Р Е Ш Е Н И Е
№ 261098/26.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на първи март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8103 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от „П.м.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Л.“, ул. „Т.“, срещу
бл. *, чрез процесуалния му представител – адв. Д. Я., срещу „И.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, вътрешен двор, партерен етаж, иск с правно основание
чл. 403, ал. 1 ГПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата 25,50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на допуснато в полза на „И.“ ЕООД по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, обезпечение на бъдещ иск чрез
налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземането
на „П.м.“ ЕООД от „Е.-Пр. Пр.“
АД в размер на 1192,19 лв. по изп.
д. № *по описа на ЧСИ Ст. К. - Д., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие
– ВОС“, отменено с определение,
постановено по в.ч.т.д. № * г. по описа на ВОС, които
вреди са под формата на
пропуснати ползи за периода 26.09.2019 г. – 11.12.2019
г., доколкото ищецът не е имал възможност
реално да събере и да удовлетвори
вземането си по издаден за
тази сума изпълнителен лист и които вреди се
съизмеряват с размера на законната лихва.
В
исковата си молба ищецът „П.м.“ ЕООД излага, че в полза на ответника е
допуснато обезпечение на бъдещия му иск чрез налагане на процесната
обезпечителна мярка. След внасяне на определената гаранция в размер на 298,04
лв. в полза на молителя е издадена съответна обезпечителна заповед. Въз основа
на същата, „И.“ ЕООД е образувало изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Л. Ст., с район на действие – ВОС.
Изготвеното по това дело запорно съобщение е получено
от ищеца на 26.09.2019 г. Посочва, че по подадена от него частна жалба въззивният съд е отменил допуснатото обезпечение. Твърди,
че сумата 1192,19 лв. е била налична по сметка на ЧСИ Ст. К. - Д., но в
резултат на наложената обезпечителна мярка не е имал възможност реално да я
събере и да удовлетвори вземането си. Счита, че в случая е налице хипотезата на
чл. 403, ал. 1 ГПК, доколкото обезпечението е отменено, независимо, че такова
основание не е изрично посочено в текста на цитираната разпоредба. Поддържа, че
ответникът следва да понесе риска от незаконосъобразните си действия и да
понесе обективната, безвиновна отговорност по чл.
403, ал. 1 ГПК. Твърди, че размерът на вредите следва нормативната уредба за
забава на парично вземане и се съизмерява със
законната лихва. Периодът, за който претендира обезщетение, е от 26.09.2019 г. /датата, на която е
достигнало до ищеца процесното запорно
съобщение/ до 11.12.2019
г. /датата, на която с влязъл в сила акт е отменено допуснатото обезпечение/. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „И.“ ЕООД. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелствата, че в негова полза е допуснато обезпечение чрез налагане на
обезпечителна мярка „запор“ върху процесното
вземане, съответно, че обезпечението е отменено от въззивния
съд. Изрично оспорва „П.м.“ ЕООД да е носител на това вземане.
Поддържа, че „К. Г.“ ЕООД го е прехвърлил на „И.“ ЕООД на 23.10.2014 г. Оспорва иска по
основание и по размер и твърди, че ищецът не
е претърпял никакви вреди от допуснатото
обезпечение. Счита, че в случая не
е налице хипотезата на чл. 403, ал.
1 ГПК, доколкото и трите уредени в този текст основания касаят решаването на материалноправния спор между страните
по същество. Поддържа, че с този именно резултат
законодателят е обвързал обезщетението за вреди, а не с резултата
от обезпечителното производство. Излага, че към настоящия
момент между страните е налице висящо гр. д. № 15874/2019 г. по описа на
ВРС, 48 състав, чийто предмет е бъдещият иск, за който
е допуснато отмененото вече обезпечение. Посочва, че обезпечението
е отменено поради допусната неподходяща обезпечителна мярка, а не поради неоснователност
или недопустимост на неговата претенция.
Счита, че в случая не може
да се приеме
становището на ищеца, че вината
на ответното дружество е безвиновна и обективна. Поддържа, че не са
представени каквито и да е доказателства за реално претърпяна
вреда от страна на ищеца,
като е недопустимо законната лихва самостоятелно да определя размера на обезщетението. Посочва, че не
е ясно и как е изчислен периодът на претенцията. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора чрез проц. си представители.
След преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Няма спор по делото по фактите, установени и с писмени доказателства, че с
определение по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС на основание чл. 390 вр. чл. 391, ал. 2 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявим от „И.“ ЕООД срещу „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД за приемане за установено в
отношенията между страните, че „И.“ ЕООД е носител на вземане в размер на 1192,19 лв. – платена без
основание стойност на коригирана ел. енергия по фактура № *г ., на основание договор
за цесия от 23.10.2014 г., с цедент „К. Г.“ ЕООД, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 15.02.2019 г. по гр.д. № * г. по описа на ВРС в
полза на цедента, посредством налагане на
обезпечителна мярка запор върху вземане на „П.М.“ ЕООД от „Ен. Пр. Пр.“ АД в размер на 298,04 лв.
С Определение по в.ч.т.д. № * г. по описа на ВОС, по частна жалба на „К. Г.“
ЕООД и на „П.М.“ ЕООД определението на ВРС по допускане на обезпечението е
отменено, като е оставена без уважение молбата на „И.“ ЕООД за допускане
обезпечение на бъдещия му иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е
обезсилена и издадената на молителя обезпечителна заповед.
Съгласно Удостоверение от 09.07.2020 г. издадено от ЧСИ Ст.Д. по изп.д.
№ *, последното е образувано на 30.08.2019 г. по молба на „П.М.“ ЕООД, като
частен правоприемник на „К. Г.“ ЕООД по реда на чл. 429, ал. 1 от ГПК въз
основа на изпълнителен лист № * г.
по гр.д. № * г. по описа на ВРС, с
който длъжникът „Е.-Пр. Пр.“ АД е осъден да заплати
на „К. Г.“ ЕООД сумата от 1193,19 лв., ведно със законна лихва от подаването на
иксовата молба 08.08. 2014 г.
до окончателно плащане и сумите от 700 лв. и 438,45 лв. На 23.10.2019 г. по
делото е постъпила сумата от 2558,79 лв. от „Е.“ АД, в качеството му на
трето задължено лице, а на 25.10.2019 г. е постъпила сумата от 56,13 лв. На 24.09.2019
г. е постъпило запорно съобщение от ЧСИ Л. Ст. по изп.д.
№ *, с което е наложен запор на вземанията на „П.М.“ ЕООД, като се забранява
предаването на сумите до размера от 1192,19 лв. На 20.01.2020 г. е постъпило
писмо по ИД, че наложеният запор от ЧСИ Л. С. е вдигнат. На основание
чл. 433, ал. 2 от ГПК на 20.01.2020 г. с постановление изп.д.
*е приключено.
Ответникът по делото е представил договор за цесия от 21.10.2014 г., по
силата, на който е придобил процесното вземане за
сумата от 1192,19 лв. от „К. Г.“ ЕООД срещу цена от 1142,19 лв.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно
изброени от
законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде
отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по
обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при
която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето,
срещу което
е допуснато обезпечението. Тя може да се търси в
определения в чл. 403, ал. 2 от ГПК срок.
Включването на нови основания за претендиране на вреди в състава на чл.
403, ал. 1 от ГПК
чрез разширително тълкуване е
недопустимо. Не е налице и основание за прилагане на аналогия по чл. 46, ал. 2 от ЗНА. При аналогията няма правна норма, която
да обхваща
пряко възникналия случай. При нея се издирва норма, която
обхваща друг подобен
"аналогичен" случай и от тази норма се извлича
по-общо правило, по-общ принцип, който обхваща както уредения,
така и подобния нему неуреден случай. Когато липсва и такава норма издирват се общи принципи на цялата гражданска система и въз основа
на тях се
постановява решение на неуредения изрично случай.
Отмяната на определението по обезпечението по повод инстанционен
контрол не е уредена от специалната разпоредба на чл. 403 от ГПК хипотеза,
но разкрива възможност за осъществяване отговорността на дееца за вреди от непозволено увреждане по общия ред на ЗЗД, за което обаче
липсват наведени
фактически твърдения в исковата молба, съответно
ангажирани доказателства, поради което формираните правни
изводи в обжалваното решение са при неправилно прилагане на закона.
Хипотезата на чл. 403, ал. 2 от ГПК в случая не е налице.
В практиката на съдилищата се приема, че извън хипотезите на чл. 403 от ГПК
не може да се ангажира отговорността на молителя по чл. 390 от ГПК, дори ако
впоследствие
молбата или исковата претенция се окажат неоснователни.
Единственото изключение, което се допуска е в случаите, в които молителят в
обезпечителното производство е предприел съответните противоправни действия при злоупотреба с права - арг. чл. 3 от ГПК /Решение № 59 от 04.05.2017г. по
гр.д. № 2*/2016г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Следва да се има предвид, че конституционно право на всеки гражданин е да
подава молби, жалби, предложения до държавните органи и да търси защита, когато са
нарушени
или застрашени негови права или законни интереси.
Обезпечителното производство е уредено в ГПК, допустимо производство на разположение на
страните за защита на
застрашени или нарушени субективни права.
Превратното упражняване на субективните права е укоримо
с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защитата им,
като в зависимост от естеството на действията, чрез които
злоупотребата с правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Обратно – добросъвестност е налице винаги, когато процесуалното право се
упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право, ако
страната подава
молба по чл. 390 от ГПК със съзнанието, че защитава
съществуващо свое субективно право.
Без значение е дали предприетата защита е подходяща, адекватна, дали
съществува или не в
действителност твърдяното субективно право, евентуално –
дали грешката при преценка на правото е извинителна или неизвинителна /Решение № 257 от
14.07.2011г. по гр.д. №
1149/2009г. на ВКС, ІV ГО/. Защитата на ответника е по
реда на обжалване на
определението по обезпечението по реда на чл. 396 от ГПК.
В заключение следва, че няма пречка ищецът да претендира вреди от
допуснатото
обезпечение извън хипотезите на специалната отговорност и
срока по чл. 403 от ГПК, но те могат да се основават само на установена злоупотреба с
права от страна на ответника при обезпечаване на бъдещия
иск. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за вреди следва от негова страна да се твърди, както и да е доказано, пълно и
главно, противоправно деяние по вина на
молителя – деец, причинените от конкретното действие вреди и причинно – следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се
обезщетят. Освен това,
за да се ангажира отговорността на ответника /молител по
обезпечението/ за имуществени вреди в резултат на злоупотреба с права, от субективна
страна следва да се установи умисъл като форма на вината.
Доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки конкретен случай е в тежест на ищеца в производството, по
правилата на
чл. 154 от ГПК /Решение № 53 от 04.04.2018г.
по гр.д. № 1913/2017г. на ВКС, ІІІ ГО/. Законът изисква
посочените предпоставки за реализиране на отговорността да са налице кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на
претенцията.
В контекста на изложеното, съдебният състав съобрази, че в конкретния
случай исковата молба не е основана на твърдения за злоупотреба с права от
ответника при
обезпечаване на бъдещ иск, когато едно лице предяви
неоснователна молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск
пред съд, то не може да носи деликтна отговорност по
чл. 45 от
ЗЗД за причинените на другата страна вреди – пропуснати
ползи, в резултат от упражненото и признато от закона
право. Във всички случаи искането за защитата на застрашени или накърнени права представлява една правомерна дейност, а за да се породи
отговорността за
обезщетяване на вреди, в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, е
необходимо да се установи
злоумишлено, виновно и противоправно
поведение на причинителя на вредата.
По делото не се твърди и не се установява – пълно и главно ответникът „И.“ ЕООД да е подал молба за обезпечаването на бъдещия си иск срещу „П.М.“
ЕООД, по
която е наложен запор на банковите му сметки в периода 26.09.2019
г. до 11.12.2019 г.,
умишлено, с цел на ищеца да бъдат нанесени някакви
имуществени вреди. Извод в тази посока не може да се обоснове единствено от
обстоятелството, че предявената претенция, която е обезпечена, е
била впоследствие отхвърлена при инстанционен контрол
на определението по обезпечението. Напротив, от доказателствата и твърденията
на ответника
може да се приеме, че той е упражнил правото си с
убеждението, че то съществува /придобито вземане на основание договор за цесия от
23.10.2014 г./. Както се посочи и по - горе, не е налице
злоупотреба с право само поради факта, че страната подава молба по чл. 390 от ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Ирелевантно е дали предприетата защита е адекватна, дали твърдяното
субективно право съществува или не в действителност.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не се установява, при
условията на
пълно и главно доказване наличие на хипотезата на чл. 403
от ГПК, нито наличието на
противоправно, неправомерно действие
от страна на ответника. Ето защо предявеният иск за обезвреда е неоснователен и
следва да се отхвърли
При този изход
на спора на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени изцяло разноските сторени от ответника, за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 300,00 лв., съобразно представния
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „П.м.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Л.“, ул. „Т.“, срещу бл. *, чрез процесуалния
му представител – адв. Д.
Я., срещу „И.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, вътрешен двор, партерен етаж, иск с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата 25,50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на допуснато в полза на „И.“ ЕООД по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, обезпечение на бъдещ иск чрез
налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземането
на „П.м.“ ЕООД от „Е.-Пр. П.“ АД в размер на 1192,19 лв. по изп.
д. № *по описа на ЧСИ Ст. К. - Д., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие
– ВОС“, отменено с определение,
постановено по в.ч.т.д. № * г. по описа на ВОС, които
вреди са под формата на
пропуснати ползи за периода 26.09.2019 г. – 11.12.2019
г., доколкото ищецът не е имал възможност
реално да събере и да удовлетвори
вземането си по издаден за
тази сума изпълнителен лист и които вреди се
съизмеряват с размера на законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.м.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „Л.“, ул. „Т.“,
срещу бл. * ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
вътрешен двор, партерен етаж сумата от 300,00 лв., представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: