№279/20.07.2022 г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на дведесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм.д. №426/2021г. по описа на АдмС — Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 156 и сл. Данъчно- осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от "****3" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. "****", бл. 34, вх.Ж, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя В.Г.В. против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000820004774-091-001/08.03.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 60/02.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за периода 2014-2019 г. в общ размер 4 219,71 лева и прилежащи лихви в размер на 876,25 лева, ДДС в размер на 14 334,64 лева и лихви 3 626,76 лева за периода 2014-2019 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на РА. Оспорват се констатациите в него като незаконосъобразни, неотговарящи на установените факти и некореспондиращи със събраните при ревизията доказателства. Според жалбоподателя са направени изводи в нарушение на материалния и процесуалния закон, не са коментирани подробно представените доказателства и ревизиращият орган не е приложил обективно принципа на служебното начало при установяване на всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичното вземане. Оспорва се провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Поддържа се становището, че стоките реално не са получени, поради което и за дружеството не е възникнало задължението да осчетоводи фактурите.
Излагат се съображения, че предмет на процесиите доставки са родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализация на стоката, като отново се набляга, че липсват каквито и да е данни посочените в спорните фактури стоки да са доставени и/или получени в който и да е обект на дружеството. По тези съображения моли за отмяна на ревизионния акт изцяло като неправилен и незаконосъобразен и за присъждане на направените разноски по делото.
В с.з. оспорващият се представлява от упълномощения си адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея твърдения.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Варна, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В представена писмена защита излага подробни доводи в подкрепа на издаденото решение.Намира за установено, че жалбоподателят не е осчетоводил получените стоки по процесиите фактури и не е отчел приходи от продажбите им като тази фактическа обстановка не се променя от приетите по делото заключения на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед безспорната констатация за нередовно водено счетоводство и наличие на данни за укрити приходи счита наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за подкрепено със събраните доказателства. Моли обжалваният РА да бъде потвърден изцяло. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения
акт:
Началото на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия / ЗВР/ № Р-03000820004774-020-001/07.08.2020 г., изменена със заповед № Р-03000820004774-020-002/16.11.2020 г., с обхват КД от 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. и ДДС от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. За резултатите от ревизията е издаден ревизионен доклад (РД) № Р- 03000820004774-092-001/29.03.2021 г.. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение, с приложени доказателства, по което органите по приходите са изразили становище и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК са издали обжалвания ревизионен акт № Р-03000820004774-091- 001/08.03.2021 г.. Предприетото обжалване по административен ред е приключило с издаването на Решение №60/02.06.2021 г., с което РА е потвърден в частта на КД по ЗКПО и ДДС за периода 2014,2015,2016,2017 и 2019 г., като е изменен за 2018 г. С жалба, подадена в законоустановения срок на 26.08
.2021 г. чрез решаващия орган до Административен съд Добрич, жалбоподателят е оспорил потвърдения от Директора на "ОДОП" РА, като въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
|
|
В хода на ревизионното производство чрез съпоставка на счетоводните регистри на ревизираното дружество и регистрите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - „Дневник продажби" на регистрирани по ЗДДС лица на територията на РБългария за периода 01.01.2014 Г.-31.12.2019 г., са констатирани издадени от доставчици на дружеството фактури, които „****3" ЕООД не е отразило в своето счетоводство по дебита на сметка 304 „Стоки".
В отговор на връчено по електронен път Искане за представяне на документи и писмени обяснения/ИПДПОЗЛ/ № Р-ОЗОООЗ 19005913-040- 001/20.09.2019 г., са получени чрез ИС Контрол документи и писмени обяснения от „****3" ЕООД с № Х9 Р-03000820004774-МЛБ- 001,002,003,004 , 005, 006 от 26.08.2020 г. Получен е отговор и по ел. поща,представени обяснения и документи, подробно описани на стр. 4-5 от РД, в т. ч. от доставчици на стоки:
До „****" ЕООД, „****" ЕООД, „Изида - 13" ЕООД, „****" АД, „****" ООД, „****" ООД и „****" ООД.
На основание чл. 57 от ДОПК са изискани писмени обяснения и документи от трети лица във връзка с предоставени активи под наем на „****3" ЕООД.
На основание чл. 57 от ДОПК с ИПДПОТЛ са изискани писмени обяснения и документи от Община Несебър във връзка с издадени разрешения за поставяне на преносими обекти на „****3" ЕООД и получен отговор.
Представените доказателства от доставчиците, както и издадените от тях фактури с получател „****3" ЕООД са подробно описани в РД, както следва:
От „****" ЕООД, ЕИК **** - 2 бр. фактури и 1 бр. КИ, с предмет „сладолед" и придружаващи документи на стр. 9 -10 от РД;
От „****" ЕООД с ЕИК ****- фактура № **********/30.06.2015 г., с предмет зеленчуци и плодове и придружаващи документи настр.10 от РД;
От „****" ЕООД с ЕИК **** - 194 бр. фактури, описани в табличен вид по номер, дата, данъчна основа и ДДС, с предмет стоки и материали на стр. 10-15 от РД и придружаващи ги документи на стр. 15-16 от РД;
От **** ЕООД 99 броя фактури описани по вид по номер, дата, данъчна основа и ДДС, с предмет продадени артикули и материали на стр. 16-19 от РД;
От „****" ООД с ЕИК **** - фактура № 04000011707 27.07.2017 г., с предмет кафе и придружаващи документи на стр. 19-20 от
От „****" ООД с ЕИК ********* - фактура № 04000011707/27.07.2017 г., с предмет кафе и придружаващи документи на стр. 20-21 отРД.
При проверка на счетоводните документи и регистри на „****3" ЕООД, ревизиращите установяват, че част от цитираните по-горе контрагенти са основни доставчици на дружеството през ревизирания период.
Установено е, че в счетоводството на „****3" ЕООД и в дневника за покупки са отразени закупени стоки от „****" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД и „****" ООД, документирани с фактури, различни от фактурите, описани в РД на посочените по-горе страници. Тези стоки са заведени в счетоводството на дружеството при тяхното придобиване й са изписани при продажбата им, поради което ревизиращите са заключили, че тези доставчици са основни за дейността на дружеството и неотчетените покупки не са инцидентни и за лично потребление, а са във връзка с извършваната от ревизираното лице дейност.
С ИПДПОЗЛ № Р-03000820004774-040-001/13.08.2020 г. са изискани всички копия от фактурите от основните доставчици и обяснения за документите, които ги придружават, начина на доставките - транспорт, складови документи, лица, които получават стоките, разплащане и др.
В представено писмено обяснение е посочено, че стоково- материалните запаси са водени само стойностно при тяхното придобиване, на база фактурите, защото „****3" ЕООД няма програмен продукт за количествено проследяване на стоките при прихода и разхода им. Стоките са съхранявани в обектите, но те ежедневно се зареждали според потребностите. Поради сезонния характер на дейността, наличностите от материали стоки били съвсем малко, в рамките на стотина лева.
С ИПДПОЗЛ № Р-03000820004774-040-002/ 24.11.2020 г са изискани копия от фактури, издадени на „****3" ЕООД от горепосочените доставчици, които не са отразени в счетоводството на ревизираното дружество, както обяснение относно основанието за отразяване в счетоводството на „****3" ЕООД само на част от фактурите, издадени от съответните контрагенти. В отговор на искането управителят на „****3" ЕООД представя само писмени обяснения от 07.12.2020 г..
В резултат на анализ на стоковия поток в счетоводството на дружеството и информацията, получена от основните доставчици на стоки, са установени получени доставки по фактури, подробно описани в таблица на стр. 22-27 от РД по номер, дата, заведени като стоково-материални запаси в счетоводството на „****3" ЕООД през периода на придобиване.
Установено е/ че процесиите доставчици са основни за ревизираното дружество, като за част от доставчиците „****" ЕООД, „****" ООД, „****" ООД , ****" ООД и „****" АД/ има утвърдена търговска практика, стоките да се транспортират за тяхна сметка и с техни транспортни средства до конкретно посочени обекти на дружеството в кк Слънчев бряг. Констатирано е също, че процесиите доставчици разполагат със собствени транспортни средства и имат назначени лица по трудови договори, извършващи доставките на стоките до обекти на клиентите. Обичайно разплащането между страните е извършвано в брой в момента на доставката, Доставките от „****" ЕООД и „****" ЕООД са от обектите на тези доставчици и също са платени в брой срещу съответните документи от ИАСУТД или ЕКАФП.
От представените доказателства от доставчиците на задълженото лице в отговор на искания (договори, фактури с подпис на получател, писмени обяснения за доставка на стоки до обекти на „****3" ЕООД, начин на заявяване, транспортни документи, осчетоводени плащания и приходи от продажби и др.), е направен извода, че по издадените фактури, с получател ревизираното дружество има наличие на „насрещна престация" срещу прехвърляне на правото на собственост- върху стоките.
Въз основа на събраните документи и установените факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че неотчетените в счетоводството покупки на стоки водят до неотчетени приходи от продажба на същите стоки. Органите по приходите приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и т. 4 -липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното дружество е връчено Уведомление с изх. № Р-03000820004774-l 13-001/24.11.2020 г., с което „****3" ЕООД е уведомено, че основата за облагането му с данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. и с корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Връчено е уведомление по реда на чл. 17 от ДОПК изх.№ Р-03 000820004774- 139-001/24.11.2020 г., ведно с и ИПДПОЗЛ с изх.№ Р- 03000820004774- 040-002/24.11.2020 г. за предоставяне на документи и писмени обяснения за неотчетените доставки за ревизираните периоди, както и доказателства във връзка с уведомлението -декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
В отговор от ревизираното дружество не е представена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, становище и справка за неотчетените фактури. Представено е обяснение, че документите не са осчетоводени, тъй като не са постъпили в счетоводството на дружеството.
Предвид установената при ревизията фактическа обстановка, органите по приходите прилагат нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. като е извършен анализ на относими към задълженото лице обстоятелства от т, 1 до т. 16 за ревизирания период, които са посочени конкретно и анализирани на стр. 28 - 30 в ревизионния доклад.
Данъчната основа на неотчетените продажби от процесиите стоки е установена, ката са приложени декларираните средни надценки от управителя на дружеството с дадените при ревизията обяснения.
В таблица на стр. 32 от РД е установена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с корпоративен данък на неотчетените приходи сумарно за всяка календарна година, като разлика между данъчна основа на неотчетената продажба от същите и отчетната стойност на незаприходените стоки.
В таблица на стр. 37-42 от РД е установена данъчна основа за облагане с ДДС на неотчетените приходи по всяка неотчетена фактура и сумарно за всяка календарна година като периодът за начисляване на ДДС върху неотчетената продажба от незаприходените стоки е определен с РД в данъчни периоди м. 12.2015 г., м. 12.2016 г., м. 12.2017 г.3 м, 12.2018 г., м. 12.2019 г.
Срещу РД е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК вх. № 39622/15.02.2021г., в което управителят на „****3" ЕООД - В.В. е изложил доводи за липса на основания за извършване на ревизионното производство по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
Въз основа на РД е изготвен обжалвания в настоящото производство PA. С РА е определена нова данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на дължим ДДС върху неотчетените продажби на стоки, закупени от горепосочените доставчици и по години в таблица на стр. 8-9 от РА и е начислен съответстващия ДДС на основание чл. 6, чл. 12, чл. 25, чл. 82, чл. 86, ал. 1 и
За 2015 г. - 9795,08лв. и дължим ДДС м. 12.2015 г. - 1959,02лв. За 2016 г. - 3894,86лв. и дължим ДДС м. 12.2016 г,- 777,97лв. За 2017 г.-9295.97лв. и дължим ДДС м. "12.2017 г.'- 1859.19лв. За 2018 г. -71526,34лв. и дължим ДДС м. 12.2018 г. -14305,27лв. За 2019 г. -21565,78лв. и дължим ДДС м, 12.2015 г.- 4313,16лв.
С РА е начислен и съответстващия корпоративен данък на основание чл. 20 от ЗКПО върху определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа/данъчна печалба/ по години както следва:
За 2014 г. - 615,74лв. и дължим КД - 61,57лв., от който внесен - 56,58лв. и дължим - 4,99лв.;
За 2015 г. - 5483,92лв. и дължим КД - 548,39лв., от който внесен - 37;28лв. и дължим- 511,11лв.;
За 2016 г. -2836,40лв. и дължим КД - 283,64лв., от който внесенч- 68,45лв. и дължим - 215,19лв.; За 2017 г. - 3549,87лв. и дължим КД - 354,99лв., от който внесен - 0,00лв. и дължим - 354,99лв.;
За 2018 г. - 43032,06лв. и дължим КД - 4303,21лв., от който внесен - 0,00лв. и дължим - 4303,21лв.;
За 2019 г. - 32568,62лв. и дължим КД - 3256,86лв., от който внесен ~ 1755,13лв. и дължим - 1501,73лв.
На основание чл. 175 от ДОПК с РА са начислени и съответните лихви във вр. с чл. 89 от ЗДДС и чл. 93 от ЗКПО.
РА е връчен на "****3" ЕООД по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол".
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е обжалвало издадения РА по административен ред с подадена на 19.03.2021 г. до Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна жалба, регистрирана в Дирекция ОДОП на НАП с вх. №Ю-60.
С Решение № 60/02.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, на основание чл. 155, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, РА е изменен частично. В същото е прието, че предвид представените съпътстващи фактурите документи и писмени обяснения от горепосочените доставчици, следва да се приеме, че са налице доказателства за реално извършени доставки на стоки по см. на чл. 6 от ЗДДС с получател „****3" ЕООД, като получените данъчни документи неправомерно не са отразени в счетоводството на дружеството в нарушение на ЗСч.
Неотразяването в счетоводството на дружеството на издадените му фактури от контрагенти за доставка на стоки и материали е в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗСч и СС - 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси". Това рефлектира както в неправилно парични потоци /при закупуването на стоките/, както и до укриване на входящите парични потоци от реализацията на стоките укриване на приходите.
Посочено е, че в резултат от установеното, финансовите отчети на дружеството за ревизирания период са съставени в нарушение, на чл. 24, ал. 1 от ЗСч, изискващ при изготвяне на финансовите отчети, вярно и честно представяне на имущественото и финансово състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
При извършеният анализ на представените от ревизираното лице счетоводни документи и регистри, от ревизиращите не е установено да са налични посочените фактури в счетоводния архив, по същите не са заведени стокови материални запаси и не е отчетен приход от реализация на получените стоки по въпросните по-горе доставки. Липсата на счетоводно отчитане на част от издадените фактури за доставка на стоки, представляват безспорни обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал.1, т. 4 от ДОПК.
Като краен извод е прието, че при реализацията на тези стоки, не е отчетен приход от продажбата им, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
РА е изменен в частта за определената данъчна основа за 2018 година.
Решението е връчено на дружеството, лично на управителя на 02.06.2022 г.
По делото е назначена съдебно-графическа експертиза, която е следвало да установи дали описаните в РД, РА, решението фактури и/или стокови разписки съдържат подпис от името на получател, който да е изпълнен от управителя на дружеството. Според заключението на вещото лице, 27 от фактурите са с положен подпис на В.Г.В., управител на „****3" ЕООД, а при 19 от фактурите, подписът е положен от Максим Копилов. В с.з. изрично вещото лице е отговорило, че фактурите на Метро са без подпис, тъй като такъв не се изисква.
По делото са назначени две съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице е дало заключение, че част от посочените фактури за 2016 и 2017 г. са отразени в счетоводната отчетност на дружеството. Всички останали фактури не са намерили отражение в счетоводната отчетност на жалбоподателя и не са налице данни за извършени плащания или за наличие на разчет с доставчика. В експертизата е посочено, за кои фактури е установено, че е приспаднат данъчен кредит и за кои не. Извършена е и проверка как е водено текущото счетоводно отчитане на постъпилите/напуснаи склада на жалбоподателя стоки.
Въз основа на така приетото заключение е изготвено допълнително заключение. Вещото лице е посочило, че за част от фактурите, издадени от „****" ЕООД и „****" ООД - 8 броя за 2016 и 13 броя за 2017 г. са включени в счетоводната отчетност на дружеството и по тях е упражнено право на приспадане на данъчен кредит /описани са в табличен вид/. Определена е от вещото лице данъчната основа, както и следващите се задължения за корпоративен данък и лихви за забава и за ДДС. Относно фактурите, издадени от **** ЕООД е определена данъчната основа и са определени задълженията за КД и ДДС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-03000820004774-091-001/08.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично изменен с Решение № 60/02.06.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - Варна, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите приели, че за ревизирания период по отношение на ревизираното лице са установени основания по 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК - данни за укрити приходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Като фактическо основание да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че за ревизирания период "****3" ЕООД не е отразило в счетоводството си фактури за доставка на стоки от конкретно посочените в РД и РА доставчици, с предмет на доставките хранителни стоки. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите приема, че ревизираното лице е получило стоките, описани в издадените от доставчиците фактури, които впоследствие е продало и реализирало приход, който не декларирало, т. е. налице са данни за укрити приходи, както и за водене на счетоводството по начин, който не дава възможност за установяване на основата за облагане.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът им са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и, ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, респективно - на тези, посочени в РА. В разглеждания случай фактическите констатации на органите по приходите не се опровергаха в проведеното съдебно производство. Изведените въз основа на тях правни изводи са верни и съответстват на материалния закон. Безспорно е установена предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно наличие на данни за неотчетени приходи от реализация на стоки, което резултира в липса на възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този извод кореспондира пряко с данните от анализа на счетоводната отчетност на ревизираното лице.
Установено, е че през ревизирания период жалбоподателят не е отразил в счетоводството си покупки на стоки от посочените в РА доставчици, за които има издадени фактури, подробно описани в ревизионния доклад и налични по делото /потвърдено от първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза/. Процесиите фактури за покупки не са осчетоводени от жалбоподателя с незначителни изключения, посочени от вещото лице. Стоките не са заприходени по сметка 304 "Стоки", не са показани като налични, не е отчетена и последващата им реализация по счетоводни сметки. Това мотивира органите по приходите да приемат, че са налице данни за укрити приходи, което е достатъчно обстоятелство за преминаване към ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
ДОПК. Предвид изложеното наведените от жалбоподателя доводи за липса на основания за извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК се явяват неоснователни.
Изводът на органите по приходите, че процесиите фактури обективират действително извършени доставки на стоки, съдът намира за правилен и законосъобразен, подкрепен от всички събрани доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производство. В негова подкрепа е и механизмът на предаване на стоките, като се установява от дадените обяснения от доставчиците. От направените насрещни проверки на по- голямата част от доставчиците е установена тяхната материална и кадрова обезпеченост. Представени са счетоводни справки, хронологични описи на сметки, свидетелства за регистрация на автомобили, трудови договори. Разплащането по спорните доставки е ставало в брой, документирано чрез издаване на фискални бонове от ЕКАФП и осчетоводени при доставчика. Липсата на подпис на "получател" върху малка част от фактурите не опровергава този извод. Преценено в съвкупност с конкретните обяснения на доставчиците за обекта, на който е доставяна стоката и конкретните превозни средства, използвани при механизма на доставка, както и с обстоятелството, че е доказано плащането на доставките, удостоверено с документи от регистрирани фискални устройства и осчетоводено /потвърдено от експертизата/, обосновават извод за получаване на стоката и по неподписаните за получател фактури. В тази връзка следва да се има предвид и безспорното отразяване на процесиите фактури в дневници за продажби и начисляване на ДДС по тях от страна на доставчиците. Освен това тези доставчици имат трайни търговски отношения с ревизирания получател, а той е осчетоводявал и неподписани от него фактури, издадени от същите доставчици за стоки от рода на процесиите, което обосновава извод за нормална практика между търговските партньори за получаване на неподписани от получател фактури при получаване на стока при обсъждания механизъм на доставките.
Предвид направения коментар на доказателствата, съдът счита за безспорно установено наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. С оглед наличието и на множество подписани за получател фактури се налага логичният извод, че в случая са налице доставки както по подписаните, така и по неподписаните фактури, издадени от съответните доставчици, които обективират действително осъществени стопански операции.
Относно установените доставки по фактури, издадени от "****" ЕООД, като този доставчик е издал на жалбоподателя фактури за ревизирания период. Част от тях (конкретно индивидуализирани в РД и РА) ревизиращите органи не са взели предвид при определяне на данъчната основа, т.к. са за закупени материали, свързани с дейността - ножове, точило, тигани, микровълнова фурна.
Установено е, че по част от фактурите (също конкретно индивидуализирани), са закупувани големи количества стоки, които са за целите на дейността на дружеството.
Ноторно известно е, че отношенията между "****" ЕООД и неговите клиенти са регламентирани от Общи условия, които клиентът приема, като съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите става на датата на извършване на продажбата, на приносителя на клиентската карта на едноличния търговец, който с плащането на фактурираната стойност потвърждава получаването им. Издадените системни бонове от ИАСУТД са едновременно и фактури по смисъла на чл. 58 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Не е необходимо да се доказва транспортиране от този доставчик, нито приемо-предаването, тъй като е общоизвестно, че пазаруването в магазините на "Метро" е винаги със собствен на купувача превоз. От изложеното следва, че независимо, че (някои от) фактурите не са подписани от ревизираното лице като получател, то същото като притежател на клиентска карта, чийто номер е посочен в съответните фактури, се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта или заплатени в брой на касите на магазина.
Правилно и обосновано органите по приходите приемат събраните при ревизията доказателства за реалност на доставките като достатъчни да обосноват извод за фактическото получаване на стоките по спорните фактури, а от там и осъществено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, за да е налице задължение за ревизираното лице за осчетоводяването на спорните първични счетоводни документи. По пътя на пълното насрещно доказване жалбоподателят не обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Констатациите на приходната администрация почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство.
Съгласно диспозитива на Решение от 05.10.2016 г. по дело С-576/15 на Съда на ЕС, чл. 2, § 1, буква а), чл. 9, § 1, чл. 14, § 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на чл. 122 и сл. ДОПК, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. В случая при доказано получаване на стоките и допустимост на посочената презумпция законосъобразно е прието задължение за начисляване на ДДС върху приходите от реализацията на закупените стоки. Понеже задълженията по ЗКПО са следствие от установяванията по ЗДДС, стойността на неосчетоводените закупени стоки е взета предвид при е формиране на съответния данъчен финансов резултат за ревизираните години и при съобразяване с декларираното от търговеца годишната данъчна декларация правилно е доначислен дължим корпоративен данък.
При това положение и като се съобрази, че съгласно диспозитива на цитираното по-горе съдебно решение на Съда на ЕС по дело С-576/15, член 2, параграф 1, буква а), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива, следва да се приеме, че по процесиите фактури, издадени от доставчиците „**** ЕООД, „****" ООД, „****" ЕООД, „****" ООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД и „****" АД, е доказан фактът на получаване на стоката в обекта на дружеството-жалбоподател.
Изложеното обосновава извод, че стоките по неосчетоводените фактури, са постъпили в обекта на „****3" ЕООД и следва да се приеме и че процесиите стоки са реализирани - продадени и респективно са налице укрити приходи/доходи, поради което и всички наведени от жалбоподателя възражения в тази насока, са неоснователни и недоказани.
Доказването на наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК прави обосновани и правилни изводите на ревизиращия екип и по отношение на допълнително определените задължения за корпоративен данък, който произтича от увеличаването на данъчната основа за всяка от ревизираните години с приходите от продажбите на стоките по процесиите фактури, както и от установените неотчетени фактури през 2014 г. - 2019 г.
По тези съображения съдът намира, че подадената е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 221,72 лв лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направените разноски за експертиза в размер на 148 лв.
Съдът с протоколно определение от 09.03.2022 г. е задължил жалбоподателя да довнесе сумата от 2002,80 лева за изготвената съдебно- графическа експертиза, и с протоколно определение от 27.04.2022 г. да довнесе сумата от 625 лева за изготвената съдебно-счетоводна експертиза. С оглед невнасянето им, съдът намира, че следва да осъди „****3" ЕООД да заплати процесиите суми по сметка на АдмС-Добрич.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Административен съд гр. Добрич
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "****3" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. "****", бл. 34, вх.Ж, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя В.Г.В. против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000820004774-091 -001/08.03.2021 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 60/02.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за периода 2014-2019 г. в общ размер 4 219,71 лева и прилежащи лихви в размер на 876,25 лева, ДДС в размер на 14 334,64 лева и лихви 3 626,76 лева за периода 2014-2019 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА "****3" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. "****", бл. 34, вх.Ж, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя В.Г.В. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП сумата 1 369,72 /хиляда триста шестдесет и девет лева и седемдесет и две ст./ лв за юрисконсултско възнаграждение и разноски.
ОСЪЖДА "****3" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. "****", бл. 34, вх.Ж, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя В.Г.В. да заплати на Административен съд Добрич, сумата от 2 627,80 /Две хиляди шестотин двадесет и седем лева и осемдесет ст/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: