Присъда по дело №210/2011 на Окръжен съд - Ямбол

П Р И С Ъ Д А

 

№ 66                             19.05.2011 година                       град Ямбол

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Ямболският окръжен съд                               ІІІ-ти Наказателен състав

На деветнадесети май                                                         2011  година

В публично заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                        

                         СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. АНТОАНЕТА НАЧЕВА

                                  2. ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЯЗКОВ

 

 

Секретар Т.Х.

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия ЖЕКОВА

НОХД № 210 по описа на 2011 година.

 

                                        П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.А.Т. , роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.01.2010г. в с.Мелница, област Ямбол около 18.30 часа, на кръстовището на ул.”Сакар” и ул.”Г.Д.”умишлено е умъртвил И. Минчев И., поради което и на основание чл.115, вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 НК ГО ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

На основание чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА времето, през което подс.Т. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 14.01.2010г. до 23.03.2011г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което подс.Т. е с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 24.03.2011г. до 19.05.2011г., като два дни Домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Осъжда подсъдимия М.А.Т. да заплати на Ж.И.И., А.И.И., А.И.И., М.И.И., Р.И.И., З.И.И., З.И.И. и К.И.И. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението в размер на по 20 000 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2010г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявените граждански искове за разликата от 20 000 лв. до 50 000 лв.

Осъжда подсъдимия Т. да заплати направените по делото разноски, както следва: 1687,77 лв. на ОД на МВР-Ямбол, 60 лв. на ЯОС и 200 лв. на М.И.И., както и да заплати ДТ в размер на 6 400 лв.

Веществените доказателства: нож с дървена дръжка, 3 марлени тампона, една тъмночервена пътека, яке, бяло-сива плетена блуза с дълъг ръкав, долнище от анцунг, потник, черна шапка с козерка, парцал, червено-шушляково яке с качулка, черен шушляков елек без ръкави, черна плетена фланела с дълъг ръкав, тениска с камофлажна шапка, черен шушляков анцунг, кафяв сийлонов анцунг, боксерки на райета, чифт челни чорапи, чифт бели вълнени чорапи и чифт гумени обувки, като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Бургаски Апелативен съд.

 

                               Мотиви на присъда № 66/ 19.05.2011г.по нохд № 210/ 11г.по описа на ЯОС.

Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против М.А.Т. *** за престъпление по чл.115 от НК, затова че на 13.01.2010г.в с. Мелница около 18,30 часа на кръстовището на улици „Сакар” и „Г Д.” умишлено е умъртвил И. М И..

По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове предявени от наследниците на постр.И. М И. – децата му Ж.И.И., А.И.И., А.И.И., М.И.И., Р.И.И., З.И.И., З.И.И. и К.И.И. против подсъдимия М.Т. в размер на по 50 000лева от всеки един от тях представляващи обезщетение за причинените им от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.01.2010г.до окончателното изплащане на сумите. Наследниците на И. са конституирани в наказателния процес в качеството на граждански ищци и частни обвинители.

Участващия по делото прокурор поддържа изцяло предявеното обвинение като счита, че  от събраните на досъдебното производство доказателства се доказва по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.115 НК, поради което следва да бъде признат за виновен за това престъпление. По отношение на наказанието се иска същото да бъде определено при условията на чл.55 НК и да бъде изтърпяно ефективно. Пледира се гражданските искове да бъдат уважени от съда по справедливост.

Гражданските ищци и частни обвинители Ж.И., А.И., А.И., М.И., З.И., Р.И., З.И. и  К.И. участват в съдебно заседание лично и с повереник адвокат Христо Попов, чрез който поддържат изцяло предявеното против подсъдимия обвинение. Правят искане на същия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като се отчете обстоятелството, че убийството е извършено по хулигански подбуди макар и да няма предявено такова нарочно обвинение. По отношение на предявените граждански искове се пледира за тяхната основателност и доказаност по размер поради което се иска съда да ги уважи изцяло така както са предявени,  като се иска и присъждане на направените от страните разноски. 

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със служебно назначен защитник адвокат М.А.. Същия се признава за виновен и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК.  Чрез защитника си прави искане да му бъде определено наказание при условията на чл.55 НК като му се определи наказание около 3- 4 години лишаване от свобода. По отношение на гражданските искове се пледира за тяхната недоказаност по размер  като се иска съда да ги уважи в размер на не- повече от около 3000лева. Основанието за това са , че от разпитания на съдебното следствие свидетел и от събраните на досъдебното производство доказателства се установява , че пострадалия приживе не е полагал грижи за децата си, последица от това е, че седем от осемте му деца не са ходили на училище и съответно са останали неграмотни, както и това че същия е живеел със съпругата на брат си и не е помагал в отглеждането дори на непълнолетното си дете.

