РЕШЕНИЕ
№ 570
Стара
Загора, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора АНДРЕАН СУТРОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 303 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт М.А., срещу решение
№ 403 от 18.01.2023 г., постановено по АНД № 20235530202158/2023 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-1228-002323 от 13.06.2023 г., издадено
от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, и ОД на
МВР Стара Загора е осъдена да заплати на М.П.И. направените разноски по делото в
размер на сумата от 400 лева.
В жалбата се съдържа оплакване
за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът оспорва извода на районния съд, че има съществено разминаване м
изписаните часове в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), НП
и издадения талон за изследване в медицинско заведение. Твърди, че вписването в
последния на по-ранен час представлява очевидна фактическа грешка, но не и
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в НП са вписани
правилните часове. Поддържа, че извършването на процесното нарушение е
безспорно доказано по време чрез изисканите видеозаписи от камери. Въз основа
на изложените съображения е направено искане за отмяна решението на районния
съд и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът по касационната
жалба – М.П.И., в представено писмено възражение, подадено от пълномощника му –
адв. Д. Ч., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира за направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Стара Загора е (НП)
№ 23-1228-002323 от 13.06.2023 г., издадено от началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН, серия GA, № 971755 от 07.05.2023 г., с което на основание чл. 174, ал. 3,
предложение второ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на М.П.И. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца.
Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, в НП е посочено, че на 07.05.2023 г. около
11:50 ч. в гр. Стара Загора до Патриаршията била извършена проверка на движещ
се в посока север-юг по ул. „Апостол Карп“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***,
собственост на А.М.З., управляван от М.П.И.. Водачът бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, отчело отрицателен резултат. В 13:05 ч. в сектор
„Пътна полиция“ Стара Загора водачът
отказал да бъде тестван за наркотични вещества и техни аналози с Дръг тест 5000
ARLK-0072, като му бил издаден талон за кръвно
изследване № 141979 и седем броя холограмни стикери с № 141979, бл. № А073921.
Водачът не дал кръв за изследване, видно от докладна записка (ДЗ) с рег. №
1959Р-12638/23 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора. С оглед на
тези обстоятелства е прието, че М.П.И. е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, в АУАН е посочено, че на 07.05.2023 г. в
13:05 ч. в гр. Стара Загора до Патриаршията е извършена проверка на движещ се в
посока север-юг по ул. „Апостол Карп“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***,
собственост на А.М.З., управляван от М.П.И.. Водачът бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, отчело отрицателен резултат. Водачът отказал да
бъде тестван за наркотични вещества и техни аналози с Дръг тест 5000
ARLK-0072, като му бил издаден талон за кръвно
изследване № 141979 и седем броя холограмни стикери с № 141979 в сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора. С оглед на тези обстоятелства е прието, че М.П.И. виновно е нарушил чл.
174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП – отказал да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Районният съд е отменил НП по съображения за
неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Приел е след анализ на
събраните доказателства, че:
на 07.05.2023 г. в гр. Стара
Загора до Митрополията е бил спрян за проверка движещ се в посока север-юг по ул.
„Св. Апостол Карп“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван М.П.И.,
след което последният бил отведен в сградата на сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, където бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, отчело отрицателен резултат, но отказал да бъде тестван за
наркотични вещества и техни аналози с Дръг тест 5000 ARLK-0072 и му бил издаден талон за кръвно изследване № 141979 със седем броя
холограмни стикери, връчен му според отразеното в него в 12:45 часа, без да е
указано кога (до колко време) следва да се яви в посоченото в талона лечебно заведение, за да даде
биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози;
между АУАН и НП е налице
разминаване между посочените в тях часове на извършване на проверката на място –
13:05 часа според АУАН и 11:50 часа според НП;
в НП е посочено, че водачът е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози в
13:05 часа, а в АУАН този час не е изрично указан;
в талона за изследване бил
посочен час на връчването му – 12:45 часа, който е предхождащ посочения в АУАН
час на извършване на проверката на място и посочения в НП час на отказа на
водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества.
При
тези данни е формиран извод, че е налице съществено разминаване между
посочените в АУАН и НП часове, както и между посочените в тях часове и часа,
посочен в издадения на водача талон за изследване като час на връчването му, предвид
което и тъй като тези часове са определящи за времето на извършване на проверката,
съответното на нарушението, допуснатото разминаване съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като възпрепятства възможността на нарушителя да
разбере повдигнатото му административнонаказателно обвинение, за да организира
адекватно защитата си. Като такова нарушение е квалифицирано и обстоятелството,
че в АУАН не е посочено въз основа на какви данни е прието, че водачът не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и обстоятелство, че в издадения на
водача талон за изследване не е указано кога (до колко време) следва да се
яви в посоченото в талона лечебно заведение, за да даде биологична проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, което от една страна съставлява
нарушение на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г.), съгласно
която разпоредбата в талона задължително се посочва срока на явяването в
мястото, където да се извърши установяването (до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира
мястото, където да се извърши установяването, и до 120 минути в останалите
случаи), а от друга страна – не позволява
извеждането на извод, че водачът не е изпълнил предписанието на издадения му
талон за изследване, тъй като в последния не е посочен крайния момент на
изпълнението му.
Решението на Районен съд Стара Загора е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат.
Приетата от въззивния съд
фактическа обстановка кореспондира с доказателствата, при събирането и
преценката на които не се допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Безспорно е, че на 07.05.2023 г. в гр. Стара Загора до Митрополията е
бил спрян за проверка движещ се в посока север-юг по ул. „Св. Апостол Карп“ лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван М.П.И., след което последният е бил
отведен в сградата на сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, където е бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, отчело отрицателен резултат, но е отказал да бъде тестван
за наркотични вещества и техни аналози с Дръг тест 5000 ARLK-0072, поради което му е бил издаден талон за изследване № 141979 със седем
броя холограмни стикери, връчен му според отразеното в него в 12:45 часа, без обаче
да е указано кога (до колко време) следва да се яви в посоченото в талона лечебно заведение, за да даде
биологична проба за анализ. Безспорно е също, че:
в НП е посочено, че водачът е
бил спрян за извършване на проверката в 11,50 часа, и този час е посочен в
талона за изследване като час на започване на проверката;
в НП е посочено, че водачът е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози в
13:05 часа, и този час е посочен в АУАН като час на извършване на проверката,
но без да се уточнява дали това е часът, в който водачът е бил спрян за
проверка или часът, в който е отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози;
в талона за изследване е
посочено, че същият е връчен в 12:45 часа, който е предхождащ посочения в АУАН
час на извършване на проверката и посочения в НП час на отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
При тези данни съдът не
споделя извода на въззивния съд, че разминаването
между часовете, посочени в АУАН и НП, съставлява съществено процесуално
нарушение. Касае за конкретизация в НП – кога водачът е спрян за проверка и
кога е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, което не е направено в АУАН, но изложената в НП фактическа обстановка
не противоречи на изложената в АУАН, доколкото и в АУАН, и в НП е посочено, че
тестването на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози не е
станало на място – при спирането му за извършване на проверката, а в един
по-късен момент в сградата на сектор „Пътна полиция“. Ето защо и тъй като
посоченият в НП час на отказа на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози съвпада с часа, посочен в АУАН, без в
последния да е уточнено дали това е часът, когато водачът е спрян, или е часът,
когато е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, не е налице разминаване, възпрепятстващо нарушителя да разбере
вмененото му нарушение до степен, нарушаващо правото му на защита.
Не съставлява съществено
процесуално нарушение и разминаването между посочените в АУАН и НП часове, от
една страна, и посочените в талона за изследване, от друга страна, тъй като
параметрите на административнонаказателното обвинение се определят от
съдържанието на АУАН и НП, а талонът за изследване представлява писмено доказателство,
преценката на което в съвкупност с останалите доказателства би могла да
подкрепи или да обори административнонаказателното обвинение, т.е.
коментираното несъответствие има отношение към съществото на спора – извършено
ли е или не е извършено вмененото на санкционираното лице нарушение по времето
и на мястото, посочени в АУАН и НП. В случая, доколкото в НП е посочено, че
водачът е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози в 13:05 часа и това единственият час, посочен в АУАН, т.е. според
административнонаказателното обвинение водачът е отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози в 13:05 часа, а талонът за
изследване, в който е отразен отказа на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, е бил връчен в 12:45 часа, т.е. не е
възможно водачът да е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози след 12:45 часа, съдът намира, че не е доказано
извършването на първото от изпълнителните деяния на нарушението – отказът на
водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, по
времето, посочено в АУАН и НП. Доводът на касатора, че вписаният в талона за
изследване по-ранен час представлява очевидна фактическа грешка, а в АУАН и НП
били вписани правилните часове и това се установявало чрез видеозаписите от
камерите, които защитникът на нарушителя бил изискал, не може да бъде споделен,
тъй като такива записи не са били изисквани и приети като веществено
доказателство от районния съд, съответно не са приложени към делото.
Не е доказано извършването и
на второто от изпълнителните деяния на нарушението, вменено на М.И. –
неизпълнението на предписанието по издадения му талон за изследване, тъй като в
последния не е посочен часа, до който той следва се яви в указаното му в талона
лечебно заведение, за да даде биологични проби за анализ, а това, както правилно е приел и районният съд,
от една страна представлява нарушение на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., съгласно която разпоредбата в талона задължително се посочва
срока на явяването в мястото, където да се извърши установяването, т.е.
опорочена е нормативно разписаната за това процедура, а от друга страна
означава, че изпълнението на предписанието не е обвързано със срок и съответно
не позволява обосноваването на извод, че водачът не е изпълнил даденото му
предписание за изследване към който и да е последващ връчването на талона за
изследване момент.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че е налице материална незаконосъобразност на
обжалваното пред районния съд НП, поради недоказаност по време на вмененото на
санкционираното лице нарушение, поради което оспореното решение на въззивния
съд, с което НП е отменено като незаконосъобразно, е правилно като краен
резултат и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му за присъдените на М.И. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, който размер е под минималния по чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от
9.07.2004 г.) и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
При този изход от делото ОД на МВР Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 300 лв.,
представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представен договор правна защита и съдействие – л. 15 от делото. Този размер е
под минималния по чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. и съответства на фактическата и правна сложност на
делото, поради което направеното от касатора възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответника
по касационната жалба е неоснователно.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 403 от 18.01.2023 г., постановено по АНД №
20235530202158/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора да заплати на М.П.И., ЕГН **********,***,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.