Определение по дело №1577/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3904
Дата: 29 октомври 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101001577
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/…...10.2019г.

 

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                                                             ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно търговско дело № 1577 по описа за 2019година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №49630/ 05.07.2019г. по описа на ВРС на Профи Кредит България“ ЕООД срещу Решение №2608/12.06.2019г., постановено по гр.д. 12485/2018г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н.Г.С., иск с правно основание чл.422 от ГПК , вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 851,88 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.12.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9098/2018г. на ВРС.

Във въззивната жалба се изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение поради неправилност на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Изложени са доводи, че не са предвидени законови ограничения за размера на възнаградителната лихва, същата е въпрос на свобода на договаряне и не противоречи на добрите нрави предвид по-високия кредитен риск, който се понася от небанковите финансови институции.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че с оглед нищожността на клаузата за договорно възнаграждение, дължима по процесния договор се явява единствено главницата. Доколкото същата е в размер на 1400 лева, а кредитополучателят е заплатил общо 4495.85 лева, то задължението за главница се явява изцяло погасено.

Във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба срещу Решение №2608/12.06.2019г., постановено по гр.д. 12485/2018г. на ВРС, в частта, с която е прекратено производството по предявения от Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н.Г.С., иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД за установяване дължимоста на сумата от 630,46 лева, явяваща се горницата над 851,88 лева до 1482,34 лева, претендирана като главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.12.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9098/2018г. на ВРС и заповедта за изпълнение е обезсилена в тази част.

В частната жалба се твърди, че е налице идентичност между вземането в заповедното и исковото производство, поради съвпадение в страните, правопораждащия факт и общия размер, независимо, че сборът от вземанията е индивидуализиран като главница в заявлението. Размерът на цялото предявено и конкретизирано с исковата молба вземане съвпада с това по заповедта, поради което исковият съд дължи произнасяне по същество по него.

В постъпилия отговор на въззивната жалба се излагат съображения за неоснователност на депозираната частна жалба. Поддържа се, че исковото производство е специално, насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В случая предмет на заповедното производство е вземане за главница, поради което предявеният установителен иск за възнаградителна лихва е недопустим.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Постъпилата частна жалба следва да бъде приета за разглеждане като допустима и редовна, тъй като е подадена от активно  легитимирано лице в предоставения от съда двуседмичен срок, с оглед липсата на проведено в решението разграничение за срока на обжалване в прекратителната му част.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №49630/05.07.2019г. по описа на ВРС на Профи Кредит България“ ЕООД срещу Решение №2608/12.06.2019г., постановено по гр.д. 12485/2018г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н.Г.С., иск с правно основание чл.422 от ГПК , вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 851,88 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.12.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9098/2018г. на ВРС.

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, обективирана във въззивна жалба вх. №49630/05.07.2019г. частна жалба на Профи Кредит България“ ЕООД срещу Решение №2608/12.06.2019г., постановено по гр.д. 12485/2018г. на ВРС, в частта, с която е прекратено производството по предявения от Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н.Г.С., иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД за установяване дължимоста на сумата от 630,46 лева, явяваща се горницата над 851,88 лева до 1482,34 лева, претендирана като главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.12.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9098/2018г. на ВРС и заповедта за изпълнение е обезсилена в тази част.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                       2.