Р Е Ш Е
Н И Е № 241
гр. Сливен, 20.12.2022
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четиринадесети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Ваня
Фърчанова и с участието на прокурора Красимир
Маринов, като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 252 по описа за
2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Д.Я.К. против Решение № 389 от 10.10.2022
г., постановено по АНД № 20222230200751/2022 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление /НП/ № 6177/2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с което
на Д.Я.К., ЕГН **********,***, е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно. Посочва,
че към датата на постановяване на съдебното решение разпоредбата, за която се
твърдяло, че била нарушена била отменена, а към датата на подаване на
касационната жалба противоепидемичните мерки напълно отсъствали. Счита, че тъй
като бил п. Ковид-19 процесното нарушение изобщо не
било о. о. и следвало да се третира като маловажно. Заявява, че бил подал
възражение в срок срещу акта, но АНО не бил отговорил на посочените от него
доказателства, което било аргумент в полза на твърдението, че обжалваното
решение следва да бъде отменено. Първоинстанционното
решение било постановено при неспазване разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд –
Сливен, а процесното нарушение да бъде разгледано
като маловажно.
В съдебно
заседание касаторът редовно призован, не се явява и
не се представлява.
В съдебно
заседание ответникът по касация - ОД на МВР - Сливен, редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален
представител, който заявява, че оспорва жалбата и излага становището си по
същество. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако
такова бъде претендирано.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на
касационната жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен
съд - Сливен.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови
решението си районният съд приема, че на 17.10.2021 г., около 01.00 часа,
полицейски служители извършили проверка по спазване на Закона за здравето в
клуб „Д.“, находящ се на улица *** в гр. Сливен. Проверката била разпоредена
във връзка с у. з. поради „Ковид 19“. В хода на
проверката било установено, че в посочения по – горе клуб, представляващ
питейно заведение, се намирали общо 35 лица, които въпреки забраната
присъствали там в посочения час - 01.00 часа, като от заведението звучала силна
музика. Сред присъстващите в заведението бил управителят на заведението и жалбоподателят.
Предвид констатираното, на Д.Я.К. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, затова че като посетител на клуб „Д.“, находящ се на улица *** в град Сливен, не изпълнява въведената с т. I.15 от Заповед
РД 01–748/02.09.2021 г. на МЗ противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от Закон
за здравето. АУАН е съставен, въз основа на Докладна записка с регистрационен №
1670р-27164 от 17.10.2021 г. по описа на РУ гр.Сливен. В тридневния срок по 44,
ал. 1 от ЗАНН са били подадени писмени
възражения.
Въз основа на
съставения АУАН, директорът на ОД на МВР - Сливен издал обжалваното пред
Районен съд - Сливен наказателно постановление като приел, че Д.Я.К., като не е
изпълнил въведената с т. I.15 от Заповед РД 01 – 748/02.09.2021 г. на МЗ
противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от Закон за здравето е извършил
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето му наложил административно наказание „Глоба” в размер
на 300 лева. НП е връчено на касатора на 20.06.2022
г.
Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелите К. К. – а.
и С. Р. – с. при съставяне на АУАН, чиито показания съдът е кредитирал в
тяхната цялост.
Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд -Сливен.
От правна страна
районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Приел, че както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити
за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е
пълно и ясно, и съответства на посочената като нарушена законова разпоредба,
като пълно и точно е описана нарушената п. мярка и с кой подзаконов нормативен
акт на МЗ е въведена. Приел за доказано от обективна и субективна страна констатираното
и в последствие санкционирано нарушение. Приел, че деянието не се отличава с
по-ниска степен на о. о. от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид, поради което случаят не е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд приел, че обжалваното НП се явява
законосъобразно и го потвърдил.
Решението на
Районен съд - Сливен е правилно.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
В НП са изложени
фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават яснота, както
по отношение на извършеното нарушение, така и досежно
административното наказание и неговия размер. Районен съд - Сливен е установил
правилно фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при
спазване на процесуалните изисквания. Съответствието между приетото от съда,
установеното от доказателствата и направените от съда изводи, води до
обоснованост на постановеното решение. При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци.
Следва да се
отбележи, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
защитата на живота и здравето на гражданите не дават основание да се
предположи, че случаят е маловажен. Обстоятелството, че касаторът
не съобразява п. си с т. п. о. и з. собствения си живот и живота на другите
граждани не следва да дава основание да се приеме маловажност на нарушението,
което е надлежно установено.
Маловажен случай
на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Посоченото от
жалбоподателя наличие на сертификат за преболедуване
не обосновава извод за наличието на такива обстоятелства. АНО е съобразил
обществената опасност на деянието, като е наложил административно наказание в
минимален размер, с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да
се въздействува възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не
констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр.с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 389 от 10.10.2022
г., постановено по АНД № 20222230200751/2022 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: