Р
Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр. д. № 13490/2020 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалби на Б.А.С. и „М.к.Н.” ЕООД – длъжници по изп. д. № 20178380402257, срещу разпореждания
съответно от 15.09.2020 г. и 15.10.2020 г., с които е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателите
твърдят, че отказите са незаконосъобразни, тъй като за период от повече от две
години не били поисквани и извършвани валидни изпълнителни действия. Подадената
от взискателя молба от 01.03.2019 г. не представлявала такова действие, защото
с нея било поискано възобновяване на изпълнителното дело, което никога не било
спирано, както и налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците, върху
които вече били запорирани.
Взискателят не е
подал писмени възражения срещу жалбите, но е изложил съображения срещу
прекратяването при подаване на молбите за прекратяване.
Съдебният
изпълнител счита жалбите за допустими, а по същество за неоснователни, тъй като
с молбата си от 01.03.2019 г. взискателят е поискал налагане на запори върху
сметки, върху които предходно наложените запори били частично вдигнати.
Съдът установи от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 11.04.2017 г. на „Т.Б.“ ЕАД срещу множество
солидарни длъжници, сред които и жалбоподателите Б.А.С. и „М.к.Н.” ЕООД, за
принудително изпълнение на парични вземания.
След
образуването му са поискани и извършени следните изпълнителни действия:
- по отношение
на Б.А.С.: с разпореждане от 13.04.2017 г. са наложени запори
върху вземанията му от всички банки в страната (л. 27-46, 56); по искане на съдебния
изпълнител от 27.06.2017 г. е наложена възбрана върху негов недвижим имот,
вписана на 30.06.2017 г. (л. 569), с разпореждане от 30.06.2017 г. е наложен
запор върху вземането му за трудово възнаграждение от „Явор” ООД (л. 528, 599),
с разпореждания от 30.06.2017 г. е наложен запор върху дружествените му дялове в „М.-Ф.Г.”
ООД и „Т.К.-Д.” ЕООД (л. 531, 533).
- по отношение
на „М.к.Н.” ЕООД (с предишно наименование „М.К.Я.-Н.“): с разпореждане от 13.04.2017
г. са наложени запори върху вземанията му от всички банки в страната
(л. 27-46, 54).
На 04.05.2018 г.
взискателят е подал молба, с която е поискал вдигане на наложените запори
поради предприето от длъжниците частично доброволно изпълнение. Това искане е
удовлетворено, като запорите са вдигнати с нарочни уведомления, изпратени от
съдебния изпълнител до третите задължени лица, а също и до Агенция по
вписванията – относно запора на дружествени дялове. Впоследствие с молба от 01.03.2019
г. взискателят е поискал повторно налагане на запори върху вземанията
на всички длъжници по банковите сметки, открити в търговски банки в страната
(л. 674), като е квалифицирал искането си като такова за „възобновяване на
изпълнителното производство“.
При тези факти
съдът намира жалбата за неоснователна.
Основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени
кои действия имат характер на изпълнителни – това са действия, които изграждат
който и да е изпълнителен способ, независимо от това дали са поискани от
взискателя или са извършени от съдебния изпълнител при условията на чл. 18 ЗЧСИ. При така установения обем на понятието „изпълнителни действия“, водещи до
препястване перемирането на делото, е видно, че в настоящия случай не е налице
период, по-дълъг от две години, в който такива действия да не са поисквани.
Както беше посочено, през м. април 2017 г. са наложени запори върху вземанията
на жалбоподателите от търговски банки, а впоследствие тези запори са вдигнати.
Ето защо молбата на взискателя от 01.03.2019 г., с която е поискано повторното
налагане на запорите, представлява искане за извършване на валидно
изпълнително действие и изложените от жалбоподателите аргументи за
обратното не са основателни.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на Б.А.С.
и „М.к.Н.” ЕООД – длъжници по изп. д. № 20178380402257, срещу разпореждания
съответно от 15.09.2020 г. и 15.10.2020 г., с които е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.