Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 20.02.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 2086
по описа за 2019г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 01053/15.01.2019г. на „О.1.“ ЕООД срещу постановление
от 12.12.2018г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, за
прекратяване на изпълнително дело № 20189210401615, на основание чл. 433, ал.
1, т. 1 от ГПК, поради това, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на
който е било образувано делото, е била
платена от длъжника „П.Б.(България)“ ЕАД преди образуване на изпълнителното
производство – на „Б.Н.С.“ ООД, и преди прехвърляне на вземането от това
дружество по договор за цесия от 07.07.2015г. на жалбоподателя
- взискател в изпълнителното производство.
Оплакванията
на жалбоподателя са, че съдебният изпълнител е следвало да изиска допълнителни
доказателства за притежавана банкова
сметка *** „Б.Н.С.“ ООД в „П.Б.(България)“
ЕАД, по която се възразява да е извършен преводът, като в случая представеният
от банката- длъжник документ за плащане е бил издаден от самата нея и документът
не притежава материална доказателствена сила, както и
е налице спор относно извършеното плащане, при което длъжникът трябва да предяви надлежно възражение срещу
дълга по чл. 439 от ГПК, за да постигне целения прекратителен
резултат.
Жалбоподателят иска да
бъде отменено оспорваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Длъжникът в изпълнителното
производство и ответник по жалбата „П.Б.(България)“ ЕАД оспорва жалбата като
неоснователна основно по съображения, че е извършено захранване на сметка на
кредитора „Б.Н.С.“ ООД в банката на 03.07.2015г. Всички цесии, които следват
тази дата са цесии, извършени без предмет, доколкото не съществува вземане,
което подлежи на прехвърляне. Изпълнена е предпоставката на чл. 433, ал. 1, т.
1 от ГПК да се представи писмо от банката, от което се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена.
Освен представеното в
изпълнителното производство извлечение - движение по сметка за периода от
01.07.2015г. до 26.11.2018г. по сметка BG25PRCB92301037658511 с титуляр „Б.Н.С.“ ООД, от ответника се представят
искане за банкова сметка *** № 376585 от 22.07.2011г. на дружеството, както и
искане за регистрация в системата за интернет банкиране под същия клиентски
номер от същата дата.
Частният съдебен
изпълнител в изложените мотиви оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че са били налице
всички предпоставки за прекратяване на производството.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по дело № 20189210401615 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е било образувано въз основа на молба от 19.11.2018г.
на жалбоподателя срещу „П.Б.(България)“ ЕАД за принудително събиране на сума от общо 19 279. 71 лева, въз основа на
изпълнителен лист от 29.09.2015г., издаден от
Апелативен съд – гр. Варна, по в.т.д. № 241/2015г., вземанията по който
са били прехвърлени от „Б.Н.С.“ ООД на
жалбоподателя по договор за цесия от 07.07.2015г. Сумата
от 19 279. 71 лева е била формирана от направените съдебни деловодни
разноски пред Апелативен съд – гр. Варна по в.т.д. № 241/2015г. и пред Окръжен
съд – гр. Варна по т.д. № 843/2014г., по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На
22.11.2018г. от частния съдебен изпълнител е било изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, получена на 23.11.2018г.
На
26.11.2018г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „П.Б.(България)“ ЕАД за
прекратяване на производството, с представено извлечение - движение по сметка
на „Б.Н.С.“ ООД в банката, съгласно което на 03.07.2015г.,
преди сключването на договора за цесия и преди образуване на изпълнителното
производство, на „Б.Н.С.“ ООД е била
преведена сумата по разноските по съдебните дела изцяло.
С молба
от 07.12.2018г. жалбоподателят е поискал длъжникът да представи искане за
откриване на сметка или договор за разплащателна сметка с „Б.Н.С.“ ООД, тъй
като цедентът нямал спомени да е откривал подобна
сметка.
С
постановление от 12.12.2018г., без да събира
допълнителни доказателства извън представеното извлечение от сметка, частният
съдебен изпълнител е прекратил производството по делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
от лице с интерес от обжалването – взискател в
изпълнителното производство.
По същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът, освен другото, представи писмо от банка, от която се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена от взискателя преди
образуване на изпълнителното производство.
В случая от страна на длъжника
- банка е било направено изявление и е бил представен документ за извършено
плащане на дължимите по изпълнителния лист по делото суми на 03.07.2015г. по
сметка на „Б.Н.С.“ ООД като кредитор- преди сключване на договора за цесия с взискателя – жалбоподател и преди образуване на
изпълнителното производство. Документът – движение по сметка, е достатъчен да установи плащане по смисъла
на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и изпълнителното производство подлежи на
прекратяване.
Действително в случая
банката е и длъжник в изпълнителното
производство, но освен изявлението за плащане се представя и документ в
удостоверение на плащането. Същевременно
взискателят
оспорва това плащане като факт, но не се правят никакви конкретни възражения във
връзка с плащането, нито се сочат или представят доказателства, които да
опровергават плащането - заверяването на сметка на „Б.Н.С.“ ООД със сумата по
изпълнителния лист на 03.07.2015г., съответно установено от извлечението –
движение по сметка. Така плащането на задължението се явява доказано и не е
необходимо воденето на отделен иск от длъжника по чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК със запазване на висящността на
изпълнителното производство. Това е когато в изпълнителното производство
плащане на задължението преди образуване на делото не се доказва, въпреки възражението на
длъжника в този смисъл.
Частният съдебен
изпълнител не е събрал допълнителни доказателства във връзка с откриването на
сметка на „Б.Н.С.“ ООД при „П.Б.(България)“ ЕАД, съгласно искането на взискателя преди прекратяване на изпълнителното
производство, но такива доказателства са
представени от длъжника в настоящото производство (искане за банкова сметка ***омер на банковата сметка на „Б.Н.С.“ ООД и искане за регистрация в системата за интернет
банкиране под същия клиентски номер и дата), при което не се касае за
съществено процесуално нарушение от страна на частния съдебен изпълнител –
изводът му, че са били налице предпоставките за прекратяване на производството
е правилен. Няма основание за принудително събиране на сумата по представения
изпълнителен лист, тъй като преди образуване на изпълнителното дело тя е била
платена на „Б.Н.С.“ ООД носител на вземането по изпълнителния лист.
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 01053/15.01.2019г. на „О.1.“ ЕООД, с
ЕИК ********** и със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Приморски“, ж.к“********, срещу постановление от 12.12.2018г.
на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, за прекратяване на изпълнително дело №
20189210401615, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.