Мотиви по присъда № 83/30.05.2017 г., постановена по НОХД
№ 1080/2016 г. по описа на ЯРС :
ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия И.Н.Н. *** за престъпление по чл. 346,
ал.2, т.1, т.3, вр. ал.1, вр. чл. 195, ал.1,
т.4 НК и за престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 НК.
По делото са предявени от Н.Д.Т.
против подсъдимия Н. и приети за разглеждане
граждански искове за сумата от 438.20 лв. за причинени имуществени вреди
от престъплението, както и за сумата от
15 000 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху горните суми от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. Т. бе конституиран и в качеството на частен обвинител.
Участващият по делото прокурор
поддържа обвинението срещу подсъдимия
така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно
установено от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За
извършените от подсъдимия престъпления пледира на същият за престъплението по
чл. 346 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и за престъплението по чл. 343 от НК да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода,
както и същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
Прокурорът пледира също на основание чл. 23 от НК на подсъдимият да бъде
определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен
срок от четири години. Гражданските искове се преценят като основателни и
доказани и в тази насока се счита, че следва да бъдат уважени, като този за
имуществени вреди в пълен размер, а този за неимуществени вреди-по
справедливост.
Гражданският ищец и частен
обвинител Н.Т. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен
повереник адвокат. Чрез повереника си поддържа становището на представителя на
ЯРП спрямо подсъдимия. Счита, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие и факта, че последното се дължи изцяло на виновното поведение
на подсъдимия. Гражданските искове се
считат за основателни и доказани и се иска от съда уважаването им в размера в
който са предявени, както и да му бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Подсъдимият Н. участва лично в
съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не се признава за
виновен по предявеното му обвинение, като дава подробни обяснения във връзка с
него. По време на съдебните прения изразява становище за недоказаност на
обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на
исковете за обезвреда. Алтернативно се моли съда, при определяне на наказанието
да се вземе предвид представената по делото справка от сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Ямбол и на подсъдимия да бъде зачетено времето, през което същият е бил
лишен от право да управлява МПС за същото деяние, както и по отношение на
деянието по чл. 346 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. бил правоспособен
водач на МПС, категории :А,В и М и притежавал свидетелство за управление на
МПС№ *** Същият бил многократно наказван
по административен ред за нарушения на ЗДП.
На 26.04.2013г на връх „Бакаджик“, находящ се територията на лесопарк „Бакаджик“ общ. Тунджа се провеждал рокерски събор, на който
присъствали представители от цялата страна.
Около полунощ на 26.04.2013 г. свид.
М.К. обикалял с мотоциклета си „МZ 251“
с ДК № У 0894А алеите на лесопарк „Бакаджик“. Същият
видял братовчед си – свид. С. К. и останал при неговата компания. В същата
компания се намирал и подс. И.Н.. Малко след 00.00 ч. на 27.04.2013 г. Н.
отишъл при свид. К. и поискал да му даде мотора си, за да го покара. Свид. М.К.
отказал да предостави на Н. мотоциклета си, тъй като не го познавал добре. Въпреки изричния отказ от страна на К., Н.
отишъл до мотоциклета му, който бил паркиран наблизо и след като забелязал, че
контактния ключ се намира на същия, решил да го подкара без разрешение. В
изпълнение на намисленото подс. Н. се качил на мотоциклета на свид. К., с
помощта на контактния ключ запалил двигателя и потеглил, след което предприел
управление по алеите на лесопарк „Бакаджик“. Тъй като
свид. К. бил успокоен от братовчед си - свид.
С. К., че Н. ще му върне мотоциклета, не
предприел по-нататъчни действия по преустановяване на
предприетото от подс. Н. управление.
След като подкарал мотоциклета,
подсъдимият се отправил с него по алеята идваща от връх „Бакаджик“.
След изминаването на известно разстояние, направил обратен завой и решил да се
отправи по същата алея към връх „Бакаджик“. Движението се е осъществявало по суха
асфалтова настилка с частични неравности и побитости
по нея, в тъмната част от денонощието в условията на локално улично осветление.
