№ 89
гр. Благоевград , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500012 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Б.
А. Я., подадена чрез пълномощника му против решение № 907381/23.09.2020
г., постановено по гр.д. 1070/2020г. по опис на РС –Благоевград, в частта с
която е иска е уважен за размера над 152, 50 лв.
Според жалбоподателя постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Размерът на издръжката е завишен и не е
съобразен с нуждите на детето във връзска с условията на живот, адекватни
на потребностите му, като надхвърля алиментния характер на издръжката.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице
с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок. С атакуваното решение съдът е изменил като е увеличил размера
на издръжката по предявения от майката срещу бащата иск с правно
основание чл.150 от СК от 100 лв. на 190 лв. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
1
За произнасяне по основателността на жалбата съдът, въз
основа на събраните доказателства и закона, приема за установено следното:
С решение по гр.д. № 2622 по описа за 2010 г. на РС-
Благоевград ответника Б.Я. следва да плаща месечна издръжка за сина си А.,
в размер на 100 лв., който размер с предявения иск от майката М.Ч., по който
е образувано настоящото дело - е поискано да се увеличи.
Възможността за изменението на издръжката е предвидено в
чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата, при които е присъдена. А
конкретния й размер според чл. 142, ал. 1 от СК се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
Детето А. е р. на 10.7.2009 г. т.е. към момента е 11 годишен,
докато при определяне на размера на издръжката от 100 лв. е бил на 1 г. И в
момента живее с майка си, като доходите й според представено
удостоверение 9/29.11.2019 г., издадено от „К.“, ООД за периода м. май -м.
октомври 2019 г. възлизат на 1257 лв. Установява се, че майката плаща
месечен наем за жилището, в което живеят, който ако преди е бил 360 лв., то
според вносната бележка за последния платен месец – м. ноември, 2019 г. е
400 лв.
Бащата - според представената декларация за материално и
имотно състояние - получава трудово възнаграждение в размер на 805 лв., за
което представя и удостоверение изх. № 118/14.7.2020 г., изд. от „Р.“, ЕООД
според което средно месечния размер на получаваното възнаграждение за
периода м. юли, 2019-м.юни, 2020 г. възлиза на 662 лв., като последния месец
възнаграждението му е в размер на 824,32 лв. Установява се, от декларацията
му, че притежава автомобил, както и че има още едно дете – Б., родено,
според представеното удостоверение за раждане - на 14.4.2020 г. т.е. към
момента е на 11 месеца.
От изготвения доклад от ДСП-Благоевград е видно, че детото
живее с майка си в гр. Софий и е в 4 клас, от което следва предвид датата на
доклада, че детето в момента е в 5 клас.
2
Разпитаната св. Ч., който е баба на детето, сочи, че то е
любознателно и има желание да ходи на футбол, на лека атлетика, да играе
шах, но тъй като абсолютно всичко е платено и липса на достатъчно средства,
детето ходи само на английски език.
Разпоредбата на чл. 150 СК предвижда при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея да може да
бъде изменяна или прекратена.
Размерът на издръжка според чл. 142, ал. 1 от СК се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи.
БлОС споделя преценката на първоинстанционния съд, че е
налице изменение на обстоятелствата, поради което присъдената издръжка
следва да се измени като се увеличи. За извода да се измени издръжката е
съобразено от РС вмененото от нормата на чл. 143, ал. 1 от СК безусловно
задължение на всеки родител да издържа своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни или могат да се издържат от
имуществото си, както и настъпилото трайно съществено изменение на
нуждите на детето А., предвид изминалия 10-годишен период от преди
определения размер издръжка, променените социално-икономически условия
в страната, с оглед инфлационните процеси и възрастта на детето, което ако
при предишното определяне на размера й е било на 1 година към момента е
на 11 г. и е ученик, което обстоятелство е свързано с необходимостта от
допълнителни средства за учебници, учебни пособия, за уроци и
извънкласни занимания, за джобни и др..
Ето защо с оглед на приетите за доказани факти по отношение
на обстоятелства обсуславящи промяна в издръжката, то настоящият състав,
споделя извода на първоинстанционния съд, че общия размер издръжка за
детето, така както ако родителите му живееха заедно е 300 лв., от които
190лв. платими от бащата и 110 лв. - от майката. При определяне кой каква
част да поеме съдът съобрази възможностите на родителите, грижата на
бащата за издръжка на още едно негово дете, както и че на майката са
предоставени ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на А..
Съдът отчете, че задължение за издръжка на второто дете на ответника има не
3
само той като баща, но и неговата майка. Несъстоятелно се сочи от
жалбоподателя, че размерът на издръжката е завишен и не е съобразен с
нуждите на детето във връзка с условията на живот, адекватни на
потребностите му, като размерът й надхвърлял алиментния характер на
издръжката, предвид, че присъдената издръжка е само с 27 лв., повече от
законно определения минимум на същата в чл. 142, ал. 2 СК , който ако към
датата на жалбата е бил 152, 50 лв., то към момента е 162, 50 лв. С оглед
изложеното за несъстоятелност на доводите в жалбата съдът потвърждава
атакувания акт.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
жалбоподателят ще следва да се осъди да заплати на въззиваемата
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за пред
настоящата инстанция в размер на 100 лв., която сума според отразеното в
представения договор за правна защита и съдействие е платена.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 907381/23.09.2020 г., постановено по гр.д.
1070/2020г. по опис на РС –Благоевград, в атакуваната част.
Осъжда Б. А. Я., ЕГН ********** да заплати на М. В. Ч., с ЕГН
********** сумата от 100 лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4