Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 19.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 01.10.2015г., VІІІ-ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан Петров
при секретаря А.В. като разгледа гр.дело № 3490 по
описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата
по извършване.
С влязло в сила решение № 109/12.02.2014 г., постановено по
настоящото дело между
съделителите е
допусната делба на следните имоти: 1/ масивна жилищна сграда със застроена площ
от 72 кв.м., състояща се от три етажа и таван; 2/ масивен гараж със застроена
площ от 27 кв.м. и 3/ стопанска сграда със застроена площ от 76 кв.м.,
построени в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с
площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. Д.,
общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за
регулация и застрояване на с. Д., общ. Перник, утвърден със Заповед №
437/05.03.1999г., без терена, при квоти: 2/4
идеални части за К.А.В., 1/4 идеални части за И.С.В. и 1/4 идеални
части за А.С.В..
В първото по делото заседание са
приети за разглеждане искания за възлагане на масивната
жилищна сграда по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са направили всеки от съделителите,
като И.В. и А.В. искат възлагане на втория, съответно първия
етаж от сградата ведно със съответните идеални части от собствеността върху
сутерена като прилежаща част към етажите, а К.А.В.
иска възлагане на първия
етаж от жилищната сграда.
Съделителите И.В. и А.В.
в срока по чл. 346 ГПК са направили искане за заплащане от ищеца съобразно делбените му квоти на стойността на извършени от тях
необходими разноски и подобрения в съсобственото
дворно място и на общите части на масивната жилищна сграда (подробно описани по
вид и стойност в писмена молба – л. 145-150 по делото) в размер на 16 060 лева. Съделителят
А.В. в срока по чл. 346 ГПК е направил искане
за заплащане от ищеца съобразно делбените му квоти на
стойността на извършени от него необходими разноски и подобрения на първия етаж
от масивната жилищна сграда (подробно описани по вид и стойност в писмена молба
– л. 145-150 по делото) в размер на 22 800
лева. Съделителят И.В. в срока по чл. 346 ГПК е
направил искане за заплащане от ищеца съобразно делбените
му квоти на стойността на извършени от него необходими разноски и подобрения на
втория етаж от масивната жилищна сграда (подробно описани по вид и стойност в
писмена молба – л. 145-150 по делото) в размер на 40 368 лева. Ответниците предявяват и възражение за право на
задържане на предоставения в дял на ищцата имот за подобренията, което са направили
до заплащане на сумата, на основание чл. 72, ал.3 от ЗС.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и правна страна следното:
По искането на съделителите
за възлагане на първия, съответно втория етаж от масивната жилищна сграда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК:
Основателността на искането по чл.
349, ал.2 ГПК е обусловена от доказване от съделителя
с възлагателна претенция на следните кумулативни предпоставки: имотът да е
жилище, което е неподеляемо; съсобствеността да
произтича от наследяване; заявилият претенцията да е живял в жилището към
момента на смъртта на наследодателя и да няма друго жилище. Липсата на което и
да е от изброените условия, води до неприложимост на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, респективно - обосновава отхвърляне на искането за възлагане като
неоснователно.
Сградите, предмет на делбата,
включително и масивната жилищна сграда, по своя характер
са наследствени. Констатациите, съдържащи се в изслушаните по делото технически
експертизи, налагат категоричен извод, че масивната
жилищна сграда не
може да бъде поделена така, за да може всеки от съделителите
да получи дял в натура, тъй като масивната
жилищна сграда представлява две самостоятелни жилища – първият и вторият етаж,
а сутеренният такъв – не е самостоятелен жилищен имот и не би могъл да бъде
обособен в самостоятелно жилище (чрез одобряване на архитектурен –инвестиционен
проект), защото не би отговарял на строителните правила и норми за
самостоятелно жилище, т.е. жилищната сграда е неподеляема
на три дяла, колкото са съделителите. В тази връзка
следва да се подчертае, че дори и да бе налице техническа възможност (каквато
експертизите отричат), необходимо е и дяловете да са обособими
без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените при
спазване на строителните правила и нормативи (чл. 203, ал.1 ЗУТ). Въз основа становището на експертизите, съдът възприема, че
преустройствата биха били значителни, а неудобствата - по-големи от
обикновените, тъй като не се установява да са изпълними условията на чл. 72, ал.3
от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, с
оглед това, че светлата височина на всяко от помещенията на сутерена не
отговаря на минимално изискуемата по закон.
