№ 155
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500827 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №150 от 28.06.2022 г., постановено по гр.д.№841/2021 г. , РС
– гр. С. е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н В., кв.
„М.д.“, ул. „Р.П.К.“ *, сграда „М.т.“ *, представлявано от управителя Р.Т., че
Е. И. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул.”С.с.К.Д.” * не им дължи сумата от 2
749,58 (две хиляди седемстотин четиридесет и деве лева и 58 ст.),
представляваща главница за неизплатени вноски по договор за кредит,
сумата от 189,30(сто осемдесет и девет лева и 30 ст.) за начислена
договорна лихва върху главница за периода от 27.11.2008г. до 21.06.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 332,58 (триста тридесет и два
лева и 58 ст.) за разноските по делото, за които е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 983/ 2012 г. на РС- С., поради погасяване на вземанията по
давност.
С решението е осъден „Е.М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., р-н В., кв. „М.д.“, ул. „Р.П.К.“ *, сграда „М.т.“ *,
представлявано от управителя Р.Т. да заплати на Е. И. М. с ЕГН **********
от гр.С., ул.”С.с.К.Д.” * сумата от 709, 98 (седемстотин и девет лева и 98
ст.) за направените от нея разноски по делото.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба с вх.
1
№5164/18.07.2022 г., подадена от „Е.М.“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П.
В..
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,
а именно:
1. В мотивите към решението си, съдът неправилно бил приел, че
последната дата, на която е извършено валидно изпълнително действие е
23.07.2014г. и че на 23.07.2016г., е изтекъл преклузивният двегодишен
срок и по силата на закона са настъпили правопогасяващите последици и
процесуалното правоотношение се е погасило. Така изпълнителното
дело било прекратено по право на правно основание чл. 433. ал. 1т.8
ГПК, поради перемпция. Отделно от горното, съдът в мотивите си бил
посочил, че последното валидно изпълнително действие е извършено
25.08.2013г., като по този начин петгодишната погасителна давност на
вземането е изтекла на 25.08.2018г. Така от изложените мотиви не
ставало ясно, съдът от кой момент е приел, че започва да тече
погасителната давност на задължението -от 25.08.201Зг. или от
23.07.2014г.?
2. При постановяване на решението си също така съдът не се е съобразил
със задължителната съдебна практика на ВКС, че перемцията по
изпълнителното дело е без правно значение.
3. Към момента на образуване на изпълнително дело 1233/2012г. по описа
на ЧСИ Виолина Тозева било в сила Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11Л980г.,
където изрично било постановено, че „Погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.“ Новите постановки, обективирани в т.10
от ТР 2/2015г. на ВКС следвало да се прилагат от 26.06.2015г., за напред.
Отправя се искане, съдът да отмени обжалваното Решение №
150/28.06.2022г.. постановено по гр.д. 841/2021 г. по описа на PC - С..
Претендират се разноски по списък, изготвен по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от адвокат В. С., АК гр.
Благоевград, кантора гр. С., бул. „ С. „ *, пълномощник и процесуален
представител на Е. И. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „С.С.К.Д.” *. Развиват
се съображения за неоснователност на направените възражения с въззивната
жалба.
Отправя се искане, въззивният съд да потвърди обжалваното решение,
като законосъобразно и правилно, и постановено изцяло въз основа на
събраните доказателства и на материалния закон.
Претендират се разноски по списък, изготвен по чл.80 ГПК.
Не са събрани нови доказателства във въззивното производство.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд
правилно, поради което въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК
към изложената от него фактическа обстановка, в т.ч. твърдения и
оспорвания, направени с исковата молба и писмения отговор по нея.
Основният въпрос по делото се концентрира върху това дали
твърденият от ищеца правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а
именно дали е изтекла в негова полза погасителна давност и констатира ли се
перемпция по воденото изпълнително дело.
Въззивният съд дава положителен отговор на този въпрос.
Съображения:
По отношение на института на заповедното производство, е създадената
трайна съдебна практика по прилагането му. Така например в Определение №
956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че
неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или
влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Посоченото означава, че оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не
са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК /в първия
случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при
новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/. Когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да
поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С
влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като
безспорно. При осъществяване на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква от момента на изтичане срока за
възражение. В този случай съществуването на вземането не е установено със
сила на пресъдено нещо, но с изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като
същите са преклудирани. Крайният ефект на влязлата в сила заповед за
изпълнение е аналогичен с този на силата на пресъдено нещо, поради което и
не се допуска пререшаване на спора, касаещ вземанията установени със
заповедта. По изложените съображения съдът счита, че подобно на
съдебната спогодба, заповедта за изпълнение замества съдебното решение
3
като изпълнително основание. Следователно нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е
приложима и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила
заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК / в т. см. и Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и др./.
С оглед данните по делото, съдът намира за законосъобразни изводите
относно приложимостта в конкретния случай на разпоредбата на чл. 117, ал.2
от ЗЗД- „ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години” и че влязлата в сила заповед за изпълнение има
ефекта на влязло в сила съдебното решение по отношение на спорното
правоотношение. На 13.07.2013 год. поканата за доброволно изпълнение,
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са редовно връчени на
длъжника Младенова - видно от разписката на ПДИ (гърба на лист 52 от изп.
дело). С изтичане на двуседмичния срок, съгласно действащата към онзи
момент разпоредба на чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 28.07.2013г. заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
В ППВС №3/18.11.1980 г. относно погасителната давност при
принудително изпълнение е дадено тълкуване, че образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №2/2013 г. от
26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК е дадено друго тълкуване,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие на принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност. В същото изрично е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Следователно,
налице са две различни тълкувания на едни и същи правни норми. По
принцип доколкото със задължителните указания на тълкувателното решение
се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма, а не се
създава ново правило за поведение, то тълкуването има действие от влизане в
сила на закона, чиито смисъл се изяснява. Когато обаче поради настъпили
промени в обществено- икономическите условия е дадено ново тълкувателно
разрешение на вече изтълкувана правна норма, посоченото правило за
обратното действие на тълкуването на правната норма е неприложимо, тъй
като би довело до несигурност в правния мир, защото дадените с
тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за
съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези
актове. Ако се приеме, че новото тълкуване на правната норма има действие
от влизане на сила на закона, то това ще доведе до неблагоприятни
последици за някоя от страните по правоотношението, която е съобразявала
поведението си със задължителното за нея тълкуване на правната норма. От
посоченото се налага извода, че новото тълкуване на правната норма ще се
прилага от съответните органи, за които то е задължително след приемането
на новото ТР. Следователно по отношение на настъпилите факти, чиито
правни последици се прецяняват се взема предвид момента на настъпването
им. Ако те са настъпили към момента на възприетото от ППВС тълкуване,
то е приложимо, а ако са настъпили след постановяване на ТР №2, то се
4
преценява даденото ново тълкуване. Поради изложеното, настоящият съд
възприема разрешенията дадени в Решение №170/17.09.2018 г., постановено
по гр.д. №2382/2017 г. на ВКС ІV г.о. и и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д.
№ 2917/2018 г. на ВКС, ІV г. о. на правните въпроси, които са относими и
към настоящия казус.
Перемпцията в случая е относима доколкото следва да се приложи и
тълкуването съобразно ППВС №3/18.11.1980 г.
На 20.09.2012 година кредиторът е поискал да бъде образувано
изпълнително производство. Съгласно разпоредбата на чл. 116, буква “в”
ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Към онзи момент е било в сила Постановление № 3 от 18.11.1980
год. на Пленума на ВС, съгласно което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането. В периода от датата на образуване на изпълнителното дело до
датата на постановяване на тълкувателното решение 26.06.2015 год.
погасителна давност не е текла и тя е започнала да тече от 26.06.2015г.
Въззивният съд достига до извод, че изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК,
поради т.н. перемпция. Съображения:
Съгласно цитираната разпоредба изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
От материалите в изпълнителното дело се установи, че в продължение на
повече от две години от 23.07.2014 год., когато взискателят последно е
поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника (лист
70 от прилож. дело), взикателят не е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия, в т.ч. при условията на чл. 18 ЗЧСИ. Касае се за
встъпване на частен правоприемник, а не за присъединяване на взискател. На
23.07.2016 г. е изтекъл преклузивният двегодишен срок и по силата на закона
са настъпили правопогасяващите последици и процесуалното
правоотношение се е погасило. Изпълнителното производство е прекратено
по право и независимо от липсата на издадено постановление от съдебния
изпълнител.
Съгласно ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г., когато
изпълнителното производство е прекратено поради перемпция, нова
погасителна давност започва да тече от датата, на която е било поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Последното валидно
изпълнително действие по делото е било на 25.08.2013 год., когато е бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата от „Сани - турс“
ЕООД, следователно от тази дата е започнала да тече новата погасителна
давност. Тази давност съгласно горецитирания чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е
петгодишна, и следователно е изтекла на 25.08.2018 година и след тази дата
вземанията на кредитора спрямо ищцата са се погасили по давност.
Доводите, развити с въззивната жалба са неоснователни и не е налице
твърдяното противоречие.
5
Видно от горното, въззивният съд достигна до фактически и правни
изводи, които са идентични с тези на първостепенния, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 650 лв. сторени за адвокат, представляващ ги във въззивната
инстанция и съгласно представен списък по реда на чл. 80 ГПК.
По арг на чл.280, ал.3 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание
чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 150 от 28.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№841/2021 г. по описа на РС – гр. С..
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ж.к. М.д., ул. „Р.П.К.“ ***, представлявано от
Р.И.М.-Т.- управител, да заплати на Е. И. М. с ЕГН ********** от гр.С.,
ул.”С.с.К.Д.” *, сумата в размер на 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева),
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за адвокат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6