Р Е Ш Е Н И Е
№ 260492 26.10.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седми октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 1765 по
описа на БРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от С.Г.С., ЕГН – **********, срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с която са предявени искове с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК, а именно да бъде прието установено по делото, че
С. не дължи на дружеството следните суми: 276,50 лева, представляваща стойност
на ВиК услуги за периода 16.12.2008 г. – 06.02.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2012 г. до окончателното й изплащане; 125 лева разноски
по ч. гр. дело № 2762/2012 г. по описа на БРС; 425 лева разноски по гр.дело №
5033/2012 г. по описа на БРС, за събирането на които суми е образувано изп.
дело № *** по описа на ЧСИ Росица Стоянова.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба, с който ответникът на първо място твърди, че производството е
недопустимо, а по същество, че исковете са неоснователни.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете и да присъди на
страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1775/29.03.2012 г. по ч. гр. дело № 2762/2012 г. по описа на БРС е
разпоредено ищецът да заплати на ответното дружество
сумата от 276,52 лева – неизплатени фактури за ВиК услуги,
ползвани през периода 16.12.2008 г.
– 06.02.2009 г., законната лихва от
предявяването на заявлението на 23.03.2012 г. до окончателното
изплащане, както и 125 лева – разноски по делото, включващи 25 лева заплатена държавна
такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като С.
депозира възражение против заповедта, дружеството предявява установителен иск,
по който е образувано гр. дело № 5033/2012 г. по описа на БРС. С определение №
1467/15.02.2013 г., в сила от 05.03.2013 г., съдът е прекратил производството
по това дело, тъй като след приключване
събирането на доказателства и в срока за постановяване на
решение по делото С.Г.С. е депозирал по делото молба, с която е уведомил съда,
че е оттеглил възражението си срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 2762/2012 г., и е поискал от
съда да прекрати производството по делото.
Със същото определение С. е осъден заплати на водния оператор сумата от 425
лева, представляваща разноски по делото.
Въз основа на горните факти в полза на дружеството по ч.
гр. дело № 2762/2012 г. по описа на БРС е издаден изпълнителен лист на
13.02.2013 г. за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, а по гр. дело
№ 5033/2012 г. по описа на БРС е издаден изпълнителен лист на 29.04.2013 г. за
присъдената сума за разноски.
Изпълнително
дело № *** по описа на ЧСИ Росица Стоянова е
образувано на 01.07.2013 год. по молба на
взискателя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД срещу длъжника С.Г.С. за събиране
на вземанията по цитираните по-горе изпълнителни листи. Присъединен взискател
по делото е държавата за съобщените задължения на длъжника съгласно
удостоверение вх.№ 04672/25.07.2013 год. на ЧСИ.
На 29.10.2013 год. взискателят с писмена молба претендира
налагане на запори на трудовите възнаграждения или пенсии получавани от
длъжника.
На 26.11.2013 год. ЧСИ изпраща запорно съобщение до
РУ“СО“-Бургас, като трето задължено лице, за налагане на запор върху пенсията
на длъжника. Третото лице изпраща отговор на 05.12.2013 г., като посочва, че
запорът върху пенсията не може да бъде наложен, тъй като размерът и е под
минималната работна заплата за страната.
На 30.12.2013 год. ЧСИ изпраща запорно съобщение до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като на
15.01.2014 г. банката отговаря, че сметката на длъжника е блокирана съгласно
запорното съобщение.
На 17.01.2014 год. ЧСИ разпорежда вдигане на запора по
отношение на банковата сметка на длъжника в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД само
относно постъпленията от НОИ представляващи пенсия на длъжника.
На 26.01.2015 год. ЧСИ изпраща запорно съобщение до
„Созопол Мейнтенанс“ ООД като трето задължено лице, за налагане на запор върху
вземания на длъжника за трудово възнаграждение. Това дружество отговаря на
10.02.2015 г., че от 16.09.2014 г. длъжникът не е в трудово – правни отношения
с него.
На 12.01.2017 г. по изпълнителното дело постъпва молба от
взискателя за предприемане на изпълнителни действия по чл.446, ал.1 от ГПК
/запори върху вземания на длъжника/, след извършване на актуални справки за
получавани от него доходи.
На 04.08.2017 г. ЧСИ изпраща запорно съобщение до „ИНВЕСТБАНК“АД
като трето задължено лице, за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. Банката отговаря, че длъжникът има открита сметка в банката по която
получава социални помощи, като вземанията по сметката са запорирани съгласно
наложения запор.
На 21.08.2017 г. ЧСИ разпорежда вдигане на запора по
отношение на банковата сметка на длъжника на „ИНВЕСТБАНК“АД само относно постъпленията
от фондовете на ДОО за обезщетения по социалното осигуряване, включително за
безработица, детски надбавки и пенсия.
На 17.01.2019 г. по изпълнителното дело постъпва молба от
взискателя за налагане на възбрана върху принадлежащи на длъжника недвижими
имоти. Липсват данни за налагане на такава възбрана към момента на подаване на
жалбата.
На 20.05.2019 год. длъжникът С. собственоръчно изготвя и
подписва молба до ЧСИ, в която сочи, че в момента няма възможност да изплати
задълженията си, но ще уведоми изпълнителя кога ще започне плащане.
С молба от 10.07.2019 год. длъжникът чрез упълномощен
адвокат прави искане за прекратяване на производството по делото поради
настъпила перемпция по чл.433 т.8 от ГПК.
На 31.07.2019 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД
депозира молба по изпълнителното дело да бъде насрочен опис на движими вещи на С.
и молба от същата дата да бъде наложен запор на пенсията на С..
С постановление от 02.08.2019 год. ЧСИ Росица Стоянова отказва
да прекрати производството по изпълнителното дело на поисканото основание,
поради липсата на предвидените в закона предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На същата дата съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до РУ
„Социално осигуряване“ – Бургас, с което налага запор на пенсията на С.. На
04.08.2019 г. С. получава призовка от ЧСИ за насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника на 26.09.2019 г.
На 12.08.2019 г. по изпълнителното дело се получава
отговор от РУ „Социално осигуряване“ – Бургас, че запорът не може да бъде наложен,
защото пенсията на С. е под минималната работна заплата за страната.
На 19.08.2019 г. длъжникът подава жалба до ОС – Бургас против
отказа на ЧСИ Росица Стоянова да
прекрати изпълнително дело № *** на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление за отказ от 02.08.2019 г.
На 26.09.2019 г. описът на
движими вещи е отложен до произнасяне на ОС – Бургас по жалбата. По
изпълнителното дело е налице „признание“ от взискателя, че С. е извършил
частични плащания на 28.03.2016 г. и на 27.04.2016 г.
С решение № III-873/18.10.2019 г. по в. гр. дело № 1570/2019 г. по
описа на ОС – Бургас, в сила от същата дата, е оставена без уважение жалбата на С. против отказа на ЧСИ Росица Стоянова да
прекрати изпълнително дело № *** на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК,
обективиран в постановление за отказ от 02.08.2019 г. Съдът приема, че в хода
на изпълнителното производство освен справки и проучвания, които не са изпълнителни действия по смисъла
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, включително въз основа на периодично подавани
молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника,
ЧСИ налага запори върху вземания на
длъжника, които са изпълнителни
действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като между поисканите,
респективно предприетите изпълнителни действия, не е изтекъл двугодишен срок.
По искане на ЧСИ Росица Стоянова на 12.02.2020 г. в
Агенция по вписвания е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника С..
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са три иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
По
допустимостта на исковете:
Защитата
на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за
изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК. Установява се, че С.
подава възражение, което впоследствие (след образуване на исково производство
по чл.422 от ГПК) е
оттеглено, поради което заповедта за изпълнение
е влязла в сила. В този смисъл оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства
и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по
чл. 424 от ГПК. На новонастъпили (настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение)
факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010
г., III г. о., Определение
№ 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.
В
процесния случай част от изложените в исковата молба факти, на които се основават исковете, не са от категорията на
предвидените в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на
новооткрито
обстоятелство
или на новонастъпил след
влизане в сила на заповедта за изпълнение факт, а именно: съществуват ли валидно възникнали облигационни отношения между
страните; С. собственик ли е на недвижим имот, за който се отнасят предоставените
от дружеството услуги, стойността на които съставлява вземането по заповедта за
изпълнение; дали това вземане е погасено по давност към момента на издаване на
заповедта за изпълнение. Всички тези възражения е следвало да бъдат направени
преди влизане на заповедта в сила.
Ето
защо те не подлежат на изследване в настоящото производство. На изследване
подлежи обаче твърдението, че вземанията по изпълнителните листи са погасени по
давност, която е изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Ето защо исковете са допустими и следва да бъдат
разгледани.
По съществото
на спора:
Неоснователно е възражението на ищеца, че се касае за
„периодични плащания“, поради което давността за вземането от 276,52
лева е тригодишна. С влизане в сила на заповедта се
установява едно вземане на кредитора, чието плащане не е разсрочено във
времето, поради което погасителната давност е 5-годишна. Давността по отношение
на вземанията по заповедта за изпълнение започва да тече от 12.02.2013 г.,
когато тя влиза в сила.
По отношение
на вземането за разноски:
Вземането
за разноски е самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма
връзка със съществуването, респективно погасяването на дълга
на длъжника, произтичащ в случая от незаплатени услуги. Вземането за разноски поради самостоятелния си
характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на
произтичащите от главното вземане допълнителните вземания по чл. 119 ЗЗД. За него е приложима
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД –
в този смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о. Тази давност, по
отношение на вземането за разноски по исковото производство, започва да тече от
05.03.2013 г., когато влиза в сила определението, с което
длъжникът е осъден за разноски.
Давността, съгласно чл.
116 б. "в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ,
като след това започва да тече нова давност – в изпълнителното производство давността
се прекъсва многократно. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; както и действията, с които
давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и др.
Както вече се посочи, по изпълнителното дело ЧСИ налага
запори върху вземания на длъжника (през
2013 г., през 2015 г., през 2017 г., през 2019 г.) и възбрана през 2020 г.,
които са изпълнителни действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Следва
изрично да се посочи, че запор върху трудово възнаграждение и върху пенсия не са незаконосъобразни – аргумент от т.3 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК. След налагане на
запора (възбраната) започва да тече нова 5-годшина погасителна давност.
Очевидно е, че към настоящия момент тази давност не е изтекла, поради което
исковете са неоснователни.
На следващо място, съгласно
трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на
вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането
по чл.
116, б. "а" от ЗЗД трябва да е направено в рамките на давностния
срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието
на фактите, от които задължението произхожда – Решение № 49 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50236/2016 г., IV г. о.
За
да прекъсне давността по смисъла на чл.
116, б. "а" ЗЗД, длъжникът трябва да е да направил недвусмислено
волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който
е направено волеизявлението, без значение дали с признанието си длъжникът цели
да прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното
признание. Без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и
пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на
длъжника за това да е еднозначно – писмено или устно; обективирано пред
свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален
документ или да е изразено чрез недвусмислени конклудентни действия - решение №
131 от 23.06.2016 г. гр. д. № 5140/2015 г. IV г. о. ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че с изявлението си от 20.05.2019
год., че в момента няма възможност да изплати „задълженията си по и. д. 544 от
2013 година“, но ще уведоми изпълнителя кога ще започне плащане, длъжникът
прави признание на вземанията на ответника, поради което погасителната давност
е прекъсната и от този момент започва да тече нова такава.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
ответникът. Макар ищецът да е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски за производството, той дължи разноските, които е направила несрещната
страна, в случай, че претенциите му са неоснователни, както е в случая.
Отговорът на исковата молба е изготвен от юрисконсулт, а
в съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат, но се иска
присъждане само на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя за
справедлив негов размер от 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Други
разноски дружеството не е направило.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.С., ЕГН – **********, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК – *********, искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено по делото, че С. не дължи на дружеството като
погасени по давност следните суми: 276,50 лева (двеста седемдесет и шест лева и
петдесет стотинки), представляваща стойност на ВиК услуги за периода 16.12.2008
г. – 06.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2012 г. до
окончателното й изплащане, и 125 (сто двадесет и пет) лева разноски по ч. гр.
дело № 2762/2012 г. по описа на БРС, за които суми е издаден изпълнителен лист
на 13.02.2013 г.; 425 (четиристотин двадесет и пет) лева разноски по гр.дело №
5033/2012 г. по описа на БРС, за която сума е издаден изпълнителен лист на
29.04.2013 г., като за събирането на вземанията по изпълнителните листи е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Росица Стоянова.
ОСЪЖДА
С.Г.С., ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