Решение по дело №834/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1001
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20225300500834
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500834 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.240
от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от „***********, представлявано от
управителя К. А. А., „*************, представлявано от управителя А. П. Т.
и „************, представлявано от управителя А. К. А., чрез адв.И.П.,
съдебен адрес – гр.************, против Решение № 260129/07.02.2022г.,
постановено по гр.д.№ 10471/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII
гр.с., с което са осъдени дружествата да заплатят на на „************,
представлявано от управителя Т. С. Т. - Ш., следните суми: 5 000 лв.
частичен иск от дължима главница в размер на 50 000 лв.; 2 500 лв.
частичен иск от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 000 лв. за
периода 19.04.2012 г. – 19.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна
финансова помощ от 19.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на
01.10.2018 г. с договор за цесия на „********“ ЕООД; 5 000 лв. – частичен
иск от дължима главница в размер на 37 000 лева, 50 лв. частичен иск от
дължима възнаградителна лихва в размер на 81,10 лева, за периода
10.09.2018 г. – 30.09.2018 г., дължими по Договор за допълнителна
1
финансова помощ от 10.09.2018 г., вземанията по които са прехвърлени на
01.10.2018 г. с договор за цесия на „*********“ ЕООД; 5 000 лв. частичен
иск от дължима главница в размер на 53 800 лв., 5 150 лв.частичен иск
от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 608 лв. за периода
20.04.2012 г. – 20.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна
финансова помощ от 20.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на
01.10.2018 г. с договор за цесия на „********“ ЕООД; 5 000 лв. частичен
иск от дължима главница в размер на 15 000 лв., 2 300 лв. частичен иск
от дължима възнаградителна лихва в размер на 2 400 лв. за периода
26.04.2012 г. – 26.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна
финансова помощ от 26.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на
01.10.2018 г. с договор за цесия на „********“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 02.05.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2 800
лв. - деловодни разноски за производството по гр.д. № 10471/2019 г. на РС-
Пловдив. Молят да бъде отменено като неправилно и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло изцяло предявените искове,
ведно със законните последици.
Въззиваемата страна „***********“ ЕООД не депозира писмен
отговор, но в открито съдебно заседание на 01.06.2022г. се представлява от
адв.Г.Д., който оспорва подадената жалба като изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд - Пловдив от „********“ ЕООД против
„**********“ ЕООД, „**********“ ООД и „************“ ЕООД е
заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към нея, неразделна част,
с която посочва, че между „**********“ ЕООД, в качеството му на
заемодател, първия ответник „***********“ ЕООД, в качеството му на
заемополучател и другите двама ответници „**********“ ООД и „*********“
ЕООД – в качеството им на солидарно отговорни лица, били сключени
следните договори:
Договор за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г., по
2
силата на който на ответниците била предоставена сумата от 50 000 лева, с
краен падеж: 19.04.2016 г. Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно
с възнаградителна договорна лихва в размер на 8000 лева, начислена за
периода 19.04.2012 г. – 19.04.2016 г.;
Договор за допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г., по
силата на който на ответниците била предоставена сумата от 37 000 лева, с
краен падеж: 30.09.2018 г. Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно
с възнаградителна договорна лихва в размер на 81.10 лева, начислена за
периода 10.09.2018 г. – 30.09.2018 г.;
Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г., по
силата на който на ответниците била предоставена сумата от 73 800 лева, с
краен падеж: 20.04.2016 г. /по договора било извършено частично плащане в
размер на 20 000 лева, поради което дължима останала сумата от 53800 лева/.
Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна
договорна лихва в размер на 8608 лева, начислена за периода 20.04.2012 г. –
20.04.2016 г.;
Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г., по
силата на който на ответниците била предоставена сумата от 15000 лева, с
краен падеж: 26.04.2016 г. Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно
с възнаградителна договорна лихва в размер на 2400 лева, начислена за
периода 26.04.2012 г. – 26.04.2016 г. Страните уговорили във всеки от
договорите за допълнителна финансова помощ възнаградителна лихва в
размер на 4% на годишна база, която се начислява върху непогасената
главница до момента на уговорения падеж за връщане на заема.
Твърди, че по всеки един от договорите за допълнителна
финансова помощ, предоставените средства били получени по банков път в
деня на подписване на договора. Въпреки настъпване на падежите за връщане
както заемните средства, така и дължимите възнаградителни лихви не били
заплатени на заемодателя „*******“ ЕООД.
На 01.10.2018 г. „**********“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключил с „***********“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
посочените по-горе договори за допълнителна финансова помощ. За
извършената цесия ответниците били уведомени, чрез изпратено им
3
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което било получено от тях на 02.10.2018 г.
Прави искане да се осъдят ответниците за заплатят на ищцовото
дружество следните суми:
5 000 лв. – част от дължима главница в размер на 50000 лв.,
както и 2 500 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 8000
лева за периода 19.04.2012 г. – 19.04.2016 г., дължими по Договор за
допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г.;
5000 лв.част от дължима главница в размер на 37 000 лв.,
както и 50 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 81.10
лева за периода 10.09.2018 г. – 30.09.2018 г., дължими по Договор за
допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г.;
5 000 лв. – част от дължима главница в размер на 53 800 лв., както
и 5150 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 608 лв.
за периода 20.04.2012 г. – 20.04.2016 г., дължими по Договор за
допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г.;
5000 лв. – част от дължима главница в размер на 15 000 лв., както
и 2 300 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 2400 лева
за периода 26.04.2012 г. – 26.04.2016 г., дължими по Договор за
допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г., вземанията по които са
прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „*************“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2019 г. до
окончателното им изплащане.
Ответниците „**************“ ЕООД, „************“ ООД и
„***********“ ЕООД, в законоустановения срок по чл.131 от ГПК са
депозирали Писмен отговор на исковата молба, с който оспорват същата по
основание и размер. Възразяват, че е налице недействителност на договорите
за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012
г. и от 10.09.2018 г. Оспорват твърдението, че сумите в размер на 50 000 лв.,
73 800 лв., 15 000 лв. и 37 000 лв. са предоставяни на „***********“ ЕООД
под каквато и да било форма. Поддържат, че посочените по-горе договори са
неавтентични и неверни, т.е. неистински, поради което и се оспорват като
такива. Тези документи не били съставени на посочените в тях дати и не
4
обективирали валидни волеизявления, направени от ответниците.
Оспорват факта на сключване на договори за допълнителна
финансова помощ между „*********“ ЕООД и ответните дружества на
19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. и 10.09.2018 г., като се оспорват и
датите на документите, като се твърди, че същите са антидатирани. Твърдят,
че представените от ищцовото дружество документи са съставени след
прекратяване на представителните правоотношения между ответниците и Т.
С. Т., поради което не обвързват по никакъв начин тези три дружества. Т. С.
Т. заемала длъжността управител на всяко едно от ответните дружества до
09.10.2018 г., когато с решение на едноличния собственик на капитала,
съответно на „**********“ ЕООД и „.***********“ ЕООД и решение на
Общото събрание на съдружниците на „***********“ ООД, е освободена от
длъжността, като посоченото обстоятелство било вписано по партидата на
„*********“ ЕООД и „**********“ ООД на 18.10.2018 г., а на „**********“
ЕООД – на 19.11.2018 г. Твърди се, че с оглед антидатирането на
документите, договорите били сключени от лице, привидно действало като
представител на трите дружества, но всъщност без лицето да е разполагало с
представителна власт, поради което били недействителни на основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД и не породили целените от тях правни последици. Доколкото
липсвала представителна власт при сключването на така твърдените договори
и това бил първият път, в който те стават достояние на дружествата,
категорично се противопоставят на твърдените за извършени от името на тези
дружества действия по сключване на договорите като такива без
представителна власт. В подкрепа на твърдението за антидатиране на
документите били следните факти: отписване от счетоводните книги на
„***********“ ЕООД на задължения към „*********“ ЕООД в размер на 50
000 лв., 73 800 лева и 15 000 лв. към дата 30.12.2017 г., като счетоводната
операция била взета от самата Т. Т.. Годишният финансов отчет за 2017 г. на
дружеството, съдържащ данни на база посоченото отписване, също бил
подписан от нея, като тя, в качеството й на пълномощник на едноличния
собственик на капитала на дружеството, одобрила този финансов отчет;
представените от ищцовото дружество два документа, за които се твърди, че
са „потвърдено салдо от „***********“ ЕООД за задълженията към
„*************“ ЕООД“ не удостоверявали „потвърдено салдо“, като в графа
задължения по получени заеми не фигурирала каквато и да е цифра.
5
Представеният документ по никакъв начин не подкрепял твърденията на
ищцовото дружество за наличие на заеми, а точно обратното – явявал се
доказателство за антидатирането на представените в настоящото
производство документи, наименовани договори за допълнителна финансова
помощ. Твърдят, че в договорите били допуснати едни и същи грешки, като
наименованието на дружеството – заемодател „*********“ ЕООД, всъщност
било „*********“ ЕООД, седалището и адреса на управление на
„***********“ ООД било записано като „*********“. Сочи, че посочените
грешки еднозначно свидетелствали за едновременното съставяне на
документите, независимо от различието в посочените в тях дати. Твърди, че
създаването на тези документи в крайна сметка целяло облагодетелстването
на освободената от длъжността управител на трите дружества – Т. Т.-Ш.,
която е едновременно и едноличен собственик на капитала и управител на
ищцовото дружество, като аргумент в подкрепа на това твърдение било и
липсата на плащане на цена по твърдяното за извършено прехвърляне на
вземане по представения договор за цесия. Задължение по договорите не било
осчетоводено от „************“ ООД и „************“ ЕООД, като липсата
на такова осчетоводяване, което следвало да бъде организирано именно от
управителя Т. Т., било доказателство в подкрепа на твърдението за
неистинността на договорите за допълнителна финансова помощ.
При условията на евентуалност е направено възражение за липса
на основание за възникване на солидарна отговорност на дружествата
„************“ ООД и „**********“ ЕООД. При условията на евентуалност
и в случай че се приеме, въпреки по-горе изложените обстоятелства, че
договорите са сключени от надлежен представител на дружествата, се твърди,
че по отношение на „**********“ ООД и „************“ ЕООД не е налице
юридически факт, обуславящ възникването на солидарната им отговорност за
заплащане на претендираните суми. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД,
освен в случаите, определени от закона, солидарност между двама или повече
длъжници може да възникне само когато е уговорена. Очевидно било, че в
настоящия случай не била налице хипотеза на солидарна отговорност, която
да произтича от закона. Такава обаче не била породена и от така
представените договори. В същите фигурирали единствено данните на двете
дружества и произволното определение „солидарно отговорно лице“, както и
подпис на представляващата ги Т. С. Т., но в текста на документа липсвала
6
каквато и да е „уговорка“ за задължаване от страна на двете дружества
„**********“ ООД и „***********“ ЕООД. Липсата на изрично
волеизявление от страна на дружествата за поемане на задължение не можело
да се замести единствено от полагането на подпис, нито можело да се
презумира в полза на дружеството, сочено като „заемодател“. Предвид
изложеното и въпреки твърденията на ищцовото дружество, „************“
ООД и „************“ ЕООД не били пасивно легитимирани да отговарят по
предявените искове, поради което се моли производството по отношение на
тях да бъде прекратено като недопустимо. Правят възражение по отношение
на договора за цесия от 01.10.2018 г. и покана – уведомление. Оспорват факта
на сключване на Договор за цесия между „*-*******“ ЕООД и „**********“
ЕООД на дата 01.10.2018 г., а също така и факта на уведомяване на ответните
дружествата за извършена цесия, който факт се твърди да е настъпил на дата
02.10.2018 г. Документите се оспорват като неавтентични и антидатирани.
Сочат, че и в тях продължавало погрешното изписване на наименованието на
дружеството „**********“ ЕООД. Доколкото представеният документ,
наименован покана-уведомление, бил съставен след прекратяване на
представителните правоотношения между Т. С. Т. и ответните дружества,
съответно изобщо не бил получаван от тези дружества, същите не били
надлежно уведомени за какъвто и да е договор за цесия. Липсата на надлежно
уведомяване предпоставяло и липса на активна процесуална легитимация на
ищеца „***********“ ЕООД по настоящото дело. Аргумент в подкрепа на
така направеното оспорване били, както липсата на осчетоводяване изобщо на
задължения към „***********“ ЕООД в счетоводните книги на дружествата
„***********“ ООД и „**********“ ЕООД, така и липсата на осчетоводяване
на каквото и да е задължение, съответстващо на исковата претенция, към
„нов кредитор“. Факти, които, ако действително се били осъществили, е
следвало да намерят своето отражение в счетоводството под ръководството
на управителя на дружествата Т. С. Т. Не на последно място и в случай, че се
приеме за осъществен фактът на прехвърляне на вземания и доколкото
поканата-уведомление е сведена за първи път до надлежен представител на
ответните дружества, с настоящото изрично се противопоставят на това
прехвърляне. При условията на евентуалност, правят възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на предявената претенция.
В хода на производството е приложено Писмо с изх.№ 04-22-
7
1/28.01.2021г., изд. от „***********“ АД от 28.01.2021 г. и счетоводни
регистри на „************“ ЕООД, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2019
г.
Приети са Основна и Допълнителна ССЕ, изпълнени от в.л.Л. К.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподателите се състои в
това, че Районният съд неправилно е приел, че е налице плащане по
процесните договори. Посочват, че осчетоводяването на суми, съответстващи
по размер на сумите в процесните договори няма нищо общо с
осчетоводяването на „заемни средства“. Така извършените осчетоводявания
показват единствено, че липсва реален паричен поток. Само са начислени
тези вземания и задължения, без обаче в статията да участват сметките, по
които се отразяват паричните потоци – сметка каса /501/ или сметка банка
/503/. Нещо повече за всяка от сумите 50 000лв., 73 800лв. и 15 000лв. – няма
осчетоводяване в сметка „заеми“, а в сметка „разчети“. На следващо място,
жалбоподателите възразяват по отношение на сумата 37 000 лв. в
счетоводството на „************“ ЕООД е налице осчетоводяване като
покриване на вземане по счетоводна сметка 4111- Клиенти от страната
подсметка, 519 „*********“ ЕООД. Това плащане не е осчетоводено като
заем, а е осчетоводено като получена сума от клиенти. Считат, че
приложеното писмо, изд. „***********“ АД от 28.01.2021 г. не доказват
реално получаване на сумите.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са основателни.
Съгл. разпоредбата на чл.240 от ЗЗД - С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Както е известно, характерните белези на договора за
8
заем, от правно естество, са че той е консенсуален, неформален, едностранен,
реален договор и безвъзмезден /ако не е уговорено противното изрично/.
Договорът се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума. От момента на получаването за заемателя възниква задължението да
върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на
един месец от поканата /чл.240, ал.4 от ЗЗД/. В конкретния случай по делото,
липсват доказателства както за сключване на договор /няма данни за
съвпадане на насрещни волеизявления/, така и за предаване на сумите.
За установяване на валидно правоотношение между страните с
типичното съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт -
сключен договор. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се
докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и
волеизявление на заемателя. По иск за връщане на заета сума – в тежест на
ищеца е да докаже както реалното получаване на заема, но така също и
постигнатото съгласие за връщането, чрез всякакви доказателствени средства
за правните и фактически действия на страните. В тази насока е и съдебната
практика - Решение № 119/01.06.2016 г., постановено по гр.д. № 6182/2015 г.
на ВКС, 4 ГО, Решение № 240/26.10.2016 г., постановено по гр.д. № 922/2016
г. на ВКС, 4 ГО, Решение № 274/19.12.2013 г., постановено по гр.д. №
1285/2012 г. на ВКС, 4 ГО.
От приетата Основна ССЕ, изготвена от в.л. Л. К., се констатира,
че по въпроса - получени ли са сумите като допълнителна финансова помощ,
експертът дава следния отговор –
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
19.04.2012 г. за сумата от 50 000, 00 лв.
По делото /лист 21/ е приложено копие на платежно нареждане от
19.04.2012 г. за плащане на сумата от 50 000,00 лв. от „**********” ЕООД на
„**********” ЕООД. В извлечението по сметка с IBAN *********** с
титуляр „**********” ЕООД за 2012 г. няма отразена сума в размер на 50
000,00 лв., получена през 2012 г. от „*******” ЕООД.
Експертизата не е намерила доказателства, че сумата от 50 000,00
лв. е получена от „***********” ЕООД".
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
9
20.04.2012 г. за сумата от 73 800,00 лв.
По делото /лист 23 и лист 24/ са приложени копия на платежно
нареждане от 20.04.2012 г. за плащане на сумата от 41 900,00 лв. от
„***********” ЕООД на „**********” ЕООД и на платежно нареждане от
20.04.2012 г. за плащане на сумата от 31 900,00 лв. от „***********” ЕООД
на „***********” ЕООД. В извлечението по сметка с IBAN ************** с
титуляр „************” ЕООД за 2012 г. няма отразена сума в размер на 41
900,00 лв., получена през 2012 г. от „*********” ЕООД.
В извлечението по сметка с IBAN ************** с титуляр
„**********” ЕООД за 2012 г. няма отразена сума в размер на 31 900,00 лв.,
получена през 2012 г. от „**********” ЕООД.
Експертизата не е намерила доказателства, че сумата от 73 800,00
лв. е получена от „**********” ЕООД.
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
26.04.2012 г. за сумата от 15 000,00 лв.
По делото /лист 25/ е приложено копие на платежно нареждане от
26.04.2012 г. за плащане на сумата от 15 000,00 лв. от „**********” ЕООД на
„***********” ЕООД. В извлечението по сметка с ************* с титуляр
„**********” ЕООД за 2012 г. няма отразена сума в размер на 15 000,00 лв.,
получена през 2012 г. от „*******” ЕООД.
Експертизата не е намерила доказателства, че сумата от 15 000,00
лв. е получена от „***********” ЕООД.
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
10.09.2018 г. за сумата от 37 000,00 лв.
По делото /лист 22/ е приложено копие на платежно нареждане от
10.09.2018 г. за плащане на сумата от 37 000 лв. от „**********” ЕООД на
„*********” ЕООД. Сумата от 37 000,00 лв. е получена от „*************”
ЕООД на 10.09.2018 г. по банков път.
Получаването на сумата е отразено в извлечение по сметка с IBAN
********** с титуляр „*************” ЕООД за 2018 г. с пояснителен тек ст
„По договор”. Банковата сметка на получателя в копието на платежно
нареждане и в извлечението по банковата сметка, съвпадат напълно, както и
датата на плащане и размера на получената сума.
На втория въпрос - осчетоводени ли са получените суми като
задължения и ако са отразени кой е контрагента, експертът дава следния
отговор.
За получените суми:
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
10.09.2018 г. за сумата от 37 000,00 лв. Получената сума е осчетоводена като
покриване на вземане по счетоводна сметка 4111 - Клиенти от страната,
подсметка 519 - „**********” ООД на 10.09.2018 г. Счетоводната операция е
Дт с/ка ****** - Разплащателна сметка в левове ************- „**********”
ООД, тоест отразено е увеличение на паричните средства в банковата сметка на
..***********” ЕООД с 37000.00 лв. от една страна, а от друга е намалено вземането от
клиент „*********” ООД съшо с 37000.00 лв.
За неполучените суми:
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
19.04.2012 г. за сумата от 50 000,00 лв.
10
Сумата от 50 000,00 лв. е осчетоводена като задължение по
счетоводна сметка **** - Други кредитори, подсметка 7 - Разчети
„**********” ООД на 19.04.2012 г. Счетоводната операция е ********** -
Преводи за изпълнение ИА Банк / ***** - Разчети „*********” ООД, тоест
отразено е вземане на ..***********” ЕООД на стойност 50 000.00 лв. от една
страна, а от друга е увеличено задължението на „**********” ЕООД към
..************” ООД също с 50 000.00 лв.
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
20.04.2012 г. за сумата от 73 800,00 лв.
Сумата от 73 800,00 лв. е осчетоводена като за дълженке по
счетоводна сметка 499 - Други кредитори, подсметка 7 - Разчети „*********”
ООД на 29.09.2012 г.
Счетоводната операция е Дт с/ка 498999 - Преводи за изпълнение
****** / Кт 4997 - Разчети „********” ООД, тоест отразено е вземане на
„***********” ЕООД на стойност 73 800.00 лв. от една страна, а от друга е
увеличено задължението на ./*************” ЕООД към „*********” ООД
също с 73 800.00 лв.
По отношение на Договор за допълнителна финансова помощ от
26.04.2012 г. за сумата от 15 000,00 лв.
Сумата от 15 000,00 лв. е осчетоводена като задължение по
счетоводна сметка 499 - Други кредитори, подсметка 7 - Разчети
„**********” ООД на 26.04.2012 г. Счетоводната операция е Дт с/ка 498999 -
Преводи за изпълнение ***** / Кт 4997 - Разчети „*********” ООД, тоест
отразено е вземане на „***********” ЕООД на стойност 15 000.00 лв. от една
страна, а от друга е увеличено задължението на „*************” ЕООД към
„***********” ООД също с 15 000.00 лв.
Въз основа на приетото без възражения от страните Основно
заключение на в.л. К., настоящият съдебен състав, намира, че не е доказано
реално плащане по процесните договори. В тежест на доказване на ищеца е
да установи по безспорен и несъмнен начин в производството превеждането
на сумите, предмет на процесните договори за заем, включително това се
отнася за сумата 37 000 лв., тъй като не е осчетоводена като заемна сума.
Доколкото заключението на ССЕ установява, че тези вземания са
осчетоводени при ищеца, следва да се посочи, че, съгласно трайната и
задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК (решение № 62/25.06.2009
г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/22.02.2011 г. по т. д.
№ 264/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други) -
счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като
доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която
не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите по делото
доказателства. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените
счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова
полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата
трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото
доказателства. Не е изследван от вещото лице въпроса дали счетоводните
книги на ищеца и цедента са водени редовно.
В конкретния случай, поради липса на доказателства за
получаване на сумите от страна на „**************“ ЕООД, на основание
приетите по делото договори за допълнителна финансова помощ, въззивната
инстанция приема, че не е налице доказано предаване на сумите, съответно не
е завършен фактическия състав на сключване на договорите за заем и не
11
съществува за ответниците задължение за връщане на процесните суми.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение
и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора
за цесия, като съгласно чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал.
От горното следва, че предмет на цесионната сделка могат да
бъдат само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност, а липсата им води до недействителност на договора,
поради липса на предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което и ищецът
не е придобил вземане по отношение на ответниците.
С въззивната жалба са направени и други възражения, но съдът
намира, че е безпредметно да ги обсъжда, с оглед на това, че исковете се
явяват неоснователни и на основание – липса на доказателства за предаване
на сумите по представените договорите.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това да
се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете изцяло като
неоснователни.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото „**********“ ЕООД ще
бъде осъдено да заплати на „**************“ ЕООД, „************“ ООД
и „***********“ ЕООД, представлявани от адв. И.П., общо сумата 11 750,
90 лв. за направени разноски за двете съдебни инстанции, съгласно
представени Списък по чл.80 от ГПК и приложени ДПЗС, включваща
следните суми: 600,90 лв. – за държавна такса за обжалване, 5 400 лв. – за
адв. възнаграждение пред ПдОС, 250 лв. – за депозит за Основна ССЕ, 100 лв.
– депозит за допълнителна 5 400 лв. – за адв. възнаграждение при ПдРС.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:
Отменя Решение № 260129/07.02.2022г., постановено по гр.д.№
10471/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което
12
„**************в, представлявано от управителя К. А. А., „**********“
ООД, ЕИК ************, представлявано от управителя А. П. Т. и
„**********“ ЕООД, *************, представлявано от управителя А. К.
А., са осъдени солидарно да заплатят на „************, представлявано от
управителя Т. С. Т., следните суми: 5 000 лв. частичен иск от дължима
главница в размер на 50 000 лв.; 2 500 лв.частичен иск от дължима
възнаградителна лихва в размер на 8 000 лв. за периода 19.04.2012 г. –
19.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ
от 19.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с
договор за цесия на „**********“ ЕООД; 5 000 лв. – частичен иск от
дължима главница в размер на 37 000 лева, 50 лв. частичен иск от
дължима възнаградителна лихва в размер на 81,10 лева, за периода
10.09.2018 г. – 30.09.2018 г., дължими по Договор за допълнителна
финансова помощ от 10.09.2018 г., вземанията по които са прехвърлени на
01.10.2018 г. с договор за цесия на „**********“ ЕООД; 5 000 лв.частичен
иск от дължима главница в размер на 53 800 лв., 5 150 лв.частичен иск
от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 608 лв. за периода
20.04.2012 г. – 20.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна
финансова помощ от 20.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на
01.10.2018 г. с договор за цесия на „**********“ ЕООД; 5 000 лв.частичен
иск от дължима главница в размер на 15 000 лв., 2 300 лв. частичен иск
от дължима възнаградителна лихва в размер на 2 400 лв. за периода
26.04.2012 г. – 26.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна
финансова помощ от 26.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на
01.10.2018 г. с договор за цесия на „*********“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 02.05.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2 800
лв. - деловодни разноски за производството по гр.д. № 10471/2019 г. на РС-
Пловдив.
Осъжда „***********“ ЕООД, *************, представлявано
от управителя Т. С. Т., да заплати на „ **********“ ЕООД, ***********,
представлявано от управителя К. А. А., „**********“ ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес са на управление: с. ***********,
представлявано от управителя А. П. Т. и „*********“ ЕООД, ************,
представлявано от управителя А. К. А., общо сумата 11 750, 90 лв. за
13
направени разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14