Определение по дело №1770/2018 на Окръжен съд - Варна

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/……….11.2018 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА  

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова,

в.т.д. № 1770/2018 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:       

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 59145/11.09.2018 г. от „МААННА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул „Козлодуй“, № 64, ет. 2, офис 3, представлявано от Наталия Александровна Моцаренко срещу Решение № 3708/15.08.2018 г., постановено по гр.д. № 827/2018 г., на ВРС, ХVII с., в частта, с която е уважен иск с пр. осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 286 ТЗ и е прието за установено, че дължи на „АМУР ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Козлодуй“, № 64, офис 4, представлявано от Игор Александрович Раскевич, сумата 1600.00 евро, договрна лихва в размер на 10 % върху просрочени плащания, за периода 07.07.2016 г. – 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 03.08.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6254/2017 г., на ВРС, VIII с.

Въззивникът счита, че първоинстанционния съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, съобразно събраните доказателства. Цитира мотивите на съда и изразява съгласие с приетото по отношение установената забава на кредитора да приеме предложено му изпълнение, но но счита, че не става ясно защо въпреки това въззиникът следва да дължи сумата 1600.00 евро. Счита, че забава на кредитора е налице още от 10.10.2015 г., когато за първи път въззиваемата страна е закрила банковата си сметка. Сочи, че от представената справка от 07.07.2016 г., подписана между страните по делото, се установява, че на тази дата е постигнато съгласие заплащането на дължимата сума 1600.00 евро да се извърши отново по банков път. Още на следващия ден – 08.07.2016 г. въззиваемия отново е закрил наличната си банкова сметка, ***. Счита, че с изпадането в забава на кредитора, отпадат последиците от забавата на длъжника. Счита, че клаузата, с която е уговорена дължимостта на договорна лихва в размер на 10 % върху неплатената в срок част от главницата противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. По същество отправя искане за отмяна на атакуваната част от решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Амур Плюс“ ЕООД, се депозира писмен отговор.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба  вх. № 59145/11.09.2018 г. от „МААННА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул „Козлодуй“, № 64, ет. 2, офис 3, представлявано от Наталия Александровна Моцаренко срещу Решение № 3708/15.08.2018 г., постановено по гр.д. № 827/2018 г., на ВРС, ХVII с., в частта, с която е уважен иск с пр. осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 286 ТЗ и е прието за установено, че дължи на „АМУР ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Козлодуй“, № 64, офис 4, представлявано от Игор Александрович Раскевич, сумата 1600.00 евро, договрна лихва в размер на 10 % върху просрочени плащания, за периода 07.07.2016 г. – 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 03.08.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6254/2017 г., на ВРС, VIII с.

НАСРОЧВА в с. з. на 19.12.2018 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.