Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260850 16.03.2021г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8215 по описа на ПРС за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с член 221, ал.
2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Айгер Инженеринг“ ООД с ЕИК ********* е предявил срещу ответника
установителен иск за вземане, представляващо дължимо обезщетение при
прекратяване на ТПО, поради дисц. уволнение, в размер на БТВ за тримесечния
срок за предизвестие от 2 487,48 лева, ведно със зак. лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по член 410 ГПК – 03.02.2020г. до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът
излага, че с
ответника е имал сключен трудов договор, който е бил прекратен поради
дисциплинарното уволнение на ответника.
Твърди
се редовното
връчване на ответника на заповедта
за дисц. уволнение,
изтичането
на сроковете за
нейното обжалване и стабилизирането й. Въз основа на извършеното дисциплинарно
уволнение, както и на предвиденото в трудовия договор, че срокът на предизвестието за прекратяването на трудовия договор е
тримесечен, се претендира заплащане на
обезщетение за прекратяване на ТПО без предизвестие при дисц. уволнение в размер на трикратното брутното
трудово възнаграждение на ответника, определено на база брутното трудово
възнаграждение на ответника за последния пълен отработен месец.
Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за вземането, като е била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Възраженията
и обстоятелствата изложени
в отговора на исковата молба от особения
представител на ответника са
следните:
Счита,
че за работодателя не е възникнало право на обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ, доколкото не са настъпили
последиците на дисциплинарното уволнение.
Твърди
се, че работодателят не е изпълнил процедурата по чл. 193 от КТ, доколкото
липсва документ, от който да е видно, че работодателят е изслушал обясненията
на работника, или че е изискал и приел писмените обяснения. При определяне на
дисциплинарното наказание не били взети тежестта на нарушенията,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника.
Оспорва
се и връчването на изпратеното по пощата с обратна разписка заповед за дисциплинарно
уволнение, доколкото същата не е връчена на ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
За да се
уважи искът по чл. 221, ал. 2 от КТ следва ищецът да установи, че ТПО е
прекратено поради дисц. уволнение на работника, срока на предизвестие за
прекратяване на ТПО и размерът на обезщетението.
Между
страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор
от 05.01.2009г. и заповед за прекр. на ТПО от 23.12.2019 г. се установява, че
ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „********”, както и че срокът за предизвестие, определен в ТД е
тримесечен, а ТПО е прекратено на осн. член 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
От
представеното по делото препоръчано писмо с обратна разписка, съдържащо
екземпляр от заповедта за уволнение, е видно, че същото е върнато в цялост с
отбелязването, че пратката не е потърсена.
Съгласно
чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на
трудовия договор без предизвестие, прекратяването настъпва от момента на получаване на
писменото изявление за това от работника. За да породи правно
действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, изявлението на
страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е.
съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление
на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично
срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на
препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване по
пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко
друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и
чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния
закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се
приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е
изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е
променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил
задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и
тя е породила правно действие. В този смисъл решение № 283 от 06.04.2010 г. по
гр.д. № 50782009г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. №
410/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. №
1877/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015
г., І т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С
оглед на изложеното по-горе, следва да се счете, че моментът на прекратяване на
ТПО е настъпил на 16.01.2020г., като срокът за оспорване на законността на
наложеното наказание е изтекъл на 16.03.2020г, в който двумесечен срок няма
данни наказанието да е било обжалвано пред съд, като заповедта за налагане на
дисц. уволнение следва да се счита за стабилизирана. Оттук и доводите на
особения представител за неспазена от работодателя процедура по налагане на
наказанието не следва да бъдат обсъждани, поради влязлата в сила заповед за
дисц. уволнение.
Видно от заключението на вещото лице
Б.В., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, на ищеца се
дължи обезщетение в размер на 2487,48 лева, формирано на база БТВ на ответника
за м. септември 2019г., което е в размер на 829,16 лева.
При така установените факти от
значение за спора съдът приема, че ищецът е доказал претенцията си както по
основание, така и по размер, ето защо искът ще се уважи изцяло.
По отношение на направените разноски
съдът намира следното:
С оглед изхода на спора ищецът има
право на направените по делото разноски изцяло. Ищецът е претендирал разноски и
доказва да е извършил такива в размер на 349,75 лева по заповедното
производство и 1153,87 лева по исковото производство.
Същите следва да му се присъдят, като се
възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 221,
ал. 2 от КТ, че С.А.В., ЕГН ********** дължи на „Айгер Инженеринг“ ООД с ЕИК
********* сумата от 2 487,48
лева, представляващо дължимо обезщетение при прекратяване на ТПО, поради дисц.
уволнение, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
член 410 ГПК – 03.02.2020г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 1648/2020г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН ********** да заплати на „Айгер Инженеринг“
ООД с ЕИК ********* разноски от 349,75 лева в заповедното производство, както и
разноски от 1153,87 лева в исковото производство.
На адв.
С.К. се издаде РКО за сумата от 404,12 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Д. К.