Решение по дело №24/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  266 / 10.05.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На единадесети април през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Златка Кеменчеджиева

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 24 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Х.С.М. с ЕГН ********** против Ш.Ю.Б. с ЕГН **********,***.

          Ищцата твърди, че 21.04.2016 г. с нотариален акт № 118 том 02 рег. № 3589 дело № 182/2016 г. на нотариус № 353 дарила на ответника собствената си ½ ид.част от следния недвижим имот: УПИ № VI-89,90 в кв.4 по плана на ****, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП от 7 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93; като си запазила правото на безвъзмездно ползване на описания имот. Поради напредналата й възраст, ниската й пенсия и влошеното й здравословно състояние, ищцата имала нужда от средства за издръжката си, каквито поискала от ответника на два пъти писмено – с покана от 30.06.2017 г., връчена му от кмета ****, и с нотариална покана, която на 04.12.2017 г. ответникът отказал да получи. Ответникът започнал да предявява претенции към ищцата и да иска, тя да освободи част от помещенията, за да ги даде под наем, започнал да я заплашва. Ниската й пенсия не била достатъчна, да й осигури необходимите средства за нормален живот. Заболяванията й – сърдечна и бъбречна недостатъчности, артериална хипертония и др. се задълбочавали с възрастта й и ищцата се нуждаела от лечение, като от 2017 г. започнала медикаментозна подготовка за хемодиализа. С напредването на годините, тя ставала все по-нестабилна и трудно подвижна, ограничавала се възможността й да се грижи за себе си. Преди около месец ищцата паднала и си наранила ръката, гърба и кръста, което още повече затруднявало движението й. Всичко това налагало ангажиране на чужда помощ дори за елементарни ежедневни дейности. Личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 220 лв. била единственият доход на ищцата, което било недостатъчно за закупуване на лекарства, храна и разходи за домакинството, както и за заплащане на лицата, които й помагали в ежедневните дейности. По тези причини тя се обърнала към ответника за издръжка, което той отказал и това представлявало непризнателност, което обуславяло правния й интерес от предявяване на иска.

          Предвид изложеното, ищцата иска, на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, съдът да отмени горепосоченото дарение, като й присъди направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, като поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло като основателен и доказан. Заявява, че ответникът имал достатъчно средства, да я издържа, от тютюнопроизводство и от продажба на месо. Навежда допълнителни доводи, че след извършване на процесното дарение, тя и ответникът са прекъснали връзката помежду си, когато не са си говорили, а здравословното състояние на ищцата се влошило. Доказало се, че доходите на ищцата са й крайно недостатъчни за покриване на разходите й, в т.ч. и по лечения. Същевременно задължението за издръжка към нея на дарения било безусловно и то можело да отпадне само и единствено, ако дареният няма необходимите средства да издържа себе си и своето семейство. Ответникът обаче притежавал недвижими имоти и лек автомобил, обработвал тютюн, за което получавал субсидии, отглеждал животни и продавал месо от тях, обработвал земеделска земя. С оглед на това, той не можел да се освободи от задължението си, да издържа ищцата.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като признава предявения иск изцяло. Той не бил в състояние да осигури на ищцата исканата издръжка, т.к. той и жена му били трайно безработни, а това, което получавали от тютюнопроизводство не било достатъчно за издръжка на семейството им. Заявява, че се отказва от процесното дарение. