№ 50876
гр. С., 14.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20241110117670 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. Б. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж.к. **********, чрез адвокат М. И. П., със съдебен адрес: гр. С., ул.
************ против З. Ф. Я., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. *****************.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като в законоустановения срок ответницата е
депозирала отговор на исковата молба.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по
вписванията с вх. № ****** от 09,10.2023 г., акт № ***, том ***, П. М. продава на
доверителя ми Ю. Б. Р.: А/ Апартамент, находящ се на трети надпартерен етаж на площад
***************, състоящ се от една стая, директен хол, кухня, клозет, входно антре и
коридор, с половин реална част от избено помещение и таванско помещение при съседи: Д.
П. и коридор, заедно с 1/10 идеална част от общите части на сградата и 1/10 идеални части
от дворно място, в което е построена същата, който обект представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.102.265.1.7, с площ от 67,12 кв.м.; Б/ Апартамент наречен
„южната част от апартамента на Павел Алексиев Българов“ в Нотариален акт № 91, том 13,
1
нотариално дело № 2438 от 1952 г., находящ се на третия надпартерен етаж в етажната
собственост на площад „*************, застроен на 60 кв.м., състоящ се от една стая с
изглед на юг, втора стая, приспособена за кухня, гардеробно антре, баня - клозет, антре
между банята и хола и хол, заедно с избено помещение, представляващо 1/2 идеална част от
избеното помещение на П. Б., заедно с 1/10 идеална част от общите части на етажната
собственост, включително застроеното и незастроеното място, който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.102.265.1.8, с посочена площ 69,47
кв.м.; В/ Таванско помещение, застроено на 9,8 кв.м. съседи: общ тавански коридор, Д. Б. и
площад „***********“.
Сочи се, че с Нотариален акт № ***, том 9, нот. дело № ****/2023 г. за поправка на
Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията с вх. № ****** от
09.10.2023 г., акт № ***, том ***, след представено удостоверение за изчисление на площ от
инж. Д. С. правоспособно лице за дейности по геодезия и кадастър, са били описани площта
на избеното и таванско помещение, като в предходния нотариален акт от 09.10.2023 г., на
страница първа, ред петнадесети, броен отдолу нагоре след написаното „таванско
помещение“ да се чете „с площ от 18 кв.м.“, т.е. конкретизирана и уточнена е квадратурата
на таванското помещение, което е било прилежащо към описания в буква „А/“ Апартамент,
находящ се на трети надпартерен етаж на площад ***************, състоящ се от една стая,
директен хол, кухня, клозет, входно антре и коридор, с половин реална част от избено
помещение и таванско помещение с площ 18 квадратни метра, при съседи: Д. П. и коридор...
Твърди се, че продавачът П. М. е придобила по завещание продадените по- горе имоти
от Н. З.. Той е бил собственик на 2 тавански помещения. Ползвал ги е през целия си живот и
това не е било оспорвано от нито един от съседите му. Едното таванско помещение е било с
размери 9,8 кв.м., закупено с отделен нотариален акт от неговия баща, а другото таванско
помещение е било с размери 18 кв.м. и закупено от самия Н. З. през 2002 г. След като през
2021 г. ответницата закупува жилище в сградата на ул. ***************, тя заявява, че
следва да има таванско помещение от 32 кв.м. Никой от етажната собственост не обръща
внимание на претенциите й, .тъй като хората живеещи там от десетилетия знаят кой на какво
е собственик. Още повече, че ако тя действително е собственик на таванско помещение от 32
кв.м., то това би означавало, че и те не следва да имат помещения, понеже тази квадратура
отговаря на половината от всички тавански помещения. Праводателят на З. Я. е имал
таванско помещение, което й предава и то се е намирало от лявата страна на коридора,
между двете тавански помещения на Н. З., които са били в двата края на коридора - малкото
от 9,8 кв.м се е намирало в дъното, а голямото от 18 кв.м. (19,4 кв.м. според данъчна
декларация на Н. З.) се е намирало в началото на коридора.
Описва се, че след смъртта на Н. З. през април 2023 г., тя отново не предприема нищо, а
продължава да ползва своето помещение, което е получила от собственика на апартамента
при закупуването му през 2021 г.
Твърди се, че на 09.10.2023 г. е изповядана сделката, с която ищцата става собственик
на описаните в нотариалния акт имоти. Сочи се, че ищцата получава ключове от
2
апартаментите и таванските помещения и започва да ги ползва. От апартамента в таванското
помещение са изнесени бюра, легла, осветителни тела.
Описва се, че през месец януари 2024 г., когато отива до по-голямото таванско
помещение от 18 кв.м., ищцата установила, че бравата е сменена и не може да отключи и
влезе в помещението. На вратата е бил залепен обозначителен знак за СОТ. Всички вещи,
които са се намирали в това таванско помещение, са били изнесени в друго, съседно на
голямото (всъщност това е помещението на самата З. Я., намиращо се между двете тавански
помещения на Н. З., впослдствие станали собственост на Ю. Р.), но обозримо по-малко,
което не е собственост на Ю. Р.. Ответницата заявява, че десетилетия наред хората в блока са
живели в заблуда, тъй като голямото таванско помещение, за което тя претендира, е било
ползвано от Н. З. без основание, а също и че то е принадлежало към нейния апартамент,
докато малкото (в което е изнесла вещите и е било предназначено за нейният апартамент №
6) всъщност е било собственото на Н. З..
Твърди се, че след тази случка, ищцата е разговаряла на няколко пъти с ответницата, в
опит да намерят решение. Сочи се, че З. Я. продължава да твърди, че има правото да нахлуе
в чуждото таванско помещение, да изнесе вещите в съседното и да смени ключалката.
В подкрепа на твърденията си, че процесното таванско помещение от 18 кв.м. (като
прилежащо към закупения апартамент в сградата) е собственост на Ю. Б. Р., в исковата
молба подробно са описани сделките, които са били изповядани относно апартаментите на
ищца и ответница. Твърди се, че от тях е видно, кой, кога и какво е придобивал и продавал от
построяването на сградата от 1932 г. до момента.
Твърди се, че ответницата не може да притежава 32 кв.м. таванско помещение, тъй като
и нейните праводатели не са ги притежавали.
Твърди се, че завещателят Н. З. (заветник на П. М., която от своя страна продава двата
апартамента и таванското помещение на ищцата съгласно Нотариален акт за покупко-
продажба, вписан в Служба по вписванията с вх. № ****** от 09.10.2023 г., акт № ***, том
*** и Нотариален акт № ***, том 9, нот. дело № ****/2023 г. за поправка на предходния
Нотариален акт) е притежавал две тавански помещения. Едното закупено от баща му ГЩ. З.
с Нотариален акт № 72, том 6, дело № *** от **** г., от К. Д., таванско помещение,
застроено на 9,80 кв.м., при съседи: общ тавански коридор, Д. Б. и площад Р. Д.. И второ
таванско помещение закупено с Нотариален акт № 70, том 1, peг. № 2796, дело № 59 от 2002
г., от Н. З., относно, апартамент находящ се на третия надпартерен етаж в етажна
собственост на ул. ***************, с половин реална част от избено помещение и таванско
помещение при съседи Д. П. и коридор, заедно с 1/10 ид. ч. от общите части на сградата и
дворното място, в което е построена същата.
С оглед на твърденията в исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на З. Ф. Я., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.
*****************, че Ю. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. **********, е
собственик на процесното таванско помещение и да осъдите ответницата З. Ф. Я. да предаде
владението на първото вляво на коридора таванско помещение с размери от 8 на 4 м. според
3
старите нотариални актове, и с площ от 18 кв.м., според новите нотариалните актове и
замервания, находящо се в сградата на ул. „Р. Д.“ № 4, гр. С..
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковата претенция.
Ответницата твърди, че съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № ***, том I, peг. № ****, дело № 121 от 28.05.2021 г. на Нотариус В. М., с peг. № 074
на НК, вписан в Службата п вписванията с вх. peг. № 35106, акт № 54, е придобила таванско
помещение, с размери, описани в документ за собственост - 8 м. /осем метра) на 4 м. (четири
метра), а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ - 32.00 кв. м. (тридесет и два
квадратни метра, при съседи, посочени в документ за собственост: общ коридор, П. Б.,
площад и А. Б., находящо се на адрес в гр. С., пл. „Р. Д.“ № 4.
Твърди се, че описанието на таванското помещение и съседите са описани съгласно
предходни актове за собственост - актове, от които се проследява линията на правото на
собствеността.
Твърди се, че доколкото на място таванските помещения не са номеровани или
отразени по друг начин, именно чрез изследване на границите и съседите на таванското
помещение се установява собствения на ответницата на таванското помещение.
С оглед на изложеното, се иска от съда да отхвърли изцяло исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника: В настоящото производство е заявен
ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 от Закона за собствеността.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже: твърдяното право на собственост върху процесното
таванско помещение, придобивното си основание, което твърди, местоположението на
имота, с оглед възраженията на ответницата.
За ответницата е тежестта да докаже, че владее на основание сочената покупко –
продажба.
По доказателствените искания
По заявените от страните доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати от съда.
По искането на страните за допускане и назначаване на съдебно – техническа
експертиза съдът приема, че следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание,
като даде възможност на страните да изразят становище във връзка с възложената им
4
доказателствена тежест.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането за допускането на съдебно-техническа
експертиза – съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след становище
на ответниците.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да
предприемат съответните процесуални действия.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото,
не изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в
негово отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в
новото дело ищецът може да ползва събраните доказателства само ако за тяхното
повторно събиране има трудно преодолима пречка.
Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител,
5
попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл.40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото
и се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
6
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6
от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и
трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от
ГПК - когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване
чрез системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки
и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
7
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.4.2025 година от
15:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца, ведно с препис
от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8