Р Е Ш Е Н И Е
06.07.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
н.о. - II
Районен съд – Дупница състав
03.07. 2018
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 13 2018
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от С.С.А., ЕГН ********** с адрес: ***,,Младост
4“, бл. 465, вх. 7, ет. 1, ап. 1 против Наказателно постановление № 17-1139-000516
от 02.03.2017 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР гр. Кюстендил, Сектор
,,Пътна полиция“- Кюстендил, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 30.00 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“
в размер на 10.00 лв. за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител е поддържал жалбата и е
молил за цялостна отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 15.02.2017 г. А.Г. – мл. автоконтрольор при КПДГПА гр. Кюстендил в присъствие на свидетеля С.Н. съставил АУАН бл. № 981145 срещу С.С.А. за това, че на същата дата около 16:15 ч. на ПП1 Е79 при км 355+200 в посока София управлява лек автомобил ,,Опел Астра“ с рег. № СА6992НА, като при подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР да спре плавно в най-дясната част на платното, водачът продължава движението си и извършва неправилна маневра изпреварване при наличие на хоризонтална пътна маркировка ,,М1“ и продължава движението си по А-3 ,,Струма“. Водачът бил спрян на А-3 ,,Струма“ при км. 54+900. Водачът не представил СУ и контролен талон към същото. Извършена е справка чрез техническо средство РСОД. Въз основа на АУАН, на 02.03.2017 г. е издадено обжалваното НП, в което е възпроизведена същата описана и в акта фактическа обстановка и на водача са наложени съответни административни наказания.
Представено е по делото Уверение № 133/29.01.2018 г., изд. от Университет по библиотекознание и информационни технологии, от което се установява, че на 15.02.2017 г. С.А. е присъствал н изпит по ,,Институционални основи по защита на информацията“ с изпитен протокол № 317 при проф. Петришки, проведен в сграда УниБИТ2. Видно от часови график за работа на нарядите, на 15.02.2017 г. мл. а-р Н. и мл. а-р Г. са извършвали дейност по контрол на пътното движение на ПП1 Е79 и в 16.25 ч. са спрели за проверка водача на МПС с рег. № СА6992НА, като за нарушителя е посочен ЕГН **********, за извършените от водача нарушения е съставен АУАН с час на освобождаване на водача – 17.00 ч. Процесният автомобил, с който са извършени нарушенията, към 15.02.2017 г. има сключена застраховка ,,ГО“ с полица BG/22/116002857573, сключена на 07.11.2016 г. в гр. София, платена еднократно със срок на валидност от 15.30 ч. на 07.11.2016 г. до 23.59 ч. на 07.11.2017 г., което МПС е собственост на Н. ***, което се установява от писмо изх. № 2691/16.03.2018 г., изд. от ЗК ,,Лев Инс“ АД и справка за собственост.
Свидетелите Г. и Н. в съдебно заседание изцяло поддържат констатациите по АУАН и оспореното наказателно постановление. Свидетелят Г. в показанията си твърди, че при извършване на проверка изискват документ за самоличност на водача, а в конкретния случай проверката е била извършена чрез техническо средство. Свидетелят Н. в показанията си твърди, че при спиране за проверка изискват водачът да представи документ за самоличност, ако водачът знае ЕГН го съобщава на контролните органи и те извършват проверка с техническо средство, при която излиза снимка на водача, неговите данни, има ли неплатени глоби. Ако самоличността н водача не може да бъде установена по този начин, се завежда в полицейското управление, където се установява самоличността му. Но за конкретния случай няма спомен как е процедирано при проверката.
От показанията на св. Чолова, състудентка на жалбоподателя, се установява, че на процесната дата двамата са били на изпит в гр. София и оттам си тръгнали около 16.00-16.30 ч.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебно-графическа /почеркова/ експертиза, която да отговори на въпросите:
подписите положени за ,,нарушител“, ,,подпис“ и след текста ,,нямам възражения“
в АУАН № Г981145 от 15.02.2017 г. съставен срещу С.С.А. за извършени нарушения
по ЗДвП, дали са изписани от него или от друго лице.
Съгласно заключението на вещото лице,
подписите положени за ,,нарушител“, ,,подпис“ и след текста ,,нямам възражения“
в АУАН № Г981145 от 15.02.2017 г. съставен срещу С.С.А., не са изписани от него,
а от някой друг.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
Съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, касаещи предявяването и връчването на препис от АУАН, които
опорочават издаденото наказателно постановление и налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Разпоредбата
на чл.43, ал. 5 от ЗАНН изисква при подписване на акта, на нарушителя да се
връчи препис от него срещу разписка, а в акта да се отбележи датата на неговото
подписване. В настоящия случай актосъставителят не е изпълнил горецитираните
императивни разпоредби на ЗАНН, макар от съдържанието на АУАН да е видно, че
същият е подписан в графа „нарушител“ и е положен ръкописният текст в графата
за възражения: ,,нямам възражения“. Видно от заключението на експерта, изготвило
назначената съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, с нужните знания и опит в съответната област, подписите
положени за ,,нарушител“, ,,подпис“ и след текста ,,нямам възражения“ в АУАН №
Г981145 от 15.02.2017 г. съставен срещу С.С.А., не са изписани от него, а от
някой друг.
Това налага извода, че съставеният АУАН не е
бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и не му е бил
връчен препис от акта. Целта на връчването на препис от акта е да запознае
лицето с нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност и да му се даде възможност да изложи своите възражения, както и да
представи писмени и гласни доказателства. Установяването на тези обстоятелства,
както и че актът е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се
запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени
средства. В конкретния случай актосъставителят не установява с категоричност
обстоятелството, че жалбоподателят е лицето, което са спрели за проверка на
посочената в акта дата. При това положение, доколкото действията по предявяване
и връчване на препис от акта гарантират правото на защита на наказаното лице,
неизпълнението на тези задължения от страна на актосъставителя представлява
основание за отмяна на издаденото НП. Неспазване на процедурата по предявяване
и подписване на акта за установяване на административно нарушение е от
категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН. То представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо
процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1139-000516 от 02.03.2017 г., издадено от Началник
Сектор към ОДМВР гр. Кюстендил, Сектор ,,Пътна полиция“- Кюстендил, с което на С.С.А.,
ЕГН ********** с адрес: ***,,Младост 4“, бл. 465, вх. 7, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“
в размер на 200.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца
за нарушение по чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 30.00 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: