Р Е Ш Е Н И Е
№
71 гр. П. 04.03 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд, първи
въззивен състав в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа докладваното
от съдията Трънджиева В гр. д. №120 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 във връзка с чл.317 и 310 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд – П. №1662 от 13.12.2019
година, постановено по гр.д.№3105 по описа на съда за 2019 година е признато за
незаконно уволнението на С.С.А., ЕГН ********** ***, извършено на основание
чл.325, ал.1, т.5 от КТ и е отменена Заповед №РД 03-196/30.05.2019г., издадена
от Директора на Основно училище „Г.Б.“- с. В.., адрес – с. В.., общ. С., обл. П.,
ул. „31-ва“№40, представлявано от Директора Й.М.М., като незаконосъобразна и неоснователна,
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Възстановена е на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ С.С.А., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност –
„старши учител – ЦДО - начален етап“ в ответното училище, с място на работа –
с. В.., общ. С.,обл. П., ул.„31-ва“№40 - Основно училище „Г.Б.“- с. В...
Осъдено е основно училище „Г.Б.“- с. В..,
адрес – с. В.., общ. С., обл. П., ул. „31-ва“ №40, представлявано от Директора Й.М.М.
да заплати на С.С.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225 ал.1 от КТ, сумата от 6303лв., представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението за периода 01.06.2019г. -
29.11.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска
- 29.07.2019г.
Допуснато е предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото обезщетение, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
Осъдено е основно училище „Г.Б.“- с. В..,
адрес – с. В.., общ. С., обл. П., ул. „31-ва“№40, представлявано от Директора Й.М.М.
да заплати на С.С.А., ЕГН- ********** сумата от 300лв. на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторените от ищеца по делото съдебно – деловодни разноски за
процесуално представителство, съразмерно с уважената част от исковете
Осъдено е основно училище „Г.Б.“- с. В..,
адрес – с. В.., общ. С., обл. П., ул. „31-ва“№40, представлявано от Директора Й.М.М.
да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на РС – П. /по сметката на
Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 352,12лв. – държавна такса, както
и сумата от 120лв. за изготвяне на
съдебно-икономическа експертиза и 200лв. за изготвяне на съдебно-почеркова
експертиза - за изплатени възнаграждения на вещите лица от бюджета на съда
В срок така постановеното решение се обжалва от ОУ „Г.Б.“
– село В.. чрез адв.Ц., с твърдения за незаконосъобразност. Поддържа се, че
решението било и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от
доказателствата по делото.
В досието на ищцата, приложено към делото се съдържали
две допълнителни споразумения от една дата - 01.09.2017 г. Първото от тях било
подписано от ищцата и по своята същност представлявало срочен трудов договор до
завръщане на титуляра Е.Б.. Именно с това допълнително споразумение бил уточнен
характерът на трудовото правоотношение на ищцата. Твърди, че съдът се е
заблудил от датата на двете допълнителни споразумения, но нямало как текстът
"до завръщане на титуляра Е.Б." да е бил отпечатан допълнително, така
както се претендирало от ищцовата страна. Обстоятелството, че ищцата е била със
срочен трудов договор за заместване на отсъстващ служител се подкрепяло и от
допълнително събраните по делото писмени доказателства.
Моли обжалваното решение на бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор
от С.А. чрез
адв.П..
Счита за неоснователни изложените във
въззивната жалба твърдения, че ищцата е била със срочен трудов договор за
заместване на отсъстващ служител. Оспорва направените в жалбата възражения с
подробни доводи, анализирайки събраните по делото доказателства.
Посочва,
че правилно районният съд, на основание приложените по делото доказателства, е
приел, че сключеният между страните договор е сключен по чл.68, ал.1, т.1 КТ, а не по чл.68, ал.1, т.3 КТ.
Правилно
съдът не кредитирал представените от работодателя екземпляри на допълнително споразумение
към трудов договор №193/31.08.2011г. и допълнително споразумение
№308/01.09.2017г. в частта от двете, съдържаща текста „до завръщане на Е.Б.", тъй като от приетата по делото съдебно-графологична
експертиза било установено, че в тези екземпляри е извършено дописване върху
мастилото на принтера, т.е. след изготвяне на споразумението - на текста „до завръщане на Е.Б.", като в едното споразумение дописването е на ръка, а в
другото - чрез принтер.
Правилни били
изводите на съда и че дори да се приемело, че в допълнително споразумение е
предвидено, че ще замества служителя Б., то с допълнителни споразумения към
трудов договор №41/27.09.2017г.; №РД 03-049 от 05.10.2018г. и № РД 03-106 от
28.01.2019г. с работодателя са преуредили отношенията си, като са уговорили
трудовият договор да бъде сключен за определен срок, а не за заместване на
служител. При това положение, трудовото правоотношение можело да бъде
прекратено само при изтичане срока на договора. Но тъй като такъв не бил
посочен, то следвало да се приложи разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 КТ и
договорът да се счита сключен за максималния допустим от закона срок - 3
години. И тъй като този срок не е изтекъл, заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна и като такава правилно е
отменена от решаващия състав.
Правилни
били и изводите на съда, че в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.68, ал.5 КТ във вр. с чл.68, ал.3 и ал.4 КТ, съгласно която трудов
договор, чийто срок е продължаван с допълнителни споразумения повече от два
пъти, се превръща в безсрочен.
Счита, че решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
Претендира разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията
си визирани в чл.269 ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение,
неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен
срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от
страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са обективно съединени искове
за за отмяна на незаконно уволнение ,възстановяване на работа и присъждане на
обезщетение за оставане без работа , поради незаконно уволнение с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
За да се произнесе по тяхната основателност, съдът взе
предвид следното:
В исковата си молба ищцата С.А. твърди, че по
силата на трудов договор №14/15.09.2009г., който бил сключен за определен срок
/до 31.08.2010г./ заемала
длъжността „старши учител – ЦДО - начален етап“ в ОУ „Г.Б.“ – село В... С
допълнителни споразумения към трудовия договор, срокът на трудовото
правоотношение бил удължаван всяка учебна година, като към момента на прекратяването
било в сила Допълнително споразумение към трудов договор №РД 03-106 от
28.01.2019 г. Работела на пълно работно време, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 955лв. и допълнително възнаграждение за придобит
стаж и професионален опит в размер на 305,60лв.
Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед
№РД 03-196/30.05.2019г., считано от 01.06.2019г., на основание чл.325, ал.1,
т.5 КТ- поради връщане на работа на отсъстващия Е.Г. Б.. Твърди, че връчената й
на 30.05.2019г. заповед била незаконосъобразна, тъй като не било налице
посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди, че била назначена на работа по трудов договор за
определен срок, а не по заместване. От друга страна, лицето Е.Г. Б. не се била
завърнала на работа, тъй като изпълняла длъжността Кмет на село В.., което било
общоизвестно.
Моли уволнението и да бъде отменено ,да бъде
възстановена на заеманата длъжност и присъдено обезщетение за оставането и без
работа за периода 29.07.2019 – 1.062019 година в размер на 2500 лева , като
впоследствие е доп3уснато изменение на третия иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в
който се оспорват предявените искове. Твърди се , че титуляра Е.Б. подавала
молби за ползване неплатен отпуск от 05.11.2007г. до 31.12.2019г. вкл. На
20.05.2019г. подала заявление за прекратяване на ползваният от нея неплатен
отпуск за 2019г., считано от 31.05.2019г., а на 29.05.2019г. било депозирано
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.06.2019г.
Със заповед №РД-03-195/30.05.2019г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е
прекратено трудовото правоотношение с Е.Б.. Ето защо, ответника твърди, че с подаване
на заявление от титуляра Б. на 29.05.2019г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, същата се е завърнала на работа, като с прекратяване на
трудовото правоотношение с титуляра, се прекратявало и трудовото правоотношение
със заместника.
За изясняване фактическата обстановка по делото са допуснати и изслушани
съдебно-икономическа и съдебно-почеркова експертизи.
Пазарджишкият окръжен съд като прецени всички събрани
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията
и направените възражения от страните в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК, прие за установено следното:
Не се спори, че страните по делото са сключили трудов
договор №14/15.09.2009г., съгласно който ищцата е работила на длъжност „старши
учител – ЦДО – начален етап“ в ответното ОУ „Г.Б.“- с. В.., който договор е
сключен за определен срок – до 31.08.2010г. Този договор е сключен ,след
подадена от ищцата молба ,с която е поискала да бъде назначена на свободно
място/молбата се съдържа в досието/.
С допълнителни споразумения към трудовия договор,
срокът на трудовото правоотношение е удължаван всяка учебна година, като към
момента на прекратяването, последното допълнително споразумение, сключено между
страните е № РД 03-106 от 28.01.2019г.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със
Заповед №РД 03-196 от 30.05.2019г., връчена на ищцата на 30.05.2019г., считано
от 01.06.2019г. на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ – поради завръщане на работа
на отсъстващия Е.Г. Б..
От допусната и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните се установява размера на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ за периода от 01.06.2019г. до 29.07.2019г.
От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, допусната
във връзка с проверка истинността на представените по делото допълнителни
споразумения №193/31.08.2011г. и №308/01.09.2017г., неоспорена от страните се
установява, че подписите за „работник“ в допълнителното споразумение към трудов
договор №193/31.08.2011г. и допълнителното споразумение към трудов договор №308/01.09.2017г.,
са положени от ищцата С.С.А.. В допълнително споразумение №308/01.09.2017г.
вещото лице е констатирало допълнително отпечатан текст в графата, която
регламентира срока за сключване на допълнителните споразумения. Допълнителният
текст е със съдържание „до завръщане на титуляра Е.Б.“, като този текст
отсъства в екземпляра, представен от ищеца по делото. В допълнителното
споразумение №193 от 31.08.2011г., представен от ответника, има допълнително
изписан с черна химикална паста ръкописен текст в графата, която регламентира
срока за сключване на допълнителните споразумения. Допълнителният текст е със
съдържание „до завръщане на Е.Г. Б.“, като този текст отсъства в екземпляра,
представен от ищеца по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за основателност на
предявените от ищцата искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ,
които настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Основният спор между страните се свежда до това дали
законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на посоченото правно
основание - чл.325, ал.1, т.5 КТ - „поради завръщане на работа на отсъствалия Е.Г.
Б.“.
На първо място следва
да се отговори на въпроса при какви условия е сключен трудовия договор.
Първия трудов договор
от 2009 година безспорно е срочен и в него е посочен срок – до 31.08.2009
година,като видно от молбата на работника се касае за назначаване на свободно
място.
Следващия договор е
от 15.09.2009 година – втори срочен – със срок до 31.08.2010 година.На
1.09.2010 година е сключен нов срочен трудов договор – до 31.08.2011 година.
На 31.08.2011 е
сключен следващия трудов договор .В него е посочено за определен срок и
изписано на ръка до завръщане на титуляра Е.Б..Същия трудов договор със същия
номер и дата е представен от ищцата ,като дописването на ръка в него го
няма.След този момент са сключвани допълнителни споразумения ,касаещи изменение
на трудовото правоотношение,като е изменян размера на трудовото
възнаграждение,като във всички тях е посочено ,че договора е за определен срок,без
да са посочени други характеристики по смисъла на чл.68 от КТ.
С допълнително
споразумение № 307 от 1.09.2017 година е
посочен нов размер на допълнителното
възнаграждение.На същата дата е сключен нов договор/допълнително споразумение/
под № 308,чрез който не се променят никакви параметри на трудовото
правоотношение,в сравнение с тези очертани в предходния договор № 307 .В него е
посочено ,че се сключва „за определен
срок“.Това е в екземпляра ,представен от ищцата.В екземпляра ,представен от
работодателя под същия номер от същата дата ,след „определен срок“ е добавено
„до завръщане на титуляра И.Б.“.Всички тези допълнителни споразумения са
подписани както от ищцата,така и от работодателя.След договора от 2017 година №
308 са подписвани и други допълнителни споразумения ,като във всички тях е посочено само „за определен
срок“.
Не е възможно според
експерта установяването на времето на изписване на различния текст.Единственото
сигурно е ,че договора е бил отпечатан и тогава е положен ръкописния текст,но
дали това е станало преди или след полагане на подпис от работника не е
установено.
Видно от останалите
представени по делото писмени доказателства Е.Б. е изпълнявала изборна длъжност
и съответно е ползвала неплатен отпуск.Такива молби ,съответно – разрешен
отпуск има за периода 2007 година,след това от 2014 до 2019 година.
На 30.04.2019 година
е направено искане от Е.Б. за прекратяване на трудовия и договор на основание
чл.325 ал.1 от КТ.
Със заповед от
30.05.2019 година е прекратен трудовия договор с Е.Б. на основание чл.325 ал.1
т.1 от КТ.
На същата дата е
издадена и заповедта , с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
При тези данни съдът
прави следните изводи от представените доказателства:
Видно е от
представените щатни разписания ,че към момента на сключване на първия трудов
договор с ищцата Е.Б. е била в неплатен отпуск.Първите три договора с ищцата
обаче са сключени като срочни ,точно по смисъла на чл.68 ал.1 т.1 от КТ,като в тях
изрично е посочен срока.Ищцата е поискала да бъде назначена на свободно място в
училището и е последвало сключването на трудов договор с определен срок.Нелогично
е сключването на такива договори всяка година ,ако ищцата е заемала мястото на
отсъстващ титуляр в неплатен отпуск.
Трудовия договор от
2017 година е сключен с ищцата за определен срок ,без да е конкретизиран ,като
в екземпляра,който се съхранява при работодателя има дописване ,което го
характеризира като такъв – срочен по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 от КТ.В
следващите допълнителни споразумения ,чак до
2017 година е посочвано единствено ,че ищцата работи по трудов договор за определен срок.
Не става ясно какво
налага на 30.05.2017 година да се сключи нов трудов договор с ищцата ,като
отново относно уговорката за срока се
различават екземплярите при работника и работодателя.
Работодателят по
никакъв начин не е дал обяснение за тази разминавания или по делото не е
установено ,че действителната воля на страните по трудовия договор е сключване
на такъв срочен именно по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 от КТ до завръщане на
посочения титуляр.
Изложеното до тук е
достатъчно ,за да даде основание на въззивната инстанция да се присъедини към
крайните изводи на районния съд за незаконност на уволнението.
При преценка на законността на уволнение по чл.
325, ал. 1, т. 5 КТ, предмет на съдебна проверка са фактите на възникване на трудовото
правоотношение при условията на чл.
68, т. 3 КТ и на
завръщане на работа на замествания работник. Преценката на работодателя кого да
назначи на свободна щатна длъжност не подлежи на съдебен контрол.
Следователно тук основния отговор ,който следва да се
даде е на въпроса възникнало ли е трудово правоотношение при условията на чл.68
т.3 от КТ.Въззивният съд ,както и първоинстанционният намира ,че отговора на
този въпрос е отрицателен.
На първо място с ищцата са сключени последователно три
трудови договора с определен срок – изрично посочен. Разпоредбата
на чл. 68 КТ е императивна,
поради което следва да се приеме за задължително изискването на §
1, т. 8 от ДР на КТ
обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в
трудовия договор, т.е. обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия
договор, следва да бъдат конкретно посочени в него.Отделно от това сключени са
три такива договора или се касае за „верижни „ срочни трудови договори ,преди
изобщо да е поставен въпроса дали се касае за договор за заместване на
отсъстващ работник.
Срочния трудов договор , сключен в
нарушения на тези изисквания се смята сключен за неопределено време.
Още преди сключването на договора от 2017
година по отношение на ищцата е имало основание да се счита ,че срочния
договор следва да се приема за сключен
за неопределено време.
Евентуално – за основателността на
исковете биха могли да се изложат и следните съображения:
За да се обсъжда законността на
уволнението на посоченото основание следва да се установи валидно възникнало
трудово правоотношение на основание чл.68 ал.1 т.3 от КТ.В подписаните от
ищцата два договора – от 2011 и от 2017 година основанието на закона не е
посочено.Посочено е само ,че са за определен срок ,като и в двата случая
екземплярите при двете страни са различни.Само в екземпляра при работодателя е
посочено ,че срока е до завръщане на титуляр.
В тежест на работодателя е да докаже
законността на уволнението ,съответно да докаже каква е била действителната
воля на страните и изобщо имало ли е такава за сключване на договор при
условията на чл.68 ал.1 т.3 от КТ.Работодателят не е сторил това и аргумента
във въззивната жалба ,че ищцата е подписала договора с № 308 от 2017 година с
тази уговорка не е достатъчен , тъй като и работодателят е подписал договор от
същата дата и със същия номер,без тази
уговорка.
По изложените съображения , съдът намира
,че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Прекратяването на трудовото
правоотношение на посоченото в заповедта основание е незаконосъобразно , тъй
като по делото не е установено трудовия договор с ищцата да е сключен при
условията , позволяващи да бъде прекратен на това основание.
Нещо повече и въззивната инстанция споделя доводите на първоинстанционният съд че сключваните трудови срочни договори с
ищцата са се превърнали в такива за неопределено време.
Като е уважил иска , приел уволнението
за незаконосъобразно и го отменил ,съдът е постановил едно правилно решение по
иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Съответно правилно е уважен и акцесорния
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
От събраните по делото доказателства е
установено ,че ищцата е останала без работа за периода ,за който е уважен иска
от първоинстанционния съд ,поради незаконното уволнение , а чрез заключението
на експерта е определен и размера на дължимото обезщетение.
По изложените съображения , въззивният
съд намира при условията на чл.272 от ГПК , че първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на ответницата по жалбата С.А. се дължат сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд –
П. №1662 от 13.12.2019 година, постановено по гр.д.№3105 по описа на съда за
2019 годинас което е признато за
незаконно уволнението на С.С.А., ЕГН ********** ***, извършено на основание
чл.325, ал.1, т.5 от КТ ,наложено и със Заповед №РД 03-196/30.05.2019г.,
издадена от Директора на Основно училище „Г.Б.“- с. В.., адрес – с. В.., общ. С.,
обл. П., ул. „31-ва“№40, представлявано от Директора Й.М.М., и е отменено;
Възстановена е на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ С.С. А.на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител – ЦДО
- начален етап“ в ответното училище, с място на работа – с. В.., общ. С.,обл. П.,
ул.„31-ва“№40 - Основно училище „Г.Б.“- с. В.. и е осъдено е Основно училище „Г.Б.“-
с. В.., адрес – с. В.., общ. С., да заплати на С.С.А. сумата от 6303лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода 01.06.2019г.
- 29.11.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска - 29.07.2019г.,като съответно е допуснато предварително изпълнение относно
присъденото обезщетение и присъдени разноски.
Осъжда Основно училище „Г.Б.“- с. В..,
адрес – с. В.., общ. С., обл. П., ул. „31-ва“№40, представлявано от Директора Й.М.М.
да заплати на С.С.А., ЕГН ********** ***,сумата 300 лева – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок ,считано от 11.03.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:.1. 2.