Определение по дело №247/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца „М.„ , Г. С., против ответниците С. М. К. от Г. С. З., В. А. П.- К. от Г. П., М. П. К. от Г. С., Д. С. П. от Г. Б.; Д. Д. П. и Ж. П. П. / като наследници на П.Г. П./, и двете от Г. С. З., искова претенция. В исковата молба, стояща в основата на настоящото производство В.№ 10226/06.07.2010 г. на СтОС, и в поправените искови молби от 16.08.2010 г./В.№ 12645 на СтОС/ и от 13.12.2010г. /В.№ 3719 на КОС/, ищецът чрез представляващият го изпълнителен директор инж. Б. А., твърди, че първият ответник по делото С. М. К. депозирал неверни заключения по Г.д. № 1489/1999 г. по описа на СтОС, и че с това си действие му причинил вреди. Твърди, че извършеното от ответника К. деяние съставлявало престъпление по чл.291, ал.2 от НК, но предвид изтичането на сроковете по чл.80, ал.1, т.5, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК , било невъзможно реализирането на наказателната отговорност на същия, поради което за него-ищецът възникнал правен интерес да заведе настоящия иск. Ищецът изтъква, че установяването на твърдяното престъпно обстоятелство е от значение за отмяна на влязлото в сила решение № 975/07.04.2010 г., пост. по Г.д. № 262/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС, в частта му, с която съдът е оставил в сила решение от 08.06.2007 г. по Г.д.№ 621/2004 г. на ПАС, в частта му, с която било признато за установено по отношение на „М." -С. , че П.Г. П. от Г.С. З. , М. П. К. от Г.С. , Д. С. П. от Г.Б. и В. А. П. от Г.П. са собственици на 8500/15587 ид.части от дворно место, представляващо имот пл.№ 1680, в кв.196 , парцел III по плана на Г.С., както и на построените в същото дворното място С. жилищна сграда на два етажа в източната част на дворното място със ЗП 132 кв.м. и РЗП - 264 кв.м. и главен производствен фабричен корпус със ЗП - 982 кв.м. и РЗП от 1497.25 кв.м. Ищецът твърди, че ответникът К. като вещо лице по цитираното Г.д. 1489/99 г. на СтОС дал неверни заключение по изготвените по същото съдебни експертизи,а именно : 1. в заключението от 24.11.1999 г. ,относно това, че имотът описан в акт № 363 от 30.01.1952 г. съставлявал парц. IV- 68,72 в кв.74 по плана на града, одобрен със заповед № 30.800 от 1920 г. от 8500 кв.м.; че придобиването на имот ІV-68,72 в кв.74 е станало на два етапа през 1937 г. и 1941 г. с обща площ в размер на 8500 кв.м./ т.1 на ІІІ - Констативно-съобразителна част/;че имот IV- 68,72 в кв.74 от 8500 кв.м. е идентичен с имот пл.№ 1680 в кв.89 по плана на града в 1966 г. / т.2 от ІІІ/ ; че имотът парц. ІV-68,72 в кв.74 е нанесен с пл.№ 1680, за който е образуван парцел III , отреден за ФСЕ М. в кв. 196 с площ от 15587 кв.м. ( Заповед № 368 от 05.05.1989 г.) /т.3 от ІІІ/; че преди национализацията … пром.недвижим имот ІV-68,72 в кв. 74 не е променял застроените си площи /т.5 от ІІІ/; че посочените производствена сграда и къща на наследниците преди национализацията са се намирали в имот ІV--68,72 в кв.74. /т.7 от ІІІ/; че от видно от акт №363 от 30.01.1952 г. , нот.акт 320, т.1 , д.№ 755/92 г. и от Заповед № 463 от 31.08.1992 г. на кмета на община С., с която се възстановявало правото на собственост на жалбодателите, същите били собственици на 982 кв.м. ЗП от производствена сграда, 132 кв.м. застроена площ от Административна сграда и 8 500 кв.м. от дворно място, представляващо пл.№ 1680 , за който бил отреден парц. III за ФСЕ М. /т.10 от ІІІ/. 2. В допълнително заключение от 25.01.2000 г. , относно това : че имотът е одържавен през 1952 г. Акт № 363/ 30.01.1952 г./т.5/; че видно от Акт № 363/ 52 г. за завземане на недвижим имот за държавен е одържавена фабрика „В.” , Г.М., съставляваща парц. Х-1680 в кв. 89 по плана на Г.М. от 1966 г. /т.8/; че по плана, одобрен със заповед № 579/09.03.1966 г. , в разписния списък към този план е записана фабрика „В.„ без име на собственик / т.2/ . 3. Във второ допълнително заключението от 03.05.2000 г. , относно това : че „М. „ , Г. С. е обособена стопанска единица, създадена на одържавения недвижим имот. 4. в третото допълнително заключението от 12.09.2000г., относно това, че са изградени нови сгради на „М.” , за периода 1949 - 1986 г. / т.1/; 5. в четвъртото допълнително заключението от 22.03.2001 г. , относно това, че новопостроените сгради след национализацията, са изградени от „М.” за периода от 1949 – 1986 г. 6. в петото допълнително заключението от 25.04.2001 г. , относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесъл парцел ІV-68,72 в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл.№ 68,72 и парц. ІV -75 с обща площ от 8 500 кв.м.; че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани. Ищецът твърди, че ответникът К., действал в съучастие с ответниците в настоящото производство В. А. П.- К., М. П. К.; Д. С. П.; Д. Д. П. и Ж. П. П., в осъществяването на престъпния състав, което обстоятелство обуславяло правния интерес от предявяването на исковата претенция и към последните. С оглед изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът К., в качеството си на вещо лице по Г.д. № 1489/99 г. по описа на СтОС, в съучастие с ищците по същото дело, ответници в настоящото производство В. А. П.- К. от Г. П., М. П. К. от Г. С., Д. С. П. от Г. Б.; Д. Д. П. и Ж. П. П. / като наследници на П.Г. П./ Г. С. З., дал неверни заключения, а именно досежно т.1, т.2, т.3, т.5, т.7 и т.10 от раздел ІІІ от заключението от 24.11.1999 г.; т.5, т.8 и т.2 от заключението от 25.01.2000 г.; заключение от 03.05.2000 г. относно това, че „М.” , Г.С. е обособена стопанска единица създадена на одържавения недвижим имот; т.1 от заключението от 12.09.2000 г.; заключението от 22.03.2001 г. относно това,че новопостроените сгради след национализацията са изградени от „М.” за периода 1949-1986г.; заключението от 25.04.2001 г. относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесъл парцел ІV-68,72в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл.№ 68,72 и парц. ІV -75 с обща площ от 8 500 кв.м., и че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците М. П. К. , Д. С. П., Д. Д. П. и Ж. П. П.. В отговора се правят доводи за неоснователност на предявената искова претенция. В този аспект жалбодателите твърдят, че наследственият им имот им бил възстановен „ех lege” с влизането в сила на ЗВСОНИ от 25.02.1992 г., и че съдебните инстанции разгледали първоинстанционото Г.д. № 1489/99 г. по описа на СтОС не били базирали своите съдебни актове на експертизите, изготвени от в.л. К., а на назначената по делото тройна съдебно –техническа експертиза.