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник, като променя позицията си по делото и не поддържа депозирания отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск и иска отхвърлянето му като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски. Възразява, че самият той се намирал в по-лошо материално състояние от ищцата, която разполагала с месечна пенсия от 260 лв., а ответникът – с 304,11 лв. месечно от субсидии за тютюн, като съпругата му била с влошено здравословно състояние, при което всеки от тях разполагал с едва 152 лв. месечно. Въпреки това, ответникът не преставал да полага грижи за своята майка, както финансово, така и като я водел по лекари, доставял й хранителни продукти. Същевременно, установило се по делото, че ищцата е в състояние сама да заплаща разходите си за ток. Тя твърдяла свое влошено здравословно състояние и трудно придвижване, но се установили нейни пътувания до Турция на гости. По делото се установило, че достъпът до процесния имот, в който ищцата живеела със своята снаха, бил препятстван от последната, с което тя съзнателно осуетявала контакта между страните по делото. Не се доказали други доходи на ответника, извън тези по декларацията му. Действително, той отглеждал една крава и едно теле, но за лични нужди и за подпомагане на семейството му.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са майка и син, което се сочи и в процесния оспорван нотариален акт № 118 том 02 рег. № 3589 дело № 182/21.04.2016 г. на нотариус № 353. По силата му, тя му е дарила собствената си ½ ид.част от следния недвижим имот: УПИ № VI-89,90 в кв.4 по плана на *****, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП от 7 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93; като си запазила правото на безвъзмездно ползване на описания имот, докато е жива. Относно имота, по делото се представиха актуални удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх.№ Д0000172/08.01.2018 г., издадено от Община Хасково, и скица № 63/12.01.2018 г., издадена от Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” при Община Хасково. Ищцата е отправила до ответника писмена покана, връчена му лично на 30.06.2017 г. чрез кмета на ******. В нея е посочила, че е пенсионерка, получава пенсия от 220 лв., а по данни на НСИ необходими за издръжка на едно лице били 580 лв., поради което е поканила сина си - в 3-дневен срок да й осигурява по 360 месечно или да й откаже, при което щяла да се възползва от правата си по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД. В аналогичен смисъл е и втората отправена от ищцата до ответника покана – нотариална покана с нотариална заверка на подписа с рег.№ 2040/ 04.12.2017 г. на нотариус с рег. № 080. В нея са изложени и твърденията на ищцата по настоящата искова молба, както и заявление, че получаваната от нея пенсия е в размер на 220 лв. Отправена му е покана, да й заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от получаване на поканата, като в противен случай ще приеме, че й отказва. В същия ден, 04.12.2017 г., ответникът е отказал да получи нотариалната покана, за което е съставена разписка № 1/2017 г. от връчител при същия нотариус.

          Като писмено доказателство по делото ищцата представи и се прие удостоверение с изх. № 1019-26-613-1/12.03.2018 г., издадено й от НОИ-ТП-Хасково за получени суми от пенсии и добавки за периода м.04.2016 г. – м.03.2018 г., през който период тя е получила обща сума за пенсия и добавка към нея в размер на 5 573,26 лв., или средномесечно от по 232,22 лв., като считано от м.10.2017 г. тази месечна сума възлиза на 260,95 лв., с Коледна добавка през м.12.2017 г. Със заповед № ЗСП/Д-Х/695/01.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково, на ищцата е отказана социална помощ – целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари за отоплителен сезон 2016/2017 г., на основание чл.10 ал.1 т.6а от ППЗСП, предвид процесното дарение, извършено от нея. Заповедта й е била връчена на 15.08.2016 г., като няма данни по делото тя да е била обжалвана.

Представиха се и множество писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата. На нейно име е епикриза от Кардиологично отделение И.З. № 11478/2016 г., издадена от МБАЛ-Хасково АД на 04.07.2016 г., когато тя е била изписана от отделението, постъпила на 30.06.2016 г. В нея се сочи окончателна диагноза – левостранна недостатъчност, с придружаващи заболявания – ХБН I Ст., анемичен синдром. В анамнезата по нейни данни се сочи, че ищцата се оплаква от лесна уморяемост и задух при обичайни физически усилия, като за пръв път оплакванията се появили преди около два месеца, но през последните десетина дни особено се засилили. В анамнезата е отразено провежданото до момента от нея лечение с три медикамента, а в препоръки – е назначена терапия за дома й от два медикамента. През 2017 г. на името на ищцата са издадени множество амбулаторни листове за извършени й амбулаторни прегледи - № 000701/ 17.05.2017 г., № 000728/ 22.05.2017 г. и № 001594/ 11.12.2017 г., трите издадени й от д-р С.Ц.; № 000197/ 17.05.2017 г. и № 000565/11.12.2017 г., двата издадени й от д-р М. А.; и № 005790/ 11.12.2017 г., издаден й от д-р М.З. В издадените от д-р Ц. амбулаторни листове се сочи основна диагноза на ищцата – хроничен повърхностен гастрит, гастродуоденит, неуточнен, хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена. В първия от листовете в анамнеза се сочи – тежест в горната част на корема с непостоянна болка в лявата страна на кръста, без гадене и повръщане, предимно запек; отразени са резултати от извършени й изследвания, назначена й е терапия от два медикамента, отказала е хоспитализация. Вторият лист е за извършен й контролен преглед, с констатация за добро повлияване от терапията, която остава без промяна. Третият лист сочи същата анамнеза, както и че й правен инжекционно алмирал, със задух и лесна умора, диспансерна при нефролог; като повторно е отказала ендоскопско изследване, назначени са консултации с нефролог и кардиолог, предписана е терапия с други два медикамента. В издадените от д-р А. амбулаторни листове се сочи основна диагноза на ищцата – хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, като й е назначена терапия с един медикамент, както и хранително – диетичен режим. Във втория от листовете се сочи в анамнеза, че преди около месец ищцата паднала, след което се засилили оплакванията й. В издадения от д-р З. амбулаторен лист се сочи основна диагноза на ищцата – хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с придружаващо заболяване хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена; като й е назначена терапия с един медикамент. На името на ищцата е издадена и етапна епикриза от д-р В.В. на 12.03.2018 г., с водеща диагноза - хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена, хроничен повърхностен гастрит, исхемична кардиомиопатия. В анамнеза се сочи за нейни оплаквания от хронични болки в кръста, отпадналост, лесна умора, задух при елементарни физически усилия. Назначена й е терапия от четири медикамента, един от които - по здравна каса.

Относно имущественото състояние на ответника, ищцата представи справка на негово име от Служба по вписванията-Хасково за период 01.01.1992 г.-07.03.2018 г. Видно от нея, под № 3 е отразено процесното дарение; под № 4 - покупката през 2013 г. от ответника на един УПИ от 771 кв.м. *****; под № 5 - констативен нотариален акт от 2005 г. за правото на собственост на ответника и на Х.З.Б. върху жилищна сграда от 60 кв.м. в УПИ в същото село; а под № 6 – решение на ПК от 2004 г. за правото на собственост на ответника върху ПИ от 4,003 дка в землището на същото село. В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи писмени доказателства. Според негова декларация за семейно и имотно състояние от 11.04.2018 г., той е женен за Х.З. Б. от 1983 г., притежава в режим на СИО жилищна сграда от 60 кв.м. в УПИ в ****; както и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №***; двамата със съпругата му били безработни, като обработвали три декара тютюн и за 2017 г. получили общо 3 650 лв., от които 930 лв. субсидия и 2 720 лв. за предадения тютюн; като и двамата нямат други доходи. На поставени му от съда по реда на чл. 145 ал.1 от ГПК въпроси ответникът отговори относно действителното си имотно състояние. Той заяви, че притежава жилищна сграда и един лек автомобил "Опел Астра", както е посочил в декларацията си, а така също и лозя и място от общината. Лозята му били 4 дка, но половината лозе било развалено и нямало грозде. Мястото от общината било към къщата му, построена на общинско място.

Представената от ответника етапна епикриза е издадена на съпругата му Х.З.Б. от ЕТ **** на 22.03.2018 г. Видно от нея, жената има издадена рецептурна книжка с посочен номер, с водеща диагноза – рецидивиращо депресивно разстройство от 2011 г., сегашен епизод – умерено тежък; с оплаквания от неспокойствие, изпотяване и безсъние, след тежък семеен стрес – загуба на син, хоспитализирана в ЦПЗ, обща отпадналост и физическо безсилие, няколкократно консултирана с психиатър и невролог, с изписано поддържащо лечение с два посочени медикамента, като й е назначена нова терапия с два други медикамента.

По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р.Д.Д.и Х.С. Д., посочени от ищцата, и Ш. Ш. В., посочена от ответника. Св. Д. живее на една улица с ищцата и нейната снаха С. в ****, като къщите им били една срещу друга, били много близки и през ден-два били заедно. Ответникът от 10-15 години живеел в друга къща в същото село с жена си и дъщеря си, а синът му починал, като свидетелката била съсед и с тях. Св. Д.не знаела, с колко пари разполага ищцата и каква й е издръжката, но тя вече не можела сама да се гледа, да си свършва работата, да се издържа. Затрудненията й били, защото вече била възрастна и болна. Снаха й работела към кметството на минимална работна заплата и тя оказвала помощ на ищцата в домакинството. Двете по едно време били разсърдени и ответникът идвал два-три месеца през лятото на 2017 г. – да я види, да й донесе хляб, но после спрял да идва. Повече за ищцата се грижели внучките й – дъщерите на С., като едната живеела в Хасково и я водела по доктори, идвала да й пере. Братът на ответника починал преди 5-6 години, като ответникът и неговата жена не се разбирали добре напоследък, но св. Д.не знаела конкретната причина за това. Свидетелката не знае, дали пенсията й стига на ищцата, като предполага, че тя е малка по размер. Знае обаче, че разходите по къщата за ток и вода, ищцата и снаха й си делили на половина, което тя знаела, т.к. се случвало да плаща и техния ток – най-много два пъти за една година, след което й връщали парите – единия път го плащала едната, следващия – другата. Не им стигали парите. Когато св. Д.плащала техния ток, носела им бележката и те разделяли сумата, но парите ги плащала С. и свидетелката не знае, колко давала едната и колко другата. Свидетелката не е наясно с доходите на ответника, той само тютюн гледал – 1-2 дка. Жена му не работела, била недобре здравословно, но свидетелката не знае дали се е оправила. Те нормално се справяли с доходите - не много богати, не и бедни. Ответникът нямал голяма градина, а малко дворче – сеел лехи и малко зарзават. Имал  животни - една крава и теленце. Ищцата обитавала една стая в пристройка, а къщата била отделно и в нея била снахата. Към тяхната къща имало градина около 1 дка и С. се грижела за нея - гледали царевица за ядене, тикви, зарзават, чушки, бостан малко, дини; животни имали от тази година - десетина кокошки. Бабата често била болна, дори снаха й викала св. Д., която веднъж ходила да вика ответника, който се отзовал и с колата си я отвел до Бърза помощ, което било преди повече от 5 години. През последните 1-2 години били в обтегнати отношения. Освен посочения един случай, св. Д.не е виждала ответника, да се грижи за здравословното състояние на майка си, но не била в течение и не знаела, кога той я кара на лекар. Жената на ответника не била добре, откак синът им се споминал, и те двамата взаимно се гледали. Те имали и дъщеря, зет и две внучета, с които били в едно домакинство, но за младите купили друга къщичка до своята.

          Свидетелката Х.С. Д. е внучка на ищцата, респ. дъщеря на снаха й, с която живеят в една къща в **** – от 18-годишната възраст на снахата и до момента, като бабата живеела в пристройка към къщата, а снахата – в самата къща, с общ двор помежду им. Самата свидетелка живеела в гр.*** от над 12 години. Баща й починал, а майка й в момента работела в кметството като чистачка и получавала около 150-160 лв., а баба й била само с пенсия. Майка й работела и на надник в събота и неделя. Бабата искала грижи и те ходели от време на време, когато закъсат, имали нужда от помощ. Разходите за ток и вода от известно време ги поемала майката на св. Д., а иначе си ги делили - един месец едната, после другата – такава им била уговорката. Ищцата изпадала в необходимост от средства, имала проблеми с бъбреците, високо кръвно, анемична била, имала и гастрит.  Снаха й чистела, пазарува, а с каквото не можела – включвали се и внуците й, които я водели на доктор, доставяли продукти. Когато св. Д. я водела, това било свързано с разходи, които баба й поемала доколкото можела, а след това били те. За гориво не давала пари, но и внучка й не искала. От разходите й за лекарства, само за високото кръвно ги вземала от здравната книжка, а другото се заплащало. Ако било нужно, влизала в болница, ако е на инжекции – оставала при внучка си в града за седмица и половина-две, което за последно било през миналото лято. На ищцата не й стигала пенсията от 260 лв., примерно за кухня и за разходите й. Тя не можела всичко да яде, на диета била заради гастрита и бъбреците. В къщата, където живеели, имало градина с картофи, лук - всичко, каквото е нужно за една кухня в една къща и двете ядели заедно и до голяма степен разчитали на това, което си произведат, имали и кокошки. Ответникът живеел в същото село, но в отделна къща. Ищцата не му се обаждала, защото до миналата година, до 2015 или до 2016 година, докато било дарението, той я водил няколко пъти на доктор, но след дарението са я изгонили от къщата и от тогава двамата не си говорели. След дарението бабата спряла да говори със сина си. Жената на ответника я е изгонила, т.к. объркала стаята, в която трябвало да влезе, когато ищцата се върнала от гости в Турция за около две седмици през 2016 г., преди дарението. Здравословно ищцата се влошила по това време и тогава майката на св. Д. и ответника не си говорели – те не си говорили, откак починал бащата на свидетелката преди 13-14 години. Ищцата имала спестени 400 лв., които дала на ответника, защото той имал нужда в същото време, но после не й ги върнал. Той и жена му се занимавали с тютюн, като били добре здравословно, гледали една крава за мляко и по едно теле от нея, което колили и ако имало желаещи им продавали – веднъж годишно преди Коледа за около по 10 лв. за кг. Синът на ответника починал, а дъщеря му била омъжена и живеела заедно с тях – в отделна къща, но в един общ двор. Жена му пиела някакви лекарства, след като синът им починал. От баба си св. Д. знаела, че когато ответникът я водел по болници, той й искал пари за пътни, които тя му давала всеки път. Свидетелката допуска, че причината за това е, че на него не му достигат парите. Тя не знае за случаи той да ходи в къщата при баба й, а майка й да му вдига скандали.

Свидетелката Ш. Ш. В. е дъщеря на ответника и внучка на ищцата, като живее в ****, близо до тях. Сочи, че баща й се занимавал с тютюн – имали 3 дка, като и майка й го работела, но трудно, т.к. била с високо кръвно и не можела да работи на топло, пиела лекарства и ходела по болници. Родителите й се справяли с тези доходи, стигали за семейството. Към къщата, в която живеели, имало градина и баща й садял зеленчуци - домати, пипер, гледал и животни - едно теле и една крава. Телето колил за буркани за семейството. Ответникът нямал лозе и нямал време да го работи, зает бил с тютюна. Двамата с жена му били безработни, като тя не получавала пенсия по болест. Свидетелката живеела отделно от баща си с нейното семейство. Преди ходили в къщата на баба й, където тя живеела със снаха си С.. Ответникът й купувал хляб, ходел за лекарства и бърза помощ, наглеждал я. Това било преди Нова година, преди 2 месеца, когато или през лятото, или през 2017 или 2016 г. /свидетелката не помни точно кога/ - ищцата и ответникът спрели да си говорят, когато било направено дарението и когато незнайно защо, ищцата се ядосала на ответника. Имало случай, ответникът да отиде да види майка си, но снаха й да вдига скандал там и да не го пуска в двора, а ищцата не се намесвала. Това станало май месец миналата година. Според свидетелката, баба й винаги се е страхувала в семейството и затова спряла да говори с ответника и да му обръща внимание, поради което той не можел да я гледа. След дарението, откакто спрели да си говорят, ответникът не е ходил в техния двор и двамата не си говорили, не я е водил на лекар. Последно я водил на лекар в началото на миналата година, април или март, и тогава последно купувал лекарства за нея. Св. В. знае, че дарението е направено през месец май, миналата година - през 2017 г. Тя имала две малки деца и веднъж, когато ищцата им дошла на гости, тя погрешно влязла в стаята с малкото дете. Майката на свидетелката се намесила и упътила ищцата, но последната не разбрала и сметнала, че я гонят. Св. В. ходила с баща си при личния лекар на баба си, да питат за нея, и тогава разбрали, че лекарят бил сменен преди два месеца, без да ги уведомят. След дарението, ищцата спряла да се интересува от семейството на ответника, не ги искала и не говорела с тях. Затова тя не била водена на лекар от ответника, той не й е купувал хляб и храна, защото не го пускали. В семейството не се говорело за изпращани от нея покани до сина й, че има нужда от пари. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Предпоставките за успешното провеждане на процесния иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД са: извършено от ищеца в полза на ответника дарение на недвижим имот; трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до дарения и отказ на последния /изричен или мълчалив/, да дава издръжка; наличие на възможност у дарения, да даде тази издръжка, без да постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Кумулативното им наличие в настоящия процес съдът намира за недоказано, като в тежест на ищцата бе да докаже всички елементи на описания фактически състав, което тя не стори. Безспорните и установени по категоричен начин по делото обстоятелства са извършеното от ищцата процесно дарение в полза на ответника, трайното влошаване на взаимоотношенията в семейството им по повод това дарение, непосредствено след него, както и изпратените от нея до него две покани, да й изплаща издръжка. По силата на нотариален акт № 118 том 02 рег. № 3589 дело № 182/21.04.2016 г. на нотариус № 353, ищцата е дарила на ответника собствената си ½ ид.част от следния недвижим имот: УПИ № VI-89,90 в кв.4 по плана на ****, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП от 7 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93; като си е запазила правото на безвъзмездно ползване на описания имот, докато е жива. В този имот ищцата живее отдавна, заедно със снаха си С., откак тя се омъжила за сина й, починал преди 13-14 г., считано от настоящия момент. Ответникът вече е бил напуснал този имот, 5-6 години преди смъртта на брат си, и заживял със семейството си наблизо в същото село. До момента на извършване на дарението взаимоотношенията в семейството, както и обстоятелствата кой точно и колко често е помагал със средства и с грижи на ищцата - са ирелевантни за настоящия правен спор.

Първият елемент от фактическия състав на чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, на който ищцата основава иска си, е тя като дарител да е изпаднала в трайна нужда и да няма средства за своето съществуване, респ. да не е в състояние сама да се издържа от притежаваните от нея средства и имущества. Същият остана недоказан от нея по несъмнен начин. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че в периода м.04.2016 г. – м.03.2018 г. ищцата е получила обща сума за пенсия и добавка към нея в размер на 5 573,26 лв., или средномесечно от по 232,22 лв., като считано от м.10.2017 г. тази месечна сума възлиза на 260,95 лв. Събраните по делото гласни доказателства са еднопосочни, че финансова и материална подкрепа – обичайно и дългогодишно – ищцата търси и получава от своята снаха С., откак тя е омъжена за брат на ответника. Двете живеят в процесния имот, в едно домакинство, като си поделят разходите за ток и вода, а в градината към имота отглеждат всичко необходимо за едно домакинство – зеленчуци, а така също и десетина кокошки; като до голяма степен разчитат на така произвежданото /св. Д.и св. Д./. При случаи на извънредни разходи, в т.ч. по медицински прегледи и лечение на ищцата, тя разчита на помощ и на своите внуци. Така съдът приема, че основните потребности на ищцата са обезпечени. Ищцата не установи, да има нужда от по-големи средства за задоволяване на някакви свои специфични нужди, различни от обичайните за хора на нейната възраст, в т.ч. и поради влошеното й здравословно състояние. Изцяло недоказано остана твърдението й, че заплаща суми на лица за това, че й помагали в ежедневните дейности. Действително, ищцата е в напреднала възраст от 81 години, с която обаче напълно кореспондират и установените по делото й заболявания - хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена, хроничен повърхностен гастрит, исхемична кардиомиопатия; както и свързаните с това оплаквания от хронични болки в кръста, отпадналост, лесна умора, задух при елементарни физически усилия. В този смисъл, не се установява, тя да страда от заболявания, нетипични по вид и степен за хората на нейната възраст. Относно медикаментозната терапия на заболяванията й, по делото се представиха медицински документи единствено за назначаваните й лечения, но не и за реалното им закупуване от ищцата, респ. за действителния разход на средства от нейна страна за това. Същевременно, както от тези документи, така и от показанията на св. Д. се установи, че стойността на част от предписаните й медикаменти се поема от НЗОК. Сочената от тази свидетелка и от св. Д.нужда у ищцата от средства за лечение и лекарства, за което тя се обръщала към различни членове от семейството си в различни периоди, съдът приема като инцидентна, а не трайна. Изложеното в показанията на св. Д., че състоянието на баба й трайно се е влошило непосредствено след процесното дарение, съдът приема за недоказано. Преди всичко, приблизително по това време трудноподвижната ищца, за което съдът доби и лични впечатления в открито съдебно заседание, е била на гости в чужбина – в Турция за период от около две седмици. Несъмнено, такова пътуване не би предприел човек в напреднала възраст и с влошеното здраве, което се твърди. На следващо място, действително медицинските документи на ищцата датират след дарението, но данните по същите следва да бъдат коментирани в контекста, както на гореизложеното относно естеството на заболяванията й, съпоставени с възрастта й; така и на вече силно влошените в този момент взаимоотношения между страните; а не на последно място и на обезпечаването на писмени доказателства за настоящия процес. В този аспект следва да се коментират и отправените от ищцата до ответника две покани, да й плаща издръжка, които сами по себе си не обосновават основателност на предявения иск. Независимо от горното, дори и да се приеме, че за обезпечаване на здравословните си потребности, ищцата се нуждае от допълнителни средства и то трайно, съдът приема, че тя е обезпечила тези си разходи, по изложените вече съображения. Относно критерият трайност, следва да се отчете и обстоятелството, че от процесното дарение до предявяване на иска е изтекъл период от едва година и седем месеца, а до изпращане на първата покана от ищцата до ответника – пет месеца по-малко. Касае се за незначителен период от време, крайно недостатъчен за да се правят изводи за трайност в каквото и да било отношение и то при липса на данни за извънредни по характер обстоятелства. Ето защо, съдът приема, че ищцата не доказа, да е изпаднала в трайна необходимост от издръжка и материалните й възможности да не позволяват да покрива нуждите си. Отмяната на извършеното дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма, но не и когато дарителят е в състояние със собствени средства и с помощ от други свои роднини и низходящи да обезпечи задоволяването на основните си потребности. По своята правна същност договорът за дарение е едностранна и безвъзмездна сделка, която не създава никакви задължения за надарения, освен моралното задължение за признателност. В този смисъл, изцяло неоснователна е ищцовата теза, че ответникът като надарен имал безусловно задължение за издръжка към ищцата като дарител. Изцяло недоказано остана и твърдението за друга непризнателност на ответника към майка ми, а именно че той започнал да предявява претенции към нея и да иска, тя да освободи част от помещенията на имота, за да ги даде под наем, като започнал да я заплашва.

На следващо място, както се посочи процесното дарение е станало повод за трайното влошаване на взаимоотношенията и между страните по делото, и между съжителствата с ищцата нейна снаха и ответника. Непосредствено след сделката, ищцата спряла да говори с ответника и не се интересувала от семейството му, а снаха й спряла да допуска ответника в имота и му вдигала скандали, за което й поведение ищцата не вземала отношение. Изложеното съдът приема за установено от показанията на разпитаните внучки на ищцата – св. Д. и св. В.. Последната сочи още, че когато било направено дарението незнайно защо, ищцата се ядосала на ответника. Имало и случай, ответникът да отиде да види майка си, но снаха й вдигала скандал там и не го пускала в двора, без ищцата да се намесва. Според свидетелката, баба й винаги се е страхувала в семейството и затова спряла да говори с ответника и да му обръща внимание, поради което той не можел да полага грижи за нея. Несъмнено, и двете посочени свидетелки не са незаинтересовани от изхода на настоящия спор. Но съдът кредитира изложеното в показанията на св. В., т.к. възприятията й са непрекъснати и непосредствени – тя е трайно установена да живее в селото, в което живеят и баща й и баба й, и има лични впечатления за взаимоотношенията им. Нейните показания се подкрепят и от изложеното от св. Д., посочена от ищцата и нейна непосредствена съседка. В същото време, св. Д. от над 12 години е трайно установена да живее в гр. ***, като посещава баба си през почивни дни или когато я повикат, а впечатленията й за взаимоотношенията между ищцата и ответника, от една страна, и между снахата на ищцата и майка на свидетелката и ответника, от друга страна – са опосредени от разказваното й от самата ищца и от нейната снаха. Предвид гореизложеното, липсва каквато и да било комуникация между страните по делото, в т.ч. и относно евентуална нужда на ищцата от издръжка. Налага се извод, че до голяма степен ищцата сама се е поставила в състояние, което пречи на сина й да й оказва съдействие в случай на нужда, при което тя не може да черпи права от това си поведение. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения и не му съдейства в предоставянето й, дори и обективно да има трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

Не на последно място, според трайната съдебна практика, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно с нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжката той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Такъв е и настоящият случай. По делото се установи, че доходът, с който ответникът разполага за задоволяване на своите и на съпругата си нужди, всъщност е в по-нисък размер от този на ищцата. Същият те получават единствено от тютюнопроизводство, като за 2017 г. са получили общо 3 650 лв. или средномесечно по 304,17 лв. Изцяло недоказано остана ищцовото твърдение, че ответникът получава доходи и от продажба на месо, респ. за такива съдът не приема случаите на продажба на месото от единственото му теле, веднъж годишно, в случай че някой прояви интерес към него. Освен доходите от тютюнопроизводството, ответникът и съпругата му подпомагат домакинството си единствено с личното си стопанство от зеленчуци в градината към къщата им, от една крава за млеко и едно теле за месо. Голословни са ищцовите твърдения, че ответникът имал възможност да реализира доходи от използване на имуществото си. Действително, той притежава недвижими имоти, които обаче освен имота, в който живее, включват само още едно лозе от 4 дка в същото село, което се установи, че той не обработва и не отдава под наем. Същевременно, установи се, че съпругата на ответника е с влошено здравословно състояние, което й пречи да полага труд, наравно с него, като до голяма степен тя разчита на съпруга си. Тя страда от рецидивиращо депресивно разстройство от 2011 г., сегашен епизод – умерено тежък; с оплаквания от неспокойствие, изпотяване и безсъние, след тежък семеен стрес – загуба на син, хоспитализирана в ЦПЗ, обща отпадналост и физическо безсилие, няколкократно консултирана с психиатър и невролог, с изписано поддържащо лечение от медикаменти. Косвени данни за това, че ответникът е материално затруднен се съдържат и в показанията на св. Д., която сочи на случай, когато самата ищца му предоставила свои спестени 400 лв., защото имал нужда и не й ги върнал. От баба си тя знае още, че когато ответникът я водел по болници, той й искал пари за пътни, като свидетелката допуска, че причината за това е, че на него не му достигат парите.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че в случая не се доказаха по категоричен начин предпоставките за отмяна на процесното дарение на заявеното от ищцата основание – чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД; предвид на което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Х.С.М. с ЕГН ********** против Ш.Ю.Б. с ЕГН **********,*** - да се отмени дарението, извършено от нея в негова полза, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118 том 02 рег. № 3589 дело № 182/21.04.2016 г. на нотариус № 353, а именно – на собствената й ½ ид.част от следния недвижим имот: УПИ № VI-89,90 в кв.4 по плана на с.*****, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП от 7 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93, като си е запазила правото на безвъзмездно ползване на описания имот, докато е жива.

ОСЪЖДА Х.С.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Ю.Б. с ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: З.К.