РЕШЕНИЕ
№ 1313
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 17198 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от В.М.Б. против „Апс Бета България“ ООД кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по
ч.гр.д. № 9242/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив за сумата от 2 416, 96
лв. – главница по договор за потребителски кредит № *******, сключен на
17.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 22.06.2010 г., до окончателното й изплащане;
сумата от 67, 76 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата, дьлжимо
за периода от 15.03.2010 г. до
18.05.2010 г., както и сумата от 149, 73 лв., представляващи деловодни
разноски, за принудителното събиране на което вземане е образувано изп.д.
№ ******* по описа на частен съдебен изпълнител ******* с рег. № **** и район
на действие – Окръжен съд – П. и изп.д. № ******* по описа на частен съдебен
изпълнител ******* с рег. № **** и район на действие – Окръжен съд – П., поради
погасяването му по давност.
Ищецът
твърди, че против него е издаден изпълнителен лист **** г. по ч.гр.д. №
9242/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение, постановена на 28.06.2010 г., по силата на
който бил осъден да заплати в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД процесните суми.
Твърди, че на основание издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № *******
по описа на частен съдебен изпълнител ******* с рег. № **** Изпълнителното дело
било образувано на **** г. и се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК на *****г., поради неизвършване в рамките на повече от две години
на изпълнителни действия, считано от последното валидно изпълнително действие –
налагане на възбрана на **** г. Счита, че от тази дата е започнала да тече
петгодишната погасителна давност за вземането, което се е погасило на **** г.
Счита, че всички депозирани молби от страна на взискателя не следва да
прекъсват давността, тъй като са подадени след прекратяване на изпълнителното
дело по право. Това изпълнително дело било прекратено от съдебния изпълнител,
поради настъпила перемция, с постановление от **** г., в сила на **** г. Сочи,
че на **** г. бил сключен договор за цесия, по силата на който „Ти Би Ай
Кредит” ЕАД прехвърлило на ответното дружество процесното вземане. Твърди, че
на основание изпълнителният лист е образувано на **** г. изп.д. № ******* по
описа на частен съдебен изпълнител ******* с рег. № **** Счита, че така
образуваното изпълнително дело е за вземане, което е погасено по давност, тъй
като от **** г. до датата на образуването му са изтекли повече от седем години.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
установителни искове.
Ответникът
„Апс Бета България“ ООД не е депозирал в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е
сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй като
давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок
на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за
да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за
принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено,
че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият
способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск -
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило
принудителното събиране на вземането.
Установява се, че с
изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9242/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ищецът е осъден да заплати в полза на “Ти Би Ай Кредит”
ЕАД сумата от 2 416, 96 лв. – главница по договор за потребителски кредит № *******,
сключен на **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 22.06.2010 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 67, 76 лв. - обезщетение за забавено плащане на
главницата, дьлжимо за периода от 15.03.2010 г. до 18.05.2010 г., както и сумата от 149, 73
лв., представляващи деловодни
разноски.
За принудително събиране на
вземането по изпълнителен лист от **** г. по ч.гр.д. № 9242/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, е образувано изп.д. № ******* по описа на ч. с. и. *******
с рег. № **** и район на действие – Окръжен съд – П.
От материалите по
приложеното по делото изп.д. № ******* по описа на частен съдебен изпълнител *******
с рег. № **** и район на действие – Окръжен съд – Пловдив, се установява, че
изпълнителното производство е образувано с разпореждане на с.и. от **** г. по
молба на взискателя “Ти Би АЙ Кредит” ЕАД от **** г., в която са посочени
конкретните изпълнителни действия, които взискателя иска да бъдат предприети за
принудително удовлетворяване на вземането по издаденото изпълнително основание.
Поискано е да се извършат необходимите справки, като се насрочи опис на
движимите вещи на длъжника и се наложи запор върху трудовото му възнаграждение.
С разпореждане от **** г. е насрочен опис върху движимите
вещи, находящи се в дома на длъжника за **** г. Длъжникът – ищец е уведомен за
насрочения опис на движими вещи с връчване на поканата за доброволно
изпълнение, получена лично от последния на *** г. Описът на движимото имущество
не е извършен, поради неявяване на взискателя на датата и часа, на който е
насрочен, което обстоятелство е констатирано с протокол от с. и. (л. 56).
На **** г. е разпоредено да
се впише възбрана върху следните недвижими имоти на длъжника: дворно място,
находящо се в с. ****, Община ****, цялото от 1 100 кв.м., представляващо
парцел XXI, планоснимачен № 20, от квартал I по плана на селото, ведно с
построената в имота паянтова стопанска постройка; дворно място, находящо се в
с. ****, Община ****, цялото от 1 045 кв.м., представляващо парцел ****,
планоснимачен № ****, от квартал **** по плана на ***** , ведно с построената в
имота паянтова жилищна сграда. С. и. е изпратил искане за вписване на възбрана
на **** г., като възбраната е вписана на *****
г. с № **********, т. **** в Служба по вписванията – гр. П. към Агенция по
вписванията.
На **** г. е постъпила
молба от длъжника В.Б., с която мколи да бъде отложено заплащането на вноски по
задължението му, предвид затрудненото му материално положение и липсата на
трудови доходи. В молбата е посочил, че ще започне работа на **** г. С
разпореждане от ***** г. с. и. е постановил препис от молбата на длъжника да се
връчи на взискателя.
На **** г. с. и. е присъединил на основание чл. 458 ГПК държавата като
взискател по изпълнителното дело, доколкото след справка е констатирал, че
длъжникът има публични задължения.
По изпълнителното
производство са постъпили следните плащания от страна на длъжника: на 20.04.2011
г. – сумата от 100 лв., на 17.05.2011 г. – сумата от 85 лв., на 20.06.2011 г. –
сумата от 85 лв., на 22.07.2011 г. – сумата от 85 лв., на 03.09.2011 г. –
сумата от 85 лв., на 21.09.2011 г. – сумата от 100 лв., на 04.11.2011 г. –
сумата от 85 лв., на 30.11.2011 г. – сумата от 100 лв. и на на 12.01.2012 г. –
сумата от 100 лв.
С молба от **** г. “Апс
Бета България” ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от страна на длъжника, като с разпореждане от същата
дата съдебният изпълнител е постановил да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение, в изпълнение на което разпореждане на ***** г. е изпратено
запорно съобщение до третото лице – работодател “Кремък” ЕООД. По делото не са
налице данни за датата на получаване на запорното съобщение. Постъпила е молба
от третото лице – работодател с поставен изходящ номер при дружеството от
01.02.2016 г., към който момент следва да се счита, че запорното съобщение е било
получено. В молбата се сочи, че длъжникаът В.М.Б. има друг наложен запор, по
който се удържа сумата от 60 лв. на месец, като запорът не може да се изпълни,
предвид несеквестируемия остатък от получаваното възнаграждение от страна на
длъжника.
В изпълнителното
производство е депозирана молба от **** г. от “Апс Бета България” ЕООД, с която
ответникът е уведомил частният съдебен изпълнител, че е придобил вземането по
изпълнителния лист от първоначалния взискател “Ти Би Ай Кредит” ЕАД по силата на договор за цесия от **** г.,
сключен между него и “Транзакт Юръп” ЕАД, с предишно наименование “Ти Би Ай
Кредит” ЕАД.
На **** г. длъжникът - ищец
е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С Постановление от **** г.
с. и. е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като с молба от 16.09.2019 г. взискателят – ответник е поискал да му бъде
предаден изпълнителният лист. Въз основа на него и по молба на взискателя от ****
г. е образувано изп.д. № ******* по описа на частен съдебен изпълнител *******
с рег. № **** и район на действие – Окръжен съд – П.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо
място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи.
Ответникът се е легитимирал като
кредитор – в качеството му на цесионер по силата Договор за цесия от ***** г., сключен с „Транзакт
Юръп“ ЕАД – правоприемник на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, който е приложен в
изпълнителното производство, ведно с уведомление до длъжника. В изпълнителното
производство по изп.д. № ******* по описа на частен съдебен изпълнител *******,
последният не е конституиран в качеството му на взискател на мястото на цедента
с разпореждане на съдебния изпълнител. Въпреки това
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като е
придобил качеството на взискател, след като вземането по изпълнителния лист му
е било прехвърлено от първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, с
образуване на изп.д.
№ ******* по описа на частен съдебен изпълнител ******* по молба на ответника от **** г., в която са посочени конкретните
изпълнителни действия, които следва да бъдат приети.
Новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
давността не се счита прекъсната със заявлението.
Следователно и първото действие, довело до прекъсването на
давността по отношение на вземането е насрочването на опис на движимите вещи на
длъжника с разпореждане от **** г. Наистина
това изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител,
но по този начин последният е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен
изпълнителен способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който
именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на
движими вещи по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния
изпълнителен способ, свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този
смисъл са и постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че прекъсва
давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, каквото изпълнително
действие е насрочването на опис. Нещо повече – в случая това изпълнително
действие не е било проведено, поради неявяване на взискателя на датата и часа,
за който е насрочен описа, което обстоятелство е констатирано с постановление
от с. и.
Давността в изпълнителното производство следва да се счита
прекъсната и с присъединяването на държавата в качеството й на кредитор в
изпълнителното производство на основание чл. 458 ГПК с разпореждане на съдебния
изпълнител от **** г.
Давността е била прекъсната
и на **** г. с депозирана на молба
от страна на длъжника, в която е обективирано признание на вземането с
изразената от страна на длъжника готовност за заплащане на дълга. Макар молбата
да е отправена до съдебния изпълнител, изявлението на длъжника е достигнало до
взискателя с изпращане на молбата на длъжника до последния, който е депозирал
становище.
Погасителната давност
следва да се счита прекъсната и на датата на всяко осъществено от страна на
длъжника погасяване, до размера на заплатената сума, както следва: на
20.04.2011 г. – за сумата от 100 лв., на 17.05.2011 г. – за сумата от 85 лв.,
на 20.06.2011 г. – за сумата от 85 лв., на 22.07.2011 г. – за сумата от 85 лв.,
на 03.09.2011 г. – за сумата от 85 лв., на 21.09.2011 г. – за сумата от 100
лв., на 04.11.2011 г. – за сумата от 85 лв., на 30.11.2011 г. – за сумата от
100 лв. и на 12.01.2012 г. – за сумата от 100 лв.
Следващото изпълнително
действие, довело до прекъсване на давността е налагането на възбрана, чрез
нейното вписване на **** г., по
отношение на собствените на длъжника недвижими имоти.
Процесуалният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно изпълнително действие. В този смисъл е Решение № 48/14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, в мотивите на което се приема, че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците /предвид различните изпълнителни правоотношения/ и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.
Следователно срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в случая започва да тече от датата на предприемане на последното изпълнително
действие, довело до прекъсване на давността за вземането – вписването на
възбрана по отношение на собствените на длъжника недвижими имоти на **** г.
Доколкото след този момент са постъпвали частични погасявания на задължението
от страна на длъжника - ищец, до момента на последното осъществено частично
погасяване на задължението чрез заплащане на сумата от 100 лв. - на 12.01.2012
г., не следва взискателят да бъде санкциониран за проявено бездействие на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не е поискал от съдебния
изпълнител с молба до последния да приложи конкретни изпълнителни способи, т.е.
чрез действията си да поддържа висящността на изпълнителното производство. Това
е така, тъй като в този период и предвид частичното му удовлетворяване,
взискатеят не е имал правен интерес от депозиране на молби с искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия. След изтичането на 2 години от този момент – на 12.01.2014 г., по силата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изп.д. № ******* е прекратено ex lege поради настъпила
процесуална перемция, като не е бил необходим отделен акт на с. и. за прекратяване
на изпълнителното дело. Молба до с. и. е била депозирана от цесионера едва на ****
г., като след 12.01.2012 г. до този момент в изпълнителното производство не са
осъществявани изпълнителни действия, нито прилагането на конкретни изпълнителни
способи е поискано от страна на взискателя. Следователно, постановлението на с.
и. от **** г. само е констатирало настъпилата процесуална перемция, но то не е
част от фактическия състав, обуславящ нейното проявление, което е настъпило с
изтичане на законустановения за това срок – на 12.01.2014 г. При достигане до
този правен извод и съдът в настоящия съдебен състав съобрази разясненията,
дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемция” настъпва по силата на
закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали с. и. ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Правните последици на т. нар. перемция
по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и
водят до прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона
(изпълнителното производство се прекратява). С посоченото тълкувателно решение
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прието, че при
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания).
Следователно и последното валидно
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността за цялото вземане, и
от момента на който следва да започне да тече нова давност за вземането, е налагането
на възбрана на **** г.
Вземането, предмет на производството по
делото е за главница по предоставен кредит и разноски по делото, в което е било
издадено изпълнителното основание, поради което и последните се погасяват с
изтичане на общата – петгодишна, погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Поради това и вземането следва да се счита погасено по давност с изтичането на
пет години от последното валидно изпълнително действие в изпълнителното
производство, предприето на **** г. или на ****
г.
Предприетите в изпълнителното
производство изпълнителни действия, след настъпване на перемцията на **** г. не
са довели до прекъсване на давността, доколкото са били осъществени по вече
прекратено изпълнително производство. Такива действия са били налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца – длъжник, получавано при
“Кремък” ЕООД. Запорът върху вземане на длъжника се счита за наложен с
получаване на съобщението от страна на третото задължено лице. Доколкото в
случая не са налице данни за датата на получаване на запорното съобшение от
работодателя, последният следва да се счита наложен към **** г. – датата,
поставена до изходящия номер на молбата, изпратена от работодателя в изпълнение
на запора.
Следователно и към момента на
депозирането на молбата от страна на ответника от **** г. за образуване на
изпълнително дело за вземането, което у е прехвърлено от страна на цедента,
последното е било погасено по давност. Така изпълнителното производство по изп.д. № *******, образувано по
молба на ответника, е образувано след като вземането, предмет на изпълнителния
лист е погасено по давност. Последната обаче няма правно значение
досежно давността за вземането, доколкото и към момента на образуване на това
изпълнително производство последната е била изтекла. Същото се отнася и до
осъществените по това изпълнително дело изпълнителни действия.
По така изложените съображения и
доколкото към момента на депозиране на исковата молба вземанията, предмет на
производството по делото, обективирани в и изпълнителен лист от **** г. по ч.гр.д. № 9242/2010 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, изтекла на
17.06.2016 г., предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените в производството по делото разноски в общ размер от 115, 40
лв., от които сумата от 105, 40 лв. – заплатена държавна такса, сумата от 5 лв.
за съдебно удостоверение и сумата от 5 лв. за издаване на обезпечителна
заповед. Следва в полза на ищеца да се присъдят претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв., доколкото в производството
по делото на л. 33 е представен договор за правна защита и съдействие, от който
да се установява, че такъв разход е сторен – арг. т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Не следва в полза
на ищеца да се присъди обаче сумата от 24 лв. – такса за изготвяне на препис от
изпълнителните производства, заплатена в полза на съдебния изпълнител,
доколкото тези разходи нямат характер на съдебно-деловодни разноски, които да
подлежат на възмездяване по реда, предвиден в разпоредбата на чл. 78 ГПК. Това
е така, доколкото макар тези разноски, да са извършени във връзка с ангажиране
на доказателства по делото и прилагане на препис от изпълнителните
производства, последните са сторени по изпълнителното производство от страна по
последното - длъжника, и не подлежат на присъждане в съдебното производство по
настоящото дело. Съдебно-деловодни разноски, които са сторени от ищеца в
производството за снабдяване с посочените писмени доказателствени средства, са
тези в размер на сумата от 5 лв. за издаване на съдебно удостверение, които са
съответно присъдени в полза на страната, която е спечелила делото и е сторила
този разход.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес
*** – адв. ****, против „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81 В, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът В.М.Б.
не дължи на „Апс Бета България“ ООД сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от **** г. по ч.гр.д. № 9242/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив за
сумата от 2 416, 96 лв. – главница по договор за потребителски кредит № *******,
сключен на **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 22.06.2010 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 67, 76 лв. - обезщетение за забавено плащане на
главницата, дьлжимо за периода от 15.03.2010 г. до 18.05.2010 г., както и сумата от 149, 73
лв., представляващи деловодни
разноски, за принудителното събиране на което вземане е образувано
изп.д. № ******* по описа на ч. с. и. ******* с рег. № **** и район на действие
– Окръжен съд – П. и изп.д. № ******* по описа на частен съдебен изпълнител *******
с рег. № **** и район на действие – Окръжен съд – П., поради погасяването му по
давност..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„Апс Бета България“ ЕООД да заплати на В.М.Б. сумата от 515, 40 лв. – разноски в производството по гр.д. № 17198/2019 г. на
Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анна
Дъбова
Вярно с оригинала!
КЯ