По същото време, по същата алея в пътния
участък след разклона за хижа „Ямболен“, към хижа
„Дружба“, по посока обратна на
движението на мотоциклета се движели пешком свидетелите Н.Т., П.С. и Е.Л.. Т. се е движил на разстояние 1.55-1.75 м. в
дясно от левия бордюр по посока на огледа. В близост до тях се намирали и
множество други хора, дошли на събора, сред които
и свид. П.Ц.. Движейки се със скорост около 26 км/ч в мислената дясна
лента по посоката си на движение, на разстояние около 1.8 – 2.0 м. вдясно от
левия бордюр по посока на огледа Н.
изправил мотоциклета на задна гума, след което
изгубил контрол спрямо управляваното от него моторно превозно средство и
предвид траекторията на движение на свид. Т. и управлявания от подсъдимия
мотоциклет на двете си колела е
последвал удар, който е бил страничен отдясно, в позицията на пръстите на
дясната ръка и подбедрицата на десния крак за
пешеходеца Т. и обособен в позицията на дясната ръкохватка и крачната спирачка
за мотоциклета. След удара в Т.
последвал удар между мотоциклета и свид.
П.Ц., след което мотоциклетът паднал на десните си състави. В резултат на
падането на мотоциклета по същият били причинени повреди, изразяващи се в
счупване на два броя стъкла за огледала
за обратно виждане, счупване на преден десен мигач, скъсано жило на съединител,
деформиран капак на акумулатор, деформиран лост на крачна спирачка .
След произшествието свид. Т. и свид.
Ц. били отведени с линейка до спешен
център в гр. Ямбол и след извършен преглед, свид. Т. бил оставен на лечение в МБАЛ
„Св.Пантелеймон“ гр.Ямбол. Тъй като по свид. Ц. били
констатирани само повърхностни наранявания, след обработването на раните
последният бил освободен.
С патрулен полицейски автомобил
подсъдимият и свид. Д.И. ***, където след преглед било установено, че Н. е със
счупена лява ключица.
Видно от заключението изслушаната
по делото съдебно медицинска експертиза в резултат на пътно-транспортното произшествие
на Т. е било причинено разкъсно-контузна рана по
предно страничната повърхност на дясната
подбедрица със засягане на кожа, подкожие, фасция и мускулни влакна на предния табиален
/голямопищялен/ мускул, разкъсноконтузна
рана в основата на пети пръст на дясната ръка. Описаните травматични увреждания
добре отговарят да са получени в резултат на блъскане на пешеходец от мотор. Локализацията на двете
увреждания свидетелства затова, че посоката на травмиращата сила е била отпред на назад и отстрани отдясно. Разкъсноконтузната рана в областта на дясната подбедрица с разкъсване на предния табиален
мускул, наложило оперативното му лечение
е довела до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за
срок от 2.5-3 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси.
Вследствие претърпяната травма на
дясната подбедрица са били засегнати
мускулните влакна и сухожилието на предния табиален
/голямопищялен/ мускул и мускулни влакна и на дългия
мускул повдигач на
палеца на ходилото /мускулус екстензор халуцис лонгус/, както и дълбокия перонеален
нерв /нервос перонеус профундус/ инервиращ по-горе
посочения мускул. Естеството на травмата е
с характера на разкъсване и размачкване на мускулните влакна и въпреки
проведеното своевременно хирургично лечение възстановителния процес е
по-продължителен и ефекта от
провеждането лечение не винаги е с добри резултати. В конкретния случай при
пострадалия Т. е било налице флуктоация на белега и пареза с невъзможност за
отвеждане на палеца на десния крак, въпреки провежданото хирургично,
медикаментозно и физиолечение. За възстановяване на
движенията на палеца на десния крак е необходима пластична оперативна интервенция, което не гарантира
пълното възстановяване. В резултат на
травмата в областта на дясната подбедрица към настоящия момент при Т. не е налице болеви синдром, а има нарушена чувствителност в зоната на цикатрикса и невъзможност за отвеждане на палеца на десния крак, които създават
нарушена функционалност на крайника.
От заключението на изслушаната по
делото комплексна автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна
точка мерки за безопасност е следвало да
бъдат предприети от мотоциклетиста,
който е следвало непрекъснато да следи пътната обстановка и при наличие на пешеходци
върху платното да реагира своевременно като намали скоростта на движение, а при
необходимост и да спре.
Видно от заключението на
оценителната автотехническа експертиза общата стойност на причинените по
мотоциклета вреди в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие е в
размер на 43.00 лв.
Видно от изслушаната по делото
повторна тройна автотехническа експертиза, както и от разпита на вещите лица в
съдебно заседание се установява, че технически не е възможен механизъм на ПТП,
описан от подс. Н. за самоволно повдигане на предната гума на мотоциклета в
резултат на внезапна техническа неизправност, предизвикана от скъсване на
жилото на съединителя. Повдигането на предното колело от пътната настилка е
възможно само след изместване на тялото към задната част на мотоциклета и
повдигане на кормилото; Възможно е при движение на мотоциклета да настъпи
скъсване на жилото на съединителя при въздействие на лостовата
система и в процес на превключване на предавка; При внезапно разкъсване на
жилото на съединителя водачът би имал техническата възможност да контролира
поведението на мотоциклета, като изключи на неутрална предавка; Ударът между
мотоциклета и пешеходеца е настъпил при движение на мотоциклета при пълен
контакт на гумите върху пътната настилка; Степенката
на мотоциклета отстои от терена на височина 30 см., качната
спирачка отстои на височина 32.5 см. От терена, а ръкохватките на кормилото на
мотоциклета отстоят на височина 105 см. От нивото на пътя; Внезапното
разкъсване на жилото на съединителя е възможно да се получи в областта на
опасното сечение, което е в областта на закрепването. Това се получава във
фазата на задейастване на лостовата
система при прилагане на външно усилие. Разкъсването е възможно да се получи и
при ударно въздействие след падане на мотоциклета върху терена.; Внезапното
разкъсване на жилото на съединителя по време на задействане на лостовата система води до ударно привеждане на мотоциклета
в движение в началния момент и създаване на момент от инерционната сила. Той е
значително по-малък от момента на силата на тежестта, което не би предизвикало
повдигане на предната гума и отделянето й от терена.
До започване на следствието пред първоинстанционния съд подсъдимият Н. доброволно е възстановил причинените на свид.
М.К. щети по мотоциклета.
Видно от представените по делото
болнични листи пострадалия Т. е бил отпуск по болест за периода 27.04.2013 г. –
25.07.2013 г.
От представените по делото
фактури и касови бонове към тях се установява, че пострадалият Т. е направил
разходи във връзка с лечението и възстановяването си от причиненото му травматично
увреждане в размер на 438.20лв.
Горната фактическа обстановка
съдът приема отчасти въз основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите Н.Т., М.К., П.С., Е.Л., П.Д., Д.И., С.С., С.К., П.Ц., Е.А., Н.И., К.К.,
отчасти от показанията на свид. Х.М., от заключенията на изслушаните по
делото съдебно-медицинска експертиза,
комплексна съдебно-медицинска експертиза,
оценителна автотехническа експертиза, комплексна автотехническа
експертиза, допълнителна тройна комплексна автотехническа експертиза и разпита
в съдебно заседание на вещите лица д-р С. ***/, д-р Й. /***/, д-р С. ***/, д-р К. /***/, Д. /***т/,
П., Б. и П. - ***, К., У. и Б.-***, а така също и въз основа на приложените
писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към
него фотоалбум , справка за нарушител изх. № *** г. на ОД МВР Ямбол, епикриза от 30.04.2013г на МБАЛ „Св. Пантелеймон
- гр. Ямбол, амбулаторен лист № *** *** г.,
*** г., *** г*** *** г., болничен лист – 3 бр., рецепти – 2бр.,
фактура № *** г. и касов бон към нея, фактура № *** и касов бон към нея,
фактура № 2163/15.05.2013 г. и касов бон към нея, томографски изследвания от УМБАЛ Стара Загора на името на
Н. Т. – 2бр., копие от амбулаторната карта на Т., разписка за пощенски запис,
справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимият Н. с деянието си е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 346, ал.2 т.1 и т.3,
вр. ал.1, вр. чл. 195 ал.1,
т.4 от НК, тъй като на 27.04.2013 г. около 00.20 ч., на територията на лесопарк
„Бакаджик“, находящ се в границите на община Тунджа, обл. Ямбол,
противозаконно е отнел чуждо МПС – мотоциклет „МZ 251“ с ДК № У 0894А от
владението на собственика му М.Н.К. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.
195, ал.1, т.4 от НК, чрез използване на техническо средство – фабричен
контактен ключ за гореописания мотоциклет, като е последвала повреда на моторното превозно средство на
обща стойност 43.00 лв.
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от показанията на пострадалия собственик – свид. М.К.,
които са логични, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят изцяло от
показанията на свид. С.С. /прочетени на основание чл.
281, ал.1, т.2 от НПК/- полицейски инспектор към РУ-Тунджа Ямбол. В показанията
си свид. С. е категоричен, че още при
пристигането му на место- няколко минути след възникване на
пътнотранспортното произшествие е установил, че мотоциклетът е бил отнет
противозаконно от подс. Н.. В тази насока съдът отказа да даде вяра на
обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че е взел мотоциклета
със съгласието на свид. М.К., както и показанията на свид. Х.М. в частта им, че
е чул свид. М. К. да казва „Вземи мотора“. В тези им части обясненията и
показанията се явяват изолирани и не се
подкрепят от останалите гласни доказателства. Същите съдът преценя като защитна
реакция от страна на подсъдимия и опит от негова страна, както и от страна на
свид. М. да оневиня собственото му неправомерно поведение. Твърденията на Н.,
че първоначално М.К. не е имал никакви претенции към него, а в последствие променил показанията си под
страх от превеждане на условна присъда се опровергават от показанията на свид. С.,
който е категоричен, че още от самото начало е установил, че е липсвало
съгласие от страна на собственика на мотоциклета за ползването му от страна на
подсъдимия. Предмет на престъплението е моторно превозно средство – мотоциклет,
собствеността и фактическата власт върху който не е принадлежала на подсъдимия.
Извършените от Н. система от действия обусловили се в качването на мотоциклета,
задействането на двигателя му, с помощта на контактния ключ са били насочени и
са довели до привеждане на мотоциклета в движение и прекъсване по този начин на
упражняваната от собственика фактическа власт върху превозното средство и
установяване на лична такава. Подсъдимият е съзнавал, че предприема ползване на
превозното средство, изразяващо се в управлението му по алеите на лесопарк „Бакаджик“, без
предварително да е получил съгласие от страна на неговия собственик.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 346, ал.2, т.1 от НК,
тъй като с действията си Н. е нанесъл повреда на МПС, изразила се в счупване на
два броя стъкла за огледала за обратно
виждане, счупване на преден десен мигач, скъсано жило на съединител, деформиран
капак на акумулатор, деформиран лост на крачна спирачка, оценена от
оценителната автотехническа експертиза на 43.00 лв.
Налице е и квалифициращия състав на чл. 346,
ал.2, т.3 от НК, тъй като противозаконното отнемане на превозното средство е
извършено при условията на чл. 195, ал.1, т.4 от НК, а именно с помощта на
техническо средство каквото несъмнено се явява контактния ключ на мотоциклета.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че извършва действия, насочени към
прекъсване на фактическата власт на собственика на мотоциклета и установяване
на своя фактическа власт като пряко е целял настъпването на този противоправен резултат. Съзнавал е също, че осъществява
инкриминираното деяние посредством техническо средство – ключ, а така също и
факта, че в резултат на предизвиканото пътнотранспортно произшествие е причинил
материални щети по мотоциклета в определен размер.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй
като на 27.04.2013 г. около 00.25 ч. на територията на лесопарк Бакаджик в територията на Община Тунджа по път отворен за
обществено ползване – на алеята за паметника в пътния участък след разклона за
хижа „Ямболен“, към хижа „Дружба“, при управление на
мотоциклет „МZ 251“ с ДК № У 0894А, собственост на М.Н.К. *** е нарушил
правилата за движение, установени в чл. 20
ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС, в резултат на което е предизвикал ПТП с пешеходеца Н.Д.Т. ***, с което по непредпазливост му е
причинил средна телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в областта на дясната подбедрица, по нейната
предно-странична повърхност с разкъсване на предния табиален
/голямопищялен/ мускул, наложило оперативното му
лечение, довело до затрудняване движението на едноименния крак за срок от 2.5-3
м. при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси.
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочените текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия и показанията на
всички разпитани по делото свидетели, част от които са очевидци на случилото
се. Видно от материалите по делото
подсъдимият не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да осъществява
непрекъснат контрол върху управляваното от него моторно превозно средство. Било
поради недоброто познаване на техническото състояние на мотоциклета, било
поради изправянето му в предходен момент на задна гума подсъдимият е загубил
контрол върху управлявания от него мотоциклет, в резултат на което е настъпил
сблъсък между него и пешеходеца Т. при установен контакт и на двете колела на
мотоциклета. Съдът прие, че доколкото е било налице изправяне на мотоциклета преди
удара на задна гума за което съобщава подсъдимия и свид. Д. същото се е дължало
на волевите действия на подсъдимия, а не е било резултат на настъпила
техническа неизправност на мотоциклета по време на движението му, дължаща се на
скъсване на жилото на съединителя. За да достигне до горния извод съдът даде
вяра на заключенията на изслушаните по делото комплексна автотехническа
експертиза и допълнителна тройна автотехническа такава, които са компетентно
изготвени и обосновани и се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото
доказателства. Безспорен по делото факт е, че произшествието е настъпило по
време на движение на мотоциклета на две колела със скорост на движение от около
26 км./ч. Доказателство в тази насока са местоположението на травмите на
пострадалия Т., които съответстват на височината на дясната ръкохватка и крачната спирачка на
мотоциклета в състояние, в което и двете гуми опират земята. Вещите лица са
категорични, че ако ударът беше настъпил при движение на мотоциклета на задна гума,
то местоположението на нараняванията по тялото на пострадалия щеше да бъде
по-високо. В подкрепа на заключенията на комплексната автотехническа и
допълнителната тройно автотехническа експертизи са и показанията на свид. Т. и С.
– очевидци на случилото се. Съдът отказа
да даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че
ударът с пешеходеца е настъпил непосредствено след потеглянето му в обратна
посока. В тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на
показанията на свид.Т., С., Л. и Д.. Същите са очевидци на произшествието, като
последните трима са без родствена връзка със страните по делото, поради което и
липсва интерес у тях, чрез даването на неверни показания да предизвикат
постановяването на съдебен акт в полза на някоя от тях. С оглед на това съдът
отказа да даде вяра и на обясненията на подсъдимия, в частта им, в която се
твърди, че изправянето на мотора на задна гума и загубата на контрол върху
управлението му се дължи на настъпила по време на движението му техническа
неизправност, а именно скъсване на жилото на съединителя. Относно факта налице
ли е въобще такава техническа неизправност по делото е събран противоречив
доказателствен материал. Самият собственик на мотоциклета – свид. М.К. в
показанията си сочи, че не е било налице скъсване на жилото на съединителя, а
последното е било извадено от ръкохватката, която е била счупена. Същевременно
в протокола за оглед е описано скъсано жило на съединител, /без да е описана
счупена ръкохватка/, но на нито едно от фотокопията към протокола за оглед това
не може да бъде установено, съгласно заключението на изготвените по делото
комплексна автотехническа и допълнителна тройна автотехническа експертизи. Тъй
като обаче обясненията на подсъдимия,, в частта им, в която се твърди, че е
налице скъсване на жилото на съединителя се подкрепят от отразеното в огледния протокол съдът приема, че действително е било
налице такова към момента на изготвяне на огледа. Позовавайки се на заключенията
на изслушаните по делото комплексна автотехническа и допълнителна тройна
автотехническа експертизи съдът приема, че не е налице причинно следствена
връзка между скъсването на жилото на съединителя и настъпване на пътнотранспортното
произшествие и вероятно техническата неизправност е настъпила на един по-късен
етап, а именно при падането на мотора на десните му състави. Вещите лица са дали обосновани заключения
защо не е възможен механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие
по начина описан от подсъдимия, а именно в резултат на скъсване на жилото на
съединителя, които съдът приема изцяло, като компетентни, безпристрастни,
обективно изготвени и съответни на останалия събран по делото доказателствен
материал. Изгубвайки контрол над управляваното от него превозно средство
подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, вменяваща в задължение на водачите
да контролират непрекъснато управляваните от тях моторни превозни средства.
Нарушението на цитираната разпоредба е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Доколкото другият участник в
произшествието е пешеходец и на същият са били причинени телесни увреждания
подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1, и ал.2, т.1 ЗДвП,
задължаваща участниците в движението по пътищата с поведението си да не
създават опасности и пречки за
движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не
причиняват имуществени вреди /ал.1 т.1/, а така също да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението каквито са пешеходците …/ал.2, т.1/. Тъй като нарушението на тези
състави от ЗДвП не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие, съдът на осн. чл. 304 от НПК призна подсъдимият за невиновен да е
извършил горното деяние при нарушение на правилата за движение по пътищата
визирани в чл. 5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП и го оправда по така
предявеното му обвинение.
Престъпленията по чл. 343, вр. чл. 342 от НК са типични резултатни престъпления, като
за съставомерността на деянието по посочените текстове на наказателния закон е
необходимо настъпването на вредоносни последици под формата на значителни
имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда или смърт. В конкретния
случай в резултат на възникналото ПТП на Н.Т. е била причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразила се в разкъсно контузна рана в областта на дясната подбедрица
по нейната предно странична повърхност с разкъсване на предния табиален /голямопищялен/ мускул,
наложило оперативното му лечение, довело до затрудняване на движението на
едноименния крак за срок от 2.5-3 м. при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси. Относно медикобиологичната
характеристика на причинените на Т. телесни увреждания съдът даде вяра на
заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, което
възприема изцяло като обективно и безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните по делото. В тази насока е и заключението на единичната
съдебно-медицинска експертиза, като в него не е отразено единствено настъпилото
усложнение в лечението на телесното увреждане на пострадалия предвид развитието
му в един по-късен етап, след изготвяне на експертизата в хода на досъдебното
производство. Съгласно писмените заключения на вещите лица е налице пряка причинно следствена връзка между
възникналото пътно-транспортно произшествие и причиненото на Т. телесно
увреждане. В тази насока са както
обясненията на подсъдимия така и показанията на разпитаните по делото свидетели
Т., С., Л., Д., С., Ц., А. , И. и приложената медицинска документация. Горните
обстоятелства водят до квалифициране на извършеното деяние по текста на чл. 343,
ал.1 б.”б” от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия по непредпазливост. Същият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици от собственото си неправомерно
поведение, но е бил длъжен и като правоспособен
водач е могъл да ги предвиди.
При определяне вида и характера на наложените на подсъдимия е наказания съдът съобрази следното:
От една страна взе предвид и за
двете деяния високата степен на обществената
им опасност, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната, наличието на два квалифициращи признака за
престъплението по чл. 346 от НК, времето и мястото на извършване на
престъпленията, а именно при провеждане на рокерски събор, в присъствието на
множество хора, събрани по този повод, тежестта на причиненото на пострадалия Т. телесно
увреждане, последиците от което, въпреки навременно проведеното оперативно
лечение, не са отшумели и необходимостта
от последваща реоперативна
намеса за възстановяване функциите на крайника / за престъплението по чл. 343 НК/, наличието на още едно пострадало
лице, макар и с несъставомерни вреди, в резултат на
действията на подсъдимия / за престъплението по чл. 343 НК/, наличието на
множество наказания по административен ред на подсъдимия за нарушения на правилата
за движение по пътищата / и за двете престъпления/ .
От друга страна съдът съобрази
чистото съдебно минало на подсъдимия, доброволно възстановените материални щети
от престъплението по чл. 346 от НК.
С оглед на всичко това за
престъплението по чл. 346 от НК съдът
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
За престъплението по чл. 343 от НК,
съдът определи наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства
като от двете алтернативни санкции пробация и
лишаване от свобода избра по-тежката от тях, а именно лишаване от свобода и
определи същата в размер около средния предвиден в текста на закона, а именно
за срок от една година и шест месеца.
Същевременно съдът прецени, че
изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл. 346 от НК и пробация за престъплението по чл. 343 от НК не са
несъразмерно тежки за извършеното поради което отказа да приложи разпоредбата
на чл. 55 НК.
Тъй като деянията по настоящата присъда са извършени от Н. в
условията на реална съвкупност тоест преди да има постановена и влязла в сила
присъда за което и да било от тях, съдът на осн. чл.
23 от НК определи общо наказание на подсъдимия, а именно лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца.
Съдът, след като съобрази, че Н.
е с чисто съдебно минало, определеното му общо наказание е в рамките до три
години лишаване от свобода и прецени, че
за поправянето му и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно
това наказание, на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.
чл. 343 г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една
година, като на основание чл. 59, ал.4 от НК зачете времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за същото деяние, считано от
27.04.2015 г. до 16.10.2015 г. с присъда № *** г. на ЯРС, видно от приетата и
приложена по делото справка за нарушител.
С така наложените по вид и размер
наказания съдът счита, че в максимална степен биха се постигнали целите на
наказателната превенция и най-вече би се въздействало възпитателно и
предупредително спрямо подсъдимия.
Съдът не прие довода на защитата за престъплението по чл. 346 от НК да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, а именно, че същото представлява маловажен случай. За да достигне до този извод, съдът прецени, както бе
посочено по-горе наличието на два квалифициращи признака, времето и мястото на
извършването му, а именно в присъствието на множество хора, които обстоятелства сочат за една повишена степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид.
При горния изход на делото съдът
прецени предявените от Т. спрямо
подсъдимия граждански искове за обезвреда за основателни, тъй като в
резултат на причиненото ПТП гражданският ищец
е претърпял травматични увреждания, които са довели до понасяне от
негова страна на значителни болки и
страдания за един продължителен период от време. При определяне конкретния
размер на гражданския иск за неимуществени вреди съдът изходи както от вида и
характера на причиненото телесно увреждане, характеризиращо се с изключителна тежест и интензивност,
причиняващо значителни неудобства на пострадалия, големия период от време необходим за отзвучаване на
травмата, нарушената двигателна
активност на крайника въпреки изчерпаните към настоящия момент методи на
лечението му – оперативно, медикаментозно и физиотерапевтично лечение,
настъпилата нетрудоспособност на пострадалия за един значителен период от
време. С оглед на всичко това съдът определи по справедливост конкретния размер
на обезщетението като присъди такова в размер на 8000 лв., като искът за
разликата над този размер до предявения такъв от 15 000 лв. отхвърли като
неоснователен и недоказан. Искът за
причинени имуществени вреди от престъплението съдът уважи в пълен размер. Видно
от приложените по делото фактури с касови бонове към тях пострадалият Т. е
изразходвал средства за лечението си в размер на 438.20 лв., които подлежат на възстановяване от страна на
подсъдимия. Върху посочените две суми съдът постанови изплащането на законна
лихва от датата на увреждането – 27.04.2013 г. до окончателното им изплащане.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявените му обвинения, на осн.
чл. 189 от НПК, съдът го осъди да заплати в полза на държавата направените по
делото разноски, от които 495 лв. вносими в полза на
републиканския бюджет по бюджетната
сметка на ОД - МВР Ямбол и в размер на 4962.83 лв., вносими
в полза на съдебната власт по бюджетната сметка на ЯРС, както и 337.53 лв. държавна такса, съобразно уважения
размер на гражданските искове.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител Т. направените по делото разноски в
размер на 5 200 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: