РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1091/13.6.2023г.
гр.Пловдив, 13 . 06 . 2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на тридесети май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Здравка Диева
при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2819/2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
С.Н.С., ЕГН **********,***, оспорва
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000085-091-001/21.07.2022г., издаден от В.С.К.,
Началник сектор, възложил ревизията и Н.И. П., главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 480/10.10.2022г.
на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
/Д ОДОП/, с който на жалбоподателя са допълнително установени данъчни
задължения : - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.
в размер на 8 562,32 лв., ведно с лихва в размер на 4 538,39 лв.; - данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 12 930,20 лв.,
ведно с лихва в размер на 5 542,47 лв.; - данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 5 152,79 лв., ведно с лихва в размер на
1 686,24 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019г.
в размер на 5 625,01 лв., ведно с лихва в размер на 1 268,85 лв.; общо 32
270,32лв. главница и 13 035,95лв лихви.
РА е обжалван изцяло с твърдения за
незаконосъобразност – нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Поддържа се нарушение на принципите на служебна начало, обективност и
истинност, установени в чл.3 и чл.5 ДОПК. По отношение приетите за установени
данни за укрити доходи вр. с чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК се счита, че в
констатациите си органите по приходите са определили основа за облагане по свое
усмотрение на база предположения за укрити доходи без конкретни доказателства. РА
не е обоснован с безспорно доказано основание по чл.122 ал.1 ДОПК и не е
мотивиран съобразно изискването на чл.122 ал.3 ДОПК. Твърди се, че не е
доказано съществено превишение на стойността на имуществото над размера на
доходите, за които са заплатени следващите се данъчни задължения. Заявено е, че
всички извършени разходи през ревизирания период са покрити със средства с
доказан произход от различни източници, в т.ч. от заемни средства, получени от
жалбоподателката по договори за заем през процесния период, които противно на
изложеното в РА и в решението на ОДОП – са реално изпълнени и доказани с
доказателствата от ревизионната преписка. В договорите за заем, сключени със
Ст.С. е вписано, че предаването на заемната сума от Заемодателя на Заемателя ще
се извърши в бой в момента на подписването на съответния договор, който служи
за разписка, удостоверяваща предаването на сумата, поради което предаването на
заетите суми на жалбоподателката и изпълнението на заемните отношения е
доказано от представените заемни договори, изпълняващи функциите на разписки в
писмен вид за представянето на сумите – предмет на заема. Посочено е, че
предаването на сумите е доказано и от писмените обяснения на заемодателите,
снети им при извършените насрещни проверки в хода на ревизията, за установяване
на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл.57 ал.2 т.2 ДОПК и свързани с
предоставянето на паричен заем. Всеки заемодател е потвърдил в обясненията си,
че на датата на съответния договор е предоставил сумите, упоменати в договора
като заем, които жалбоподателката е задължена да възстанови на заемодателя при
условията и реда, уговорени между страните. Поддържа се, че за валидността на
договора за заем закона не изиска писмена форма и същата би могло да се доказва
и с обясненията от страните по договора и произходът на средствата не е елемент
от фактическия състав на договора за заем. С позоваване на Решение № 546 по
гр.д. № 856/2009г. на ВКС се поддържа, че в случая предмет на доказване не е
съществуването на облигационното отношение, за което има забрана за събиране на
гласни доказателства, а начина на предаване на заетите парични средства,
свързано с установяване на действителната воля на страните и начина на
изпълнение на съответния договор. В тази вр. свидетелските показания, респект.
съответстващите им писмени доказателства в ревизионния процес, са допустимо
доказателствено средство. Освен това заемодателите са декларирали, че
предоставените заеми на ревизираното лице /РЛ/ са от личните им спестявания в
общ размер на около 10 000лв., спестени от тях в последните пет години преди
предоставянето на заема, от доходи от трудови правоотношения и др. Спестените
суми са приблизително по 2000лв. на година и в тази вр., на основание чл.43 АПК
вр. с чл.164 ал.1 т.3 ГПК за доказването на суми под 5000лв., каквито са
спестяванията на заемодателите в размер на 2000лв. годишно, не е необходим
нарочен писмен акт, а само писмено заявление за това, че са спестили и притежавали
въпросните средства, каквото се съдържа в обясненията им пред органите на НАП.
Предвид изложеното се поддържа, че документите за доказване на относимите факти
и обстоятелства в преобладаващата си част са частни документи и липсата на
обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е
доказателствена сила. С арг. от чл.180 ГПК по отношение подписаните договори за
заем е заявено, че подписите на заемодателите и заемателите не са оспорени от
НАП и порази това документите имат необходимата удостоверителна доказателствена
стойност. Подаването на ГДД за декларирането на заемите от жалбоподателката е
административно нарушение, което няма отношение към реалността на заемните
отношения, противно на изложеното от ревизиращите органи.
Посоченото се поддържа да е относимо и за
дарението от 80 000лв., получено от жалбоподателката от майка й по договор за
дарение от 06.10.2014г. Произходът на дарените суми и вида на доходите, които
дарителят е получил се отнасят до неговата отговорност като данъчно задължено
лице по ЗДДФЛ, за която РЛ не отговаря.
По отношение на разходите за издръжка е
посочено, че те се установяват съгласно техния обичаен размер съгласно чл.122
ал.2 т.14 ДОПК, когато не са налице достоверни данни за действителния им
размер. Тоест, при определянето на разходите за издръжка на лицето, за целите
на облагането по реда на чл.122 ДОПК е необходимо да се включат разходи, за
които са налице документи – при наличието на документи за размера на разходите,
платени за издръжка по данни от ИС на НАП, те представляват достоверна
информация за размера на съответния разход и трябва да се включат в паричния
поток вместо декларирания от лицето размер на разходите, който е неточен.
Поискана е отмяна на РА с присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Директор на дирекция
“ОДОП” - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Г.
оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В писмени съображения по същество са изложени установените
факти при ревизията : Ст.С. е едноличен собственик на капитала на Принцес Бюти
Груп ЕООД и на Принцеса ЕООД до 01.03.2017г. РЛ е подало ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за
ревизираните периоди и е декларирало доходи от наеми на недвижимо имущество.
Жалбоподателката е внасяла с приходни касови ордери /ПКО/ парични средства в
Принцес Бюти Груп ЕООД през 2016г. общо в размер на 66 030лв., през 2017г. –
114 900лв., през 2018г.- 54 700лв., през 2019г. – 17 500лв., през 2020г. – 18
000лв., които са включени като разходи по години при съпоставка между
получените доходи и извършените разходи от лицето. Прието е, че разходите за
живот и издръжка на РЛ за всяка ревизирана година е в размер на 6000лв., която
сума също е включена като разход по години при съпоставката, а за приходите –
Ст.С. е разполагала към 01.01.2016г. с парични средства в брой – 5000лв. При
съпоставка между получените доходи и средства и извършените разходи за
ревизирания период е установено несъответствие /за 2016г. – 85 623,20лв.; за
2017г. – 129 302,03лв; за 2018г. – 51 527,91лв.; за 2019г. – 56 250,10лв; за
2020г. – 3 470,35лв./, което основно е формирано от предоставени средства от РЛ
на Принцес Бюти Груп ЕООД. В тази вр. се поддържа правилност на констатациите
за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК. Относно дарението в
размер на 80 000лв. е изтъкнато установеното при ревизията – според доходите на
И.Ч./майка на РЛ/, лицето е разполагало с доходи за живот и издръжка, но не и с
възможност да спестява средства в посочения размер, поради което не е доказано
фактическо наличие на средствата у дарителя. За заемодателите по отношение
предоставени заеми общо в размер около 32 000лв. е установено с проверка в
регистрите на НАП и анализ на представените документи от РЛ и заемодателите, че
не са представени доказателства за получените доходи във вр. с предоставените
заеми. Не е ясно към различните дати дали лицата са разполагали със съответните
доходи, които да предоставят в заем. Констатирано е още, че получените доходи
от заемодателите не са достатъчни за покриване на разходите за издръжка и живот
на лицата – размерът на получаваните трудови възнаграждения не е достатъчен, с
изключение на Ал.Ч.. Изтъкнато е, че заемите са без превод на сумите по банкова
сметка, ***чение, при което са приети за недостоверни. Всички заеми са
еднотипни и с еднакви условия, вкл. 5 годишен срок за връщане, като заемите са
от 2014г. и 2015г., но не са върнати до момента. Установено е, че РЛ не е подало
ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г., в които да посочи получените средства от
трети лица, а в подадените ГДД за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. не е
попълнено приложение с декларирани невъзстановени остатъци по получени заеми в
предходните 5 години. Изтъкнато е, че при предходна проверка на С., в писмено
обяснение вх.№ РД-20-1327/12.08.2021г. – същата е заявила, че няма предоставени
заеми от други лица и посочените договори за наем не са представени тогава. Ако
действително е имало договори за наем, същите са били известни на С. и е могло
да бъдат представени в хода на предходното производство. По изложените
съображения се счита, че представените договори за заеми в периода 2014-2015г. са
съставени за нуждите на РЛ в хода на ревизията и целят деклариране на
благоприятни обстоятелства с оглед обезпечаване на недостига от парични
средства, поради което не са включени в паричния поток като налични парични
средства към 01.01.2016г.
По отношение приетата в съдебното
производство ССч.Е е посочено, че заключението е оспорено досежно определеното
от в.л. начално салдо за 2016г. – 102 000лв. и определения данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2016г. Предвид констатациите на
приходните органи – майката на РЛ не е разполагала със спестени средства, които
да дари, заключението не следва да бъде кредитирано по поставената задача – да
се включат 70 000лв. налични в брой към 01.01.2015г., получени по договор за
дарение от 06.10.2014г. и 32000лв., получени от заеми през 2015г. В хода на
делото не са събрани доказателства, опровергаващи констатациите на приходните
органи, поради което жалбата следва да се остави без уважение с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 274,50лв.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срок от страна с правен интерес /съобщение за решението е получено
по електронен път на 10.10.2022г. – удостоверение за връчване по електронен
път, л.43; жалбата е с вх.номер в съда от 20.10.2022г./. Упражненото
процесуално право на оспорване е по реда на чл.156 ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16001622000085-020-001/10.01.2022г. /л.1715, т.6/, издадена
от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, Ваня Ст.Кирякова, на основание
чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение
жалбоподателя с обхват: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., с определен срок от два месеца,
считано от датата на връчване на заповедта. ЗВР е връчена по електронен път на 13.01.2022г.
/л.1717, т.6/. В ЗВР от 10.01.2022г. са определени лицата, които да извършат
ревизията : Н.И. П. – гл.инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и
Валентин Савов Дандаров, ст. инспектор по приходите. Със Заповед от 13.01.2022г.
/л.1710, т.6/ на същия орган по приходите – В.К., обхватът на ревизионното
производство е променен – включени са ДОО за самоосигуряващи се, ЗО за
самоосигуряващи се и УПФ за самоосигуряващи се за същия период / периоди и е
определен срок за завършване на ревизията – 14.03.2022г. /изменителната ЗВР е
връчена по електронен път на 17.01.2022г., л.1712/. Със Заповед от 11.03.2022г.
срокът на ревизионното производство е удължен до 13.04.2022г. /л.1420, т.6/.
Тази заповед е връчена по електронен път на 14.03.2022г. Последвали са заповеди
от 12.04.2022г. /л.340, т.2/, 09.05.2022г. /л.285, т.2/ и от 08.06.2022г.
/л.118, т.1/.
РД № Р-16001622000085-092-001/28.06.2022г. /л.78 и сл./ е
изготвен и подписан от Н.П. /гл.инспектор по приходите и ръководител на
ревизията/ и В.Д. /ст.инспектор по приходите/ с електронни подписи.
РА № Р-1600**********-091-001 от 21.07.2022г. /л.56 и сл./ е
издаден от В.К., началник сектор и възложил ревизията и Н.П., гл.инспектор по
приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан
с ел.подписи.
За компетентност на органа, издал ЗВР е представена
Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022г., с Приложение № 1, в обхвата на които е В.К.
– т.6 /л.4/. Представени са заповеди за разпределение по сектори и екипи на
приходните органи от отдел ревизии, дирекция Контрол /л.5 -29/, както и
предходни заповеди за компетентност, издадени на основание чл.7 ал.3 и чл.11
ал.3 ЗНАП /л.30-33/.
Против РД
е подадено възражение /л.65 и сл., т.1/ без допълнителни
доказателства, съдържащо доводите от жалбата до съда. В РА е посочено, че превишението
на извършените разходи на лицето спрямо получените доходи за същия период са от
направени парични вноски от С.С. в дружество Принцеса бюти груп ЕООД, на което
тя е управител, както и предоставени
средства на съпруга й Б.С.за изплащане на ипотечни договори за заем. Ревизията
не установила факти и обстоятелства дохода да може да бъде приравнен на доходите
регламентирани в чл. 13 ЗДДФЛ, поради което е прието облагането на доходите да
бъде по реда на чл. 17 и 48 ЗДДФЛ, като общата годишна данъчна основа се умножи
по данъчна ставка 10 на сто. Посочено е, че когато органите по приходите
установят данни за укрити доходи/приходи и задълженото лице не може да
представи доказателства за произхода на средствата, използвани за направените
от него разходи, това дава основание да се приеме, че лицето е реализирало
доход с неизяснен характер, за който е дължим данък върху доходите по смисъла
на ЗДДФЛ върху установения доход по реда на чл.122-124 ДОПК. Твърденията във възражението
не са приети за основателни поради установените факти, описани в РД
/стр.18-22/. Представените от заемодателите документи са съпоставени с
декларираните данни в НАП с оглед изследване получените доходи от лицата,
извършените от тях разходи и възможността за генериране на свободен паричен
ресурс, който да бъде предоставен в полза на ревизираното лице. Анализирана е и
възможността за спестяване на сумата по дарението от майката на С.. Възражението
против РД е прието за неоснователно.
- Не са допуснати
съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, ограничили или
отрекли правото на защита на ревизираното лице. Направените изводи въз основа
на приетите за установени факти се оспорват, което е право на РЛ, но различията
в тезите не е доказателство за преднамереност в действията на органите по
приходите. Дали изводите от фактическата установеност са правилни стои в
преценката за законосъобразност на акта.
- В случая е прието да са налице са
обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 ДОПК, според които „налице са данни
за укрити приходи или доходи“ и „декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до
определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122 ал. 2 от
същия кодекс. На основание чл. 124 ал. 1 ДОПК на лицето е връчено уведомление,
че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122 ал. 1
т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди ще бъде
определена по реда на чл. 122 ДОПК.
2. Данни от ревизионната преписка :
Ст. С. е местно физическо лице по см. на чл.
4 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през
отделните данъчни години в обхвата на ревизията. Семейна е – съпруг Б.Сейреков,
с две деца. РЛ е едноличен собственик на капитала на Принцес Бюти Груп ЕООД и
на Принцеса ЕООД до 01.03.2017г. Лицето е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за
ревизираните периоди и е декларирало доходи от наеми на недвижимо имущество. В
хода на ревизията са присъединени документи, събрани при ПУФО на С., както и
документи, събрани при ревизията на Принцес Бюти Груп ЕООД. Осъществени са
процесуални действия по реда на чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 ДОПК, като във
вр. с връчени искания за представяне на данни относно източници и размер на
получените доходи за ревизираните периоди, направените разходи за живот и
издръжка, данни за получени или предоставени заеми – РЛ представило : договор
за дарение на парични средства от 06.10.2015г. за сумата от 80 000 лв.; шест
броя договори за парични заеми от различни физически лица; нотариални актове;
декларация за налични парични средства в брой към 01.01.2015г. с произход от
майка й; декларация за месечни разходи
за живот и издръжка; копия от квитанции към приходни касови ордери /ПКО/ за
внесени парични средства в Принцеса Бюти Груп ЕООД и др.
Ст. С. е внасяла с ПКО парични средства в
Принцеса Бюти Груп ЕООД : през 2016г. общо в размер на 66 030 лв., през 2017г.
- 114 900 лв., през 2018г. - 54 700лв., през 2019г. -17 500 лв. и през 2020г. в
размер на 18 000 лв. /описани в РД, л.84 гръб и л.85; л.256 и сл./. Предоставените
от РЛ на дружеството парични средства са включени като разходи по години при
направена съпоставка на получените доходи и извършените разходи на лицето. Жалбоподателката
е представила декларация с посочени разходи за живот и издръжка месечно в
размер от 300 до 500,00 лв., при което органите по приходите приели, че
разходите за живот и издръжка на лицето за всяка ревизирана година е в размер
на 6 000,00 лв. Сумата е включена като разход при направена на лицето
съпоставка на получените доходи и средства и направените разходи. За наличните
парични средства в брой към 01.01.2015г. и доказателства за произхода им РЛ
представило писмени обяснения, в които посочило, че към 01.01.2015г. разполага
с налични парични средства в брой – 70 000лв., които са с произход – дарение от
майка й И.Ч./л.250 – декларация/. Представен е договор за дарение от
06.10.2014г. за сумата от 80 000лв. /л.253/, като майката – дарител е починала
на 26.12.2014г. Извършена е проверка в регистрите на
НАП за декларирани доходи от И.Ч./РД, л.91/ и са установени трудови
възнаграждение за 1972г., 2005г., 2006г., 2010г., като от м.05.2010г. лицето е
пенсионер с размер на пенсията около 275лв. От извършената проверка в
регистрите се установило, че лицето И. Ч.няма получавани доходи години преди
2014г. които би могла да спести и предостави като дарение. Това се
потвърждавало и от информацията в ИМ на НАП, съгласно които лицето е получавало
минимални възнаграждения, а от 2010г. е пенсионер с отпусната пенсия около
275,00лв. /л.143 и сл./. Прието е, че тези факти опровергават съдържанието на
представените договор и разписка за получено дарение и не доказват произхода на
вписаните в тях парични суми. От РЛ не са представени документи и доказателства
как е предадена/получена въпросната сума, от лицето не са представени
доказателства че „полученото" дарение е декларирано в компетентната община
по местоживеене на надареното лице. Договорът няма нотариална заверка. Посочено
е, че като частен документ, подписан от лицето, което го е издало, договорът и
разписката съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях,
са направени от това лице, но за разлика от официалните, частните документи,
подписани от лицето, което ги е издало нямат удостоверителна сила спрямо
документираните в тях обстоятелства. Тоест, установено е, че И.Ч.е
разполагала с парични средства за живот и издръжка, без възможност за
спестяване на средства в размер на дарението, поради което е прието, че РЛ
разполага към 01.01.2016г. с парични средства в брой – 5 000лв.
По отношение заеми са
констатирани следите данни /л.87 и сл., РД/ : - Радостина Хр. Г. потвърдила предоставяне на паричен заем на Ст.С.
в размер на 6 500лв. на 07.04.2015г., с произход на средствата – спестявания,
съхранявани в дома й /л.213 и сл./. Според договора сумата подлежи на възстановяване
в пет годишен срок и не са представени други документи, вкл. към договора не е
представена разписка за дадени/получени парични средства. За заемодателя Р.Г. е
извършена проверка в информационната система на НАП – ИС Контрол и са установени
данни за трудовите възнаграждения на лицето от 2003г. до 2021г. /2003г. – 65лв.
– Карсу ООД; 65лв. – Надежда ООД; 75лв .- Нурик ООД; 195лв.- Синергон Хотели;
2004г. – 70лв. – Версис ООД, актуализиран на 180лв.; 2007г. – 205лв.,
Евротур-93 ЕООД; 295лв. – Максима България ЕООД, 2008г.; 2013г. – 310лв.,
Принцеса ЕООД; 340лв. – 2014г., Максима България ЕООД; 2017г. – 700лв. –
Принцеса Бюти Груп ЕООД и 2021г. – 700лв. В договора за паричен заем с Р.Г.
/л.218/ е посочено, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на
заемателя до 30.04.2015г. /чл.2 ал.2/ и не е представен документ за предаване
на конкретна дата. Предвид тези
данни и извършените от заемодателя разходи за издръжка и живот средно на лице
за 2014г. – 4 509лв. и 2015г. – 4 666лв., е прието, че Р.Г. не е притежавала
парични средства в размер на 6 500лв., които да предостави в заем.; - А.Г.Ч.уведомил, че е предоставил
паричен заем на РЛ на 18.03.2015г. в размер на 7000лв. с произход спестявания,
съхранявани в дома му /л.198 и сл./. Сумата не му е възстановена, като според
договора подлежи на възстановяване в пет годишен срок. Към договора не е
приложена разписка за дадени/получени парични средства. В договора за паричен
заем с Ал.Ч. /л.204/ е посочено, че заемната сума ще бъде предадена от
заемодателя на заемателя до 31.03.2015г. /чл.2 ал.2/ и не е представен документ
за предаване на конкретна дата. С
проверка в информационната система на НАП е установено, че в периода
2015г.-2020г. заемодателят работи в МВР и към 18.03.2015г. е било възможно да
предостави заем в размер на 7000лв.; -
Н.Д.С.не е представил отговор по отправено искане относно заем в размер на
7500лв. от 15.07.2015г. със срок на погасяване 5 години /л.187 и сл./. Към
договора не е приложена разписка за дадени/получени парични средства. РЛ не е
представило информация за връщане на сумата при изтекъл срок за погасяване до
15.07.2020г. В договора за паричен заем с Н.С. /л.2081, т.2/ е посочено, че
заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя до 31.07.2015г.
/чл.2 ал.2/ и не е представен документ за предаване на конкретна дата. С
проверка в системата на НАП е установено, че отсъства информация за сключени
договори към 15.07.2015г. и предвид останалите констатирани данни е прието, че
Н.С. не е притежавал парични средства в
размер на 7 500лв., които да предостави в заем.; - Бойко Петров С.уведомил, че е предоставил паричен заем на РЛ в
размер на 5 500лв. на 02.04.2015г. с произход спестявания, съхранявани в дома
му и сумата не е възстановена. Според договора подлежи на възстановяване в пет
годишен срок. Към договора не е приложена разписка за дадени/получени парични
средства. С.информирал, че до 2016г. е работил като охрана с месечно
възнаграждение около 1000лв., които данни са проверени от приходните органи и е
установено, че към дата на договора за заем – няма данни за сключени договори,
а преди това, считано от 2022г. до 02.04.2015г. заемодателят е имал трудови
договори с месечни възнаграждение – 120лв., 250лв., 160лв., 180лв., 195лв.,
330лв., 298лв. и на 16.11.2015г. – 460лв. /л.167 и сл./. В договора за паричен
заем с Б.С./л.172/ е посочено, че заемната сума ще бъде предадена от
заемодателя на заемателя до 30.04.2015г. /чл.2 ал.2/ и не е представен документ
за предаване на конкретна дата. Предвид и останалите данни за парични разходи
средно на лице /НСИ/ е прието, че Б.С.не е притежавал парични средства в размер
на 5 500лв., които да предостави в заем по договора от 02.04.2015г.; - М. г.а.уведомила, че е предоставила
паричен заем на РЛ в размер на 6 500лв. на 10.12.2014г. с произход спестявания,
съхранявани в дома й и сумата не е възстановена. Според договора подлежи на
възстановяване в пет годишен срок. Към договора не е приложена разписка за
дадени/получени парични средства. Лицето - заемодател заявило, че е работило по
трудови правоотношения и е била собственик и управител на Рожи –К ООД от 1993г.
до 2013г., когато продава дружествените си дялове на друго лице. Не е посочено
за каква сума са продадени дружествените дялове и не са представени други
документи. Предвид твърдението е извършена проверка в информационната система
на НАП ИС Контрол и е установено, че М.А.не е подавала годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирала доходи. Няма информация за
получени суми по справки по чл. 73 от ЗДДФЛ. Няма декларирани покупки и
продажби от/на лицето. От 01.2010г. лицето получава обезщетение от НОИ. Предвид
и останалите данни за парични разходи средно на лице /НСИ/, е прието, че М.А.
не е притежавала парични средства в
размер на 6 500лв., които да предостави в заем по договора от
10.12.2014г. /л.158/. В договора за паричен заем с М.А. е посочено, че заемната
сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя до 31.12.2014г. /чл.2 ал.2/
и не е представен документ за предаване на конкретна дата. ; - К.И.К.не е открит /л.234 и сл./
и не е представил информация относно договор за паричен заем от 10.02.2015г.
/л.278/, за сума в размер на 6000лв. В договора за паричен заем с К.К. е посочено,
че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя до 28.02.2015г.
/чл.2 ал.2/ и не е представен документ за предаване на конкретна дата. В
обобщение е направен извод за заемодателите : Не са представени доказателства
от гореописаните лица, кога, как и откъде е получен дохода за предоставените
заеми на Ст. С.. Получените доходи от лицата не са достатъчни за покриване на
разходите им за издръжка и живот, тъй като размера на доходите от трудови
правоотношения е недостатъчен, с изключение на Александър Георгиев Ч.. Към нито
един от договорите няма представена разписка за получени/предадени пари. Лицата, предоставили заеми, с изключение на А.
Ч. не разполагат с паричен
ресурс, за отпускане на заем на Ст. С.. Ревизиращият екип не кредитирал сумите
съгласно договори за заем за предоставени от К.И.К., Р.Х.Г., Н.Д.С., б.п.с., М.
г.а.общо 32 000лв. В хода на ревизията е установено че ревизираното лице
не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г., с които да уведоми
данъчната администрация за получените от нея средства от трети лица /заеми през
текущата година. В подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г., 2018г.,
2019г., 2020г. С. не е попълнила съответното приложение, в което да декларира
невъзстановените остатъци по получени парични заеми в предходните 5години. При
извършена предходна проверка на С.С. в представено от нея писмено обяснение с
вх.№ РД-20-1327/12.08.2021г. същата заявява, че няма предоставени заеми от
други лица. При предходната проверка описаните по-горе 6 бр. договори за заем
не са представени.
С Протокол № Р-16001622000085-ППД-001 от 28.02.2022г. за присъединяване
на документи от извършена ПУФО
приключила с Протокол № П-16001621040312-073-001/16.12.2021г. /л.1625 и сл.,
т.6/, към документите събрани в хода на ревизията е присъединено писмено
обяснение на Ст.С. вх.№ РД-20-1327/12.08.2021г. Според приходните органи в това
писмено обяснение било посочено, че за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2020г. С.
не е получавала заеми. Всъщност – не е посочено, че са получавани заеми
/л.1635, т.6/ и същевременно във вр. с въпросите в искането /л.1631/ - в
писмено обяснение /л.1635 гръб и сл./ е отразено по т.10 – „Не съм получавала
заем от банка” и не са описани заеми от физически лица във вр. със съдържанието
на въпроса по т.10 от искането. Предвид съдържанието на обяснението, правилно е
прието от приходните органи, че при проверка, предхождаща ревизията – С. не е
уведомила за получени заеми и не е представила заемни договори. Ведно с това –
вписани са за получени 50 000лв. от починалата майка на РЛ и получени 20 000лв.
от съпруга, за което не са представени доказателства. За паричните средства,
предоставени от С. на Принцеса Бюти Груп ЕООД също не били представени
доказателства /л.82; стр.9 от РД/. В декларация на л.1636 гръб, т.6 – е
посочено, че паричните средства в брой към 01.01.2015г. са 50 000лв. от
наследство, а не дарение – което се поддържа при ревизията, вкл. 150 000лв.
лични спестявания.
Посредством съпоставка на получените доходи и
средства и на извършените разходи за ревизирания период е установено
несъответствие : за 2016г. в размер на 85 623,20 лв.; за 2017г. - 129 302,03
лв.; за 2018г. - 51 527,91 лв.; за 2019г. - 56 250,10 лв. и за 2020г. в размер
на 3 470,35 лв. Несъответствието основно е формирано от предоставени от РЛ
парични средства на Прицеса Бюти Груп ЕООД. Възприето е наличие на
обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 ДОПК. Данъчната основа е определена
по реда на чл.122 ал.2 ДОПК при анализ на съотносимите обстоятелства по т.1 до
т.16 /РД, л.90 и сл. – съотносими – т.1, т.2, т.3, т.4, т.7, т.8, т.14; през
ревизирания период лицето не е осъществявало търговска дейност в търговски
обекти/.
Установено било, че единствено Ал.Ч.
разполага с доказателства за финансова възможност да предостави заем в размер
на 7 000,00 лв. на Ст.С.. Следва да се има предвид, че сумата по паричния заем
от Ал.Ч. е призната с оглед изрично посоченото в РД – л.88 гръб, за
некредитирана сума в общ размер от 32 000лв., представляваща сбор от
непризнатите заеми от К.К., Р.Г., Н.С., Б.С.и М.А..
Според анализ на получените и разходваните
средства от Ст. С. - същата към 31.12.2015г. е получавала и разходвала суми в
брой, поради което за нуждите на изготвения паричен поток са признати като
налични средства в брой към 01.01.2016 г. - 5000,00 лв. Съпоставката между
доходи и разходи е основана на : к.2 /парични средства в началото на данъчния
период/ + к.3 /постъпления/ - к.4/разходи/ - к.5 /парични средства в края на
данъчния период/.
За 2016г. е определено несъответствие на
доходите и направените разходи в размер на 85 623,20 лв. и доходи от наеми в
размер на 1 080,00 лв. С РА е определена по реда на чл. 122 ДОПК годишна
данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 86 703,20 лв. и дължим данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ /10%/ в размер на 8 670,32 лв. Внесен
данък 108,00 лв. Допълнително определен с РА дължим данък за 2016г. в размер на
8 562,32 лв.
За 2017г. е определено несъответствие на
доходите и направените разходи в размер на 129 302,03 лв. и доходи от наеми в
размер на 1 080,00 лв. С РА е определена по реда на чл. 122 ДОПК годишна
данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 130 382,03 лв. и дължим данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ /10%/ в размер на 13 038,20 лв. Внесен
данък 108,00 лв. Допълнително определен с РА дължим данък за 2017г. в размер на
12 930,20 лв.
За 2018г. е определено несъответствие на
доходите и направените разходи в размер на 51 527,91 лв. и доходи от наеми в
размер на 1 080,00 лв. С РА е определена по реда на чл. 122 ДОПК годишна
данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 52 607,91 лв. и дължим данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ /10%/ в размер на 5 260,79 лв. Внесен
данък 108,00 лв. Допълнително определен с РА дължим данък за 2018 г. в размер
на 5 152,79 лв.
За 2019г. е определено несъответствие на
доходите и направените разходи в размер на 56 250,10 лв. и доходи от наеми в
размер на 1 080,00 лв. С РА е определена по реда на чл. 122 ДОПК годишна
данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 57 330,10 лв. и дължим данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /10%/ в размер на 5 733,01 лв.
Внесен данък 108,00 лв. Допълнително определен с РА дължим данък за 2019г. в
размер на 5 625,01 лв.
Предвид възраженията при административното
оспорване в потвърдителното решение е посочено следното : За дарението – по отношение
произхода на дарените средства е заявено, че същите е възможно да не са от
доход, а от заем или от дарение, но не са представени конкретни доказателства в
подкрепа на това твърдение. Не е доказано и фактическото наличие на паричните
средства у дарителя и в последствие у надарения, в непроменен вид и размер.
Нито един от тези факти не е установен както в хода на ревизия, така и в хода
на предходната проверка. Дарението е преценено от гледна точка на факта –
свързаност на лица и в хипотезата на чл. 57 ал. 4 ДОПК във връзка с §1 т. 3 б.
„а“ ДР ДОПК.; За заемите по договори за заем от лицата К. К., Р. Г., Ал. Ч., Н.
С., Б. С.и М.А. - на заемодателите са извършени проверки, в хода на които част
от тях са потвърдили предоставянето на парични средства на Ст. С., но не са
представили доказателства за произхода на средствата, за които се твърди, че са
дадени назаем. Лицата Н.Д.С.и Колю И. К. не са представили изисканите от тях
обяснения и документи.; За разходите за живот и издръжка - при административното
обжалване е установено, че органите по приходите са включили при съпоставката
разходи за живот и издръжка в размер на 500,00 лв. на месец или годишно общо за
6 000,00 лв., чийто размер е деклариран от ревизираното лице /декларация,
л.252/.
3. При насрочване на делото към страните са
отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата. В съдебното
производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с
всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и
представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с
или без хипотеза на чл. 161 ал. 3 ДОПК като последица/. С оглед нормата на
чл.171 ал.4 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат за
установяване на истината“ - жалбоподателят заяви доказателствено искане за
ССч.Е и не представи допълнителни доказателства във вр. с наличие на финансов
ресурс при заемодателите и дарителя към съответните дати на договорите за заем
и дарение. Допуснатата СТЕ във вр. с оспорени електронни подписи на приходни
органи, подписали ЗВР, РА и РД с електронни подписи, е заличена поради невнесен
депозит в определения срок, вкл. до съдебно заседание на 30.05.2023г.
3.1. В изпълнение на задължения по
доказателствата относно валидност на електронните подписи на приходните органи,
подписали ЗВР, РД и РА с електронни подписи и за удостоверяване на положен
квалифициран електронен подпис с оглед изискванията на Регламент /ЕС/ №
910/2014г., ответникът представи : - Писмено уточнение и разяснение във вр. с
приложен към преписката диск /оптичен носител/, съдържащ pdf файлове на обжалвания РА, РД и ЗВР. Заявено е, че в електронни файлове
са инкорпорирани електронните подписи на лицата, издали РА, РД и ЗВР, като чрез
съдържащите се в диска електронни документи може да се извърши проверка на
валидността на подписите на лицата, подписали посочените документи, както и да
се извлече информация за вида на електронните подписи и съответствието им с
изискванията на Регламент 910/2014 и Приложение I към регламента. Представено е
кратко ръководство и приложен снимков материал, посредством които може да се
извлече информация за вида на електронните подписи и съответствието с
изискванията на регламента. Описан е пример за проверка на електронния подпис
на Н.П., който е относим и за останалите приходни органи – В.К. и В.Д. /л.1736
– 1744, т.6/. При следване на
указанията при служебна проверка се установява валидност на електронните
подписи по отношение дати на подписване на ЗВР, РД и РА /посредством данните в Signature Details;
Certificate Details/, вкл. че са квалифицирани и съответстват на
изискванията на регламента и приложение I.
Съобрази се, че РА е индивидуален
административен акт с декларативен характер и за да е валиден, актът следва да
е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен.
Компетентността на органите да възложат ревизионното производство и да издадат
РА е определена в материалноправните разпореди на закона, независимо, че се
намират в процесуален закон - ДОПК : чл.
7 ал. 1 вр. чл. 8, чл. 119 ал. 2 относно РА и чл. 112 ал. 2 т. 1 относно ЗВР. В
случая ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са създадени като
електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид
фикцията в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени
са на РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по
приходите с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на
потвърждение за получаване по см. на чл.30 ал.6 ДОПК. На основание чл. 184 ал.
1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са
представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен
носител, заверен от страната. Според чл. 4 ЗЕДЕУУ, автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е
извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата
на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма /чл.5 с.з./. Нормата на чл.13 ЗЕДЕУУ съдържа
дефиниции за електронен подпис и различните му форми /електронен подпис,
усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис/ с препратка
към разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 910/2014. Квалифицираният електронен
подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо
да е спазено изискването на чл. 26 от цитирания Регламент. Доказателствената
сила на подписания с КЕП /квалифициран електронен подпис/ електронен документ е
такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Доказателства,
че лицата подписали ЗВР, РД и РА са притежавали КЕП, са представени в съдебното
производство в изпълнение на указания по доказателствата /л.1740-1744/. По
делото са представени както на хартиен, така и на електронен носител /CD/
издадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и съхранени данни за
проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали
в ревизията.
От неучастващото
лице Борика АД е представена справка за издадени удостоверения за квалифициран
електронен подпис на В.К., Н.П. и В.Д. – отразени са сериен номер, автор,
идентификатор на автора и на титуляра, информация за валидност – до
07.12.2021г. за В.К., до 07.12.2021г. за Н.П. и до 16.09.2021г. за В.Д.,
/л.1760, т.6/. Доставчикът Борика АД потвърди, че удостоверенията са за квалифициран
електронен подпис /КЕП/ по см. н Регламент 910/2014г. Валидността на КЕП от
този доставчик не касае 2022г., но данните от Информационно обслужване АД
разкриват подробна и относима информация за периода на проведеното ревизионно
производство през 2022г. /л.1761 и сл., т.6/. За В.К. е посочено, че са
издадени две квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис
/КУКЕП/. Посочени са сериен номер в шестнадесетичен вид и в десетичен вид.
КУКЕП е издадено на 29.11.2021г. със срок на валидност 365 дни и съответно
подновено на 28.11.2022г. – тоест, в периода на провеждане на ревизията и
подписване на ЗВР и РА от страна на В.К.. Валидността на КУКЕП е подновена до
28.11.2023г. Издаденото КУКУП е тип StampIT DocPro Certificate – квалифицирано
удостоверение за квалифициран електронен подпис на физическо лице, асоциирано с
юридическо, съгласно посочена политика QCP-n-qscd и вътрешна политика на
доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги Информационно обслужване АД,
описана в Политика при предоставяне на квалифицирани удостоверения за
квалифициран електронен подпис и квалифициран електронен печат, налична на
официалния сайт на доставчика на отразен адрес. Издаденото квалифицирано
удостоверение е налично единствено по спецификация за цифрови сертификати х509
v3 като електронен документ, подписан с удостоверението за електронен подпис на
доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги. Приложени са копия на
визуализирано КУКЕП, налично като електронен документ. Представена в тях е
основна информация за КУКЕП и детайлна информация за КУКЕП, издадено на В.К..
Приложена е и екранна снимка на справка от публичния регистър на доставчика на
квалифицирани удостоверителни услуги към 10.02.2023г. : проверка статус на
КУКЕП, включващ и детайли относно автор/титуляр и период на валидност.
Представени са данните и за второто КУКЕП на В.К.. По идентичен начин е описана
и представена информация за двете квалифицирани удостоверения за КЕП /КУКЕП/,
издадени на Н.П.. Същите разкриват валидни КЕП към дати на подписване на РД и
РА. По идентичен начин е описана и представена информация за квалифицирано
удостоверение за КЕП /КУКЕП/, издадено на В.Д.. Същото разкрива валидни КЕП към
дати на подписване на РД. Вписано е
изрично, че всички издадени КУКЕП отговарят на изискванията на чл.3 т.15,
посочени в Приложение № 1 на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 година, относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Описани
са приложените документи, приети при издаване на КУКЕП и конкретно наименувани
документи за издадените КУКЕП на В.К., Н.П. и В.Д., които са приложени от
доставчика /л.1772 и сл., т.6/.
В случая е налице и доказателство /удостоверение/
издадено от доставчика на удостоверителни услуги, от което се установява, че
електронните подписи на конкретните приходни органи са квалифицирани към датата
на подписване на съответния документ. Според приетите доказателства РА е
издаден от компетентни органи по см. на чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената форма
съгласно чл.120 ал.1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 ДОПК.
Първата ЗВР е връчена редовно /вкл. останалите/ и всички ЗВР, РД и РА са
подписани с квалифицирани електронни подписи, валидни към съответните дати на
издаване/подписване на документите и съответстващи на изискванията на Регламент
910/2014. Отговори на въпросите /молба, л.1809, 1810, т.6/, по които бе
допусната СТЕ /заличена поради невнесен депозит/ се съдържат в информацията,
представена от доставчика Информационно обслужване АД. Съобрази се, че съгласно
чл.25 §1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 година, правната сила и допустимостта на електронния подпис като
доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на
основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за
квалифицирани електронни подписи. В случая се установи, че КЕП са валидни към
дати на подписване на ЗВР, РД и РА. КЕП са свързани с всяко от лицата, за които
са издадени – приходните органи В.К., Н.П. и В.Д.. Налице са издадени КУКЕП от
доставчика на удостоверителната услуга за период, включващ датите на издаване,
респект. подписване на ЗВР, РД и РА. КЕП са свързани с титулярите си по
уникален начин и могат да бъдат идентифицирани, в която насока са описаните
по-горе цифрови видове и политики. В допълнение се отбелязва, че валидността на
електронните подписи е проверима и посредством портала на Европейската комисия
/ec.europa.eu/digital-buildiag-blocks/DSS/webapp-demo/validation/, включително на
страниците за услуги за валидиране, предоставяни от български доставчици на
удостоверителни услуги – ДУУ/, отговарящи на изискванията на Регламент /ЕС/ №
910/2014 и съответните стандарти /https://www.infonotary.com/validate/validation
; https://www.b-trust.bg/services/dss-verify/. Не се открива недостатък, обосноваващ във
вр. с Решение на СЕС по дело С-362/21г., извод за нищожност на РА. Съобразени
са изискванията на чл.26 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 за усъвършенстваните
електронни подписи във вр. с чл.3 т.12 – квалифициран електронен подпис, т.15 –
квалифицирано удостоверение за електронен подпис, т.35 – електронен документ и
чл.25 – правна сила на електронните подписи. Според данните от Информационно
обслужване АД, квалифицираните удостоверение за електронни подписи съдържат
реквизитите от обхвата на Приложение I към регламента и
съответстват на установените изисквания – б.“а“ – б.“й“.
В допълнение се отбелязва, че заявеното
оспорване на електронните подписи – като неотговарящи на изискванията за
„квалифициран електронен подпис“ по см. на чл.3 т.12 от Регламент № 910/2014 и
доказателственото искане в тази насока, са направени несвоевременно от
жалбоподателя. В жалбата не се съдържат доводи в насока - РА не е подписан с
квалифициран електронен подпис, вкл. представените доказателства с молбата на
гл.юрисконсулт Г. от 25.01.2023г. /л.1735 и сл./ не са оспорени от
жалбоподателката в съдебни заседания на 30.01.2023г. и 07.03.2023г.
3.2. ССч.Е /л.1802 и сл., т.6/ установи, че
няма математически грешки в изготвените при ревизията парични потоци за
2016г.-2020г. Няма математически грешки и при изчисленията на данъчните
задължения за данък и лихви в РА.
При изпълнение на поставените от
жалбоподателката задачи е посочена декларацията на РЛ, представена в хода на
ревизията /л.250/, в която е посочено, че към 01.01.2015г. С. е имала в брой
парични средства в размер на 70 000лв., получени през 2014г. от майка й
И.Чимска. Декларацията е от 18.05.2022г. и не съответства на декларираните
данни на 12.08.2021г. /л.1636 гръб/ - към 01.01.2015г. С. има налични пари в
брой – 50 000лв. от наследство и 150 000лв. лични спестявания. Освен
декларацията за дарени парични средства в размер на 70 000лв., макар
представеният договор за дарение да е за 80 000лв., експертът е взел предвид и
сумата по договорите за заем от 2014г. и 2015г – общо 32 500лв. С тези суми е
посочено в ССч.Е, че началното салдо на 01.01.2016г. е в размер на 102 000лв.
Всички други приходи и разходи, включени в съпоставката между доходите и
разходите на РЛ не се променят и остават така, както са установени от
приходните органи – тоест, в поставените задачи /л.1747; л.1728/ не са оспорени
данните за издръжка и живот, изходящи от РЛ и съобразени от приходните органи в
декларирания размер. При посоченото начално салдо за 2016г. няма недостиг на
парични средства, при което не е дължим данък /таблица, л.1807/, за разлика от
РА – за 2016г. е допълнително установен данък в размер на 8 562,32лв. и лихви –
4 538,39. За 2017г. е дължим данък, но в по-малък размер : 11 792,52лв. спрямо
този по РА - 12 930,20лв. и лихви – 5 054,81лв. спрямо лихви по РА – 5 542,47лв.
За 2018г. и за 2019г. няма промяна в данъчните задължения, преизчислени със
ССч.Е и допълнително установени с РА. Общо задълженията по РА са 32 270,32 лв.
главници и 13 035,95лв. лихви, а по ССч.Е – 22 570,32лв. главници и 8 009,90лв.
лихви.
ССч.Е е компетентно и обективно изготвена с
приложени специални знания. Оспорването й от представителя на ответника касае
съществото на спора, предвид поставените от жалбоподателката задачи.
4. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на
основата за облагане : Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира
правна възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния
данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице
едно от изброените в 7 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият
орган приел, че е изпълнен съставът на чл. 122 ал. 1 т.2 и т.7 ДОПК. При съдебно обжалване на РА, издаден
по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на
задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно
събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.
Данните от
преписката обосновават извод за осъществени предпоставки за прилагане на
особения ред. Налице са били обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК, при
което данъчната основа е определена по реда на чл.122 ал.2 и ал.4 ДОПК. Правилно решаващият
орган е посочил, че за да е налице предпоставката на т. 7 за облагане на
задълженото лице по реда на чл. 122 ДОПК, органите по приходите следва да са
направили съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансовото
състояние на лицето за ревизирания период. Под имуществено и финансово
състояние следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за
ревизирания период - движимо, недвижимо и парични средства в наличност.
Имуществото се остойностява по направените за неговото придобиване разходи,
като това са действително направените разходи. Тази сума се съпоставя със
сумата на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице. За да е налице основанието по чл. 122 ал. 1 т. 7 ДОПК при сравнението следва да се получи несъответствие, като това
несъответствие не трябва да е малозначително, а да насочва ясно към извода, че
наличното имуществено и финанси не е възможно да бъдат налице, ако лицето вярно
и честно е представило своите доходи, приходи. Според чл.123 ал.1 от ДОПК - в
случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се
смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т.
3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено
превишават размера на декларираните получени средства. В тази вр. се отбелязва, че според Тълкувателно решение № 11
от 3.12.2021 г. на ВАС по ТД № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, при извършване
на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето да се
определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ върху данъчна
основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите
за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл.
122 и следващите ДОПК. На основание чл.123 ал.1 ДОПК подлежи на облагане
данъчната основа, определена по реда на чл.122 ДОПК и съгл. чл.48 ЗДДФЛ
размерът на данъка е определен върху обща годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ,
умножен по съответната данъчна ставка.
По отношение механизма, по който се получава
краен резултат от съпоставката между доходи и разходи за
2016г., 2017г., 2018г. 2019г. /установеното превишение е резултат от
к.2+к.3-к.4-к.5/, не са заявени възражения и се съобрази, че имущественото
състояние на ревизираното лице по смисъла на чл. 122 ал.1 т.7 ДОПК включва
всички имуществени права и задължения, доходи, приходи и разходи, включително и
тези, направени по банков път, а не само получените и направени плащания в
брой. Поради това не се изключват от съпоставката на приходите и разходите
наличните парични средства по банкови сметки към 01.01. и към 31.12. на
съответния годишен период т.нар. начално и крайно салдо. Разликата между тях е
релевантна за установяване съответствието между имущественото състояние на
ревизираното лице и получените доходи.
4.1. Според чл.6 ал.1 ЗДДФЛ - местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина. Съгласно чл. 17 ЗДДФЛ, данъчната
основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща
доходите от всички източници за съответната календарна година. За да е налице
основа за облагане по смисъла на чл. 123 ал. 1 ДОПК, установеното превишение на
разходите над приходите следва да е на годишна база /съобразено в случая/ и не
е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или
други периоди.
По отношение данните за издръжка се съобрази,
че когато при определяне разходите
за живот на едно домакинство липсва информация за направените разходи, се
ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация и документална
обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в действителния им
размер, а определената сума от НСИ се намалява със статистически определените
суми за същите разходи. В случая жалбоподателката е представила декларация с
посочени разходи за живот и издръжка месечно в размер от 300 до 500,00 лв., при
което органите по приходите приели, че разходите за живот и издръжка на лицето
за всяка ревизирана година е в размер на 6 000,00 лв. Сумата е включена като
разход при направена на лицето съпоставка на получените доходи и средства и
направените разходи – л.91 гръб и сл. /съпоставка между доходи и разходи за
2016г., 2017г., 2018г. 2019г./. При поставяне на въпроси и задачи за ССч.Е
възражението за разходите за издръжка и живот не е поддържано, тъй като в.л.
следваше да съобрази възприетите от приходните органи постъпления и разходи от
паричните потоци, с изключение само на непризнатите сума по договора за дарение
и договорите за паричен заем. Разходите за издръжка и живот са в размер,
посочен от лицето /т.14 от паричните потоци за ревизираните годишни периоди/ -
изходящи са от РЛ, поради което правилно зачетени в съответния размер.
4.2. Жалбоподателката
твърди, че неправилно не са кредитирани представените: договор за дарение и
договори за заем. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните
факти от значение за спора и връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от същия
кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. В тежест на жалбоподателя бе да докаже твърдението за
различно от приетото начално салдо към 01.01.2016г. Както бе посочено по-горе, при извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, предхождаща времево ревизията, са
посочени различни данни от поддържаните при ревизията – според писмено обяснение на Ст.С. вх.№
РД-20-1327/12.08.2021г., за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2020г. лицето не е
получавало заеми. Не е посочено, че са получавани заеми и същевременно във вр.
с въпросите в искането /л.1631/ - не са описани заеми от физически лица и не са
представени заемни договори. Ведно с това са посочени за получени 50 000лв. от
починалата майка на РЛ /оставени от майка й/, но не е вписано, че това е част
от дарение в размер на 80 000лв., както и не е представен договора за
дарение. В декларация на л.1636 гръб, т.6 – е посочено, че паричните средства в
брой към 01.01.2015г. са 50 000лв. от наследство, а не дарение. Към този
предходен период /2021г./ спрямо ревизията не е поддържано наличие на договор
за дарение в размер на 80 000лв. За наличните парични средства в брой
към 01.01.2015г. и доказателства за произхода им РЛ представило писмени обяснения
при ревизията, в които посочило, че към 01.01.2015г. разполага с налични
парични средства в брой – 70 000лв., които са с произход – дарение от майка й
И.Ч./л.250 – декларация/. Декларацията е от 18.05.2022г. и не съответства на
декларираните данни на 12.08.2021г. /л.1636 гръб/ за парични средства към
01.01.2015г. Описаните несъответствия разколебават поддържаната от
жалбоподателката теза по отношение договора за дарение. Освен това, в хода на
ревизията не са поддържани суми от 50 000лв. от наследство, а за ССч.Е е
поискано да бъдат взети предвид 70 000лв. по договора за дарение, без пояснения
за останалите 10 000лв. до 80 000лв. Независимо от посоченото, макар дарението
от родител на дете да е естествен и присъщ акт, от значение за ревизионното
производство е доказана обективна възможност сумата по дарението да е
фактически налична при дарителя към дата на подписване на договора, за да може
да бъде и предадена. Фактическата наличност към конкретна дата е предпоставена
от финансовата осигуреност на дарителя и разполагаемите парични средства. В
тази насока са извършени проверки от приходните органи по отношение майката на
РЛ, резултатите от които не са благоприятни /установени
са трудови възнаграждение за 1972г., 2005г., 2006г., 2010г., като от м.05.2010г.
лицето е пенсионер с размер на пенсията около 275лв. ; лицето И. Чимска, майка
на Ст.С., няма получавани доходи години преди 2014г., които би могла да спести
и предостави като дарение/.
Действително, естеството на отношения между родители
и деца не предпоставя писмена форма с нотариално заверени подписи по чл.225
ал.2 ЗЗД. Не е представена декларация за данък дарение по ЗМДТ, но неизпълнението на законовото задължение
има последици, различни от извод за доход с неустановен произход - налагане на
административна санкция, като неподаването не може да се приеме за
обстоятелство, установяващо, че няма дарена сума /Решение № 1664/2015г., ВАС/. Също така съставянето на документ или друго доказателство за
фактическото предаване на паричната сума по дарението се основава на свободната
воля на страните по сделката. Извън
това, възможността на дарителя да разполага с конкретните суми по размер /с
доказан източник/ и към определен момент, са правно значими факти. Хипотетично
не е невъзможно даряването на сумата в голям размер, но тезата на жалбоподателя
не може да произтича от хипотеза, а следва да бъде доказана с обективни факти. Както
бе посочено, за дарението е проверена възможността за спестяване на суми,
формиращи стойността на дарението и констатациите отричат тази възможност. Доказателства
за опровергаване на обективния извод, основан на фактическата установеност
относно финансовата възможност на дарителя, не са представени в съдебното производство.
Тоест, дори да
няма необходимост от представяне на писмен договор за дарение между майка и
дъщеря, при конкретните факти не е безспорно доказано получаването на 80
000лв., поради отсъствие на безсъмнени доказателства относно наличност на сумата
при дарителя към 06.10.2014г. В реда на изложеното са съображенията и в
потвърдителното решение - по отношение произхода на дарените средства е заявено,
че същите е възможно да не са от доход, а от заем или от дарение, но не са
представени конкретни доказателства в подкрепа на това твърдение. Не е доказано
и фактическото наличие на паричните средства у дарителя и в последствие у
надарения, в непроменен вид и размер. В тази вр., частните документи нямат
обвързваща съда доказателствена сила, което не означава, че не следва да бъдат
ценени при решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото. Съобрази
се, че съставените частни документи следва да отразяват реален факт от
обективната действителност, тъй като представляват само доказателство, че са
подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях
изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на
документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични
други данни, безспорно установяващи фактите. Такива в случая отсъстват. Доказателства,
които да опровергаят изводите на приходната администрация за началното салдо не
са представени в хода на административното производство и по делото, поради
което не би могло да се приеме, че лицето е разполагало с 80 000 лв. към
01.01.2016г.
По отношение
получени в заем парични средства от физически лица : съдът приема за правилен
изводът на приходните органи за това, че като реално предоставени следва да се
вземат само тези, по отношение на които са налице данни за финансови ресурси от
трудови или други правоотношения, посредством които се доказва обективната
възможност на заемодателя да разполага с фактически налична сума на дата на
съответния заемен договор. Това е установено само по отношение на Ал.Ч. и
съобразено от приходните органи. Договорът за заем е реален договор и за да се
приеме, че е сключен и породил действие, необходимо е не само писменото
обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на
заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя на заемателя. Фактът е обективно
възможен при доказано наличие на сумите по договорите при заемодателите към
дата на сключване на всеки от договорите. Именно посоченият факт е проверяван
от приходните органи и по този обективен критерий е направена преценка по отношение
заемодателите и съответните договори за заем. Писмените договори следва да
бъдат преценявани с оглед всички останали доказателства по делото, тъй като
частните документи не се ползват с материална доказателствена сила. Отсъствието
на безсъмнени доказателства за обективна възможност конкретните суми по
договорите да са в наличност при заемодателите към датите на сключване на
договорите не бе преодоляно в хода на съдебното оспорване, като следва да бъде
отбелязано, че в хипотеза на връщане на сумата по банков път, не би имало
съмнения и за реалното й получаване. Паричните суми не са малки, а в рамките
между 5 000.00 и 7 500.00 лв., като посредством извършените при
ревизията справки се е установило, че заемодателите не са в състояния да
предоставят средства в такива размери. Тоест, наличността на финансовите
средства при заемодателите не е доказана. Писмените обяснения от голяма част от
заемодателите не съдържат убедителен отговор за произхода на средствата, предвид
информацията за доходи от служебните справки в съответните информационни
масиви, при които са установени доходи, които изключват възможността
заемодателите да предоставят заеми в такива размери, предвид и необходимостта
от средства за издръжка на живота. Заемодателите не са представили с
обясненията си доказателства за обективна възможност да спестят конкретните
суми.
В случая липсват
разписки за предаване на заемните суми, а във всеки договор за заем е посочено,
че сумата ще бъде предоставена до конкретна дата, без да са налице
доказателства за това, напр. документиран факт на приемо-предаване на конкретна
дата / в договора за паричен заем с Р.Г. е посочено,
че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя до 30.04.2015г.
/чл.2 ал.2/ и не е представен документ за предаване на конкретна дата; в
договора за паричен заем с Н.С. /л.2081, т.2/ е посочено, че заемната сума ще
бъде предадена от заемодателя на заемателя до 31.07.2015г. /чл.2 ал.2/ и не е
представен документ за предаване на конкретна дата; в договора за паричен заем
с Б.С./л.172/ е посочено, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на
заемателя до 30.04.2015г. /чл.2 ал.2/ и не е представен документ за предаване
на конкретна дата; в договора за паричен заем с М.А. /л.158/ е посочено, че
заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя до 31.12.2014г.
/чл.2 ал.2/ и не е представен документ за предаване на конкретна дата; в
договора за паричен заем с К.К. е посочено, че заемната сума ще бъде предадена
от заемодателя на заемателя до 28.02.2015г. /чл.2 ал.2/ и не е представен
документ за предаване на конкретна дата /.
Относно възражението в жалбата за частните
документи и доказателствената им стойност е необходимо отново да се отбележи,
че частните документи нямат обвързваща съда доказателствена сила, което не
означава, че не следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с
останалите доказателства по делото. Същевременно с това - следва съставените частни документи да
отразяват реален факт от обективната действителност, тъй като представляват
само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство
за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие
между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което
следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В случая
други данни отсъстват, при което следва изводите на приходните органи да се
приемат за правилни. За целите на доказване действителността на документираните
в частните документи изявления /писмените обяснения на част от заемодателите/
от значение е доказването на произход на средствата при заемодателите, ведно с
фактическата им наличност при тези лица към дати на подписване на съответните
договори. Противно на твърдението в жалбата за заемните договори /в договорите
за заем, сключени със Ст.С. е вписано, че предаването на заемната сума от
Заемодателя на Заемателя ще се извърши в бой в момента на подписването на
съответния договор, който служи за разписка, удостоверяваща предаването на
сумата, поради което предаването на заетите суми на жалбоподателката и
изпълнението на заемните отношения е доказано от представените заемни договори,
изпълняващи функциите на разписки в писмен вид за представянето на сумите –
предмет на заема/, посоченото отсъства в съдържанието им. В тази насока са
цитираните по-горе дати във всеки заемен договор относно предаване на заемната
сума – бъдещи спрямо дата на сключване на договора, като в допълнение се
отбелязва, че в договорите – чл.2 ал.1 е посочено – предаването на заемната
сума от Заемодателя на Заемателя ще се извърши в брой. Договорите съдържат
клаузи за бъдещо предаване на заемната сума в определен срок – до конкретна
дата. Следователно, договорът няма функцията и на разписка, като не са
приложени разписки или друг документ, удостоверяващи сбъдването на бъдещото
събитие относно предаване на сумата в конкретен срок. Писмените обяснения на
част от заемателите подлежат на съпоставка с всички останали доказателства и от
значение за доказване реалността на заемните договори бе наличието на
доказателства за обективни факти, установяващи финансовата възможност на
заемателите и наличието на конкретната сума към датите на договорите или към
съответната дата от срока за предаване на сумата. Твърденията, заявени писмено
в хода на ревизията са опровергани с информацията от проверките на приходните
органи, вкл. не са доказани и при съдебното оспорване на РА. По отношение
декларираното от заемодателите - че предоставените заеми на ревизираното лице
са от личните им спестявания от доходи от трудови правоотношения – всеки
заемодател е проверен в хода на ревизията за обективна възможност да спести от
доходите си от трудово правоотношение, като заявеният факт е опроверган с данни
от публични регистри и информационни системи, поради което не следва заявеното
в частта за предоставяне на сумите на датите на сключване на договорите, да се
приема за достоверно. С проверка на твърденията на заемодателите е достигнат
правилен извод за обективна невъзможност същите да са разполагали със заемните
суми и да са ги предоставили на дати на сключване на договорите, както е
посочено в представените писмени обяснения.
Разноски се присъждат според изхода от спора на
ответника – чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в размер на 4 274,50лв.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.Н.С., ЕГН **********,***, против Ревизионен
акт № Р-16001622000085-091-001/21.07.2022г., издаден от В.С.К., Началник
сектор, възложил ревизията и Н.И. П., главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 480/10.10.2022г.
на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
с който на жалбоподателя са допълнително установени данъчни задължения : -
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 8
562,32 лв., ведно с лихва в размер на 4 538,39 лв.; - данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 12 930,20 лв., ведно с
лихва в размер на 5 542,47 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 5 152,79 лв., ведно с лихва в размер на 1 686,24
лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019г. в
размер на 5 625,01 лв., ведно с лихва в размер на 1 268,85 лв.; общо 32
270,32лв. главница и 13 035,95лв лихви.
Осъжда С.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 4 274,50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия : /п/