РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на трети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Е.Иванова
Зл.Чолева
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 15 208 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 02756/21.10.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, *** – действащ чрез пълномощника му
юрисконсулт Н., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.Н.с рег.№
853 на КЧСИ по изп.дело № 20198530400469, обективирани в разпореждане от 09.10.2019
г., с което е отказал да намали приетите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя от 260,00
лева на 200,00 ле-ва, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатс-ките възнаграждения на ВАдС – за образуване на
изпълнително дело.
В жалбата се излагат доводи, че адвокатският
хонорар на взискателя е прекомерно завишен; че приетият хонорар е
незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лева за
образуване на делото и включва и сума по чл.10, ал.2 от цитираната Наредба,
въпреки че в случая не са налице кумулативните предпоставки за това, тъй като
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане от името и за сметка на взискателя
не са извърш-вани. Поддържа се и че размерът на адвокатския хонорар е
прекомерен, тъй като изпълнител-ното дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, както и че едноличен собственик на капитала на дружеството
е Столична община, а общините са „сигурни плат-ци“. Моли въззивния съд да
отмени атакуваните действия на ЧСИ Д.Н.с рег.№ 853 на КЧСИ по изп.дело № 20198530400469
по отношение на разноските за адвокатско въз-награждение и да реши спора по
същество. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – З.С.С.в
определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирала възражение чрез
процесуалния му представител адв.Еров, в което моли да се остави жалбата без
разглеждане, тъй като с молба вх.№ 02891/06.11.2019 г. взис-кателят е поискал
от ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК да прекрати частично изпъл-нителното
производство относно вземането за разноски за адвокатско възнаграждение по
чл.10, т.2 от НМРАВ в размер на 60,00 лева, по което искане съдебният
изпълнител е длъжен да издаде постановление за частично прекратяване на изпълнението,
като следващите изпъл-нителни действия стават процесуално недопустими, поради
липсата на правен интерес. В случай, че се приеме жалбата за допустима се излагат
доводи за неоснователност на жалбата и е заявено искане същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Навежда съображения, че в молбата за образуване
на изпълнителното дело и посочен конкретен способ за изпълнение, което по
съществото си представлява извършване на действие с цел удовлетворяване на
парични вземания по смисъла на чл.10, т.2 от НМРАВ. Претендира присъждането на
разнос-ки по производството.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ .№ 853 – Д.Н.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че договореният
и заплатен от взискателя адвокатски хонорар в размер на 260,00 лева е в
съответствие с изискванията на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не може да се
говори за прекомерност на същия, като е обективирано и становище, че не може да
се сподели виждането на длъжника, че по делото не се налага извършването на
действия по процесуално представителство, каквито в случая са налице. Посочено
е и че след уведо-мяване за постъпилата жалба взискателят е подал молба за
частично прекратяване на изпъл-нението относно частта за адвокатския хонорар по
чл.10, т.2 от НМРАВ, по която съдебният изпълнител не се е произнесъл.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисква-нията на закона, намира за установено
следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен контрол по чл.435,
ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Неос- нователни са наведените на ответника
по жалбата доводи за недопустимост на същата. Раз-поредбата на чл.433, ал.1,
т.2 ГПК има за предмет вземанията по изпълнителния лист, за чието принудително
удовлетворяване е образувано изпълнението, а не последиците по пос-ледното.
Разгледана по същество
жалбата е основателна. Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател
в изпълнителното дело имат право на възстановяване на запла-тените такси и разноски
по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер
на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за
процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по
изпълнителното произ-водство и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500,00 лева – 1/10 от съответното възнаграждение, посочени
в чл.7, ал.2, т.1 от този акт. В дадения
казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено
действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по
смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното
вземане, с оглед на което на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1
от Наредбата разноски в посочения размер от 200, 00 лева. Поради липсата на
доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не
следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.
Посоченият в молбата за
образуване на изпълнителното производство изпълнителен способ – запор върху
банковите сметки на длъжника, не са действия по смисъла на чл.10, т.2 от взираната
Наредбата, а част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК, поради което за същият не се дължи отделно възнаграждение.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител за определянето на
разноски по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля с атакуваното постановление
следва да бъдат отменени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на З.С.–
да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно приетия изход на спора
– на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с и чл.27 от Наредбата за заплащането
на правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по производството в размер на 75,00 лева – държавна такса /25,00 лева/
и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лева/.
На ответника по жалбата не се
дължат разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Д.Н.с рег.№ 849 на КЧСИ по разпореж-дане от 09.10.2019 г., с
което е отказано да се намали по възражение на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх.№ 02668/2019
г., размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя по изп.дело № 20198530400469
от 260,00 лева на 200,00 лева като незаконосъоб-разни, и вместо което постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника
на взискателя З.С.С.по изп.дело № 20198530400469 по описа на ЧСИ Д.Н.с рег.№ 849
на КЧСИ от 260,00 лева до размера на сумата
от 200,00 лева.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:*** Б сумата 75,00 /седемдесет и пет/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.