РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Благоевград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500579 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Е. Н. М., чрез адвокат Б. Н., обжалва решение № 273 от 08.04.2025 г.,
постановено по гражданско дело № 2999 от 2024 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е
незаконосъобразен и необоснован. По делото било безспорно установено, че
са налице всички елементи от договора за паричен заем, а не, както твърдял
РС, че липсвали данни на какво основание са преведени парите на ответника.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че от доказателствата по делото
били установени възраженията на ответника, направени в отговора на
исковата молба. Доказано било наличието на облигационна връзка между
ищцата и ответника, свързана с устен договор за заем, по който, видно от
доказателствата по делото, ответникът ежемесечно е превеждал еднакви по
размер суми, което от своя страна доказвало и срока на договора за заем, тъй
като размерът на внасяните месечни вноски съответствал на твърдяното от
ищцата, че договорът за заем, и по-конкретно - връщането на получената от
ответника парична сума, е за срок от 2 години и 6 месеца. Отношенията между
лицата Й. П. и Виктор Златков нямали нищо общо с предмета на делото.
Гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Ася П.а и
Павлина Златкова, не допринасяли за изясняване на фактите по делото и по
никакъв начин не можели да бъдат ценени като доказателства, имащи
1
значение за делото. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и
уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноските пред
двете инстанции.
Й. В. П., чрез адвокат В. Г., е подал отговор на жалбата. Тя била допустима, но
неоснователна. Абсурдно било твърдението на жалбоподателката, че
атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради факта, че в
жалбата нямало нито един аргумент, обуславящ или доказващ
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Първоинстанционният
съд, при постановяване на своя съдебен акт, извършил задълбочен и цялостен
анализ както на твърденията на страните, така и на доказателствата по делото.
Неоснователно било твърдението на жалбоподателя за наличието на вътрешни
противоречия в мотивите на обжалваното решение. Последното не страдало
от вменените му с въззивната жалба пороци и, като правилно и
законосъобразно, следвало да се потвърди от въззивната инстанция. Изцяло се
споделят мотивите на Благоевградския районен съд в атакуваното решение, в
т. ч. установяващите фактическата обстановка по делото, и доколкото пред
настоящата инстанция нямало да се приобщават нови доказателства, то
същите не следвало да се преповтарят в настоящото съдебно производство, и
съгласно чл. 272 от ГПК, трябвало да се препрати към мотивите на
първоинстанционния съд. Ищецът бил задължен да изложи фактите, на които
основава правото си, а правната квалификация се давала от съда. Решението
на РС било правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила, и като такова
следвало да бъде потвърдено от въззивната инстанция. Претендират се и
разноски.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Фактическата обстановка по казуса е изяснена в атакувания съдебен акт и
няма необходимост да бъде повторно излагана тук.
Направените от районния съд правни изводи са правилни. Окръжният съд
напълно ги споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Както се изтъква в трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 244
от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Даниела Стоянова, Решение № 142 от 07.10.2016 г. на ВКС по т. д. №
1601/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, Решение № 317
от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Любка Андонова, Решение № 20 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
620/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Й.ов, Решение № 837 от
13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Алексей Иванов, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Решение № 174 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
2
Албена Бонева, и др., заемът е реален договор, който се счита сключен тогава,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен. В производството по иск за вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В случай че предаването
на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е
сторено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен
договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства.
Много правилно районният съд е заключил, че в конкретния случай ищцовата
страна не е доказала, че превеждането на паричните суми е станало в
изпълнение на договор за заем. Не са приобщени никакви доказателства -
писмени, веществени, гласни или експертизи, от които да се установява
наличие на заемно правоотношение. В банковите документи пише само
„захранване“. Дадена е била възможност на ищцата да ангажира свидетелски
показания, но тя не се е възползвала от нея. Пред първата инстанция са били
разпитани двама свидетели, доведени от ответната страна. От казаното от тях
също не може да се направи извод за съществуването на договор за заем
между М. и П.. Не е установено наличието на съществените елементи,
характерни за тази сделка - съгласие на страните за предаване, от заемодателя
в собственост на заемателя, на парична сума, със задължение на заемателя да
я върне при настъпване на падежа, и реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, не са
изяснени, при условията на пълно и главно доказване, от ищцата, върху която
е доказателствената тежест да го стори, защото тя би извлякла търсената от
нея изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължение на последния.
Обжалваното решение е правилно и не трябва да бъде отменено. Не са налице
изтъкнатите във въззивната жалба негови пороци. Първата инстанция е
спазила процесуалните правила. Тя правилно е изяснила фактическата
ситуация. Събраният доказателствен материал е анализиран в пълнота.
Направени са верни правни изводи. Районният съд е отговорил на всички
доводи и възражения на страните. Не е нарушен материалният закон.
Решението е задълбочено, екзактно и обосновано. То следва да бъде
потвърдено.
3
На въззиваемата страна трябва да се присъди заплатеното адвокатско
възнаграждение за втората инстанция. Не беше направено възражение за
неговата прекомерност.
Предвид цената на иска, която е под минимума, упоменат в разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение на въззивната
инстанция няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273 от 08.04.2025 г., постановено по
гражданско дело № 2999 от 2024 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Е. Н. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ №, ет., ап. да
заплати на Й. В. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ , ет., ап., сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Настоящото второинстанционно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4