Р Е Ш
Е Н И Е
№ 331/16.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №277/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка
с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №25 от 06.02.2023г.,
постановено по АНД №20221630201180/2022г., Районен съд Монтана е отменил
Наказателно постановление №М-9-ДНСК-176/09.09.2022г. издадено от и.д. Началник
на Дирекция за национален и строителен контрол, с което на ЕТ „С*-С* И*-С* И.“*** на основание чл.239, ал.1, т.2 и чл.222,
ал.1, т.15 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт И.-Максимова, го обжалва и
моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, касатора, чрез
пълномощника си юрисконсулт И.-Максимова, поддържа касационната жалба и моли да
бъде уважена.
Ответника, чрез пълномощника си
адвокат А., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение при
доводи изложени в отговор по жалбата, като претендира и присъждане на разноски
по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задаотмени имуществената санция, въззивният съд е приел, че в случая на първо място не е налице безспорно
установени административни нарушения на разпоредбата на чл.168, ал.1, т.3 от ЗУТ, на следващо място административнонаказателното производство е образувано и
протекло при допуснати съществени нарушения на администрлативнопроизводствените
правила.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Не се
установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с
материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички
относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в
случая не е налице безспорно установена административно нарушение на
разпоредбата начл.168, ал.1, т.3 от ЗУТ.Въззивният съд е изложил точни и
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
нарушенията на материалния закон и административнопроизводствените правила при
налагане на имуществената санкция, които изцяло се споделят от настоящият
съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите
си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират
и настоящия съдебен акт.
В
случая, както обосновано приема, въззивният съд са налице безспорни
доказателства, че в РОНСК-Монтана е изпратено писмо изх.№К-2921/20.12.2017г. на
Кмета на Община Бойчиновци, с приложена Заповед от 14.12.2017г. към Разрешение
за строеж №6/14.07.2014г. на Главният архитект на Община Бойчиновци, с което е
изпълнено задължението за уведомяване на органите на ДНСК. Както правилно е
приел, въззивният съд изцяло ирелевантно е обстоятелството дали това писмо е
отразено в деловодната система на РОНСК-Монтана, тъй като липсата на надлежна деловодна
проследимост не е обстоятелство, което да може да се вменява във вина на
едноличния търговец, респективно да води до налагане на имуществена санкция за
него. Обстоятелството, че не е налице уведомяване е подлежало на надлежно
установяване от административнонаказаващият орган, тоест след като той не е
сторил това в хода на съдебното производство пред районният съд е изцяло
обоснован и извода в обжалваното решение, че основанието за налагане на
имуществената санкция не е безспорно установено.
На
следващо място с оглед изчерпателност е необходимо да се посочи, че въззивният
съд правилно е приел, че срока за образуване на административнонаказателно
производство е изтекъл, но настоящият съдебен състав отбелязва, че мотивите в
тази насока следва да се коригират с позоваване на срока по специалната
разпоредба на чл.239, ал.2 от ЗУТ, а не на чл.34 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
При
този изход на делото, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 500 лева, съобразно представен списък на
разноски.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №25 от 06.02.2023г., постановено по АНД №20221630201180/2022г.
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Дирекция за национален и
строителен контрол - София да заплати на ЕТ „С*-С* И*-С* И.“***, ЕИК *********разноски по съдебното производство в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: