Решение по дело №16555/2019 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София, 11.04.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година,   в  състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №16555/ 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т. 7 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 30 000 лв., претендираната като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ИЩЕЦЪТ- М.И.Г., ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат К.М., САК, твърди, че на 01.02.2018г., през нощта е арестуван от ГДБОП, като за времето от 22.00 часа до 00.50 часа на 02.02.2018г. е извършено претърсване на апартамент му и прилежащото  таванско помещение. Иззети са множество негови вещи, а той е задържан за 24 часа по ЗМВР. На 02.02.2018 г. ,в 21,35 часа, му е предявено постановление за привличане на обвиняем за две тежки престъпления от общ характер по д.п. № 79/17г., ГДБОП, пр.пр. № 435/17г.,СпП, а именно: по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от  свобода от 3 (три) до 10 (десет) години и по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 (две) до 8 (осем) години. Навежда, че веднага след предявяване на обвинението е задържан за срок от 72 часа с постановление от 02.02.2018 г. на СпП по чл.64, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.63, ал.1 от НПК.  Прокуратурата изготвя искане до СпНС за налагането на най-тежката МНО „задържане под стража". Със определение от 04.04.18г. по ЧНД № 318/18г., СпНС определя МНО "гаранция в пари", в размер на 4 000 лв. Прокуратурата протестира този съдебен акт пред въззивната инстанция, но на 13.02.18г. АСНС, 2-ри с-в по в.н.ч.д. № 49/18г. потвърждава първоинстанционното определение. Ищецът твърди, че, въпреки че не е имало доказателства той да е извършил посочените престъпления, разследването срещу него продължило още 10 месеца за престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК,  а за престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК – 21 месеца – до 30.10.2019 г. С постановление от 30.11.2018г. на СпП наказателното производство спрямо него е частично прекратено в частта, касаеща престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и делото е изпратено по компетентност на СРП. С постановление от 30.10.2019г. на СРП по пр.пр.№ 10568/19г., д.п. № 61/19г., СДВР е прекратено наказателното производство спрямо него за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК. Освен това сочи, че по време на разследването е разбрал, че по отношение на него са били използване специални разузнавателни средства -  „подслушване" на телефонните му разговори за един дълъг период от време. Ищецът излага, че през  цялото време (21 месеца), докато се провеждал наказателният процес, живял в страх и притеснения, че може да прекара 10 години от живота си в затвора и то, без да е извършил престъпление, както и срам от това, че е обвинен в извършването на такова.  Навежда, че е човек над 60 години и е бил репресиран заради политическите си убеждения в периода до 10.11.1989 г. Има изградено добро име в обществото и сред хората, които го познават.  Освен това има разрешително за притежание на ловно оръжие и е познат като отличен майстор в областта на поправката на подобни колекционерски артикули и в обработката на метали и дърво. Отделно от това има разрешение от МВР за носене, съхраняване и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Излага, че при това реноме, което имал в обществото, той бил обвинен в незаконно държане на оръжие, което обвинение станало достояние на социалния му кръг.  Нещо повече, интензитетът на неблагоприятните психични и емоционални изживявания бил допълнително утежнен, тъй като производството продължило почти две години.  Чувствал се унижен от факта, че някой е подслушвал личните му разговори и ги е записвал. Тъй като бил подложен на много силен стрес, започнал да проявява безпричинна агресия спрямо близките си и други хора. Станал изключително раздразнителен. Започнал да страда от безсъние. Мислел само и единствено за изхода на воденото против него наказателно производство. Изпаднал в депресия и досега не може да я преодолее – изгубил е желание за работа, неприятно му е да контактува с хора, дори и с най-близките си. Предвид изложеното намира, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата. Освен посочените неимуществени вреди твърди, че е във пряка връзка с процесното наказателно производство е претърпял и имуществени такива, в размер на 3 000 лв., тъй като бил принуден да наеме адвокат и да му заплати посочената сума. Претендира ответникът да му заплати сумата от 3 000 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул. ********оспорва исковете по основание и размер. Твърди недоказаност на претендираните неимуществени вреди и на пряката причинно-следствена между евентуални такива и процесното наказателно производство. Посочва, че ищецът е осъждан вече 4 пъти, поради което твърденията му за накърняване на авторитета му в обществото и за отражение на производството върху психиката му са неоснователни. Оспорва иска за имуществени вреди, като твърди, че същите не са доказани. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното. 

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, а именно: ДП № 79/2017г. по описа на ГД“БОП“, пр. пр. № 435/2017г. по описа на СпП, респ. ДП № 61/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 10568/2019 г. по описа на СРП, включително секретните такива - се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, задържането му под стража, мерки на процесуална принуда, постановление за прекратяване на наказателното производство.

Представена е по делото от страна на ответника справка за съдимост, от окято е видно, че ищецът в периода 1975г.-1983г. е осъждан четири пъти на различно срокове лишаване от свобода -изтърпени при „Общ“ и „Строг режим“, реабилитиран на основание чл.88а от НК през 1993 г.

По делото е прието заключение на съдебно психологична експертиза, според което вследствие на воденото срещу него наказателно производство в периода 01.02.2018 30.10.2019 година ищецът е преживял продължителни умерено изразени негативни емоционални състояния (на притеснение, тревожност, напрегнагосг), а също така психосоматичен дискомфорт (нарушение на съня, намалена енергия) и ограничения в психосоциалното функциониране. Към момента на изследването като остатъчни последици са налице отрицателни преживявания при мислено връщане към ситуацията, липсва клинично изразено състояние на тревожност или депресивност.

 За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В.А.С., приятел на ищеца, твърди, че наказателното производство тежко се отразило върху здравето му-не можел да спи нощно време, взимал хапчета за сън. Бил стресиран, уплашен, избягвал контакти.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът  срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т. 7 от ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото  писмени доказателства, а именно: ДП № 79/2017г. по описа на ГД“БОП“, пр. пр. № 435/2017г. по описа на СпП, респ. ДП № 61/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 10568/2019 г. по описа на СРП, включително секретните такива - се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, задържането му под стража, мерки на процесуална принуда, постановление за прекратяване на наказателното производство.

Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на  посочения ответник, който дължи да обезщети  ищеца, срещу който нак. преследване е било прекратено.

Съдът приема като основателни  възраженията, изложени в отговора на исковата молба, че ищецът ищецът е осъждан вече 4 пъти, поради което твърденията му за накърняване на авторитета му в обществото и за отражение на производството върху психиката му са пресилени.

В този смисъл и възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, преценени при условията на чл.172 от ГПК, че ищецът  тежко преживял воденото срещу него наказателно производство. Всичко това, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 5 000 лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

Относно претенцията за имуществени вреди- съдът намира, че тя основателна. Съдът следва да присъди на ищеца направените от него разноски  по воденото наказателно производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство като имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство, защото не съществува такава процесуална възможност /вж. чл.189 и чл.190 от НПК/, поради което са дължими именно по реда на предявения по реда на  ЗОДОВ. Видно от от съдържанието на наказателното производство, размерът на изплатеното адв. възнаграждене е  3 000 лв., поради което искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 30.10.2019г.  – на тази дата е  приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ  прекратяването е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване и предвид характера на отговоронстта по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78, ал.1 от ГПК – 429.71 лв. от 1880 лв.

.

По изложените съображения съдът

        

                                                Р      Е      Ш       И:

 

          ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”******№ *, ******, като представител на държавата, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат К.М., САК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т. 7 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 5 000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 5 000 лв. до пълния предявен размер 30 000лв..

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”******№ *, ******, като представител на държавата, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат К.М., САК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т. 7 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”******№ *, ******, като представител на държавата, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат К.М., САК, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер на 429.71 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: