Р Е Ш Е Н И Е
№ 1915 08.10.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти
граждански състав, на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
Секретар – Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдията Сияна
Димитрова
гражданско дело № 1689
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. № ...../.........2018 г. , уточнена с молба вх. № .........../.........2018
г. от „А1 България” ЕАД – гр. София /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/,
ЕИК ................, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника Д.Н.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, че последната дължи сумата от 42,58 лева, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги № ............. и сумата от 66 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги ............... от дата
23.05.2009 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ............./2018 г. по описа на
БРС.
Ищецът
твърди, че с ответника сключили индивидуален потребителски договор № .........../23.05.2009
г., новиран с договор № ............... на 20.11.2013 г. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и приложение № 1 към него, с който на ответника били
предоставени услуги по мобилен номер ............... по избран тарифен план „Мтел
Икономичен“ с месечна абонаментна такса 12,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
На същата дата ответникът избрал да ползва и услугата „Домашен телефон 1“ с
абонаментен план 5,90 лева с ДДС за мобилен номер .............. и фиксиран
номер ........... за срок от 1 година. Отново на 21.11.2013 г., ответникът
добавил за ползване и мобилен номер ................ по избран тарифен план „Мтел
Комфорт“ с месечна абонаментна такса 6,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца. В
срока на действие на договора ищецът издал на абоната следните фактури: 1)
фактура № 30699561/ 24.01.2015 г. с падеж на плащане 13.02.2015 г., за отчетен
период 21.12.2014 г. – 20.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги –
22,78 лева; 2) фактура № *********/24.02.2015 г. с падеж на плащане 16.03.2015
г., за отчетен период 21.01.2015 г. – 20.02.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги – 19,80 лева; 3) фактура № *********/16.07.2015 г. с
падеж на плащане 16.07.2015 г., за отчетен период 21.05.2015 г. – 20.06.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 43 лева; 4) фактура № *********/16.07.2015
г. с падеж на плащане 16.07.2015 г., за отчетен период 21.05.2015 г. –
20.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 23 лева. Посочва, че за
претендираните суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № ..... по описа за 2018 г. на Районен съд - Бургас. Ищецът
поддържа, че неустойка се претендира на основание предсрочното прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги и е начислена на основание Приложение №
1/20.11.2013 г. към договор № ...... Ищецът моли за уважаване на предявените
установителни искове и присъждане на сторените разноски, както в заповедното,
така и в исковото производство.
С
определение № ........../28.06.2018 г. е прекратено производството по делото на
основание чл. 233 от ГПК в частта му, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата му дължи сумата
от 11,96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.03.2015 г.
– 18.12.2017 г. и е обезсилена издадената по ч.гр.д. № ........... по описа за
2018 г. на Районен съд Бургас заповед за изпълнение на парично задължение в
посочената част.
Предвид
изложеното предмет на настоящото дело е установяване на дължимостта на
описаните по-горе суми за предоставени далекосъобщителни услуги и за неустойка.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната
страна. В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се явява и не се
представлява.
Ищцовото
дружество не изпраща представител в проведено по делото открито съдебно
заседание. Депозира молба-становище вх. № ........../03.09.2018 г., с която
заявява, че желае делото да се гледа в негово отсъствие, изразява становище по
проекто-доклада по делото, взима подробно становище по съществото на спора и
заявява искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, с оглед
процесуалното поведение на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № .......... по описа за 2018 г. на Районен съд
- Бургас, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № ......../........2018 г. Последната е
връчена на длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение,
поради което съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда
едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед
за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
допустим.
Разпоредбата
на чл. 238,
ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение,
което се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
В
процесния случай са налице тези предпоставки. Вероятната основателност на иска
се установява от представените по делото писмени доказателства от ищцовата
страна. Приложените към исковата молба договор, общи условия, приложения и
фактурите към тях, които не са оспорени от страна на ответницата, са индиция за
съществувалите между страните облигационни правоотношения. С оглед твърденията
за неплащане на дължимите суми по тях и при липсата на доказателства
установяващи противното - плащането им, съдът намира, че исковете като вероятно
основателни следва да бъде уважени, поради което и постановява
настоящото неприсъствено решение.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК частично основателна се явява ищцовата претенция за
заплащането на направените по делото разноски и следва да бъде осъдена
ответницата да заплати сумата от 202,50 лева, съобразно уважената част от
исковете и предвид отказа от иск. При това се налага извода, че се дължат и
част от направените в заповедното производство разноски в размер на 184,50
лева, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство, или
общата дължима сума за разноски възлиза на 387 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК: ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 42,58 /четиридесет и два лева и петдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни
услуги, дължими по договор за далекосъобщителни услуги № ............./23.05.2009
г., новиран с договор № ........... на 20.11.2013 г. и приложение № 1 към него,
за периода от 21.12.2014 г. до 20.02.2015 г., както и сумата от 66 /шестдесет и шест/ лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги № ........../23.05.2009
г., новиран с договор № ........... на 20.11.2013 г. и приложение № 1 към него,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № ........../08.01.2018 г. по ч.гр.д. № ........../2018 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК:
********* сумата от 202,50 /двеста
и два лева и петдесет стотинки/ лева – разноски пред първата инстанция за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 184,50 /сто осемдесет и четири лева и
петдесет стотинки/ лева – разноски в заповедното производство,
сторени по ч.гр.д. № ............./2018 г. по описа на БРС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Окръжен съд - Бургас в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала: М Е