П
Р О Т О К О Л
гр.
Пловдив, 12.07.2019 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
ВАСКО
ВЪТЕВ
ЙОВИНА ДЕНЕВА
в присъствието на секретар КАМЕЛИЯ
СПАСОВА и прокурора ТОДОР ПАВЛОВ сложи за разглеждане НОХД № 857 по описа за
2019 година, докладвано от Председателя.
На поименното
повикване в 09:40 часа се явиха:
Производството
е по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК.
Осъденият М. се
явява лично и с адв. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се
даде ход на делото.
Съдът след
съвещание намира, че няма процесуална пречка по хода на делото и затова
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Съдът разясни на
страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателста.
АДВ. Д.: Нямам
искания за отводи. Представям и моля да се приемат молба от Т. Т., 3 бр.
банкови извлечения, наддавателно предложение, квитанция за платен задатък,
постановление за възлагане, 2 бр. квитанции , фактура от 09.04.2019 г. Моля да
се допусне до разпит при режим на довеждане бащата на осъденото лице, което да
докаже къде са били парите, на кого са били, защо са били в стаята на осъденото
лице.
ПРОКУРОРЪТ: Не
възразявам.
Съдът след
съвещание намира, че са относими писмените документи и следва да се приемат по
делото, както и е основателно искането за допускане на водения свидетел, баща на
осъденото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРОЧИТА И
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
ДОПУСКА до
разпит воденото лице М. Т. М..
Сне се
самоличността на същото:
М. Т.М. – 64
г., българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан,
баща съм на осъдения М..
Съдът напомни на
свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от НК, както и разясни
разпоредбата на чл. 119 от НПК.
СВИДЕТЕЛЯТ М.:
Обещавам да говоря истината. Желая да дам показания.
Тези пари са
на дъщеря ми. Парите били в стаята на Н. на горния етаж на къщата, защото
къщата на дъщеря ми още не е завършена, няма ограда и понеже при нас е по
сигурно, парите съм ги оставил там на съхранение. 25 000 лв. беше тази
сума и беше приготвена, защото предстоеше търг, бях теглил кредит и предстоеше
търг на съдия изпълнител. Тези пари са от сватята от Гърция. Това е на дъщеря
ми свекървата.
ПРОКУРОРЪТ: Делото
е изяснено.
АДВ. Д.:
Делото е изяснено.
След съвещание
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което след прочитане и
приемане на писмените доказателства по делото, следва да се даде ход на
съдебните прения. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРОЧИТА И
ПРИЕМА приложените писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
пречка да бъде уважено така депозираното искане за връщане на тези вещи. Същите
в хода на разследването не са фиксирани като такива по чл. 53 от НК, а именно
не са принадлежали на виновния или да са били предназначени за извършване на престъпление,
или пък да са послужи за извършване на престъпление. Затова моля същите да
бъдат върнати на собственика им.
АДВ. Д.: Поддържам
казаното от прокурора. По делото беше доказано това, че тези пари не са на
осъденото лице, а на неговата сестра, налоце са писма, има банково извлечение,
от което е видно на кого са били тези пари.
ОСЪДЕНИЯТ М.
/за лична защита/: Моля да се върнат парите, които са на сестра ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА
ДУМА на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ М.:
Парите не са мои, те са на сестра ми. Моля да се върнат парите.
Съдът, след съвещание, намира следното:
Производството е по реда на чл. 306 ал.
1 т. 1 от НПК във вр. с чл. 53 от НК.
Предмет на разглеждане по конкретното
производство е единствено парична сума в общ размер от 25 000лева, иззета
като веществени доказателства с протокола за претърсване и изземване от жилищен
имот, обитаван от осъдения М. по наказателното производство, приключило с
одобрено от съда споразумение по НОХД № 857/19 г., образувано по досъдебно
производство № 59/18 г. по описа на РУ на МВР – Първомай.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните, намира за установено следното:
С определение от
12.06.2019 г. Окръжен съд – Пловдив е одобрил споразумение, сключено между
Окръжна прокуратура – Пловдив и подсъдимия М. и неговия защитник, осъден по
настоящото производство за престъпления по чл. 354а ал.1, пр.4 и пр.5, вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. На осъдения М. са наложени и
съответните наказания.
Видно от материалите по делото, на 28.02.2019 г. от жилищен имот, обитаван от
осъдения М., в негово присъствие са иззети подробно описани в протокол
множество банкноти с различен номинал в обща размер на 25 000 лева. В
протокола за претърсване и изземване от осъденият Н.М. е посочил, че „парите са
събирани семейно“. В протокола за разпит на обвиняемия М. в хода на досъдебното
производство същият е посочил, че тази парична сума е събирана от години от
неговите баща, майка и сестра и са предназначени във връзка с участие в
публична продан на техен недвижим имот. В разпита си в днешно съдебно
заседание, разпитаният по делото свидетел заяви, че парите са собственост на
неговата дъщеря, която е сестра на осъдения.
Разпоредбата на чл. 53 от НК визира
хипотези, които са свързани единствено с престъплението, за което се отнася
конкретното обвинение, повдигнато на съответните лица и което е предмет на
произнесения осъдителен съдебен акт. Видно от внесения в съда обвинителен акт,
тези банкноти или част от тях, или поне сума, съответна по равностойност на
същите, не е посочена като придобита или послужила за извършване на процесните престъпления,
вкл. и това с предмет наркотични вещества, извършено на 28.02.2019г. Становище
в подобна насока не е изводимо и от повдигнатото на осъденото лице обвинение.
Твърдения относно конкретно заплатена сума, свързана с извършеното на 28.02.2019г.
процесно престъпление по чл.354а от НК, която принципно би могла да бъде
придобита от осъдения, не се съдържат и в показанията на разпитаните по делото
свидетели. Така например в показанията на Т. Н., който е получателят на
процесното наркотично вещество, придобито от него на инкриминираната дата,
въпросният свидетел сочи, че не е извършил плащане на наркотика. Такова било
договорено да бъде извършено в бъдещ момент, което в крайна сметка не е било
сторено, предвид задържането на осъдения още същия ден.
Наистина разпоредбата на чл.53, ал.2,
б.б, изр.2 от НК дава възможност дори когато придобитото от престъплението
липсва, да се присъди неговата равностойност. Необходимо е обаче да се установи
с категоричност, че в патримониума на виновното лице е постъпила въпросната
парична сума, имаща статут на придобито от конкретното престъпление, доколкото
при прилагане на чл. 53 ал. 2 б. „б“ изр. второ от НК следва да се осъди
конкретно лице да заплати в полза на държавата парична сума, представляваща равностойността
на реално придобитото от него в резултат на конкретното процесно престъпление.
В този смисъл е съдебната практика по приложението на чл. 53 ал. 2 б. „б“ от НК
/Решение № 276/28.06.88г., по
н.д. 276/88 1 н.о./, според която логичното
и прагматично тълкуване на текста налага разбирането, че на отнемане подлежи
само реално полученото от конкретното престъпление, а когато липсва, присъжда
се неговата равностойност. В този смисъл, макар и да са налице известни данни
по делото, касателни деятелност на осъдения, надхвърляща повдигнатото му
обвинение, то такава деятелност, не е била вменена на М., поради което и съдът,
бидейки ограничен от поставените от държавното обвинение рамки, в настоящото
производство е задължен да коментира единствено изрично вменените на осъдения
престъпления. В случая неприложима се явява разпоредбата на чл. 112 от НПК,
предвид мястото, на което са открити въпросните банкноти, а именно в конкретен
жилищен имот, както и с оглед наличието на изрично волеизявление, манифестиращо
тяхното дирене от лицето, от което са иззети. Неналична се явява и хипотезата
на чл. 113 от НПК, която принципно би била приложима при произнасяне досежно
веществени доказателства в хода на досъдебното производство, предполагаща от
друга страна наличие на поне две взаимноизключващи се претенции /каквито
понастоящем не са налични/ на две или повече лица, касателни една и съща вещ. В
конкретния случай е налице волеизявление на лицето, от което е била иззета
въпросната сума, което иска връщане на описаните в коментирания протокол за
претърсване и изземване банкноти, а именно осъдения Н.М..
Всичко гореизложено предполага връщане
на въпросната парична сума на лицето, от
което е иззета, а именно на осъдения Н.М.М..
Поради горевизираното и на основание
чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на осъдения Н.М.М. парична сума в
размер на 25 000лв., представляваща банкноти с различен номинал, иззети в
хода на досъдебното производство, представляващи веществени доказателства по
НОХД №857/2109г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и
протест в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив по реда на глава
21 от НПК.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание.
Заседанието се
закри в 10:00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
СЕКРЕТАР: