№ 3
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500284 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №45 от 24.03.2021г., постановено по гр.д. №1049/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Р. С. Н., с постоянен адрес в
гр.Търговище, понастоящем живущ в гр.Велико Търново, да заплати на К. Г.
П. от гр.Велико Търново сумата 55 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на получените от нейната майка М. М. П., починала на 25.12.2020г. –
на 01.03.2019г. множество ухапвания от куче, порода питбул-териер в дома й
в гр.Велико Търново, ********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.03.2019г. – деня на увреждането – до окончателното й
изплащане. Отхвърлил е иска в останалата му част до претендирания размер
от 80 000 лева неимуществени вреди. Осъдил е на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата Р.Н. да заплати на адвокат Х. Р. К., от Адвокатска
колегия-Велико Търново сумата 2 180 лева, адвокатско възнаграждение.
Осъдил е Р.Н. да заплати държавна такса по сметката на Окръжен съд-Велико
Търново в размер на сумата 2 200 лева, както и сумата 250 лева, платени за
1
възнаграждение на вещо лице. Осъдил е К.П. да заплати на Р.Н. сумата 1 280
лева, направени разноски по съразмерност с отхвърления иск.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата К.П., чрез адвокат Х. К., от
Адвокатска колегия-Велико Търново..
Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата
над сумата 55 000 лева до претендираните 80 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, с посочения произход.
Счита същото за неправилно в обжалваната му част. При определяне
размера на подходящото и необходимо обезщетение за случая Окръжният съд
не бил съобразил всички правно значими факти и обстоятелства. Счита, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер
на сумата 80 000 лева.
Въззивницата ищца моли Апелативният съд да отмени обжалваното
решение на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за сумата от 55 000 лева до сумата от 80 000 лева и в частта с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 1280 лева, като вместо него да постанови ново решение
по съществото на спора, с което да уважи предявения иск изцяло т.е. за
сумата от 80 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с
посочения произход, заедно със законната лихва от датата на увреждането –
01.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението
Претендира за присъждане на всички направените разноски по делото в
двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Р. С. Н., чрез адвокат С.А., от
Адвокатска колегия-Търговище.
Обжалва първоинстанционното решение в осъдителната част.
В уточнение на жалбата заявява, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди в случая било в размер на сумата 7 000 лева т.е. около
10 работни заплати. Счита, че следва да бъдат съобразени и неговите
възможности, които му позволяват да заплати обезщетение само в размер на
7 000 лева, която сума счита че в случая е необходимото и подходящо
обезщетение за ищцата.
2
Поради това моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата над 7 000
лева до присъдените 55 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, както
и за законната лихва върху тази разлика.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата оспорва
изцяло жалбата на ответника.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са от страните по делото, при
наличен интерес да обжалват, насочени са против подлежащ на обжалване
съдебен акт и са подадени в срок.
При обсъждане на основателността им приема за установено следното.
Ищцата М. М. П., починала след завеждане на делото и заместена в
хода на същото от наследницата й К. Г. П., двете от гр.Велико Търново,
твърдят в исковата молба и в първата инстанция че на 01.03.2019г. в дома на
първоначалната ищца, без причина от нейна страна, същата била нападната от
куче порода питбул териер, в резултат на което й била причинена тежка
телесна повреда – осакатяване на ляв горен крайник, пълна контрактура на
лява лакетна става, лява гривнена става и пръстите на лявата ръка, довели до
пълна липса на движения на ляв лакът, гривнена става и лява китка, както и
средни телесни повреди, свеждщи се до обезобразяване на ляв горен крайник
и трайно затруднение движението на същия, счупване на лява лъчева кост,
както и множество разкъсно сонтузни и задерни рани. Спрямо нея било
приложено оперативно лечение в отделението по ортопедия и травматология
на МОБАЛ-Велико Търново., където била до 02.04.2019г. Получила остра
психотрамва, в резултат на която имала оплаквания от замайване, главоболие,
паметови смущения, непознаване на стари познати, които психически увреди
били констатирани от психиатъра д-р М. П. Изпитвала неудобства при
обслужване на ежедневните битови потребности, дълго време не могла да се
движи, да спи нормално, да се грижи за домакинството и за личната си
хигиена. Обичайният ритъм на живота й бил нарушен. Счита, че следва да
бъде ангажирана отговорността на собственика на кучето по реда на чл.50 от
3
ЗЗД. Оценява претърпените от нея неимуществени вреди на сумата
150 000лева. Със споразумение от 10.10.2019г. по НОХД №1696/2019г. на
Районен съд-Велико Търново Р.Н. – собственик на кучето – е признат за
виновен да е извършил престъпление по чл.325в ал.1 от НК и му е наложено
наказание 1 година и 2-месеца лишаване от свобода с отлагане изтърпяването
в 3-годишен изпитателен срок, както и глоба в размер на 600 лева.
Споразумението е влязло в сила на 10.10.2019г. След смъртта на майка й М.
П., настъпила на 25.12.2020г., като ищца по делото е конституирана дъщеря й
К.П., която заявява че поддържа исковата молба и да продължи
разглеждането на делото.
Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника Р.Н. да й заплати сумата 150 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от ухапванията на кучето,
заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.03.2019г. –
датата на увреждането до окончателното й изплащане. В хода на делото
прави изменение на размера на иска, което Окръжният съд е приел с нарочно
определение, като е допуснал намаление на същия на сумата 80 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът Р. С. Н. от гр.Велико Търново, в писмен отговор по реда на
чл.131 от ГПК и по делото, оспорва предявения иск по размер.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
4
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и не намира за необходимо
да я възпроизвежда отново в настоящото въззивно решение.
Правните изводи на Първоинстанционния съд, формулирани в
обжалваното решение, са направени въз основата на установената от същия
съд фактическа обстановка и са правилни. Намира, че същите са в
съответствие със закона и съдебната практика.
Апелативният съд споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че предявеният
иск с правно основание чл.50 от ЗЗД е основателен и е доказан до размер на
сумата 55 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на
първоначалната ищца неимуществени вреди от нахапването от кучето питбул
териер, собственост на ответника. Определеният размер на необходимото,
подходящо и достатъчно обезщетение от 55 000 лева е справедлив. Същият
съответства на характера, вида, интензитета на претърпените от М. П. болки и
страдания, това че част от уврежданията са дефинитивни т.е. са я съпътствали
до края на живота й, възрастта й – била е на 86 години при индицента, това че
не е съпричинила вредоносния резултта тъй като с поведението си не е
предизвикала нападение от страна на кучето, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и социално
икономическата обстановка в страната. Правилно законната лихва върху
дължимото обезщетение е присъдена от датата на увреждането – 01.03.2019г.
Окръжният съд е постановил решението си в съответствие със заключението
на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р Н. Г. –
началник Съдебна медицина при МОБАЛ-Велико Търново. Правилно
Окръжният съд е съобразил и че за случая ответникът е признат за виновен по
НОХ дело на Районен съд-Велико Търново, приключило с вялзло в сила на
10.10.2019г. споразумение, което съгласно чл.383 от НПК има силата на
влязла в сила присъда, която на основание разпоредбата на чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
5
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивницата ищца, и
въззивника ответник относно пороци на обжалваното решение, направени във
въззивните жалби, се явяват неоснователни и недоказани, тъй като
обжалваното решение не страда от такива пороци.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
на Първоинстанционния съд, които мотиви счита, че са законосъобразни,
обосновеани и правилни.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото, тъй като и двете въззивни жалби, подадени от
насрещните страни, се оставят без уважение и на основание чл.78 от ГПК
разноски за тази инстанция не се присъждат.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №45 от 24.03.2021г., постановено по гр.д.
№1049/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6