По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от ответника С. М. Константинов. В отговора се прави довод за недопустимост на исковата претенция като погасена по давност. Излагат се съображения и за неоснователност на исковата претенция.

В надлежният срок по делото не е постъпил отговор само от ответницата В. А. П.- К..

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ищецът, чрез изпълнителния си директор Б.А. и чрез процесуалния си представител адв. Пеев, поддържа исковата си претенция. Излага обстойни съображения за нейната основателност. Претендира заплащане на разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ответникът С. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В откритот¯ съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ответниците В. А. П.- К., М. П. К.; Д. С. П.; Д. Д. П. и Ж. П. П.,чрез процесуалния си представител адв. П. оспорват изцяло исковата претенция. Претендират заплащане на разноски.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предявената искова претенция очертана от ищеца, в качеството му на господар на процеса, намира своето юридическо основание в разпоредбата на чл.124, ал.5 от ГПК. Искът за установяване на престъпно обстоятелство може да бъде предявен, ако това обстоятелство е от значение за едно гражданско дело или за отмяна на влязло в сила решение, и то когато наказателното преследване за това престъпно обстоятелство не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25,т.2 или чл.26 от Наказателно-процесуалния кодекс, или в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Твърдяното от ищеца за осъществено от ответниците в съучастие престъпно деяние е очертаното от разпоредбата на чл.291, ал.2 от НК, а именно който като вещо лице пред съд или пред друг орган на властта устно или писмено по непредпазливост даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или пробация, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37,ал.1,т.7 от НК. Анализът на така очертаната правна рамка навежда съда на извода, че предявеният в производството иск е допустим. Ищецът твърди, че ответниците са осъществили едно престъпно по смисъла на НК, деяние в съучастие. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.2, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли 3 години, когато деянието както е в настоящия казус е наказуемо с лишаване от свобода до една година. Като се има предвид, че процесните заключения са изготвени от ответника К., в качеството му на вещо лице, и приети по Г.д. № 1489/1999 г. на СтОС/ тези обстоятелства по делото не са спорни/ през периода 2000-2001 г., то определено към датата на подаване на исковата претенция законовият тригодишен давностен срок е изтекъл, т.е. наказателно преследване за това деяние не може да бъде възбудено поради изтекла давност. Установяване основателността на предявената искова претенция ищецът обуславя с желанието си за частична отмяна по реда и при условията на чл.303 , ал.1, т.2, предл.ІІІ от ГПК, на влязлото в сила решение № 975/07.04.2010 г., пост. по Г.д. № 262/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС.

И така, изграденият в предходния абзац извод води до закономерната необходимост исковата претенция да бъде разгледана по същество. Искът с правно основание чл.124,ал.5 от ГПК / чл.97, ал.4 от ГПК/отм./ е особен установителен иск. Именно установителният характер на иска прави довода на ответника К. за недопустимост на исковата претенция като погасена по давност, неоснователен.

Следва изрично да бъде посочено в производството, че въз основа на прочита на обстойните приложени по делото първоначална искова молба с В.№ 10226/06.07.2010 г. на СтОС, и на поправените искови молби от 16.08.2010 г./В.№ 12645 на СтОС/ и от 13.12.2010г. /В.№ 3719 на КОС/, настоящата инстанция приема, че предмет на установяване в това производство са обстоятелствата дали са налице дадени неверни от вещото лице К., констатации в изготвените от него заключения по назначените съдебно-технически експертизи по Г.д. № 1489/ 1999 г. по описа на СтОС, в частност посочените в раздел ІІІ - Констативно-съобразителна част в заключението от 24.11.1999 г. ,относно това, че имотът описан в акт № 363 от 30.01.1952 г. съставлявал парц. IV- 68,72 в кв.74 по плана на града, одобрен със заповед № 30.800 от 1920 г. от 8500 кв.м.; че придобиването на имот ІV-68,72 в кв.74 е станало на два етапа през 1937 г. и 1941 г. с обща площ в размер на 8500 кв.м./ т.1 /;че имот IV- 68,72 в кв.74 от 8500 кв.м. е идентичен с имот пл.№ 1680 в кв.89 по плана на града в 1966 г. / т.2 от ІІІ/ ; че имотът парц. ІV-68,72 в кв.74 е нанесен с пл.№ 1680, за който е образуван парцел III , отреден за ФСЕ М. в кв. 196 с площ от 15587 кв.м. ( Заповед № 368 от 05.05.1989 г.) /т.3 от ІІІ/; че преди национализацията … пром.недвижим имот ІV-68,72 в кв. 74 не е променял застроените си площи /т.5 от ІІІ/; че посочените производствена сграда и къща на наследниците преди национализацията са се намирали в имот ІV--68,72 в кв.74. /т.7 от ІІІ/; че от видно от акт №363 от 30.01.1952 г. , нот.акт 320, т.1 , д.№ 755/92 г. и от Заповед № 463 от 31.08.1992 г. на кмета на община С., с която се възстановявало правото на собственост на жалбодателите, същите били собственици на 982 кв.м. ЗП от производствена сграда, 132 кв.м. застроена площ от Административна сграда и 8 500 кв.м. от дворно място, представляващо пл.№ 1680 , за който бил отреден парц. III за ФСЕ М. /т.10 от ІІІ/. 2. В допълнително заключение от 25.01.2000 г. , относно това : че имотът е одържавен през 1952 г. Акт № 363/ 30.01.1952 г./т.5/; че видно от Акт № 363/ 52 г. за завземане на недвижим имот за държавен е одържавена фабрика „В.” , Г.М., съставляваща парц. Х-1680 в кв. 89 по плана на Г.М. от 1966 г. /т.8/; че по плана, одобрен със заповед № 579/09.03.1966 г. , в разписния списък към този план е записана фабрика „В.„ без име на собственик / т.2/ . 3. Във второ допълнително заключението от 03.05.2000 г. , относно това : че „М. „ , Г. С. е обособена стопанска единица, създадена на одържавения недвижим имот. 4. в третото допълнително заключението от 12.09.2000г., относно това, че са изградени нови сгради на „М.” , за периода 1949 - 1986 г. / т.1/; 5. в четвъртото допълнително заключението от 22.03.2001 г. , относно това, че новопостроените сгради след национализацията, са изградени от „М.” за периода от 1949 – 1986 г. 6. в петото допълнително заключението от 25.04.2001 г. , относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесъл парцел ІV-68,72 в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл.№ 68,72 и парц. ІV -75 с обща площ от 8 500 кв.м.; че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани.

Предметът на производството, така както е изложен в предходния абзац беше индивидуализиран в изготвения и не оспорен от страните по делото по реда и при условията на чл.146, ал.3, предл.ІІ от ГПК, доклад по делото.

В така приетата рамка, и след анализа на приетите по делото доказателства, съдът установи следното:

В ЗАКЛЮЧЕНИЕТО от 24.11.1999 г., изготвено от в.л. С. М. К. по назначена съдено-техническа експертиза по Г.д. № 1489/99 г.,със страни-ищци П.Г. П., М. П. К., Д. С. П. и В. А. П. и ответник „М. „, Г. С., в раздел ІІІ -„Констативно- съобразителна част”, в т.1 е записано , че „в регулационния план на Г. С., одобрен със заповед № 30800/1920 г. ,процесният имот, описан в акт № 363/ 30.01. 1952 г. за завземане на недвижим имот за държавене съставлявал парцел ІV-68,72 в кв. 74 по плана на града. Придобиването на имота е станало на два етапа –през 1937 г. и 1941 г. с обща площ в размер на 8 500 кв.м…”. А в цитирания акт № 363/ 30.01.1952 г. на Министерство на финансите е посочено, че „…въз основа на национализацията на едрата градска собственост” е одържавена „…цялата сграда и пристройките към нея …” , находящи се в Г.М., кв.74,парцел 68-ІV75, а „…завареният използвач на имота ” е фабрика „В.”, Г.М.. Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираното заключение твърдения, а именно : дали са верни изложените от вещото лице констатации, че имотът описан в акт № 363 от 30.01.1952 г. е съставлявал парц. IV- 68,72 в кв.74 по плана на града, одобрен със заповед № 30.800 от 1920 г. от 8500 кв.м.; че придобиването на имот ІV-68,72 в кв.74 е станало на два етапа през 1937 г. и 1941 г. с обща площ в размер на 8500 кв.м. От назначената по настоящото дело съдебно-техническа експертиза се установява,че до 1929 г. описаният в акта имот се е намирал на територията на с.Т./с.З. д. С Указ № 402/18.07.1929 г. е създаден Г.С., в който са включени с.З. д. и гара З. д. От 1947 г./ ДВ.бр.245/22.10.1947 г./ градът е преименуван на Г.М., и същият фигурирал под това име до Указ № 2521/13.11.1981 г., когато се преименувал отново на Г.С.. От 1950 г. гара З.д. се преименува в Г. М.. Съгласно представения общ проект за регулация на улиците, площадите и дворищата на с. Г.Т., Х. околия, утвърден със заповед № 800/15.04.1920 г. за дворищната регулация и заповед № 30/09.04.1920 г. за уличната регулация /над оригиналния надпис на с. Г.Т. в този план е бил добавен надпис с молив с. З.д./се установявало, че в кв.74, участвали имоти пл.№ 67 с 430 кв.м.; № 68 – 3810 кв.м.;№72 – 2650 кв.м.; №75 - 1350 кв.м. и №78 - 72 кв.м. В.л. Г. в откритото съдебно заседание, проведено на 22.06.2011 г., установява също, че в цитирания Акт за държавна собственост № 363/1952 г. записването парцел – 68-ІV75 ,кв.74, било технически не съвсем точно, защото според отреждането, което е имал имотът към онзи момент е пропусната римската цифра преди 68. Поради което в.л.Г. приема/л.237/, че в Акт № 363/52 г. са описани сгради и терени в кв.74, парцел І-68,ІV-75. В.л. Г. установява също, че през 1937 г. по искане на фирма „С.П.З.С." парцели І-68, ІІ-68, ІІІ-72 и V-72 , кв. 74 по плана на с. З.д. , Х.околия, били обединени в общ парцел І-68. Одобрено било изменението на плана и същото било нанесено в плана от 1920 г. В писмото, с което било изпратено заявление до областта за одобряване било декларирано, че фирма „Синове Панчо З.Славов” била собственик на парцели І-68,ІІ-68, ІІІ-72 и V-72, кв.74 на основание нот.акт №43, т.ІІ, рег.№ 1011, д. №344/1937 г. В.л.Г. твърди, че площта на парцел І–68/след обединяването му/ в кв.74 е 7 100 кв.м. , а площта на парцел ІV-75 г., кв.74, /за който към плана от 1920 г. не били съхранени разписни книги с данни за собствеността му/ бил с площ 1400 кв.м. ,или общата площ възлизала на 8 500 кв.м. В.л..Г. изтъква, че отсъствали данни тези парцели да са били слети преди м.януари и/или преди м.юли 1952 г., но в счетоводен картон на Държавна фабрика „В.”, Г. М. от месец .ХІІ.1948 г./датата не се чете/, описан по като л.42 -11 от Г.д. № 1095/2010 г. на СтОС –с.з. от 14.09.2011 г.на КОС/, било налице записване -фабричен двор от 8.5 дка /парцел І-68,кв.74/ и година на придобиване -1937 г. и 1941 г. В този смисъл вещото лице счита, че в така посочената площ е включена и площта и на п. ІV-75, кв.74.

И така при анализа на изложеното следва първо да се уточни, че в цитираната т.1, в.л. К. приема, че „процесният имот” е описаният в Акт № 363/30.01.1952 г. парцел -68-ІV75,кв.74 по плана на Г.М., който пък според в.л. в настоящото производство Г., правилно било да бъде изписан като парцел І-68-ІV-75, кв. 74 /л. 237/. След така извършеното уточнение, съдът приема, че в т.1 в.л. К. е заявил, че процесният имот , описан в акт № 363/ 30.01.1952 г. за завземане на недвижим имот за държавен /т.е.парцел І-68-ІV-75, кв. 74/е съставлявал парцел ІV-68,72 в кв. 74 по плана на града от 1920 г. и придобиването на парцел І-68-ІV-75, кв. 74, е станало на два етапа –през 1937 г. и 1941 г. с обща площ в размер на 8 500 кв. Действително в настоящото производство в.л.Г. прави извод, че в плана от 1920 г. не се установявало да е обособен парцел ІV-68,72, кв.74./л.234/ , но същото вещо лице твърди, и чепрез 1937 г. парцели І-68, ІІ-68, ІІІ-72 и V-72 в кв. 74 по плана на с. З.д. , Х.околия, били обединени в общ парцел І-68, за което била образувана преписка за изменение на плана, одобрено било изменението на плана и същото било нанесено в плана от 1920 г. както и че площта на парцел І–68/ след обединяването му/ била от 7 100 кв.м., каквато е била площта на парцела според същото вещото лице и към 1952 г. Още повече, че от прочита на цитираната т.1 се налага извода, че в.л. К. в заключението си твърди, че посоченият в Акт № 363/52 г., имот е от 8 500 кв.м.,а не този посочен по плана от 1920 г. Още повече, че в.л. Г. посочва, и че в приложения по делото счетоводен картон на Държавна фабрика „В.”, Г. М. от ХІІ.1948 г.е извършено записване -фабричен двор от 8.5 дка /която площ той приема като сбор от площта на парцел І-68,кв.74 и на п.ІV -75,кв.74/ и година на придобиване -1937 г. и 1941 г. Или казано в заключение в обхвата на парцел І -68 ,след обединяването му през 1937 г. и отразяването му в действащия план от 1920 г. , е включен и парцел 72 /п. ІІІ-72 и ІV-72/ в кв.74 и такова е било фактическото положение е към 1952 г., годината на издаване и на Акт № 363. Изложеното до тук не води до извода за наличие в т.1 на раздел ІІІ от заключение от 24.11.1999 г. на невярно заключение, а по-скоро до технически некоректно изписване, обусловено и от технически неточното изписване в годините.

Относно т.2 от р.л ІІІ от заключението от 24.11.1999 г.: В този аспект съдът констатира, че в цитираната т.2 е записано, че „…със ЗРП на Г. С., одобрен със заповед № 575/09.03.1966 г., процесният имот е идентичен с имот пл.№ 1680, кв.89 по плана на града, за който е образуван парцел Х, кв.89 за фабрика „В.”, като имотът е разширен в западна посока, като площта му нараства на 13 800 кв.м…”. Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираната точка от заключението твърдения, а именно дали са верни изложените от вещото лице констатации досежно това, че имот IV- 68,72 в кв.74 от 8500 кв.м. е идентичен с имот пл.№ 1680 в кв.89 по плана на града в 1966 г. Първо в този аспект следва да се уточни, че в цитираната т.3, в.л.-ответник К. тв·рди, че идентичност касае „процесния имот”, който имот според него е описаният в Акт № 363 към 30.01.1952 г. парцел -68-ІV75,кв.74 по плана на Г.М., който пък според в.л. пък в настоящото производство Г. е парцел І-68-ІV-75, кв. 74 . В този аспект следва да се проследи, дали индивидуализираният процесен имот като І-68-ІV-75, кв.74 е идентичен с имот пл.№ 1680 в кв.89 по плана на града в 1966 г. Съдът обсъди заключението на в.л. Г. / л.275 от делото/, според което в КРП, одобрен със заповед 575/09.03.1966 г., регулационните граници на урегулирания поземлен имот УПИ Район за фабрика В. са трансформирани в имотни граници. Заснет е имот пл. N 1680 , кв. 8. и същият имот пл. N 1680 е включен в УПИ Х-За фабрика В.. Изложеното и в този абзац не води настоящата инстанция до извода за наличие на давано от ответника К. в т.2 на р.л ІІІ от 24.11.1999 г. на невярно заключение.

Относно т.3 от р.л ІІІ от заключението от 24.11.1999 г.: В този аспект съдът констатира, че в цитираната т.3 е записано, че „…в последния/действащ регулационен план на Г.С., одобрен със заповед № 368 от 05.05.1989 г., имотът е нанесен с пл.№ 1680, за който е образуван парцел ІІІ, отреден за ФСЕ „М.” в кв.196, с площ 15 587 кв.м….”.Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираната точка твърдения, а именно дали са верни изложените от вещото лице констатации досежно това, далиимотът парц. ІV-68,72 в кв.74 е нанесен с пл.№ 1680, за който е образуван парцел III , отреден за ФСЕ М. в кв. 196 с площ от 15587 кв.м.,съгласно Заповед № 368 от 05.05.1989 г. /т.3 от ІІІ/. При извършената индивидуализация на процесния имот като парцел І-68-ІV-75, кв.74,съдът обсъди заключението на в.л. Г. от 26.08.2011 г./ л.275/, съобразно което в действащия КРП на Г. С., одобрен със заповед N 368/05.05.1989 г. имот пл. N 1680 по плана от 1966 г. е заснет с нов пл. N 1680, кв. 196, и е включен в УПИ ІІІ-за ФСЕ „М.”/ фабрика за спортна екипировка – Заповед № І-1058/31.12.1981 г. на Министерство на леката промишленост /. Изложеното и в този абзац не води настоящата инстанция до извода за наличие на давано от ответника К. в т.3 на р.л ІІІ от закщлючението от 24.11.1999 г. на невярно заключение.

Относно т.5 от р.л ІІІ от заключението от 24.11.1999 г.: В този аспект съдът констатира, че в цитираната т.5 е записано, че „…Преди национализацията,видно от представения на експертизата оригинален архитектурен проект за преустройство и надстройка на предачна фабрика „В.”, одобрен на 23.03.1949 г. ,проц.недв.имот не е променял застроената си площ, но е променял разгърнатата си застроена площ…”. Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираната точка твърдения, а именно дали са верни изложените от вещото лице констатации досежно това, дали преди национализацията … проц.недвижим имот ІV-68,72 в кв. 74 не е променял застроените си площи. И тук важи забележката, че под процесен недвижим имот следва да се разбира описаният в Акт № 363/1952 г., парцел -68-ІV75,кв.74 по плана на Г.М. В този аспект от заключението на в.л. Г.,/в-с 17;л.238/, се установява, че в копието на плана от 1920 г., съхранено в архива на община С. не са нанесени сгради. Едва в Генералния план за площадката на Държавна предачна фабрика „В.”, Г.М., одобрен на 28.02.1949 г. от Министерство на индустрията, за първи път са отразени сградите на площадката. При така събраните по настоящото дело доказателства, в частност при отсъствие на отправен план и възможност за сравнение за периода 1920 -1948 г. за наличие или за отсъствие на промяна в застроените площи в цитирания имот, твърõението на ищеца в тази му част остава недоказано.

Относно т.7 от р.л ІІІ от заключението от 24.11.1999 г./л.13/: Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираната точка твърдения, а именно дали са верни изложените от вещото лице констатации досежно това, че посочените производствена сграда и къща на наследниците преди национализацията са се намирали в имот ІV-68,72 в кв.74. В този аспект въз основа на прочита на същата тази т.7 /на л.187/, съдът констатира,че такова твърдение на в.л. в нея не фигурира.

Относно т.10 от р.л ІІІ от заключението от 24.11.1999 г.: Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираната точка твърдения, а именно дали са верни изложените от вещото лице констатации досежно това, че видно от акт №363 от 30.01.1952 г. , нот.акт 320, т.І , д.№ 755/92 г. и от Заповед № 463 от 31.08.1992 г. на кмета на община С., с която се възстановявало правото на собственост на жалбодателите, същите били собственици на 982 кв.м. ЗП от производствена сграда, 132 кв.м. застроена площ от Административна сграда и 8 500 кв.м. от дворно място, представляващо пл.№ 1680 , за който бил отреден парц. III за ФСЕ „М.”. От прочита на т.10 /л.187-на гърба/ се установява, че в нея в.л. К. е направил това твърдение. От прочита на Заповед № 463 от 31.08.1992 г. на кмета на община С./л.83 –Г.д. № 1095/10 г. на СтОС/, се установява, че същият е наредил да се отпише от актовата книга на общината като държавна собственост недв.имот, описан в Акт № 363/ 1952 г. ,собственост на фабрика „В.”, към момента на заповедта ДФ „М.” и е възстановил правото на собственост на наследниците на Панчо Запрянов Славов върху дворно място от 8.5 дка, представляващ пл.№ 1680, за който е отреден парцел ІІІ за ФСЕ „ М.”; двуетажна жилищна сграда, намираща се в източния край на имота от 132 кв.м. и главен производствен корпус на два етажа, който е основната сграда на предприятието от 982 кв.м. С цитираният нотариален акт № 320,т.І, н.д. № 755/25.09.1992 г. на Харманлийски районен съд е признато право за собственост по наследство и давност на Георги П. Славов,Еленка Стоянова Славова и Веска А. П. -К. върху дворно място от 8 500 кв.м.,съставляващо имот с пл.сн. № 1680,кв.196 по плана на града ,върху главен производствен фабричен корпус на два етажа и двуетажна жилищна сграда в източния край на същото дворно място. Извършеният прочит не навежда съда на извода за наличие на невярно заключение.

Относно т.5 от допълнително заключение от 25.01.2000 г./л.16/: Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираното заключение твърдения досежно това дали са верни изложените от вещото лице констатации, че имотът е одържавен през 1952 г. - Акт № 363/ 30.01.1952 г. Установява се от прочита на цитираната точка т.5 /л.196/, че в.л. К. е изписал : ”…проц.недв.имот е одържавен през 1952 г. – Акт № 363/30.01.1952 г…”, Доколкото обаче действително цитираният акт за държавна собственост е бил издаден действително през 1952 г., то това заключение определено не е невярно дадено заключение.

Относно т.8 от допълнителното заключение от 25.01.2000 г./л.15,посл.абзац/: Предмет на проверка според ищеца са отразените в цитираното заключение твърдения досежно това дали са верни изложените от вещото лице констатации, че видно от Акт № 363/ 52 г. за завземане на недвижим имот за държавен е одържавена фабрика „В.” , Г.М., съставляваща парц. Х-1680 в кв. 89 по плана на Г.М. от 1966 г. В т.8 /на гърба на л.195/ е записано, че „видно от Акт № 363/30.01.1952 г. за завземане на недвижим имот за държавен е одържавена ф-ка „В.”, Г. М., съставляваща парц. Х-1680 в кв.89 по плана на Г.М. от 1966 г…”. В рамките на необходимата проверка съдът констатира,че изрично в заглавните редове на цитирания Акт № 363/ 30.01.1952 г. на Министерство на финансите е посочено, че актът е за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на фабрика „В.”, Г.М., Х.околия. В графа №2, озаглавена „ на какво основание се завзема имота и от коя дата се счита за одържавен” и в графа №3, озаглавена „каква част е одържавена; вид и стопанско предназначение на имота. къде се намира:Г.(с.),У.,№,местност,граници,квадратура на целия имот” е записано, че „…въз основа на национализацията на Едрата градска собственост” е одържавена „…цялата сграда и пристройките към нея. Фабрика „В.”,предачна фабрика…………… в Г.М., кв.74,парцел 68-ІV75, а „…завареният използвач на имота ” /графа №6/е фабрика „В.”, Г.М.. Така извършеният буквален прочит не води до извода за направено от вещото лице невярно заключение.

Относно т.2 от допълнителното заключение от 25.01.2000 г./л.16/: Предмет на проверка според ищеца е това дали са верни изложените от вещото лице констатации, че по плана, одобрен със заповед № 579/09.03.1966 г. , в разписния списък към този план е записана фабрика „В.„ без име на собственик . В този аспект съдът констатира, че в цитираната т.2 /на гърба на л.195/ действително е записано, че „…по плана, одобрен със заповед № 575/09.03.1966 г. , в разписния списък към този план е записана фабрика „В.„ без име на собственик… За фабриката е отреден п.Х,кв.8. идентичен с пл.№ 1680, но разширен на запад…”. Видно от заключението от 26.08.2011 г. , изготвено от в.л. Г. по назначената в настоящото производство съдебно-техническа експертиза /л.275/ е видно, че в разписния лист към плана от 1966 г. имот с пл.№ 1680 е записан като собственост на фабрика „В.”. Т.е. изложеното и в този абзац не води настоящата инстанция до извода за наличие на дадено от ответника К. в тази му част невярно заключение.

Относно второто допълнително заключение от 03.05.2000 г. /л.16 от настоящото дело/: Предмет на проверка според ищеца е това дали са верни изложените от вещото лице констатации, че „М. „ , Г. С. е обособена стопанска единица, създадена на одържавения на ищците процесен недвижим имот. От прочита на цитираното допълнително заключение се установява, че в.л. К. е записал „…”М.” , Г.С. е обособена стопанска единица, създадена на одържавения на ищците процесен недвижим имот…”. В рамките на необходимата проверка съдът извърши надлежна справка в Търговския регистър и установи, че с решение № 6/91 г.,постановено по ф.д. № 6/91 г., Хасковският окръжен съд е вписал държавна фирма „М.” като правоприемник на завод „ М.”, поделение на фирма „М.”, Г.С., образувана с решение №30/1989 г. на МС, със задължението новообразуваната фирма да приеме съответната част от активите и пасивите. В последствие ДФ „М.” е преобразувана с решение от 27.01.1994 г. в „М.” ЕАД с държавно имущество. С решение от 05.08.1997 г. по партидата на дружеството е вписано ново обстоятелство –промяна в наименование от „М.” ЕАД в „М.” , поради прехвърляне на акции по реда на масовата приватизация. В този аспект неоснователно е твърдението на ищеца ,че „…„М.” е нов субект….,частно дружество и е регистрирано с решение от 05.08.97 г. на ХОС…”. „М.” с цитираното решение от 05.08.1997 г. е било само преобразувано, то не е възникнало за първи път от този момент като абсолютно нов субект, защото не е престанало да бъде правоприемник на предходните търговски дружества. В подкрепа на казаното е и разпоредбата на чл.24 от действащия Устав на „М.” , където изрично е записано, че дружеството е собственик на регистрирания капитал и на всички ДМА на „М.” ЕАД, респ. на ДФ „М.”. А факта на правоприемството е установен и от в.л. Г., който в своето заключение от 26.08.2011 г., твърди, че със Заповед на Министерство на леката промишленост N 1-1058/31.12.1981 г.,от 01.12.1982 г. фабрика „В."-С. от звено на пряко подчинение към ДСО Млаõост се обособява в самостоятелно поделение към ДСО Младост -С. под наименование ФСЕ „М.”. Както и че в действащия КРП на Г.С. ,одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., имот пл. N 1680 по плана от 1966 г. е заснет с нов пл. N 1680, кв. 196 и е включен в УПИ III- За ФСЕ „М.”. Т.е. изложеното и в този абзац не води настоящата инстанция до извода за наличие на дадено от ответника К. и в тази му част невярно заключение.

Относно т.1 от третото допълнително заключение от 12.09.2000 г./л.17/: Предмет на проверка според ищеца е това дали са верни изложените от вещото лице констатации, че са изградени нови сгради на „М.” за периода 1949-1986 г. От прочита на цитираната т.1 от третото допълнително заключение се установява, че в.л. К. в нея е записал „…С изграждането на новите сгради на „М.” за периода 1949-1986 г. ,съгласно одобрени строителни книжа, всички уточнени по вид и предназначение в предходни заключения и приложените към тях документи, се изгражда и инфраструктурата на дружеството като цяло.”.Изложените в предходния абзац доводи досежно факта на правоприемството обуславят неоснователността на ищцовото искане и в тази му част.

Относно т.1 в четвъртото допълнително заключение от 22.03.2001 г./л.17/: Предмет на проверка според ищеца е това дали са верни изложените от вещото лице констатации, че новопостроените сгради след национализацията са изградени от „М.” за периода 1949-1986 г. В цитираното заключение в.л. К. е записал, че „…новопостроените сгради, построени след национализацията са изграждани от „М.” за периода от 1949-86 г., съгласно изискуемите се за тази цел строителни книжа…”. Изводът изграден в предходия абзац, досежно факта на правоприемството е значим и относно тази част на ищцовото искане , т.е. и в тази част същото се явява неоснователно.

Относно петото допълнително заключение от 25.04.2001 г./л.17/ Предмет на проверка според ищеца е това дали са верни изложените от вещото лице констатации, обективирани в това заключение чрез изчертаване със зелен пунктир и зелени щрихи на парцел ІV-68,72 в кв.74 по плана на града от 1920 г.,като включващ и имот пл. №68,72 и парц.ІV-75 с обща площ от 8 500 кв.м. От прочита на цитираното пето допълнително заключение се установява, че в.л. е изписало, че „…със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесъл парцел ІV-68,72 от кв.74 по стар план на града от 1920 г.,включващ имот пл.№68,72 и парцел ІV-75 с обща площ 8 500 кв.м….”, и че извършеното очертаване е направено в скица- приложение № 1. В аспекта на изложеното настоящата инстанция съобрази, че по своя характер така очертания предмет на проверка съвпада с анализирания вече в предходен абзац предмет на проверка относно изложеното от в.л. К. в т.1, р-л ІІІ от заключението от 24.11.1999 г. Изложените в този аспект мотиви в настоящото съдебно решение са в пълна степен относими и към настоящата част от ищцовото искане. А именно действително в настоящото производство в.л.Г. прави извод, че в плана от 1920 г. не се установявало да е обособен парцел ІV-68,72, кв.74./л.234/ , но същото вещо лице твърди, и чепрез 1937 г. парцели І-68, ІІ-68, ІІІ-72 и V-72 в кв. 74 по плана на с. З.д. , Х.околия, били обединени в общ парцел І-68, за което била образувана преписка за изменение на плана, одобрено било изменението на плана и същото било нанесено в плана от 1920 г.,както и че площта на парцел І–68 след обединяването му била в размер на 7 100 кв.м. В.л. Г. посочва също, че площта в размер на 8 500 кв.м. се явявала сбор от площта на парцел І-68,кв.74 и на парцел ІV -75,кв.74. Т.е. оцветената в зелено от в.л. К. площ от 8 500 кв.м. определено съвпада като размер с установената и в това производство от в.л. Г. площ. Т.е. изложеното и в този абзац не води настоящата инстанция до извода за наличие на дадено от ответника К. невярно заключение.

Съдът извърши проверка и относно верността на изложените от вещото лице К. констатации, които са обективирани според ищцовата страна в петото допълнително заключение от 25.04.2001 г., чрез направено с жълт цвят идентифициране на старите сгради като национализирани. И в тази му част направеното от ищцовата страна искане се явява неоснователно. И това е така защото от Заповед № 463 от 31.08.1992 г. на кмета на община С., се установява, че същият е наредил да се отпише от актовата книга на общината като държавна собственост недв.имот, описан в Акт № 363/ 1952 г. ,собственост на фабрика „В.” - Държавна фабрика „М.”, и е възстановил правото на собственост на наследниците на Панчо Запрянов Славов върху дворно място от 8.5 дка, представляващ пл.№ 1680, за който е отреден парцел ІІІ за ФСЕ „ М.”; двуетажна жилищна сграда, намираща се в източния край на имота от 132 кв.м. и главен производствен корпус на два етажа, който е основната сграда на предприятието от 982 кв.м. От прочита на т.2 на цитираното пето допълнително заключение се установява, че именно същите „…двуетажна жил.сграда в източния край на дворно място със ЗП 132 кв.м. и главен производствен фабричен корпус на два етажа със ЗП 982 кв.м…” със жълт цвят в.л. К. е идентифицирал в скица –приложение № 3 като стари сгради.

Следва изрично да се посочи,че при извършения прочит на процесните заключения от 24.11.1999 г., от 25.01.2000 г., от 03.05.2000 г., от 12.09.2000 г., от 22.03.2001 г. и от 25.04.2001 г., съдът действително установи наличие на технически некоректно изписване, обусловено може би от технически неточното изписване в годините, но това изписване определено в производството не беше доказано като дадено невярно заключение. Т.е. исковата претенция по отношение на ответника К. се явява недоказана, поради което и неоснователна.

Що се касае до исковата претенция насочена срещу ответниците В. А. П.- К. от Г. П., М. П. К. от Г. С., Д. С. П. от Г. Б.; Д. Д. П. и Ж. П. П. / като наследници на П.Г. П./, и двете от Г. С. З., следва изрично да се посочи, че същата се явява изцяло неоснователна и недоказана. И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че въпреки ищцовите твърдения, те само в качеството си на ищци по Г.д. № 1489/99 г. на СтОС, но не и на вещи лица по делото, не могат да осъществят твърдяното престъпно деяние като извършители. Прочие определено не се доказа в производството същите да са били съучастници било то като подбудители и/или като помагачи.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани се следват на ответници В. А. П.- К., М. П. К., Д. С. П.; Д. Д. П. и Ж. П. П., разноски в доказания размер от 2000 лв. Разноски на ответника К. не се дължат, защото такива не се претендират.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ депозираната от „М.” , със седалище и адрес на управление Г.С., У. „Н.П.” № 18, ЕИК *, срещу ответника С. М. К. от Г. С. З., У.”. Б. № 7,В.”*”, и срещу ответниците В. А. П.- К. от Г. П., М. П. К. от Г. С., Д. С. П. от Г. Б.; Д. Д. П. и Ж. П. П. от Г. С. З., действащи чрез адв. М. П., Г.П., У.”Б.„ №*, исковата претенция с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК, за установяване на престъпни обстоятелства –дадени по непредпазливост неверни заключения по Г.д. № 1489/99 г. по описа на СтОС от в.л. С. М. К. в т.1, т.2, т.3, т.5, т.7 и т.10 от раздел ІІІ от заключението от 24.11.1999 г.; в т.5, т.8 и т.2 от заключението от 25.01.2000 г.; в заключение от 03.05.2000 г.относно това, че „М.” , Г.С. е обособена стопанска единица създадена на одържавения недвижим имот; в т.1 от заключението от 12.09.2000 г.; в заключението от 22.03.2001 г. относно това,че новопостроените сгради след национализацията са изградени от „М.” за периода 1949-1986г.; в заключението от 25.04.2001 г. относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесъл парцел ІV-68,72в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл.№ 68,72 и парц. ІV -75 с обща площ от 8 500 кв.м., и че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани.

ОСЪЖДА „М.” ,със седалище и адрес на управление Г.С., У. „Н.П.” № *, ЕИК *, да заплати на В. А. П.- К. от Г. П., М. П. К. от Г. С., Д. С. П. от Г. Б.; Д. Д. П. и Ж. П. П. от Г. С. З., действащи чрез адв. М. П., Г.П., У.”Б. №*, направените в производството разноски в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :