Р
Е Ш Е
Н И Е
№144 03.05.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на пети април
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия
Галина Динкова административно дело № 61 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка на чл. 26 ал. 4 от Закона за
гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано
по жалбата на Г.К.П., ЕГН ********** с адрес *** против разпореждане
№4506-40-02 от 05.01.2023 г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ при Национален осигурителен институт с което на
жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26
ал. 3 във връзка с чл. 22, ал. 1 и чл. 25 от ЗГВРСНР.
В жалбата се съдържат съображения за
незаконосъобразност на постановения отказ, като издаден в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят твърди, че бил добросъвестен по отношение предприетите
действия по защита на законите си права и интереси, като своевременно с молби
от 16.09.2022 г. е предявил по съответния ред вземанията си към работодателя,
както пред синдика на дружеството, така и пред съда по несъстоятелността в т.
ч. и тези по реда на ЗГВРСНР. В тази връзка се сочи, че молбата му до синдика, ведно с
приложеното към нея заявление-декларация в действителност била изпратена в НОИ
на 08.12.2022 г., непосредствено след приключване на извършваната на „Пътстрой“
ООД ревизия, но това не водело до извод, че чрез тази молба жалбоподателят не е
предявил надлежно правата си по реда на ЗГВРСНР. Отделно от последното се заявява, че релевантната дата по
смисъла на чл. 25 от ЗГВРСНР, която е следвало да се вземе предвид от
административния орган е по-скоро 01.11.2022 г., предвид факта, че на тази дата
е влязло в законна сила решение №260006 от 09.08.2022 г. на Апелативен съд –
Пловдив, постановено по въззивно търговско дело №310/2016 г. От съда се отмяна
на разпореждане №4506-40-02 от 05.01.2023 г. на директора на фонд ГВРС при НОИ.
По делото, от страна на жалбоподателя са представени и писмени бележки с
изложени в тях съображения, идентични с тези, съдържащи се в депозираната пред
съда жалба.
Ответникът по делото - директор на фонд ГВРС,
представляван от юрисконсулт И. в открито съдебно заседание и в представено
писмено становище оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на постановения отказ. Подробно
са аргументира неприложимостта на разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и 3 от ЗГВРСНР
по отношение заявените от жалбоподателя субективни права, както и се излагат
съображения за последиците от изтичане на преклузивния по своя характер срок,
визиран в чл. 25 от ЗГВРСНР.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
Със заявление-декларация с вх. №4502-23-32 от 12.12.2022 г. /л. 11/ Г.П.
е отправил искане до директора на ТП на НОИ-Стара Загора за отпускане на
гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР. В заявлението е посочено, че
жалбоподателят е работил в „Пътстрой“ ООД, ЕИК *********, считано от 01.10.2015
г. на длъжност „шофьор“, като трудовото му правоотношение е прекратено от
01.03.2016 г. С
разпореждане №4506-40-02 от 05.01.2023 г. на директора
на фонд ГВРС при НОИ /л. 8-9/, на основание чл. 26 ал. 3 във връзка с чл. 22,
ал. 1 и чл. 25 от ЗГВРСНР е отказано изплащането на гарантирано вземане на П.. За
да обосновe
този си извод, на първо място административният орган е посочил, че предвид
датата на която е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя –
25.03.2016 г., както и предвид датата на която в Търговския регистър /сега ТРРЮЛНЦ/
е вписано решението, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Пътстрой“ ООД –
09.08.2022 г., се изключвала възможността за дължими от работодателя, начислени
трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни
месеца, предхождащи датата на вписването. На следващо място е посочено, че
заявлението-декларация от 12.12.2022 г. не е подадено в законоустановения
тримесечен срок, считано от датата на вписване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност на дружеството-работодател, който срок бил
преклузивен и с изтичането му се погасявало правото на лицето да получи
гарантирано вземане. В подкрепа на последното е посочено, че след извършена
проверка в ТРРЮЛНЦ е установено, че решение №260006 от 09.08.2022 г. на
Апелативен съд – Пловдив, с което било открито производство по несъстоятелност
на „Пътстрой“ ООД е вписано в регистъра на 09.08.2022 г.
По
делото, от страна на жалбоподателя, са представени 2 бр. молби, датирани от
16.09.2022 г., с които П. е предявил пред назначения синдик на „Пътстрой“
ООД, ЕИК ********* вземанията си към дружеството, представляващи неизплатени
трудови възнаграждения в общ размер от 11 136.00 лв./неизплатени брутни
трудови възнаграждения за периода от 2015 г. до 2016 г./, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.03.2017 г. Към молба с вх. №1 от
16.09.2022 г. жалбоподателят е представил и заявление за изплащане на
вземанията по ЗГВРСНР, като е отправил искане до синдика за предприемане на
действия за тяхното изплащане. По искане на съда от страна на синдика на „Пътстрой“
ООД, ЕИК ********* е удостоверено, че в действителност жалбоподателят е
представил на 16.09.2022 г. молба, придружена с заявление-декларация за
изплащане на гарантирани вземания, което заявление е изпратено по компетентност
в ТП на НОИ на 08.12.2022 г. – последното обстоятелство, потвърждаващо се от
съдържащата се по административната преписка молба от синдика на дружеството с
вх. №1029-23-1641 от 08.12.2022 г. при ТП на НОИ-Стара Загора /л. 19-20/.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Оспореното разпореждане №4506-40-02 от 05.01.2023 г. е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 1 от ЗГВРСНР - директорът
на фонд ГВРС при НОИ. Постановено е в изискуемата от закона писмена форма,
съдържа съображения от фактическо и правно естество. Съдът не констатира
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на процесното разпореждане, които да представляват самостоятелно
основание за отмяната му.
Между страните по делото не е спорно от фактическа страна,
че Г.П. е работил по трудово правоотношение в „Пътстрой“ ООД, гр. Стара Загора,
което трудово правоотношение е прекратено считано от 25.03.2016 г. Посочените
обстоятелства се установяват и от представената от страна на ответника справка
„Актуално състояние на всички трудови договори на Г.К.П. – ЕГН ********** от
НАП“. Не е спорно и се установява от данните в ТРРЮЛНЦ, че с решение №260006 от
09.08.2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по въззивно търговско
дело №310/2016 г. е открито производство по несъстоятелност на работодателя
„Пътстрой“ ООД, гр. Стара Загора, което решение е вписано в търговския регистър
на 09.08.2022 г. Спорният въпрос, както в административното, така и в настоящото съдебно
производство, е правен, и се свежда до това, възникнало ли е за жалбоподателя
право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при
несъстоятелност на работодателя и в този смисъл законосъобразен ли е
постановеният отказ, обективиран в разпореждане №4506-40-02 от 05.01.2023 г. на
директора на фонд ГВРС при НОИ.
Условията, при които се поражда правото на работниците и
служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при
несъстоятелност на работодателя, са регламентирани в ЗГВРСНР. Съгласно чл. 4,
ал. 1 и 2 от закона право на гарантирани вземания имат работниците и
служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя,
независимо от срока му и от продължителността на работното време, като те могат
да ползват правата при условие че работодателят е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6
от ЗГВРСНР. Разпоредбата на чл. 6 от закона гласи, че правото на гарантирани
вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в
търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по
несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно
обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност,
постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника
в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството.
Правилото, съдържащо се в чл. 25 ал. 1 от ЗГВРСНР е ясно и
недвусмислено, а именно: заявлението-декларация, въз основа на което се
отпускат гарантирани вземания се подава в съответното ТП на НОИ в тримесечен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава. При тази нормативна регламентация изводът, който следва е, че срокът
за подаване на заявлението-декларация тече от датата на вписване на решението
по чл. 6 от същия закон в търговския регистър, когато производството по
несъстоятелност е открито по реда на законодателството на Република България. Наличието
на алтернативна хипотеза във визираната разпоредба поставя и друг начален
момент на срока, а именно: когато производството по несъстоятелност е открито
по реда на законодателството на друга държава, каквато фактология не се
установява в настоящия случай.
Предвид изложеното не е налице законово основание да се
приеме, че релевантната дата в случая, от която започва да тече тримесечният
срок, е тази, на която е влязло в законна сила решението, с което е открито
производството по несъстоятелност на дружеството-работодател – 01.11.2022 г. Съгласно чл. 634 във връзка с чл. 633, ал. 1
от Търговския закон изпълнението на това решение на първо място се проявява с
незабавното му вписване в търговския регистър, като законодателят, в хипотезата
на чл. 25 ал. 1 от ЗГВРСНР е възприел именно осъществяването на този юридически
факт за начален момент, от който започва да тече тримесечния срок за подаването
на заявлението-декларация. Не може да се приеме също така, че с подаването на
молба до назначения синдик на дружеството /което в случая се установява да е
сторено на 16.09.2022г/ е спазен законоустановения срок за упражняване от
работника на правото му на гарантирани вземания, произтичащи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодателя, тъй като в ЗГВРСНР изрично
е посочено, че заявлението-декларация за изплащане на гарантирани вземания се подава от работника или служителя до ТП
на НОИ по седалище на работодателя.
Във връзка с горното и при липса на
доказателства за подаване на заявлението-декларация преди удостоверената от
страна на ответника чрез вх. №4502-23-32 от 12.12.2022 г. от деловодната му
система, дата на подаване, съдът приема, че тримесечният срок по смисъла на чл.
25, ал. 1 от ЗГВРСНР не е спазен от жалбоподателя, доколкото същият е изтекъл
на 09.11.2022 г., броен считано от 09.08.2022 г. - датата на вписване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя
„Пътстрой“ ООД, гр. Стара Загора. Срокът е преклузивен, поради което с
изтичането му субективното материално право на жалбоподателя да иска от фонда
да му изплати гарантирания размер на неизплатените трудови възнаграждения се
погасява. Подаването на заявлението-декларация в законоустановения срок е поставено
в условие по отношение упражняване на правото за изплащане на гарантирани
вземания от фонда.
Правилен се явява и изводът на
административния орган за липса на дължими от работодателя „Пътстрой“ ООД, гр.
Стара Загора начислени, но неизплатени трудови възнаграждения през последните
36 календарни месеца, предхождащи датата на вписване на съдебното решение /от
01.08.2019 г. до 31.07.2022 г./ по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР,
доколкото в случая претендираните за неизплатени суми се отнасят за много
по-ранен момент – 2015 г. - 2016 г. Наличието на дължими начислени и
неизплатени трудови възнаграждения е юридически факт, чието осъществяване е
предпоставка за възникване на правото на гарантирани вземания по смисъла на
закона, съответно обуславя основателността на отправеното от лицето искане за
изплащане им.
С
оглед на изложените по-горе съображения и съобразно приложимата нормативна
регламентация, съдът приема, че направеният в оспореното разпореждане извод за
липса на основание за изплащане на гарантирани вземания на жалбоподателят Г.П.
по реда на ЗГВРСНР е фактически и правно обоснован. Оспореното разпореждане №4506-40-02
от 05.01.2023 г. на директора на фонд ГВРС при НОИ е законосъобразно - издадено
е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено при
спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.П. *** против разпореждане
№4506-40-02 от 05.01.2023 г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ при Национален осигурителен институт с което на
жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: