Решение по дело №2863/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3352
Дата: 17 юли 2018 г. (в сила от 15 септември 2018 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20183110102863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 17.07.2018 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2863 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявени обективно съединени, както следва: 1) по чл.258 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8061,09 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за извършване на автосервизни услуги №  248 от 081.01.2012г., за което са издадени 31 бр. фактури в периода от 20.09.2016г. до 20.09.2017г.; 2) по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 278,52 лева, представляваща сбор от законната лихва за забава върху всяка от главницата по фактурите за периода от падежа на всяка фактура до 23.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения по договор за извършване на автосервизни услуги № 248 от 081.01.2012г., съгласно който ищцовото дружество в качеството си на изпълнител е поело задължението да извършва срещу заплащане ремонт на увредени леки и лекотоварни автомобили, собственост на трети лица, застраховани при възложителя. По силата на договора възложителят дължал заплащане на възнаграждение за извършените от изпълнителя ремонтни дейности в срок до 30 дни след представяне на надлежно оформена фактура. След 2016г. ответното дружество имало просрочени задължения. Ищцовото дружество изпратило на ответното покана за доброволно плащане на сумата от 10647,31 лева, от която ответника за платил частично 2829,45 лева. По издадени фактури 31 бр. фактури в периода от 20.09.2016г. до 20.09.2017г., конкретно посочени в исковата молба, ответното дружество не заплатило дължимото възнаграждение в общ размер от  8061,09 лева.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който признава предявените искове. Счита, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и настоява за възлагане на разноските върху ищеца.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска.

Процесуалният представител на ответника заявява, че признава изцяло предявения иск.

Процесуалният представител на ищеца с оглед направеното признание прави искане за постановяване на решение при признание на иска, като настоява за присъждане на разноските по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

В съдебното заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и искането от страна на ищеца  в случай на признание да се приемат фактите, без да е необходимо доказването им, ВРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

         Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Ответникът категорично заявява, че признава иска, като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави.

         С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съдът намира, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, предвид че не е заплатил дължимите суми в уговорения в чл. 9, ал.2 от сключения между страните договор за автосервизни услуги от 08.10.2018г.  (л.6-7 от делото), нито след изтичане на допълнителния 5-дневен срок, даден с нотариалната покана (л.9-10 от делото), връчена на 18.10.2017г. Ответникът е изпаднал  в забава, а ищецът не е длъжен неограничено време да чака доброволно плащане, нито са има изричен отказ за такова, за да предяви претенциите си по исков ред. С оглед на изложеното ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 376.16 лева за платена държавна такса и банков превод, 750 лева за платено адвокатско възнаграждение, 41,30 лева за платена държавна такса и банков превод  за допускане на обезпечение на бъдещ иск в рамките на ч.гр.д. № 1275/2018г. по описа на ВРС и 5 лева държавна такса за издаване на обезпечителна заповед по същото дело.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 8061,09 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за извършване на автосервизни услуги №  248 от 081.01.2012г., за което са издадени 31 бр. фактури в периода от 20.09.2016г. до 20.09.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2018г. до окончателното плащане, на осн. чл.258 от ЗЗД, и сумата от 278,52 лева, представляваща сбор от законната лихва за забава върху всяка от главницата по фактурите за периода от падежа на всяка фактура до 23.10.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1126,16 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски и сумата от 46,30 лева, представляваща направени разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1275/2018г. по описа на ВРС.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: