Р Е
Ш Е Н
И Е № 260092
гр. София, 04.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 52,
по описа за 2021 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
М.А.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв.Д. от БлАК е предявил срещу „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., ул.“Московска“ № 19 отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване на недължимост на парични вземания към ответника за следните парични суми:
1. 31082, 66 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.,
2. 2011,09лв. - договорна лихва за периода 15.01.2020 г.- 06.01.2021 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.
3. 103, 16лв.- санкционираща лихва за периода 15.01.2020 г. - 06.01.2021 г. по Договор за поръчителство от 03.07.2019 година.
Претендират се и направените по делото разноски, както
и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ищецът твърди, че със Заповед за
изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 42/2021
г., по описа на Районен съд -Елин Пелин, в качеството на солидарен длъжник, е
осъден да заплати на „Б.“ АД, ЕИК ., посочените по-горе суми.
Излага, че се е задължил към ответника само като поръчител по Договор за поръчителство от дата 03.07.2019 г.,
който обезпечавал изпълнението от страна на кредитополучателя по Договор за
кредит за текущо потребление от дата 03.07.2019г., а именно И. П. И., ЕГН **********,
с адрес *** Е.ул. „Първи май“ №9.
Ищецът сочи още в исковата си молба, че поради неплащане на дължимите
вноски от страна на главния длъжник била настъпила предсрочна изискуемост на
кредита и той на 22.02.2021г. получил покана за доброволно изпълнение с изх. №
1693/16.02.2021г. по изп. дело № 20219280400097 по описа на ЧСИ Магдалена
Стоянова, с рег. № 928 в КЧСИ.
Ищецът излага още, че сумата, която
ответникът претендира като заплащане на главница от главния длъжник, видно от
погасителния план към договора за кредит, представлява остатък от главницата по
кредита при вноска № 7, направена на дата с падеж 15.01.2020г. т.е. главният
длъжник бил спрял плащането на анюитетните си вноски след частично плащане на
вноска № 7. Посоченото се доказвало и от приложеното извлечение от счетоводните книги
на ответника. Респективно от 16.01.2020г. длъжницата била изпаднала в забава. В тази връзка ищецът поддържа, че съгласно чл. 147, ал.
1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск срещу главния длъжник в 6- месечен срок. Твърди, че
срокът започвал да тече от изтичането на падежа на всяка вноска, а не от датата
на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. към настоящия
момент срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД бил изтекъл и отговорността на поръчителя
не можело да бъде ангажирана.
Отделно
от горното ищецът твърди, че ответникът не уведомил нито него, нито главния
длъжник за настъпилата на 07.01.2021г. предсрочна изискуемост на кредита.
Позовава се и на нищожност на клаузите по т.1 и т.2 от Договора за
поръчителство, тъй като същите били неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2,
т.10 и 19 от ЗЗП, а от тук извежда и извод за нищожност на целия договор по
аргумент от чл.146, ал.5 от ЗЗП.
Ответникът „Б.“ АД, ЕИК ., с писмения си отговор на и.м., подаден в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт Г., а в с.з. чрез юрисконсулт С.е
оспорил предявените
искове, като неоснователни, по изложени в отговора съображения. Счита за неоснователно твърдението за неспазен срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД за предявяването на иска срещу главния длъжник – кредитополучател
по договора, довело до преклудиране на правото на иск срещу поръчителя по същия
договор – настоящия ищец, тъй като с настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането за неплатения остатък следва да отговарят и кредитополучателя, и
длъжника, като първият бил надлежно уведомен, съгл.чл.46, ал.2 от ГПК от страна
на банката, а дори да не бил уведомен, поръчителят също оставал солидарно
задължен за неплатеното вземане. Претендира разноски от 300,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното :
По силата на Заповед за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 42/2021 г., по описа на Районен съд -Елин Пелин, в качеството на солидарен длъжник, ищецът е бил осъден да заплати на „Б.“ АД, ЕИК., следните парични суми:
1. 31082, 66 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.,
2. 2011,09лв. - договорна лихва за периода 15.01.2020 г.- 06.01.2021 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.
3. 103, 16лв.- санкционираща лихва за периода 15.01.2020 г. - 06.01.2021 г. по Договор за поръчителство от 03.07.2019 година.
Същият се е задължил към ответника в качеството си на поръчител по Договор
за поръчителство от 03.07.2019 година, който обезпечавал изпълнението от страна
на кредитополучателя по Договор за кредит за текущо потребление от дата
03.07.2019 г. – И.П.И., ЕГН **********,*** Е., ул. „Първи май“ № 9.
Поради неплащане на дължимите вноски от страна на главния длъжник била
настъпила предсрочна изискуемост на кредита и той на 22.02.2021г. получил
покана за доброволно изпълнение с изх. № 1693/16.02.2021г. по изп. дело №
20219280400097 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова, с рег. № 928 в КЧСИ.
Претендираната от банката сума,
като заплащане на главница от кредитополучателя, видно от погасителния план към
договора за кредит, представлява остатък от главницата по кредита при вноска №
7, направена на дата с падеж 15.01.2020 г., т.е. главният длъжник спрял
плащането на анюитетните си вноски след частично плащане на вноска № 7, което
се установява и от приложеното извлечение от счетоводните книги на ответника и означава, че
от 16.01.2020 година длъжницата била изпаднала в забава.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи :
Предявените
искове, с правно основание чл.439, вр.чл.124,
ал.1 от ГПК - за установяване на недължимост на парични вземания от ищеца към
ответника за горепосочените парични суми по изп. дело №
20219280400097 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова, с рег. № 928 в КЧСИ, са допустими,
а разгледани по
същество се явяват и основателни, като доказани по основание и размер.
Тъй като съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
срещу главния длъжник в 6 - месечен срок, в случая спорния и подлежащ на изясняване
и тълкуване момент е дали срокът започва да тече от изтичането на падежа на
всяка вноска или от датата на обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, за да се определи дали към настоящия момент срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл и отговорността на поръчителя не може да бъде ангажирана.
По сходни казуси е налице противоречива и спорна
съдебна практика, поради което е към момента е налице образувано и висящо
тълк.д. № 5/2019 г., на ОСГТК на ВКС, по което обаче все още не е постановено
тълкувателно решение.
В една част от постановените до момента по реда на чл. 290 от ГПК съдебни актове - решение № 83 от 26.05.2017
г. по т. д. № 50394/2016 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 44 от 05.06.2017
г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС, е застъпено
становището, че шестмесечният срок по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът
бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази
вноска т.е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното
задължение. Мотивирано е, че не е необходимо целият дълг да е станал изискуем,
за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са настъпили. Ако
кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства – нито води иск срещу
главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния
предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, шестмесечният
преклузивен срок по 147, ал. 1
ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване
на падежа й. Ако кредиторът не заведе иск срещу главния длъжник, но обяви на
последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1
ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до
длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата.
По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът по чл. 147, ал.
1 ЗЗД тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.
Противното разрешение е дадено в решение № 345 от
12.11.2012 г. по гр. д. № 481/2012 г. на III г. о. на ВКС, в което
по въпроса, от кой момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал.
1 ЗЗД, е прието, че с разпоредбата на чл. 147, ал.
1 ЗЗД "законът регламентира прекратяване на поръчителството,
поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение,
но не с падежа на отделни анюитетни вноски". В решение № 58 от 15.04.2009
г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о., решение № 130 от
27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о., решение № 23 от
24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015
г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о., ВКС приема, че шестмесечният
срок по 147, ал. 1
ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
дълга като за разлика от първата група решения не се прави разграничение
относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост, при наличие на вече падежирани вноски към настъпване
на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването й.
Настоящият съдебен
състав споделя възприетото в по - актуалната съдебна практика от първата група решения
на ВКС, които отразяват динамиката на гражданския оборот и обезпечават
гарантираност от злоупотреба с права от страна на банките към потребителите, в
съответствие с европейското и вътрешно законодателство.
Ето защо в случая
съдът приема, че преклузивният шестмесечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е
започнал да тече от 07.01.2021 година, както твърди ответника, във връзка с
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, а от 16.01.2020 година,
когато главният длъжник е изпаднал в забава, след като по вноска № 7 с падеж
15.01.2020 година по главницата от 31082,66 лева е спряло плащане от негова
страна, поради което към датата на подаване пред РС-Елин Пелин на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 15.01.2021 година от банката
срещу главния длъжник и поръчителя – настоящ ищец, шестмесечният срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД спрямо последния се явява изтекъл, поради което ответникът
не следва да ангажира отговорността на поръчителя за дължимост на процесните
суми по кредитния договор.
Предвид изложеното, съдът следва да уважи така предявените искови претенции, като основателни и да признае за установено недължимостта на вземанията на ответника „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., ул.“Московска“ № 19 по отношение на ищеца М.А.К., ЕГН **********,***, за следните парични суми:
1. 31082, 66 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.,
2. 2011,09лв. - договорна лихва за периода 15.01.2020 г.- 06.01.2021 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.
3. 103, 16лв.- санкционираща лихва за периода 15.01.2020 г. - 06.01.2021 г. по Договор за поръчителство от 03.07.2019 година.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката
на ищеца – адв.Д.Д., ЕГН **********, от БлАК сумата от 1526,00 лева, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК,
вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр.чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 от ЗА.
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, „Б.“ АД следва да заплати по сметка на съда сумата от 1373,75
лева - държавна такса.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн.чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, недължимостта на вземанията на ответника „Б.“ АД, ЕИК., гр.С., ул.“Московска“ № 19 по отношение на ищеца М.А.К., ЕГН **********,***, за следните парични суми:
1. 31082, 66 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.,
2. 2011,09лв. - договорна лихва за периода 15.01.2020 г.- 06.01.2021 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019 г.
3. 103, 16лв.- санкционираща лихва за периода 15.01.2020 г. - 06.01.2021 г. по Договор за поръчителство от 03.07.2019 година.
ОСЪЖДА на осн. осн.чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр.чл.38,
ал.2, вр.ал.1, т.3 от ЗА „Б.“ АД, ЕИК .да заплати на адвокат Д.Д., ЕГН
**********, от БлАК сумата от 1526,00
лева съставляваща дължимо възнаграждение за представителство от един
адвокат.
ОСЪЖДА на осн. осн.чл.78, ал.6 от ГПК „Б.“ АД, ЕИК . да заплати по сметка на СОС сумата от 1373,75 лева – дължима държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :