пренасяните от него през границата на страната от трета страна златни изделия в количество, надвишаващо допустимите норми по Наредба №Н-1/01.02.2012г., .

По време на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание , съдът констатира ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, водещи до ограничаване и накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП в частта с която е отнет предмета на нарушението .

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 –разноски от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 572/2017 г. издадено на 18.07.2017г. от КРАСИМИР НИКОЛОВ ФУЧЕДЖИЕВ -заместник-началник на митница Бургас, съгласно Заповед №4133/03.06.2016г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. въз основа на акт за установяване на административно нарушение №491/16.03.2017г., по описа на Митница Бургас, съставен от Е.Д.М. - митнически инспектор в Агенция „Митници", срещу МЕНМЕТ AKGUNES (М.А.), роден на ***г. в Palu, притежаващ документ за самоличност №Ш3233739, изд. на 29.08.2016г. от Р Турция, адрес: Р Турция, гр. Istanbul, общ. Bagcilar, Kazim Kara Bekir Maha, № 13, в частта с което на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.14а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, е постановено отнемане в полза на Държавата от МЕНМЕТ AKGUNES (М.А. златните изделия , както следва:

-златни гривни - проба 585 - 2 (два) броя - 23.60 (двадесет и три грама и шестдесет сантиграма) грама.

-златни медальони - проба 585 - 25 (двадесет и пет) чифта - 16.90 (шестнадесет грама и деветдесет сантиграма) грама.

със стойност: 18258.00 (осемнадесет хиляди двеста петдесет и осем) лева, като незаконосъобразно .

ПОСТАНОВЯВА да бъдат върнати на нарушителя или упълномощено от него лице златните изделия , както следва:

-златни гривни - проба 585 - 2 (два) броя - 23.60 (двадесет и три грама и шестдесет сантиграма) грама.

-златни медальони - проба 585 - 25 (двадесет и пет) чифта - 16.90 (шестнадесет грама и деветдесет сантиграма) грама.

със стойност: 18258.00 (осемнадесет хиляди двеста петдесет и осем) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 572/2017 г. издадено на 18.07.2017г. от КРАСИМИР НИКОЛОВ ФУЧЕДЖИЕВ -заместник-началник на митница Бургас, съгласно Заповед №4133/03.06.2016г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. въз основа на акт за установяване на административно нарушение №491/16.03.2017г., по описа на Митница Бургас, съставен от Е.Д.М. - митнически инспектор в Агенция „Митници", срещу МЕНМЕТ AKGUNES (М.А.), роден на ***г. в Palu, притежаващ документ за самоличност №Ш3233739, изд. на 29.08.2016г. от Р Турция, адрес: Р Турция, гр. Istanbul, общ. Bagcilar, Kazim Kara Bekir Maha, № 13, в частта с което на основание чл.18, ал.1 във връзка с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на: --1014.52 (хиляда и четиринадесет лева и петдесет и две стотинки) лева ,както и задържани , за обезпечение на глобата: -520.00 (петстотин и двадесет) евро, като законосъобразно и правилно .

Разноски не са претендирани от страните и не е представен списък на същите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Хасково в четиринадесетдневен срок ,от съобщаване на страните , че е изготвено .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 450 лв. за адвокатски хонорар и от страна на АНО – 100 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списъци на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била представлявана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. В случая е представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна на АНО. Досежно размера на юрисконсултското възнаграждение за защита в производства по ЗАНН, Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, според която норма за защита в производствата по ЗАНН възнаграждението е от 80 лв. до 120 лв., заключава, че за настоящото производство справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение е сума от 80 лв. За да определи този размер, Съдът се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, както и с развитието на производството – работата на юрисконсулта се състоеше в явяване в едно съдебно заседание. За разликата до пълния претендиран размер от 100 лв. искането следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й – Териториална дирекция Южна морска (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да присъди сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение именно на Агенция „Митници”.

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от тяхна страна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно

На основание чл. 63, ал. 3, вр.ал. 5 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Дасе” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Младост” № 2а, област Хасково, представлявано от управителя Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, ДА ЗАПЛАТИ на НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков” № 52, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производството, като искането в останалата част за разликата от 80 лв. до 100 лв. ОТХВЪРЛЯ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Дасе” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Младост” № 2а, област Хасково, представлявано от управителя Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, за присъждане на направените по делото разноски.

„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на Жалба и представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 300 лв.

Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт ІІ и по пункт ІІІ и отменено в частта му по пункт І, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 100 лв., изчислени след съответното намаляне на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в полза на АНО – 54 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 46 лв.

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски.

В случай на потвърждаване на нП исканота за разноски би било неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 –разноски от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ частично

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с адрес: град София, ул.„Ген. Й.В.Гурко” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на „Атина транс 2015” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, ул.„Антон Иванов” № 5, област Хасково, представлявано от управителя Орхан Асланлар, сумата от 440 лв., представляваща извършени от последното разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производството.

Оставя без уважение искането на АНО за присъждане на разноски.

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Чл. 18.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Чл. 7

(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;

3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.;

4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.; отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.;

5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.;

6. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв.;

7. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес над 10 000 000 лв. – 111 530 лв. плюс 0,5 % за горницата над 10 000 000 лв.

НАРЕДБА за заплащането на правната помощ

Чл. 27е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г.) Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

ГПК

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка ***.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Анотирана съдебна практика

Издаване на заповед за изпълнение

Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г. ) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:

1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ) длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Анотирана съдебна практика

Съдържание на заповедта за изпълнение

Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:

1. означението "заповед за изпълнение";

2. дата и място на постановяване;

3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;

4. трите имена и адресите на страните;

5. делото, по което се издава заповедта;

6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;

7. (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 100 от 2019 г. ) покана до длъжника да изпълни в едномесечен срок от връчването на заповедта;

9. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 8, изм., бр. 86 от 2017 г., доп., бр. 100 от 2019 г. ) указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 8 и в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подпис на съдията.

Анотирана съдебна практика

Номер на акта:	260002
Дата:	15 септември 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия:	Христо Георчев Георчев

Дело:	20205620200376
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 юли 2020 г.

Решение по дело №376/2020 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

НАРЕДБА за заплащането на правната помощ