По искане на подсъдимия и неговия защитник съдебното следствие се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК при признаване изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Направеното искане е допустимо, тъй като разпоредбата на чл.269а от НПК в сила по време на извършване на деянието, която изключва умишлените убийства от категорията на престъпления, за които е възможно да се разгледат по реда на съкратеното съдебно следствие е отменена, считано от 28 май 2010г. /ДВ бр.32/2010г./. Тъй като разпоредбата е процесуална и има действие само занапред решаващата инстанция приема, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото по реда на тази глава.

 За да постанови присъдата си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.А.Т., роден на ***г*** в жилище, находящо се на ул.”Сакар планина” №1  под наем заедно със съпругата си Р.З. и петгодишното си дете Ж. Същия не е осъждан.

Пострадалия И. М И. /род.на ***г./ след смъртта на съпругата си  се е преместил да живее от гр.Ямбол в с.Мелница, на ул.”Никола Вапцаров” №32, заедно със съпругата на брат си Р.А. /леля на Р.З./.

На 13.01.2010г.на обяд двете семейства се събрали в дома на подсъдимия за да отпразнуват ромската Нова година - „Банго Васил”. В продължение на няколко часа подсъдимият и И.И. изпили голямо количество вино, след което се скарали. Свидетелките А. и З. се намесили и преустановили конфликта между тях, след което първата извела И. навън за да се прибират в дома си. Поради употребения алкохол И. вървял трудно и това наложило А. да го подкрепя като го държала с дясната си ръка през кръста, а И. се опирал на нея с лявата си ръка. Двамата се движели по ул. ”Сакар” , в посока към ул.”Г.Д.”. По същото време св.З. излязла от стаята, в която са се намирали заедно с гостите. Оставяйки сам подсъдимия взел решение да убие И., като за целта взел кухненски нож с дървена дръжка и дължина на острието 19,5см., обща дължина 33см.и тръгнал след И. и А.. В района на кръстовището образувано от ул.”Сакар” и ул.”Г.Д.” около 18,30часа подсъдимият Т. настигнал И.И. и застанал пред него и А.. Последната с цел да предотврати конфликта бутнала подсъдимия и му казала да се прибира, след което той застанал зад гърба на И. и държал ножа с лявата си ръка. Замахнал с ножа и нанесъл силен целенасочен удар с острието му в областта на лявата гръбна половина, под лявата мишница в тялото на И.. Почти цялото острие влязло в тялото на пострадалия / около 15-16см./, като удара бил ориентиран в посока напред – надясно и напред леко нагоре, по отношение тялото на И.. В резултат на силния насочен удар и дълбокото проникване на ножа били засегнати жизненоважни  органи на пострадалия- сърце и бял дроб, от което последвала силна и незабавна кръвозагуба. След удара с ножа И. политнал напред, като А. го прихванала подмишниците и му помогнала да приседне на земята, но същия паднал по гръб на улицата, от ушите , устата, носа и от прободната рана  обилно потекла кръв. В същото време подсъдимият пуснал ножа на земята и избягал.  В резултат на нараняването и кръвозагубата И. починал на място. А. се развикала за помощ, след което се събрали множество хора. На мястото пристигнала линейка на ФСМП Елхово, като лекарите констатирали смъртта на И.. Същата вечер служители на полицията издирили подсъдимия и го задържали.   

От заключенията на двете съдебно медицински експертизи / на труп- приложена на л. 57- 61 от ДП и по писмени данни на л. 70-73 от ДП/ е видно, че върху трупа на И.И. след съдебномедицинско изследване е установено следното: остра следкръвоизливна анемия, прободно- прорезна рана в лявата гръбна половина с нараняване на левия бял дроб, пълно прерязване на левия главен бронх, прекъсване стената на аортата в областта на дъгата й, двустранен хематоракс, кръвоизливи на папиларните мускули на лявата камера на сърцето, частично прерязване на ІV ребро в лявата гръдна половина, оток на мозъка, подплеврални точковидни кръвоизливи, коронаросклероза- миокардиофиброза.

Установената прободно- прорезна рана е с дължина 3 см., леко косо разпорложена по задната аксиларна линия в лявата гръбна половина, на 17 см. в ляво и нагоре от лявото гръдно зърно и на 4 см.надолу от задния ръб на лявата аксиларна ямка. Раневият канал на тази рана е с дължина около 15-16см.и посока по отношение на тялото на пострадалия надясно, напред и леко нагоре. При проследяване на същия е установено срязване на част от четвърто ребро в ляво, левия бял дроб, пълно прерязване на левия главен бронх и прерязване на половината от обиколката на стената на аортата.

Смъртта на И. се дължи на остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност, настъпили вследствие нараняването на аортата и изразената следкръвоизливна анемия.

Установеното прободно- прорезно нараняване се дължи на действието на оръжие с остър връх и един или два режещи ръба и може да бъде причинено от ножа приложен по делото като веществено доказателство, както и от друг нож с такава характеристика. Нараняванията са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

Описаната прободно- прорезна рана се дължи на удар с нож със значителна сила и посока на движение на острието относно тялото на пострадалия надясно, напред и леко нагоре. Това увреждане не би могло да бъде причинено при падане на пострадалия върху ножа.

От заключението на химическата експертиза /прил.на л.78 от ДП/ е видно, че в кръвта на И.И. се съдържа етилов алкохол с концентрация 3,53 %.

От заключението на съдебно медицинската експертиза / прил.на л.65-66 от ДП/ изготвена след личен преглед на подсъдимия от вещото лице д-р Д. е установено наличие на порезна рана по дланната повърхност на втори пръст на лявата ръка на Т.. Раната се дължи на действието на оръжие с режещ ръб /нож, кама/.  

По ножа, с който подсъдимия е извършил престъплението е установена кръв и епителни клетки на повече от две лица от мъжки пол, като е изолиран  ДНК профил на пострадалия И.И.. По якето с надпис „Silver Manager jackets”, с което е бил облечен  подсъдимия е установено наличия на кръв с ДНК профила на подсъдимия. Горното се установява от заключението на изготвената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства / прил.на л. 89- 93 от ДП/ от вещото лице А.П.. 

От заключението на комплексната психолого- психиатрична експертиза изготвена от вещите лица др.Ц. и К. К / прил.на л. 107- 118 от ДП/ е видно, че в интелектуално отношение подсъдимия въпреки само началното си образование е в границите на нормата за възрастта и социалния си статус. В личностов план  е налице сравнително хармонична характерова структура, от амбиаквален тип, т.е. съчетаващ чертите от двата вида характер екстраверт и интроверт с позитивен  социален и битов резонанс. Общителен с пълноценни контакти, отворен към хората, отзивчив. Привързан към семейството и дома си, отговорен , трудолюбив без данни за лабилност в емоционален план.

По време на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е . по начина на протичане на опиването и цялостното му поведение показват липса на психотични изживявания- налудности, или сетивни измами.

Липсата на психотични изживявания и интелектуално паметовата съхраненост на подсъдимия го правят годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.

Алкохолното опиване е снижило самоконтрола и прага на задръжка на подсъдимия, като е експонирало на преден план неотреагирани емоционални комплекси, подтискани до момента от висшата психична дейност. При намален праг на дразнимост и толерантност към околните и при увеличена сензитивност , обидчивост и самолюбие подсъдимият е прибягнал до определен тип поведенческа реакция, явяваща се свръхмерна по отношение на емоционалното съдържание на конфликтната ситуация.  

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните на досъдебното производство доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.А., Р.З., И.Ж., Я.Т., В.Ж. и П.К., от заключенията на трите съдебно- медицински експертизи изготвени от д-р Д.,  от заключението на ДНК експертизата изготвена от Ат.П., от заключението на химическата експертиза изготвена от В.В., от заключението на химическата експертиза изготвена от Ф.С. и от приложените по делото писмени доказателства- протоколи за оглед на местопрестъпление, с фотоалбум, протокол за оглед на труп с фотоалбум, протокол за оглед на живо лице- на подсъдимия, с фотоалбум два протокола за оглед на веществени доказателства , свидетелство за съдимост на подсъдимия и удостоверение за наследници на пост.И.. 

Авторството на деянието се установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на св.Р.А., чиито показания съдът кредитира напълно, тъй като същите кореспондират със заключението на съдебно медицинската експертиза, описваща механизма на причиняване на нараняването в резултат на което е настъпила смъртта на И.. В подкрепа на нейните показания са и показанията на св.З.- съпруга на подсъдимия, която е отишла веднага след инцидента и е видяла , че И. лежи мъртъв на земята , а в близост до него се намирал собствения им кухненски нож. Подсъдимият също не отрича, че е наръгал със собствения си нож пострадалия, но описва различен механизъм на причиняване на нараняването. Мястото на инцидента се установява и от показанията на свидетелите И.Ж., Я.Т. и В.Ж., които са чули виковете за помощ на св. А. и са отишли на мястото където И. е лежал безжизнен на земята, а до него се е намирала свидетелката. В тази насока са и показанията на св.П.К. ***, който пръв е посетил и запазил  местопрестъплението.  Безспорно е установено, че иззетия нож с протокола за оглед на местопрестъпление / прил.на л. 2,3 от ДП/ кухненски нож и приложен по делото като веществено доказателство е средството с което е извършено убийството. Горното се установява от заключението на ДНК експертизата, според което установения биологичен материал- кръв и епителни клетки са с ДНК профила на постр.И.. При предявяване на ножа като веществено доказателство подсъдимия потвърждава , че това е неговия нож с който е наръгал И..  

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство относно механизма на причиняване на нараняването и относно мястото на инцидента, тъй като същия сочи, че пред двора на тяхната къща е станало спречкване между него и И. при което Т. извадил ножа и И. паднал върху него при което се е наранил. Този механизъм категорично се опровергава от заключението на съдебно медицинската експертиза, според което удара с ножа при който е лишен от живот И. е бил силен и насочен и не е възможно да се получи при самонараняване.  По отношение на мястото на инцидента има събрани безспорни доказателства описани по- горе, поради което съдът приема че е станал на кръстовището образувано от улиците „Сакар” и „Г.Д.”, а не пред дома на подсъдимия. 

От така установената фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по  чл.115 от НК, тъй като на 13.01.2010г.в с. Мелница около 18,30 часа на кръстовището на улици „Сакар” и „Георги Д.” умишлено е умъртвил И.М И..

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като подсъдимият е причинил биологичната смърт на поср.Иван И., чрез нанасяне на един удар с нож в областта на лявата гръбна половина. В тази насока се кредитира заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно- медицински експертизи / прил.на л.57-61 и  л. 70- 73 от ДП/ , според които смъртта на пострадалия е в резултат на остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност, настъпили вследствие нараняването на аортата и изразената следкръвоизливна анемия. Следователно смъртта на пост.И. е в пряка причинна връзка с извършеното противоправно деяние от подсъдимия.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки силен удар с нож със значителна сила в гръбната половина, в която  безспорно се намират е жизнено важни органи- сърце и бял дроб и ще причини неговата смърт , като е искал настъпването на този общественоопасен резултат.

 

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид следното:

Съдебното следствие се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, поради което и на основание чл. 373 ал.2, вр.с чл. 372 ал.4  от НПК наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.

Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опастност, тъй като със същото са засегнати обществените отношения свързани с най- ценното човешко благо - живота. Лишен е от живот  баща на осем деца, който към момента на извършване на деянието е вървял по пътя за дома си и не е предизвикал у подсъдимия това негово противоправно поведение. От друга страна се отчете сравнително невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, същия е с чисто съдебно минало, проявява критично отношение към извършеното и прави пълни самопризнания. Факта че същия е съпруг и баща на непълнолетно дете не следва да се приемат като смегчаващи вината обстоятелства, тъй като лишения от живот също е имал семейство и деца. По тези съображения съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при баланс на смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и определи същото на 15 години лишаване от свобода.  Прилагайки разпоредбата на чл.58а ал.1 НК съдът намали така определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия на десет години лишаване от свобода. С така наложеното наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и преди всичко същото би изиграло превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.

На осн.чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗП определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като подсъдимият е осъден  за умишлено престъпление на лишаване от свобода повече от 5 години и не е рецидивист.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете времето, през което е задържан, с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 14.01.2010г.до 23.03.2011г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Зачете се и времето през което подс.Т. е с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 24.03.2011г.до 19.05.2011г.като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Съдът не обсъди възможността за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като са налице  пречки за прилагането на разпоредбата на чл.66 от НК в предвид размера на наказанието- повече от 3 години.

Съдът не уважи искането на прокурора и защитника на подсъдимия за определяне на наказанието  при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като по делото не са налице многобройни смегчмаващи вината обстоятелства нито изключително такова, което да прави предвиденото минимално наказание лишаване от свобода 10 години несъразмерно тежко. 

 

По отношение на гражданските искове:

       Гражданските искове за причинени неимуществени вреди са допустими, тъй като са предявени от лица имащи право на обезщетение за претърпените страдания от загубата на близък човек. Децата са от кръга на най- близките роднини имащи право на такова обезщетение.  При горния изход на делото гражданските искове са и основателни, тъй като се установи безспорно, че смъртта на И. е причинена умишлено от подсъдимия Т.. При определяне размера на гражданските искове предявени от децата на починалия- Ж.И.И., А.И.И., А.И.И., М.И.И., Р.И.И., З.И.И., З.И.И. и К.И.И. съдът взе предвид обстоятелството, че със смъртта на  баща си безспорно са загубили неговата морална подкрепа.  От друга страна се взе предвид, че гражданските ищци имат свои семейства и са живеели в отделни домакинства от подсъдимия, в това число и за непълнолетната З.И. се е грижел нейния брат М.И.. Рядко са се виждали.  По тези съображения съдът определи размера на гражданските искове по справедливост и прие, че същите са доказани и основателни в размер по 20 000 лева за всеки един от тях, като отхвърли като недоказани исковете им за разликата до 50 000лева.

При горния изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на  60лв.по сметката на ЯОС,  1687,77лв.по сметката на ОД на МВР Ямбол и 200лева на М.И., както и да заплати държавна такса в размер на 6 400лв.представляваща 4 % от общия размер на уважените граждански искове.

Причини за извършване на деянието са изключително занижения самоконтрол след употреба на алкохол.

Съдът постанови приложените по делото веществени доказателства като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                             

 

          

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                         СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                                                2.

Мотиви на присъда № 66/ 19.05.2011г.по нохд № 210/ 11г.по описа на ЯОС.

Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против М.А.Т. *** за престъпление по чл.115 от НК, затова че на 13.01.2010г.в с. Мелница около 18,30 часа на кръстовището на улици „Сакар” и „Георги Д.” умишлено е умъртвил И. М И..

По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове предявени от наследниците на постр.И. М И. – децата му Ж.И.И., А.И.И., А.И.И., М.И.И., Р.И.И., З.И.И., З.И.И. и К.И.И. против подсъдимия М.Т. в размер на по 50 000лева от всеки един от тях представляващи обезщетение за причинените им от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.01.2010г.до окончателното изплащане на сумите. Наследниците на И. са конституирани в наказателния процес в качеството на граждански ищци и частни обвинители.

Участващия по делото прокурор поддържа изцяло предявеното обвинение като счита, че  от събраните на досъдебното производство доказателства се доказва по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.115 НК, поради което следва да бъде признат за виновен за това престъпление. По отношение на наказанието се иска същото да бъде определено при условията на чл.55 НК и да бъде изтърпяно ефективно. Пледира се гражданските искове да бъдат уважени от съда по справедливост.

Гражданските ищци и частни обвинители Ж.И., А.И., А.И., М.И., З.И., Р.И., З.И. и  К.И. участват в съдебно заседание лично и с повереник адвокат Х П, чрез който поддържат изцяло предявеното против подсъдимия обвинение. Правят искане на същия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като се отчете обстоятелството, че убийството е извършено по хулигански подбуди макар и да няма предявено такова нарочно обвинение. По отношение на предявените граждански искове се пледира за тяхната основателност и доказаност по размер поради което се иска съда да ги уважи изцяло така както са предявени,  като се иска и присъждане на направените от страните разноски. 

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със служебно назначен защитник адвокат М.А.. Същия се признава за виновен и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК.  Чрез защитника си прави искане да му бъде определено наказание при условията на чл.55 НК като му се определи наказание около 3- 4 години лишаване от свобода. По отношение на гражданските искове се пледира за тяхната недоказаност по размер  като се иска съда да ги уважи в размер на не- повече от около 3000лева. Основанието за това са , че от разпитания на съдебното следствие свидетел и от събраните на досъдебното производство доказателства се установява , че пострадалия приживе не е полагал грижи за децата си, последица от това е, че седем от осемте му деца не са ходили на училище и съответно са останали неграмотни, както и това че същия е живеел със съпругата на брат си и не е помагал в отглеждането дори на непълнолетното си дете.

По искане на подсъдимия и неговия защитник съдебното следствие се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК при признаване изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Направеното искане е допустимо, тъй като разпоредбата на чл.269а от НПК в сила по време на извършване на деянието, която изключва умишлените убийства от категорията на престъпления, за които е възможно да се разгледат по реда на съкратеното съдебно следствие е отменена, считано от 28 май 2010г. /ДВ бр.32/2010г./. Тъй като разпоредбата е процесуална и има действие само занапред решаващата инстанция приема, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото по реда на тази глава.

 За да постанови присъдата си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.А.Т., роден на ***г*** в жилище, находящо се на ул.”Сакар планина” №1  под наем заедно със съпругата си Р.З. и петгодишното си дете Ж. Същия не е осъждан.

Пострадалия И. М И. /род.на ***г./ след смъртта на съпругата си  се е преместил да живее от гр.Ямбол в с.Мелница, на ул.”Никола Вапцаров” №32, заедно със съпругата на брат си Р.А. /леля на Р.З./.

На 13.01.2010г.на обяд двете семейства се събрали в дома на подсъдимия за да отпразнуват ромската Нова година - „Банго Васил”. В продължение на няколко часа подсъдимият и И.И. изпили голямо количество вино, след което се скарали. Свидетелките А. и З. се намесили и преустановили конфликта между тях, след което първата извела И. навън за да се прибират в дома си. Поради употребения алкохол И. вървял трудно и това наложило А. да го подкрепя като го държала с дясната си ръка през кръста, а И. се опирал на нея с лявата си ръка. Двамата се движели по ул. ”Сакар” , в посока към ул.”Г.Д.”. По същото време св.З. излязла от стаята, в която са се намирали заедно с гостите. Оставяйки сам подсъдимия взел решение да убие И., като за целта взел кухненски нож с дървена дръжка и дължина на острието 19,5см., обща дължина 33см.и тръгнал след И. и А.. В района на кръстовището образувано от ул.”Сакар” и ул.”Г.Д.” около 18,30часа подсъдимият Т. настигнал И.И. и застанал пред него и А.. Последната с цел да предотврати конфликта бутнала подсъдимия и му казала да се прибира, след което той застанал зад гърба на И. и държал ножа с лявата си ръка. Замахнал с ножа и нанесъл силен целенасочен удар с острието му в областта на лявата гръбна половина, под лявата мишница в тялото на И.. Почти цялото острие влязло в тялото на пострадалия / около 15-16см./, като удара бил ориентиран в посока напред – надясно и напред леко нагоре, по отношение тялото на И.. В резултат на силния насочен удар и дълбокото проникване на ножа били засегнати жизненоважни  органи на пострадалия- сърце и бял дроб, от което последвала силна и незабавна кръвозагуба. След удара с ножа И. политнал напред, като А. го прихванала подмишниците и му помогнала да приседне на земята, но същия паднал по гръб на улицата, от ушите , устата, носа и от прободната рана  обилно потекла кръв. В същото време подсъдимият пуснал ножа на земята и избягал.  В резултат на нараняването и кръвозагубата И. починал на място. А. се развикала за помощ, след което се събрали множество хора. На мястото пристигнала линейка на ФСМП Елхово, като лекарите констатирали смъртта на И.. Същата вечер служители на полицията издирили подсъдимия и го задържали.   

От заключенията на двете съдебно медицински експертизи / на труп- приложена на л. 57- 61 от ДП и по писмени данни на л. 70-73 от ДП/ е видно, че върху трупа на И.И. след съдебномедицинско изследване е установено следното: остра следкръвоизливна анемия, прободно- прорезна рана в лявата гръбна половина с нараняване на левия бял дроб, пълно прерязване на левия главен бронх, прекъсване стената на аортата в областта на дъгата й, двустранен хематоракс, кръвоизливи на папиларните мускули на лявата камера на сърцето, частично прерязване на ІV ребро в лявата гръдна половина, оток на мозъка, подплеврални точковидни кръвоизливи, коронаросклероза- миокардиофиброза.

Установената прободно- прорезна рана е с дължина 3 см., леко косо разпорложена по задната аксиларна линия в лявата гръбна половина, на 17 см. в ляво и нагоре от лявото гръдно зърно и на 4 см.надолу от задния ръб на лявата аксиларна ямка. Раневият канал на тази рана е с дължина около 15-16см.и посока по отношение на тялото на пострадалия надясно, напред и леко нагоре. При проследяване на същия е установено срязване на част от четвърто ребро в ляво, левия бял дроб, пълно прерязване на левия главен бронх и прерязване на половината от обиколката на стената на аортата.

Смъртта на И. се дължи на остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност, настъпили вследствие нараняването на аортата и изразената следкръвоизливна анемия.

Установеното прободно- прорезно нараняване се дължи на действието на оръжие с остър връх и един или два режещи ръба и може да бъде причинено от ножа приложен по делото като веществено доказателство, както и от друг нож с такава характеристика. Нараняванията са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

Описаната прободно- прорезна рана се дължи на удар с нож със значителна сила и посока на движение на острието относно тялото на пострадалия надясно, напред и леко нагоре. Това увреждане не би могло да бъде причинено при падане на пострадалия върху ножа.

От заключението на химическата експертиза /прил.на л.78 от ДП/ е видно, че в кръвта на И.И. се съдържа етилов алкохол с концентрация 3,53 %.

От заключението на съдебно медицинската експертиза / прил.на л.65-66 от ДП/ изготвена след личен преглед на подсъдимия от вещото лице д-р Д. е установено наличие на порезна рана по дланната повърхност на втори пръст на лявата ръка на Т.. Раната се дължи на действието на оръжие с режещ ръб /нож, кама/.  

По ножа, с който подсъдимия е извършил престъплението е установена кръв и епителни клетки на повече от две лица от мъжки пол, като е изолиран  ДНК профил на пострадалия И.И.. По якето с надпис „Silver Manager jackets”, с което е бил облечен  подсъдимия е установено наличия на кръв с ДНК профила на подсъдимия. Горното се установява от заключението на изготвената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства / прил.на л. 89- 93 от ДП/ от вещото лице Ат.П.. 

От заключението на комплексната психолого- психиатрична експертиза изготвена от вещите лица др.Ц. и К. Кахайова / прил.на л. 107- 118 от ДП/ е видно, че в интелектуално отношение подсъдимия въпреки само началното си образование е в границите на нормата за възрастта и социалния си статус. В личностов план  е налице сравнително хармонична характерова структура, от амбиаквален тип, т.е. съчетаващ чертите от двата вида характер екстраверт и интроверт с позитивен  социален и битов резонанс. Общителен с пълноценни контакти, отворен към хората, отзивчив. Привързан към семейството и дома си, отговорен , трудолюбив без данни за лабилност в емоционален план.

По време на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е . по начина на протичане на опиването и цялостното му поведение показват липса на психотични изживявания- налудности, или сетивни измами.

Липсата на психотични изживявания и интелектуално паметовата съхраненост на подсъдимия го правят годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.

Алкохолното опиване е снижило самоконтрола и прага на задръжка на подсъдимия, като е експонирало на преден план неотреагирани емоционални комплекси, подтискани до момента от висшата психична дейност. При намален праг на дразнимост и толерантност към околните и при увеличена сензитивност , обидчивост и самолюбие подсъдимият е прибягнал до определен тип поведенческа реакция, явяваща се свръхмерна по отношение на емоционалното съдържание на конфликтната ситуация.  

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните на досъдебното производство доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.А., Р.З., И.Ж., Я.Т., В.Ж. и П.К., от заключенията на трите съдебно- медицински експертизи изготвени от д-р Д.,  от заключението на ДНК експертизата изготвена от Ат.П., от заключението на химическата експертиза изготвена от В.В., от заключението на химическата експертиза изготвена от Ф.С. и от приложените по делото писмени доказателства- протоколи за оглед на местопрестъпление, с фотоалбум, протокол за оглед на труп с фотоалбум, протокол за оглед на живо лице- на подсъдимия, с фотоалбум два протокола за оглед на веществени доказателства , свидетелство за съдимост на подсъдимия и удостоверение за наследници на пост.И.. 

Авторството на деянието се установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на св.Р.А., чиито показания съдът кредитира напълно, тъй като същите кореспондират със заключението на съдебно медицинската експертиза, описваща механизма на причиняване на нараняването в резултат на което е настъпила смъртта на И.. В подкрепа на нейните показания са и показанията на св.З.- съпруга на подсъдимия, която е отишла веднага след инцидента и е видяла , че И. лежи мъртъв на земята , а в близост до него се намирал собствения им кухненски нож. Подсъдимият също не отрича, че е наръгал със собствения си нож пострадалия, но описва различен механизъм на причиняване на нараняването. Мястото на инцидента се установява и от показанията на свидетелите И.Ж., Я.Т. и В.Ж., които са чули виковете за помощ на св. А. и са отишли на мястото където И. е лежал безжизнен на земята, а до него се е намирала свидетелката. В тази насока са и показанията на св.П.К. ***, който пръв е посетил и запазил  местопрестъплението.  Безспорно е установено, че иззетия нож с протокола за оглед на местопрестъпление / прил.на л. 2,3 от ДП/ кухненски нож и приложен по делото като веществено доказателство е средството с което е извършено убийството. Горното се установява от заключението на ДНК експертизата, според което установения биологичен материал- кръв и епителни клетки са с ДНК профила на постр.И.. При предявяване на ножа като веществено доказателство подсъдимия потвърждава , че това е неговия нож с който е наръгал И..  

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство относно механизма на причиняване на нараняването и относно мястото на инцидента, тъй като същия сочи, че пред двора на тяхната къща е станало спречкване между него и И. при което Т. извадил ножа и И. паднал върху него при което се е наранил. Този механизъм категорично се опровергава от заключението на съдебно медицинската експертиза, според което удара с ножа при който е лишен от живот И. е бил силен и насочен и не е възможно да се получи при самонараняване.  По отношение на мястото на инцидента има събрани безспорни доказателства описани по- горе, поради което съдът приема че е станал на кръстовището образувано от улиците „Сакар” и „Г.Д.”, а не пред дома на подсъдимия. 

От така установената фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по  чл.115 от НК, тъй като на 13.01.2010г.в с. Мелница около 18,30 часа на кръстовището на улици „Сакар” и „Г Д.” умишлено е умъртвил И.М И..

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като подсъдимият е причинил биологичната смърт на поср.И И., чрез нанасяне на един удар с нож в областта на лявата гръбна половина. В тази насока се кредитира заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно- медицински експертизи / прил.на л.57-61 и  л. 70- 73 от ДП/ , според които смъртта на пострадалия е в резултат на остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност, настъпили вследствие нараняването на аортата и изразената следкръвоизливна анемия. Следователно смъртта на пост.И. е в пряка причинна връзка с извършеното противоправно деяние от подсъдимия.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки силен удар с нож със значителна сила в гръбната половина, в която  безспорно се намират е жизнено важни органи- сърце и бял дроб и ще причини неговата смърт , като е искал настъпването на този общественоопасен резултат.

 

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид следното:

Съдебното следствие се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, поради което и на основание чл. 373 ал.2, вр.с чл. 372 ал.4  от НПК наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.

Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опастност, тъй като със същото са засегнати обществените отношения свързани с най- ценното човешко благо - живота. Лишен е от живот  баща на осем деца, който към момента на извършване на деянието е вървял по пътя за дома си и не е предизвикал у подсъдимия това негово противоправно поведение. От друга страна се отчете сравнително невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, същия е с чисто съдебно минало, проявява критично отношение към извършеното и прави пълни самопризнания. Факта че същия е съпруг и баща на непълнолетно дете не следва да се приемат като смегчаващи вината обстоятелства, тъй като лишения от живот също е имал семейство и деца. По тези съображения съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при баланс на смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и определи същото на 15 години лишаване от свобода.  Прилагайки разпоредбата на чл.58а ал.1 НК съдът намали така определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия на десет години лишаване от свобода. С така наложеното наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и преди всичко същото би изиграло превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.

На осн.чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗП определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като подсъдимият е осъден  за умишлено престъпление на лишаване от свобода повече от 5 години и не е рецидивист.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете времето, през което е задържан, с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 14.01.2010г.до 23.03.2011г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Зачете се и времето през което подс.Т. е с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 24.03.2011г.до 19.05.2011г.като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Съдът не обсъди възможността за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като са налице  пречки за прилагането на разпоредбата на чл.66 от НК в предвид размера на наказанието- повече от 3 години.

Съдът не уважи искането на прокурора и защитника на подсъдимия за определяне на наказанието  при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като по делото не са налице многобройни смегчмаващи вината обстоятелства нито изключително такова, което да прави предвиденото минимално наказание лишаване от свобода 10 години несъразмерно тежко. 

 

По отношение на гражданските искове:

       Гражданските искове за причинени неимуществени вреди са допустими, тъй като са предявени от лица имащи право на обезщетение за претърпените страдания от загубата на близък човек. Децата са от кръга на най- близките роднини имащи право на такова обезщетение.  При горния изход на делото гражданските искове са и основателни, тъй като се установи безспорно, че смъртта на И. е причинена умишлено от подсъдимия Т.. При определяне размера на гражданските искове предявени от децата на починалия- Ж.И.И., А.И.И., А.И.И., М.И.И., Р.И.И., З.И.И., З.И.И. и К.И.И. съдът взе предвид обстоятелството, че със смъртта на  баща си безспорно са загубили неговата морална подкрепа.  От друга страна се взе предвид, че гражданските ищци имат свои семейства и са живеели в отделни домакинства от подсъдимия, в това число и за непълнолетната З.И. се е грижел нейния брат М.И.. Рядко са се виждали.  По тези съображения съдът определи размера на гражданските искове по справедливост и прие, че същите са доказани и основателни в размер по 20 000 лева за всеки един от тях, като отхвърли като недоказани исковете им за разликата до 50 000лева.

При горния изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на  60лв.по сметката на ЯОС,  1687,77лв.по сметката на ОД на МВР Ямбол и 200лева на М.И., както и да заплати държавна такса в размер на 6 400лв.представляваща 4 % от общия размер на уважените граждански искове.

Причини за извършване на деянието са изключително занижения самоконтрол след употреба на алкохол.

Съдът постанови приложените по делото веществени доказателства като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.