Ищцата е направила
искане за възлагане на първия жилищен етаж от масивната жилищна сграда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, но не е провела
доказване по безспорен начин, че към момента на откриване на наследството на
наследодателите си А. В. и В.В. е живяла в масивната жилищна сграда, а още по-малко на
първия етаж от нея. В тази връзка липсват каквито е и да доказателства
установяващи изискването при откриване на наследството ищцата да е живяла в жилището на
наследодателя, разбирано като трайно фактическо състояние, продължително
във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение, поради което искането за
възлагане е неоснователно.
Ответницата И.В. е
направила искане за възлагане на втория жилищен етаж от масивната жилищна сграда по реда на чл. 349, ал.
2 ГПК, но изрично по реда на чл. 176 ГПК сочи в съдебно заседание,
че не е ползвала имота към смъртта на нейния наследодател, а към този момент е
живяла в чужбина. В тази насока са и показанията на св. Василка Стоилова – л.
136 от делото, според която „в къщата живееше С. (бащата на ответниците) с
майка си и баща си, като И. и А. никога не са живели в тази къща до смъртта на
баба си и дядо си”. При тези обстоятелства и с оглед липсата на доказателства
да е живяла в имота при откриване на наследството, както и отрицателното
условие да няма друго жилище са достатъчни да обосноват извод за
неоснователност на искането по чл. 349, ал.2 ГПК.
Съдът намира за
неустановено по делото ответникът А.В. да е живял в имота (първият етаж), чието
възлагане иска по чл. 349, ал.2 ГПК към момента на смъртта на неговия наследодател. Напротив -
според показанията на св. Василка Стоилова (л. 136 от делото) „в къщата живееше
С. (бащата на ответниците) с майка си и баща си, като И. и А. никога не са
живели в тази къща до смъртта на баба си и дядо си”. Същевременно останалите гласни
доказателства единствено установяват, че след смъртта на общия наследодател В.В., ответникът А.В. е извършвал значителни подобрения в
съответния етаж и го преустроил по свое разбиране, но не може да обоснове безспорен
извод, че е налице изискването на чл. 349, ал.
2 ГПК ответникът А.В. да е ползвал делбеното
жилище за задоволяване на жилищните си нужди към момента на откриване на
наследството, а следователно претенцията за възлагане е неоснователна. Освен
това по делото липсват декларирани данни за установяване на обстоятелството, че
претендиращият възлагането съделител не притежава
друго жилище към момента на извършване на делбата при липса на други данни и
доколкото по делото не е установено противното.
Неоснователността на възлагателните
претенции налага съдът да обсъди възможността за приложение на останалите
законови способи за извършване на делбата.
Относно
способа за извършване на делбата:
Основен принцип при извършване на
делбата според чл. 69, ал. 2 ЗН е всеки съделител да
получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Когато до делба са
допуснати няколко имоти (самостоятелни обекти на собственост), съществува възможност
всеки от съделителите да получи реален дял
(допуснатите до делба имоти да съответстват на броя на съделителите)
и направените претенции за възлагане по реда на чл. 349 ГПК не са уважени, основният
начин на извършване на делбата е този по чл. 352 ГПК, т. е. съставянето на
разделителен протокол и тегленето на жребий. Извършването на делбата не чрез
жребий, а чрез разпределение от съда – чл. 353 ГПК, е тогава приложимо, когато
е налице една от двете алтернативни
предпоставки - или невъзможност да се тегли жребий, или голямо неудобство за
това. Разбира се и в хипотезата на чл. 353 ГПК важи изискването допуснатите до
делба имоти да съответстват на броя на съделителите.
В случая съделителите са трима, колкото са и
допуснатите до делба имоти - жилищната сграда и гараж, представляващи три самостоятелни
обекти на собственост, тъй като както се посочи по-горе масивната жилищната
сграда представлява две самостоятелни жилища и е неподеляема
на три дяла, колкото са съделителите, а няма спор, че
гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, като гаражът и
стопанската постройка към него, представляват самостоятелна архитектурна
единица, която може да бъде обект на делбеното
производство като цяло.
В случая съставянето на дялове и
тегленето на жребий е невъзможно с оглед обстоятелството че макар и имотите
(самостоятелните обекти на правото на собственост) да са толкова на брой,
колкото и съделителите, то са налице съществени различия в цените на допуснатите
до делба имоти и на разлики в размера на частите на съделителите.
Евентуалното теглене на жребий, преценено след съвкупно обсъждане на събраните
по делото доказателства, според съда би било и много неудобно по смисъла на чл.
353 ГПК поради следното: от събраните доказателства (свидетелски показания,
писмени доказателства и изслушаните експертизи) се установява, че съделителите преди предявяването на иска за делба са извършили
фактическо разпределение помежду си на масивната жилищна сграда (в този смисъл
доказателство е и нот. акт за извършената доброволна делба
на сградата – л. 3-4 от делото) като ответникът И.В. е живяла и продължава да
живее на втория етаж от масивната жилищна сграда, а на първия етаж е живял и
продължава да живее ответникът А.В., като освен ползвайки фактически втория, съответно
първия етаж от масивната жилищна сграда, всеки от тях е извършвал и значителни
подобрения в съответния етаж и са ги преустроили по свое разбиране. В тази
връзка, тегленето на жребий би могло да доведе до нецелесъобразно разпределение
на имотите, ако в дял на ищеца се падне първият или вторият етаж, а в дял на
ответника А.В. – вторият, респ. в дял на ответника И.В. – първият етаж, което
би довело до усложнения в отношенията между съделителите
и до редица неудобства чрез предизвикване на значителни имуществени спорове,
които биха били избегнати при разпределение на имотите по чл. 353 ГПК, в който
смисъл са указанията в т.5 ППВС № 7/73г. Поради това съдът счита, че следва да
разпредели имотите между съделителите по реда на чл.
353 ГПК, ръководейки се от установеното по делото фактическо положение.
Обстоятелството, че единият от дяловете
включва имоти от различен вид (гараж и стопанска постройка), не изключва способа
за разпределяне по чл. 353 ГПК, след като не се нарушава равноправието между съделителите, при положение че в делбената
маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител
може да бъде отреден дял в натура (Решение № 102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 490/2012 г., I г. о., ГК). Противното на първо място не почива на закона,
защото чл. 353 ГПК не установява изискване за еднородност на всички дялове;
достатъчно е спазване на принципа за равноправие между съделителите,
изискващ съставянето на реални дялове за всички, и следователно не е налице
основание за разширително тълкуване на изключителни норми, каквито са тези за способите
за извършване на делбата. На следващо – не отговаря на логическото и систематично
тълкуване, защото именно наличието на съществени
различия в цените на имотите (което в повечето случаи като настоящия означава
нееднородност на всички дялове) и на разлики в размера на частите на съделителите (както в настоящия случай), е основание за
невъзможност за теглене на жребий, т.е. би се обезсмислило приложението
на чл. 353 ГПК. Не на последно място следва да се изтъкне, че варианта за
еднородност на всички дялове противоречи на принципа на справедливостта – ще се
получи облагодетелстване на онзи, за който не са налице условията на чл. 353 ГПК, във вреда на друг, за който са налице, поради което не случайно в Решение
№ 285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г. о. се посочва, че когато
са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба
има приоритет пред другите способи за извършването й.
От съвкупната преценка на заключенията
на тричленната съдебно-техническа експертиза рег. № 26978/22.10.2014 г.,
тричленната съдебно-техническа експертиза рег. № 15695/10.06.2015г. и допълнение
рег. № 25492/18.09.2015 г., които съдът кредитира, се установява, че:
- пазарната стойност на първи етаж на масивната жилищна сграда,
заедно с 1/2 идеални части от сутеренния и таванския етажи е 27 637 лева (в която не се включва
стойността на ½ част от терена и ½ част от гаража и стопанската
сграда);
- пазарната стойност на втори етаж на масивната жилищна сграда, заедно с 1/2 идеални части
от сутеренния и таванския етажи е 30 837
лева (в която не се включва стойността на ½ част от терена и ½
част от гаража и стопанската сграда);
- пазарната стойност на гараж със застроена площ от 27 кв. м. е 2 400 лева;
- пазарната стойност на стопанска сграда със застроена площ от 76 кв. м. е 2 900 лева.
Предвид изложеното съдът счита, че по
реда на чл. 353 ГПК в дял на ответника И.В. следва да бъде поставен вторият
етаж на масивната жилищна сграда, ведно с 1/2 идеални части от сутеренния и
таванския етажи, последните представляващи общи части на сградата (доколкото
възниква етажна собственост между ответниците и следва да бъде съобразена
нормата на чл. 38, ал. 3 ЗС относно неделимост на общите части на сградата); по
реда на чл. 353 ГПК в дял на ответника А.В. следва да бъде поставен първият
етаж на масивната жилищна сграда, ведно с 1/2 идеални части от сутеренния и
таванския етажи, последните представляващи общи части на сградата (доколкото
възниква етажна собственост между ответниците и следва да бъде съобразена
нормата на чл. 38, ал. 3 ЗС относно неделимост на общите части на сградата), а
в дял на ищцата бъдат поставени останалите сгради, предмет на делбата - гаража,
както и стопанската сграда, предвид принципа, че при извършването на делбата по
реда на чл. 353 ГПК за всеки съделител следва да бъде
отреден дял в натура.
На основание чл. 34, ал. 2 ЗС във вр. с чл. 69, ал. 2, изр. 2 от ЗН неравенството в дяловете
се изравнява в пари. Предвид обстоятелството, че получаваните реални дялове от съделителите са на различна стойност от припадащите им се
съобразно квотите, при които е допусната делбата на процесните
имоти между тях, съдът счита, че съделителят И.В.
следва да заплати на останалите съделители за
уравнение на дяловете суми както следва: на ищцата К.В. за 1/2 ид. ч. сумата 15 418,50 лв. и на А.В. за 1/4 ид. ч. сумата 7709,25лв., доколкото И.В. получава в дял
имот на стойност 30 837 лева, при делбена квота на стойност
7709,25 лева (1/4). Съделителят А.В. следва да
заплати на останалите съделители за уравнение на
дяловете суми както следва: на ищцата К.В. за 1/2 ид.
ч. сумата 13 818,50лв. и на И.В. за 1/4 ид. ч. сумата
6909,25лв., доколкото А.В. получава в дял имот на стойност 27 637 лева, при делбена квота на стойност 6909,25 лева (1/4). Съделителят К.В. следва да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете суми както следва: на
ответницата И.В. за 1/4 ид. ч. сумата 1325 лв. и на А.В.
за 1/4 ид. ч. сумата 1325лв., доколкото К.В. получава
в дял имоти на стойност 5300 лева, при делбена квота
на стойност 2650 лева (1/2).
Относно
претенциите по чл. 346 ГПК на ответника И.В. и ответника А.В.:
По отношение на необходими
разноски отношенията се уреждат винаги съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, т.е.
всички съсобственици дължат всички
съответни на тяхната идеална част необходими разноски. Необходимите
разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на
останалите съсобственици и не е необходимо разходите за необходими поправки да
са увеличили стойността на имота или неговата полезност или доходност.
Подобренията в
имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били
необходими за запазването и съхраняването и. При тях необходима предпоставка е
увеличаването стойността на имота. Извършването на твърдяните
подобрения в процесния имот по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици,
съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Правоотношенията на
съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават,
като се отчита, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. Въз основа на
показанията на свидетелите Олег Велинов, И. Христова, както и от приложеното
споразумение от 16.09.2011г., сключено между ищцата – от една страна, и
ответниците – от друга, по силата на което ответниците се задължават да
извършат ремонт на масивната жилищна сграда с конкретно посочени СМР, който да
се извърши до края на 2012г., съдът приема за установено, че процесните подобрения са извършени със съгласието, знанието
и без противопоставянето на ищцата, поради което правоотношенията помежду им се
уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС. Съгласно посочената норма всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. При това положение се дължат действително извършените разходи, съобразно
частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота (ППВС № 6 от 1974
г., ТР № 85 от 1968 г., както и Решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр. д. №
93/2002 г. на ВКС, І ГО).
Представените от
ответниците доказателства относно обстоятелството, че тези подобрения и
необходими разноски са извършени именно от тях /показанията на О. В. И. Х. писмени
такива, заключенията на тричленната съдебно-техническа експертиза рег. № 15695/10.06.2015г.
и съдебно-техническата експертиза рег. № 9292/04.04.2015г./ са достатъчни. Подобренията
и необходимите разноски увеличават стойността на имота и сумата за тях
съставлява задължение за цялата делбена маса, което
трябва да бъде понесено от всички съделители
съобразно с дяловете им. Поради това наследникът, който е извършил подобренията
и необходимите разноски може да иска от другите наследници само сумата, която
се припада на техните дялове (другите наследници). За сумата, която се следва
на неговия дял той не може да претендира, тъй като е налице сливане на
качеството кредитор и длъжник. Оттук сумите за извършените от ответниците
подобрения и необходими разноски са дължими от ищцата, и се разпределят
съобразно квотите на тримата съделители в процесната масивна жилищна сграда - по 1/4 ид.ч. за ответниците и 1/2 ид.ч.
– за ищцата Следователно всеки от тях трябва да отговаря и с толкова за
подобренията и необходимите разноски за процесния делбен имот.
Видно от заключението
на тричленната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, общата
стойност на извършените необходими
разноски /СМР/ в терена, общите части на масивната жилищна сграда, първия и
втория етаж на сградата възлиза на сумата от 5760 лв. В тази връзка неоснователно е възражението на ответниците
за по-висока оценка на необходимите разноски, защото се прилага общият принцип,
че се присъжда стойността само на реално съществуващи разноски към момента на
делбата, т.е. няма пряка зависимост между стойността на необходимите разноски
към момента на извършването им и стойността им към настоящия момент, която
специфика се установява от изслушаните експертизи. Съдът намира, че извършените
ремонтни дейности (описани в т.4 в заключението) са били необходими за
запазване на сградата (без значение е, че експертизите сочат част от разноските
като направени в дворното място, тъй като теренът се явява обслужващ сградата),
тъй като са водили до отстраняване на течове и отстраняване на погиване и увреждания
на съсобствената сграда. При това половината от тази
сума, съответстваща на дела на ищцата в съсобствената
вещ следва да бъде заплатена от нея или същата следва да бъде осъдена да
заплати на другите съделители сумата от по 1440 лв.
От същото
заключение се установява, че общата стойност на извършените подобрения в терена, общите части на масивната жилищна
сграда, първия и втория етаж на сградата възлиза на сумата от 44580 лв., от които: 1410 лв. – за
дворното място и общите части на сградата; 18 350 лв. – за първия етаж на
сградата и 24 820 лв. – за втория етаж на сградата (без значение е, че
експертизите сочат част от подобренията като направени в дворното място, тъй
като теренът се явява обслужващ сградата). В тази връзка с оглед заключението на
тричленната съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че в горепосочената
сума на подобренията се включва и стойността на подобренията за движимости – мебелировката на първи и втори етаж, монтирани
ел. радиатори на първи етаж и два броя монтирани климатици
на втория етаж (описани в т.7 в заключението), доколкото от експертизата се
установява, че всички вградени мебели са изработени по индивидуален проект за
конкретното жилище, а климатиците и ел. радиаторите
представляват отоплителната инсталация на съответния етаж. Това обстоятелство
мотивира извода, че демонтирането им ще доведе до съществено изменение на самия
имот. Съгласно т. II. 8. от ППВС № 6/1974
г. само движимостите, отделянето на които
не води до съществено изменение на имота, не съставляват подобрение, какъвто
настоящият случай не е (в този смисъл Решение № 65 от 18.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 7088/2014 г., II г. о., ГК). Неоснователно е възражението на
ответниците за по-висока оценка на подобренията, защото се прилага общият
принцип, че се присъжда стойността само на реално съществуващите подобрения към
момента на делбата, т.е. няма пряка зависимост между стойността на подобренията
към момента на извършването им и стойността им към настоящия момент, която
специфика се установява от изслушаните експертизи. Ето защо, половината от тези
суми, съответстващи на дела на ищцата в съсобствената
вещ следва да бъде заплатена от нея или същата следва да бъде осъдена да
заплати: на другите съделители общата сума от 705 лв.
или по 352,50 лв. – за извършените подобрения в дворното място и общите части
на сградата; на А.В. сумата от 9 175,00 - за извършените подобрения на първия
етаж на сградата; на И.В. сумата от 12 410,00 - за извършените подобрения на
втория етаж на сградата
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 30, ал.3
ЗС за заплащане извършените от ответника А.В. необходими разноски и подобрения
са частично основателни до размера на сумата от 10 967,50 лв., поради което
следва да бъдат уважени до тези размери и отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 30, ал.3
ЗС за заплащане извършените от ответника И.В. необходими разноски и подобрения
са частично основателни до размера на сумата от 14 202,50 лв., поради което
следва да бъдат уважени до тези размери и отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер.
По възражението на
ответниците за право на задържане:
Възражението на
ответниците за право на задържане до заплащане от ищеца на направените от ответниците
необходими разноски и подобрения в имотите,
предоставени в дял на ищцата е допустимо, след като се предявява като акцесорно право към насрещните искания на ответниците за
тяхно вземане, и доколкото моментът, към който силата на пресъдено
нещо установява не/съществуването на спорното право е денят на приключване на
устните състезания (ТР № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 4 и ТР
№ 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, мотивите на т. 5). По същество обаче възражението е
неоснователно, независимо че съществува в горепосочената част вземането за
подобрения и необходими разноски, тъй като ответниците в качеството на собственици,
които са извършили необходими разноски и подобрения в съсобствен
имот със съгласието на останалите съсобственици, не могат да се ползват от
разпоредбата на чл. 71, чл. 72 и чл. 74 ЗС,
защото не са владелци, а нормата на чл. 91 ЗЗД е неприложима, тъй като
касае движими вещи.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК
страните заплащат разноските по извършването на делбата съобразно стойността на
дяловете им, а по присъединените искове (по претенциите по сметки) - разноските
се определят по чл. 78 ГПК
- дължат се съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 355,
изр. първо ГПК, всяка от страните по делото дължи държавна такса в размер на 4%
от пазарната стойност на делбените имоти – общо 63 775
лв. (в която не се включва стойността на терена от 14 625 лв., тъй като не е
предмет на делбата), съобразно дела си в съсобствеността, като ищцата дължи
държавна такса в размер на 1275,50 лв., ответникът И. Вайнова
-637,75 лв., съответно ответникът А.В. - 637,75 лв.
На основание чл. 355 изр.2,
вр. чл. 78 ГПК,
ищцата следва да заплати държавна такса от 4% върху уважената част (общо
50 340,00 лв., от които 5760 лв. – необходими разноски и 44580 лв. -
подобрения) от присъединените искове по чл. 30, ал.3 ЗС - или сумата от 2013,60
лв.
На основание чл. 355 изр.2,
вр. чл. 78 ГПК,
ответниците следва да заплатят държавна такса от 4% върху отхвърлената част
(общо 28 888 лв.) от присъединените искове по чл. 30, ал.3 ЗС – или общо сумата
от 1155,52 лв. (всеки от тях по 577,76 лв.).
Ищецът претендира
и доказва разноски в делбеното производство общо от 990 лв. (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), от която 1/2 е в тежест на
ищеца, съответстваща на дела му в съсобствеността, като за останалата част
задължени са ответниците, т.е.
дължимите на ищеца от ответниците разноски възлизат на общата сума 495,00лв. –
или всеки по 247,50 лв.
Ответниците
претендират и доказват разноски в делбеното
производство общо от 2620
лв. (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), от която по
1/4 е в тежест на всеки от ответниците, съответстваща на дела му в
съсобствеността, като за останалата част задължен е ищецът, т.е. дължимите на ответниците от ищеца
разноски възлизат на общата сума 1310лв. – или на всеки по 655,00 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.С.В., ЕГН ********** *** по
чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на втори етаж от масивна жилищна сграда, предмет
на делбата, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.А.В., ЕГН
********** *** по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на първи
етаж от масивна жилищна сграда, предмет на делбата, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.С.В., ЕГН
********** *** по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на първи
етаж от масивна жилищна сграда, предмет на делбата, като неоснователна.
РАЗПРЕДЕЛЯ
по реда на чл. 353 от ГПК и поставя в дял на И.С.В., ЕГН ********** ***: втория жилищен етаж, състоящ се от коридор, спалня, стая, дневна, кухненски бокс,
сервизно помещение и тераса, ведно с 1/2
идеални части от сутерена и таванския етаж, от масивна жилищна
сграда в с. Д., общ. Перник, ул. Цар Симеон № 23, построена в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно
урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в
землището на с. Д., общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52
по плана за регулация и застрояване на с. Д., общ. Перник, утвърден със Заповед
№ 437/05.03.1999г., при
съседи на дворното място: от югозапад-улица,
от северозапад – УПИ ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток –
УПИ ХV-1289. Пазарната
стойност на дела е 30 837 лева.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати за
уравнение на дяловете суми както следва: на К.А.В.,
ЕГН **********
*** сумата от 15 418,50 лв., представляваща
паричната равностойност на дела й от имота - 1/2 ид.ч.;
на А.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 7709,25лв.,
представляваща паричната равностойност на дела му от имота - 1/4 ид.ч.
РАЗПРЕДЕЛЯ
по реда на чл. 353 от ГПК и поставя в дял на А.С.В.,
ЕГН **********
***: първия жилищен етаж, състоящ се от коридор, спалня, стая, дневна с кухненски бокс,
сервизно помещение и тераса, ведно с 1/2
идеални части от сутерена и таванския етаж, от масивна жилищна
сграда в с. Д., общ. Перник, ул. Цар Симеон № 23, построена в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно
урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в
землището на с. Д., общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52
по плана за регулация и застрояване на с. Д., общ. Перник, утвърден със Заповед
№ 437/05.03.1999г., при
съседи на дворното място: от югозапад-улица,
от северозапад – УПИ ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток –
УПИ ХV-1289. Пазарната
стойност на дела е 27 637 лева.
ОСЪЖДА А.С.В.,
ЕГН **********
***, да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на К.А.В., ЕГН
********** *** сумата от 13 818,50 лв., представляваща
паричната равностойност на дела й от имота - 1/2 ид.ч.;
на И.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 6909,25лв., представляваща паричната
равностойност на дела й от имота - 1/4 ид.ч.
РАЗПРЕДЕЛЯ
по реда на чл. 353 от ГПК и поставя в дял на К.А.В.,
ЕГН **********
***: гараж със застроена площ от 27
кв. м. и стопанска сграда със
застроена площ от 76 кв. м., находящи се в с. Д.,
общ. Перник, ул. Цар Симеон № 23, построени
в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с площ от
585 кв.м., находящо се в землището на с. Д., общ.
Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и
застрояване на с. Д., общ. Перник, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г., при съседи на
дворното място: от югозапад-улица, от северозапад – УПИ
ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток – УПИ ХV-1289. Пазарната стойност
на дела е 5300 лева.
ОСЪЖДА К.А.В.,
ЕГН **********
***, да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на А.С.В., ЕГН
********** *** сумата от 1325лв., представляваща паричната
равностойност на дела му от имотите - 1/4 ид.ч.; на И.С.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 1325лв., представляваща паричната равностойност на
дела й от имотите - 1/4 ид.ч.
ОСЪЖДА К.А.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на И.С.В., ЕГН ********** ***, на основание чл. 30, ал.3
ЗС сумата от общо 14 202,50 лв. (1440 лв. – необходими разноски и 12 762,50
лв. – подобрения), представляваща искания по сметки за извършени през периода
2011 г. - 2014 г. подобрения и необходими разноски в дворното място, общите
части на масивната жилищна сграда и втория етаж на сградата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния претендиран размер от 48 398,00 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
К.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на А.С.В., ЕГН
********** ***, на основание чл. 30, ал.3
ЗС сумата от общо 10 967,50 лв. (1 440 лв. – необходими разноски и 9
527,50 лв. – подобрения), представляваща искания по сметки за извършени през
периода 2011 г. - 2014г. подобрения и необходими разноски в дворното място,
общите части на масивната жилищна сграда и първия етаж на сградата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния претендиран размер от 30 830,00 лв., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ възражението по чл. 72, ал.3 ЗС от А.С.В., ЕГН
********** *** и И.С.В., ЕГН ********** *** срещу К.А.В., ЕГН
********** *** - за признаване право на задържане на гараж със застроена площ от 27 кв. м. и
стопанска сграда със застроена площ
от 76 кв. м., находящи се в с. Д., общ. Перник, ул.
Цар Симеон № 23, предмет на делбата до заплащане на подобренията и необходимите
разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА К.А.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Перник сумата
от 1275,50 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната
стойност на делбените имоти съобразно дела си в
съсобствеността.
ОСЪЖДА А.С.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Перник сумата
от 637,75 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната
стойност на делбените имоти съобразно дела си в
съсобствеността.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на
основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Перник сумата от 637,75 лв.,
представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти съобразно дела си в съсобствеността.
ОСЪЖДА К.А.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 355, изр.2, вр. чл.
78 ГПК по сметка на РС-Перник сумата от 2013,60 лв. - държавна такса за
присъединените искове.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 355, изр.2, вр. чл.
78 ГПК по сметка на РС-Перник сумата от 577,76 лв. - държавна такса за
присъединените искове.
ОСЪЖДА А.С.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 355, изр.2, вр. чл.
78 ГПК по сметка на РС-Перник сумата от 577,76 лв.-държавна такса за
присъединените искове.
ОСЪЖДА А.С.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на К.А.В., ЕГН ********** ***, сумата 247,50 лв. - разноски
по делото.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.В., ЕГН
********** ***, сумата 247,50 лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА К.А.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на А.С.В., ЕГН ********** ***, сумата 655,00 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА К.А.В.,
ЕГН **********
***, да заплати на И.С.В., ЕГН ********** ***, сумата 655,00 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГР. ДЕЛО №: 3490/2015
РЕШЕНИЕ №:
СЪД. ДЕЛОВОДИТЕЛ: