Р Е Ш Е Н И Е

Град МОНТАНА, 01.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:            

                                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.дело № 135 по описа за 2016 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.

Ищцата В.Н.С. xxx предявява срещу ответника Т.Б.Т. xxx иск с правно основание чл.143,ал.2 и чл.149 от СК с претенция за присъждане на месечна издръжка от 140 лева за детето Т. Т. Б. и месечна издръжка в размер на 140 лева за детето В. Т. Б.,  считано от предявяване на иска, 26.01.2016г., заплащане на издръжка за минало време, считано от 01.12.2015г. в общ размер от 560 лева или по 280 лева за всяко от децата, както и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът Т.Б.Т. в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове. В съдебно заседание се явява и признава същите по основание и размер.

         ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени и гласни.

         СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

         Предявените искове са процесуално допустими.

         Разгледани по същество се явяват и основателни.

         Съображенията на съда са следните:

         Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.2 от СК, на чието основание почива първият от предявените искове, предявен от майката В.Н.С., родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

         За да бъдат установени елементите от състава на иск по чл.143, ал.2  от СК следва ищцата да установи, че децата Т. и В. са техни низходящи, дъщери.

         Видно от приложените удостоверения за раждане /л.4 и л.5 от делото/ е, че страните по делото, ищцата и ответника, са родители на малолетните деца В. Т. Б., родена на xxxг. и Т. Т. Б., родена на xxxг.

         На следващо място следва да се докажат нуждите на децата от издръжка и възможностите на родителите да дават определен размер издръжка.

Установява се, че родителите живеят разделени от края на месец ноември 2015г., като двете деца живеят при майка си, която ги отглежда с помощта на своята баба, а ответника отделно от тях и по този начин непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата са поети от майката. По тези факти между страните няма спор и същите се установяват от събраните по делото доказателства.

Спорен между страните е въпросът, ответникът какъв размер издръжка следва да заплаща на малолетните си деца и кой е началния момент за това.

Ищцата не работи, видно от приложената декларация /л.21 от делото/ същата не получава доходи от трудови или граждански договори, като единствените й доходи са детските добавки, получавани от нея за двете деца.

За доходите на ответника – в съдебно заседание твърди, че работи в частна фирма в гр.Лом, където получава доход в размер на МРЗ за страната. За същия няма доказателства да страда от някакво заболяване, същият е в работоспособна възраст и е в състояние да реализира месечни доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

И за двамата родители няма данни да имат задължения за издръжка към други лица от същия ред, както и да са във временна или продължителна нетрудоспособност.

 Съгласно чл.143, ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно. Размерът на издръжката по силата чл.142,ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142,ал.2 СК, която определя минималната издръжка на едно дете, която се равнява на една четвърт от размера на минималната работна заплата, към момента този минимален размер е 105.00 лева.

Към настоящия момент децата В. и Т. са на навършени две  години. За децата  не се установи да имат някакво заболяване или други специални нужди, които да изискват повече парични средства. На тази възраст, на която са двете деца, същите несъмнено имат нужда от храна, дрехи, обувки, играчки и др.

Като съобрази всички тези обстоятелства, взе предвид нуждите на децата и с оглед установените възможности на родителите да дават издръжка, изявлението на ответника в съдебно заседание, съдът намира,че за задоволяване на най-необходимите потребности, без луксозните такива, към настоящия момент ще са необходими за издръжка на децата В. и Т. по 240 лева на месец за всяко от двете деца, от която сума ответникът би могъл да участвува с 140.00 лева месечно за дете в рамките на общо дължимата от тях издръжка, като останалата сума ще бъде осигурявана от майката, която реално ще полага и непосредствените, ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на децата.

Ето защо и предвид гореизложеното настоящият иск по чл.143,ал.2 от СК, следва да бъде уважен в предявените размери съответно от 140 лв. месечно за детето В. и 140 лв. месечно за детето Т., които ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на двете малолетни деца, считано от 26.01.2016г.

Установи се от разпита на свидетелката А. Т., че от края на месец ноември 2015г. ответникът е живял при ищцата и децата, след това ги е напуснал. За децата свидетелката твърди, че се грижи тяхната майка и баба й, която й помага в отглеждането. Предвид горното се явява основателен и искът с правно основание чл.149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време, считано от 01.12.2015г. в общ размер на 560 лева, от който по 280 лева за всяко от децата.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 403.20 лева върху размера на присъдената издръжка, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,а на ищцата разноските по делото в размер на 160 лева адвокатско възнаграждение.

         Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА Т.Б.Т. ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплаща на В.Н.С. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Т. Б., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, ежемесечна издръжка в размер на 140.00 лева, считано от 26.01.2016 година до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска и на малолетното дете Т. Т. Б., родена на xxxг. ЕГН xxxxxxxxxx ежемесечна издръжка в размер на 140.00 лева, считано от 26.01.2016 година до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска, както и да й заплати сумата от 560.00 лева издръжка за минал период, считано от 01.12.2015г. до предявяване на иска, 26.01.2016г. и сумата от 160.00 лева, представляваща стойността на направените в производството разноски, за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т.Б.Т. ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплати по сметка на Районен съд Монтана сумата от 403.20 лева, представляваща дължима по делото държавна такса, ведно с такса при служебно издаване на изпълнителен лист от 5.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок, считано от деня на обявяване на решението – 30.03.2016 г.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: