№ 3090
гр. Варна, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110103613 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от С. Б. Д. срещу сити Кеш ООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер на сумата от 512, 94
лв.,представляваща „такса за експресно разглеждане" по т.3.10. от Договор за паричен заем
Кредирект №796060/12.01.2023г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на иска,
навеждайки следните фактически твърдения: Единствено и само по съдебен ред, чрез
предявяване на иск с правно основание чл.124 ГПК, има възможност да оспори начислената
такса за експресно разглеждане, като недължима.
Твърди, че в на 12.01.2023 г. между ищеца и „СИТИ КЕШ" ООД, се сключва Договор
за паричен заем Кредирект №796060. По силата на Договора ответното дружество се
задължава да предостави на кредитополучателя - С. Б. Д. заем в размер на 1 000лв. От своя
страна, кредитополучателят С. Б. Д. се задължава да върне предоставената сума в срок до
26.02.2023 г., на 1 погасителна вноска, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в
размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,62 %. В чл.3.9 от договора е
посочено, че общата сума за плащане от С. Б. Д. е в размер на 1 050.06 лв.
Ищецът сочи, че в чл.3.10 от Договора е начислена такса за експресно разглеждане в
размер на 512,94лева, а вноската заедно с начислена лихва и таксата за експресно
разглеждане нараства до 1 563 лв., дължима на 26.02.2023 г. Съответно в общите условия на
„СИТИ КЕШ" ООД в чл.31 е предвидено, че заемодателят може да предложи на заемателя
ползването на допълнителна услуга - експресно разглеждане на искането за заем. В чл. 31,
ал. 3 от Общите условия е посочено, че експресното разглеждане на искането задължава
Заемодателя да разгледа приоритетно подаденото искане в срок до 1 час, като таксата за тази
услуга, съгласно чл.ЗЗ, ал. 5 от ОУ се дължи само, когато се одобри подаденото искане и е
платима при погасяване на договора за заем.
Ищецът излага, че в чл.3, т.3.10 от Договора е посочено, че С. Б. Д. следва да заплати
такса за експресно разглеждане на искането в размер на 512,94лв.
Счита възнаграждението за този вид допълнителна услуга - експресно разглеждане на
1
искането за заем за нищожна, противоречаща на закона и добрите нрави. Счита,че
експресното разглеждане на искането за кредит е част от усвояването на кредита, поради
което такса за такъв вид разглеждане не се дължи от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. Сочи, че с въвеждането и начисляване на таксата по експресно разглеждане по
същество се цели въвеждане на допълнително плащане, което обаче не е включено при
изчисляването на ГПР-то, поради което е налице недействителност на договора за кредит,
тъй като потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
Сочи, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и счита че С. Б. Д. не
дължи заплащане на такса експресно разглеждане на искането за заем в размер на 512,94лв.,
предвидена в чл.З т. 10 от Договор за паричен заем Кредирект №796060 от 12.01.2023 г., тъй
като клаузата за такса експресно разглеждане на искането за заем, противоречи на добрите
нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, води до заобикаляне
на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн.
чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Предвид на което предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
такова вземане понастоящем не същества. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на иска.
Ответникът възразява, че процесния договор е действителен. Също така, в случай че
съдът приеме за нищожна клаузата за заплащане на допълнителни услуги, счита че ищецът
дължи връщане на предоставената в заем сума от Дружеството по договор за кредит
Кредирект № 796060 от 12.01.2023г. в размер на 1 000лв.- непогасена главница и 50.06лв.-
договорна лихва ведно със законна лихва върху общата сума от 26.02.2023г. Претендира
разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на дължимостта на вземането, произтичащи от
потребителски кредит, съобразно Договор за паричен заем Кредирект №796060 от
12.01.2023 г. с настъпил падеж, обосновава правния интерес на ищеца от избраната форма
на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума
кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а
длъжникът /ищец по иска/ - възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да
бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право, затова не ищецът, а
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика в решение №
240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., решение № 173 от 12.01.2011 г.
на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5260/2013 г., II г. о., ГК.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се
намират в договорни отношения по договор за кредит, че зачислената сума е дължима в
2
сочения размер.
По делото не е спорно, че страните са в облигационни отношения по сключен
Договор за паричен заем Кредирект №796060 от 12.01.2023 г., съгласно който на ищеца е
предоставен кредит в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 1 от договора ищецът се е задължил
да заплати сумата от 512,94 лева като такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на потребителския кредит, която е включена в погасителната вноска.
Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за паричен заем от 20.09.2022 г. и валидно възникнала клауза за такса за
експресно разглеждане, обективирана в член 1, ал. 3 от договора за паричен заем.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
По доводите за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по тълк. д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може
да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
В конкретния договор е посочен ГПР 48,62 %, отговарящ на императива на чл. 19, ал.
4 от ЗПК и общата сума, дължима от потребителя ("общ размер на всички плащания"), като
сума от общия размер на кредита (1000 лева) и общите разходи по кредита в т. ч. "такса за
експресно разглеждане" в размер на 1563 лева.
За допълнителна услуга – "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и
дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл. 3.10 от договора), съдът
счита, че по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност
или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което
3
да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение.
Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави
договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е
дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, има
характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 512,94
лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща
нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е
нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС
П.).
Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно
от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в
какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на
документи.
В горния смисъл, клаузата за "експресно разглеждане" е неравноправна по смисъла
на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона – чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция се явява основателна , а възраженията
на ответното дружество са неоснователни. Доколкото предмет на предявения иск е
единствено недължимост на сумата от 512,94 лв., такса експресно разглеждане ,то не следва
да се обсъжда направеното от ответника възражение за дължимост по договора за главница
и лихви.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателни и следва да се уважи.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в производството разноски 50 лв.
за дж.такса.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. П. Й. Н. следва да
се присъди минималния адвокатски хонорар определен по чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за сумата от 400 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Б. Д., ЕГН
********** не дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София сумата
от 512,94 лв. (петстотин и дванадесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща „такса за експресно разглеждане" по т.3.10. от Договор за паричен заем
Кредирект №796060/12.01.2023г. , на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на
С. Б. Д., ЕГН ********** сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направените
разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на
адвокат П. Й. Н. от АК-Варна сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5