Р Е Ш
Е Н И Е №504
гр. Бургас , 19.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно
заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова
административно дело № 123 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „К анд
К“ ООД, гр.Бургас, ЕИК *********, представлявано от П.К.(л.2-5) против
Национална агенция по приходите - гр. София за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 300 лева вследствие отменено, като
незаконосъобразно наказателно постановление № 716/05.02.2018 г., издадено
от зам. директор на ТД на НАП – Бургас.
Ищецът претендира присъждане и на сторените в това производство разноски.
Твърди, че спрямо него било издадено наказателно постановление №
716/05.02.2018 г., от зам. директор на
ТД на НАП - Бургас, с което била наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС.
Ищецът обжалвал наказателното постановление и то впоследствие било отменено
от съда като незаконосъобразно с решение по АНД № 325 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Царево, влязло в законна
сила на 06.11.2018 г. Твърди, че в производството по обжалване на процесното наказателно постановление пред Районен съд гр.
Бургас бил представляван от адв. П.К., на която за
осъществяване на защитата му заплатил сумата от 300лв.
Иска Национална агенция по приходите - гр. София да бъде осъдена да му
заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по анд. № 325/18г. на РС Царево),
вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
716/05.02.2018 г., издадено от зам.
директор на ТД на НАП - Бургас.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.
Г., редовно преупълномощена
от адвокат К., поддържа исковата молба и направените с нея искания - за
присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство.
Ответникът Национална агенция по приходите - гр. София, чрез процесуалния
си представител, юрисконсулт С., редовно
упълномощена, изцяло оспорва иска. Навежда доводи, че размера на
обезщетението, следва да бъде определен съгласно правилата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. При условия на евентуалност, моли да се намали размера на исковата
претенция съобразно тарифата за адвокатските възнаграждения. Претендира
разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата молба за
основателна и доказана, както по основание, така и по размер.
І.ФАКТИТЕ:
С наказателно
постановление № 716/05.02.2018 г., издадено от
зам. директор на ТД на НАП - Бургас на дружеството „К анд К“ ЕООД била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството
обжалвало наказателното постановление пред Районен съд гр. Царево. Въз основа
на жалбата било образувано АНД № 325/ 2018г. по описа на Районен съд Царево.
С решение №
158/05.10.2018г., постановено по делото, съдът
отменил Наказателно постановление № 716/05.02.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП - Бургас.
Решението на
Районен съд Царево, не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 06.11.2018
година.
С договор за
правна защита и съдействие от 20.06.2018г. „К анд К“
ЕООД възлага, а Адвокатско дружество „К.
и Ко“ приема да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство по делото, с предмет
оспорване на наказателно постановление № 716/05.02.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП - Бургас.
С договорът е
удостоверено и заплащането на възнаграждение в размер на 300лв. с ДДС, с указан
номер и дата на издаване на фактура (№ **********/20.06.2018 г.). Според последният
документ, е извършено плащане на адвокатска услуга по обжалване на НП №
716/05.02.2018 г. в размер на 250лв. и ДДС в размер на 50лв.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в АНД № 325/
2018г. по описа на Районен съд Царево.
По изложените
факти между страните няма спор.
ІІ.ПРАВОТО:
Искът е
процесуално допустим.
Според
чл. 2, ал.2 от Закона за Националната
агенция за приходите,
НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. Искът е
предявен срещу надлежен ответник по см. на чл. 205 от АПК.
Разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че
държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
В случая
търсената обезвреда се основава на твърдения за
имуществени вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по
налагане на административно наказание е форма на административна дейност,
санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения иск като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че наказателното постановление, с отмяна на което се обвързва
претенцията, се издава от административен орган, представлява властнически акт
на орган на администрацията и поражда административнонаказателни
правни последици.
Въведените като
основание за исковата претенция факти в случая, се свързват с наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени
вреди от отменено наказателно постановление, искът по изложените съображения и
по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК
на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ.
Според чл.1, ал.2 от ЗОДОВ,
исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния
кодекс. Този ред е регламентиран с нормите на чл.203 и сл. от кодекса. Чл. 205
от последния сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът Национална агенция по приходите е юридическо лице.
За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители и длъжностни
лица в системата на тази дирекция, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение Национална агенция по приходите гр. София има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният
иск. Отмененият, като незаконосъобразен акт е издаден от зам.директора на ТД на НАП - Бургас-
длъжностно лице, в системата на агенцията.
Искът е
предявен от лице, с доказана активна процесуална и материалноправна
легитимация - след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава
претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по
същество, е основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна дейност.
Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния
случай отговорността на ответника Национална агенция по приходите - София,
респ. "увреждането" на ищеца се основава на твърдения за
незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложена
имуществена санкция. След като това наказателно постановление е отменено,
съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно
обстоятелствата, обусловили този резултат.
За обжалването
на процесното наказателно постановление по съдебен
ред, процесуална защита и представителство по образуваното в тази връзка дело,
ищецът е ангажирал адвокатско дружество. Този факт е доказан с представения по
делото договор за правна защита и съдействие
от 20.06.2018г. Договорът е подписан от страните, като тези подписи
удостоверяват и заплащането на възнаграждение на адвоката в размер на 300лв. с
ДДС. Отделно фактът на плащането е доказан и с фактура № **********/20.06.2018
г.
Заплатената
сума представлява за „К анд К“ ЕООД разход за
процесуално представителство и имуществена вреда за него, доколкото
ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие, като незаконосъобразно
наказателно постановление № 716/05.02.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП - Бургас.
Исковата
претенция е доказана до размер от 300 лв., защото тази сума представлява
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Според § 2а. от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати
размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен
в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. По делото
няма спор, че Адвокатско дружество „К. и Ко“ ЕООД е регистрирано по ДДС с ИН по
ЗДДС *********.
Платено е в
брой, за което е издадена и фактура № **********/20.06.2018 г. Няма спор по
делото, че разходите в размер 300лв. са направени — приложения договор е
подписан и има характер на разписка за посочените в него, като заплатени суми.
В този смисъл е доказано извършеното плащане /така и според Тълкувателно
решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г,
ОСГТК на ВКС/.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца
разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото
НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена
именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това
наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват
противоправния резултат. Възлагането от ищеца на
процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността
на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар е пряка
последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от
акта нужда от защита на интересите му, като санкционирано лице.
Поради това, твърдените от ищеца имуществени вреди са непосредствена последица от
незаконосъобразното административнонаказателно
обвинение, обективирано в издаденото спрямо „К анд К“ ЕООД наказателно постановление № 716/05.02.2018 г.,
от зам. директор на ТД на НАП - Бургас,
впоследствие отменено.
Средствата, които са били изразходвани в хода на съдебното производство,
предмет на което е бил атакувания санкционен акт, представляват за лицето,
подложено на административнонаказателна репресия,
вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на
органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния
акт, защото отмяната на наказателното постановление води до извод за
неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно
обвинение.
Съдът намира за неоснователни
развитите в отговора по исковата молба възражения, че претендираното
обезщетение следва да се определи съобразно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. В посочената
норма е регламентирано, че когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. В настоящият случай не би могло да се
приеме, че дружеството ищец виновно е допринесло за увреждането, като е
ангажирало адвокат за процесуален представител във воденото съдебно производство,
за което ангажиране е заплатило уговореното адвокатско възнаграждение. Нещо
повече, според резултата от реализирания съдебен контрол по отношение на
наказателното постановление, се налага
извод, че действията на ищеца не са предпоставили
по никакъв начин издаването му.
Съдът намира за
неоснователно възражението на представителя на ответната страна по отношение
размера на претендираното обезщетение.
В разпоредбата на
чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата е указано, че размера на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Договореното и
платено възнаграждение в случая е под минималния размер, изчислен по реда,
указан в Наредба № 1, като е начислено и
ДДС.
С оглед
изложеното, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
представлява пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. Поради това искът следва да бъде
уважен, като основателен и доказан.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ претенцията на ищеца за
присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, е основателна,
включително за държавна такса, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал
такъв. Според представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира държавна такса в размер на 50 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, за което е приложен
Договор за правна защита и съдействие от 11.01.2019 г. и данъчна фактура.
Неоснователно е искането за заплащане на държавна
такса в размер на 50,00 лева, тъй като дължимата държавна такса е 25,00 лева. Ищецът
сам е внесъл по-голяма сума. Внесената недължима разлика от 25 лв. до 50 лв.
подлежи на възстановяване, ако бъде поискана от дружеството.
На следващо място, съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева,
какъвто е настоящият случай, е 300 лева. Тази сума следва да бъде увеличена с
60лв., платен ДДС, по съображенията, изложени по- горе в решението.
При това положение, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 385,00 лева, от които 25 лева за държавна
такса и 360,00 лева адвокатски хонорар.
Предвид
изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите гр. София да заплати на „К анд К“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК ********* сума в размер на 300.00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие
на отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление № 716/05.02.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП - Бургас.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите гр. София да заплати на „К анд К“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК ********* сума в размер на 385
/триста осемдесет и пет/лева.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: