№ 2311
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. АНГ. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, чрез адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 3101949 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано
устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван
видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата. Взема становище неправилно електронният
фиш да е издаден против жалбоподателя А., който да не е годен субект на
нарушението. Пледира основание за отмяна на ЕФ да представляват
обстоятелствата, че номерът на представената снимка не попада между
вписаните първо и последно статично изображение в протокола за използване
на АТСС, както и това, че на снимката не е отбелязана посоката на движение
1
на автомобила. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в писмено становище от старши юрисконсулт
Гергана Белова, приложено на лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и
поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати
съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е
посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е
определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа
нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е
годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално
допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г. АНГ. АНГ., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
06.07.2021 г., установено от справката от АИС АНД на лист 18 от делото, а
жалбата е подадена на 09.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Г. АНГ. АНГ. бил управител и едноличен собственик на
капитала на търговско дружество „Крисибет“ ЕООД с ЕИК: *********.
Дружеството било заявено от собственика и регистрирано в
информационните масиви на МВР като ползвател на товарен автомобил
„БМВ Х3Х Драйв 20Д“ с рег. № ***.
На 20.10.2019 г. в 12:54 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ до
№ 1 в посока бул. „Кукленско шосе“ жалбоподателят А. управлявал товарния
автомобил „БМВ Х3Х Драйв 20Д“ с рег. № *** със скорост на движение от
76 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743ca. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 79 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 76 км/ч, при което било
2
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя А. бил издаден Електронен фиш серия К с № 3101949,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е
преминало последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-28029/21.10.2019 г. се установява, че на дата
20.10.2019 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с начален час на работа
10:00 ч. и краен час на работа 13:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ до № 1 в посока от изток към запад, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От снимка № 0242219 от радар с № 11743ca се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на товарен автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 79 км/ч, а заснемането е извършено на 20.10.2019 г. в
12:54 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че
търговско дружество „Крисибет“ ЕООД, ЕИК: ********* е регистрирано като
ползвател на автомобила.
От справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 20.10.2019 г. по партидата на търговеца „Крисибет“ ЕООД
(лист 15-16 от делото) се изяснява, че управител на дружеството е Г. АНГ.
АНГ..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
3
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ до № 1 в посока бул. „Кукленско шосе“; датата –
20.10.2019 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:54 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; законният представител на
юридическото лице - ползвател, на което е регистрирано превозното средство
– жалбоподателят Г. АНГ. АНГ.; описание на нарушението – управление на
товарен автомобил с превишена скорост от 76 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично
изображение с № 0242219 от радар № 11743ca. От протокола за използване на
АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван в гр. Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 1, посоката на задействане на радара е при
приближаване на МПС към него, а работата с техническото средство е
започнала на 20.10.2019 г. в 10:00 часа и е приключила в 13:00 часа на същата
дата. През този времеви интервал и на посоченото място е заснето и
процесното статично изображение от АТСС тип ARH CAM S1 с № 11743ca.
В тази връзка неоснователно е възражението, че тъй като приетата по
делото снимка е с № 0242219, а последният номер на статично изображение,
описан в протокола за използване на АТСС, е 0242180, то това да опорочава
снимката или протокола. Не е налице твърдяното съществено процесуално
нарушение. Вписаните в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. номера на първо и последно изображение представляват
номера на направените видеозаписи при осъществявания видеоконтрол. При
издаването на електронния фиш от тези видеозаписи се изготвя снимков
материал във вид на статично изображение, което в случая е получило
номера на процесната снимка - № 0242219. Тъй като снимката се различава по
4
своя номер от този на видеозаписа, от който е изготвена, то това е причината
за разминаването в номерата. Подобен казус е разгледан в Решение № 1846
от 22.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1790/2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, в което изрично е прието, че възражение с
идентично съдържание е неоснователно и не обуславя основание за отмяна на
електронния фиш.
Освен това по делото по несъмнен начин се установява, че снимковият
материал е изготвен именно от АТСС с № 11743ca, което изрично е
отбелязано. Вписани са още датата и точният час на извършеното заснемане и
мястото на осъществявания контрол. При така наличния обем информация не
съществува никаква пречка да се установи дали за посочените време и място е
съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
използването на това техническо средство. От приетия като писмено
доказателство по делото протокол с рег. № 1030р-28029/21.10.2019 г. се
установи, че той е съставен за употребата на АТСС тип ARH CAM S1 с фабр.
№ 11743ca за използването му на дата 20.10.2019 г. в периода от 10:00 ч. до
13:00 ч. и на място гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 1 в посока на
контролираните МПС от изток към запад. Следователно по делото се
установява, че без значение какъв номер на снимката е вписан, то по
категоричен начин е доказано, че протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е съставен за конкретната употреба на техническото
средство, при която е заснето процесното деяние по управлението на товарен
автомобил с рег. № ***. В тази връзка доводите на жалбоподателя не са
годни да обосноват нарушение на процедурата, което да има съществен
характер. Не всеки липсващ или нередовно изпълнен реквизит в протокола
автоматично влече за последица порочност на документа в неговата цялост и
не е основание той да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Преценката следва да бъде конкретна, съобразена с фактите по делото. По
гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са
налице основания да се отрече доказателствената стойност нито на протокола
за използване на АТСС, нито на изготвения снимков материал. Връзката
между тях е доказана по несъмнен и категоричен начин по делото чрез
съществените реквизити на съдържанието им - дата, час, място, вид и номер
на АТСС. В заключение следва да се посочи, че липсата на съществен
характер за производството и за преценката за законосъобразност на ЕФ на
констатираното разминаване между номерата на първото и последно
изображение, вписани в протокола, и номера на снимката е изследвана и е
трайно приета и в съдебната практика - Решение № 541 от 15.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 75/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Липсата на отбелязване на посока на движение в приетата по делото
снимка по никакъв начин не създава пречка пред разкриването на обективната
истина. Изготвената снимка с № 0242219 отговаря на изискванията по чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП, поради което се ползва с предвидената в закона
доказателствена стойност. Доказателствата по делото не следва да се
5
анализират изолирано, а в тяхната съвкупност. Посоката на движение на
автомобила, която е и вписана в обстоятелствената част на електронния фиш,
е установена по делото от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Липсата на вписана посока в снимката не нарушава
изискване на нормативен акт, поради което процесуално нарушение не е
допуснато. Според настоящия състав приетата по делото снимка съдържа
достатъчен обем информация, за да се приемат за категорично установени
точното време и точното място на извършеното заснемане, конкретното
техническо средство, което е използвано, стойността на измерената скорост и
автомобилът, с който е извършено деянието. Именно този набор от
информация следва да се оцени като съществен и след като процесната
снимка отговаря на него, то не са налице основания да бъде отречена
доказателствената й стойност.
Неоснователно е възражението по жалбата за недопустимост за
реализирането на административнонаказателната отговорност чрез издаване
на електронен фиш, когато нарушението е установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове могат да се
издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това
тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на
приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а
по силата на чл. 3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система. Следователно с
изменението на ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са
приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с
6
което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на
даденото със същото решение тълкуване на материалния закон. Към датата на
извършване на процесното деяние /20.10.2019 г./ е налице детайлна
нормативна уредба за използването на мобилни технически средства, както и
процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
на мобилни технически средства, поради което нарушенията от този вид
могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – така Решение № 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д.
№ 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от
25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от 06.01.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от
11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на Административен
съд – Пловдив. Обратното становище, застъпено в жалбата, не се споделя от
съда. То е преодоляно от години в съдебната практика и почива на
разрешения, постановени при действието на различна нормативна уредба.
Характерно както за стационарните, така и за мобилните АТСС, които са
временно разположени на участък от пътя или са позиционирани в служебно
МПС, е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението
чрез преки действия и субективни възприятия и поради това неговото
присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в отсъствието на
контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до действието по
издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на
нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на нарушител –
водач на заснетото моторно превозно средство - така Решение № 510 от
09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2039/2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2160 от
12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив.
Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е
установено поставен пътен знак, който да указва осъществяването на
видеоконтрол по спазването на правилата за движение, е изцяло неотносимо
7
по делото и не е годно да обоснове основание за отмяна на електронния фиш.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради
което към датата на извършване на нарушението – 20.10.2019 г., не
съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят А. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 20.10.2019 г. в 12:54 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
до № 1 жалбоподателят А. е управлявал процесния товарен автомобил „БМВ
Х3Х Драйв 20Д“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 76 км/ч при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното описание на
мястото на извършване на нарушението еднозначно определя място от
земната повърхност на територията на страната и позволява то да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. По този
начин не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение,
както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по
делото е доказано и че максимално разрешената скорост в процесния пътен
участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г.
Съдът намира, че правилно за извършеното нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. в
качеството му на законен представител на юридическото лице, регистриран
ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението. От събраните
писмени доказателства по делото се установява, че дружеството „Крисибет“
ЕООД е вписано в информационните масиви на МВР като ползвател на
процесния товарен автомобил с рег. № *** /съгласно приложената по
преписката справка за собственост/, а управител и едноличен собственик на
капитала на това дружество е жалбоподателят А., установено от справка за
актуално състояние от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ.
Следователно още преди деянието собственикът се е възползвал от правото
си по чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. определено лице, което
използва превозното средство по силата на правно основание, различно от
правото на собственост, да бъде вписано и регистрирано като негов
ползвател. Това действие се извършва по искане на собственика. Съгласно
чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът може да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо
8
поведение по следните начини:
- по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като за всяко отделно управление на
автомобила декларира кое лице действително го е управлявало, като прилага
копие от СУМПС на водача или
- по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., като изначално
подаде данни до информационната система на МВР за регистриран ползвател
– така изрично Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1375/2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1914 от
21.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1303/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3338/2020 г. на
Административен съд – Пловдив. Чрез регистрирането на ползвател по
изричния и нормативно предвиден за това ред собственикът отнапред
уведомява контролните органи, че е предоставил ползването на превозното
средство на друго лице, което е известно на наказващата администрация. Това
нормативно разрешение позволява на собственика да се освободи от
задължението за всеки отделен случай да попълва декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, щом превозното средство трайно се намира в чужда фактическа
власт и тя се упражнява на определено правно основание, различно от
правото на собственост. Именно такава е и процесната хипотеза, при която
собственикът е търговско дружество, имащо за вписан предмет на дейност
лизинг на вещи. В такива случаи, когато и лизингополучателят е юридическо
лице, собственикът често обективно не би могъл да знае кое е конкретното
физическо лице, управлявало автомобила, още по-малко има правната
възможност да се снабди с копие от неговото СУМПС. Затова изцяло
законосъобразно и в съответствие с правилото по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е
процедирано при издаването на процесния ЕФ против този, на когото е
предоставено превозното средство, а именно неговия регистриран ползвател.
В цитираната съдебна практика, която изцяло се споделя и от настоящия
съдебен състав, изрично е посочено, че:
„обозначаването на лицето, на което е предоставено моторното превозно
средство, е извършено официално и публично чрез подаване на данни към
информационната система на МВР. При това положение не е било и
необходимо отново собственикът на автомобила да подава декларация за
факти и обстоятелства, за които не е заявена промяна“.
Следователно възражението, че жалбоподателят не е годен субект на
нарушението поради липса на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
от собственика - лизингодател, е неоснователно. Жалбоподателят, в случай че
не е управлявал автомобила при извършването на нарушението, е могъл да се
освободи от отговорност като сам подаде писмена декларация, в която да
посочи кой е бил действителният водач, и представи копие от свидетелството
му за управление на МПС. Това субективно право е изрично разяснено в
съдържанието на електронния фиш, с което правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Последният съзнателно се е отказал от
така предоставената му възможност. Обстоятелството, че ползвателят на
9
автомобила е юридическо лице, по никакъв начин не променя формираните
изводи по приложението на закона, като за пълнота следва да се отбележи, че
такъв е бил случаят и в цитираната съдебна практика на касационната
инстанция. В нея съдът е достигнал и до извод, че при регистриран от страна
на собственика ползвател на автомобила на основание чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., то: „на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП отговорност
за извършеното нарушение носи регистрираният ползвател“. По тези
съображения разгледаното възражение е неоснователно.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 26 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 76 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 79 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 76 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 26 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателя наказание с електронния фиш е правилно определено и
индивидуализирано. Наказанието не би могло да бъде изменено и тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
наказанието глоба под предвидения най-нисък размер, следователно то е
индивидуализирано в единствения му възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
10
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2-3 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Г. АНГ. АНГ..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3101949 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Г. АНГ. АНГ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Г. АНГ. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да заплати
11
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12