Решение по дело №1090/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  953                                                     06.07.2017г.                                           град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                  ХХХVІ-ти граждански състав  

на шести юни                                                                            две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                   

                                                                                     Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Станка Добрева

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело 1090 по описа за 2017 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „........., представлявано от Н.А. - управител, чрез адв. В.А. ***, против „ТК РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК............. със седалище и адрес на управление в гр. Б............... представлявано от Б. Ц. – управител, с която се иска осъждане на ответника да заплати на „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД сумата от 2058 лв., представляваща договорена неустойка дължима по Заявка-договор №К5072/17.06.2016 г. за ненатоварване не по вина на ищеца на заявен от ответника автомобил, формирана от 70 % от уговореното навло, както и при условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати сумата от 488,96 лв. /левовата равностойност на 250 евро/ представляваща размера на приетото от ответника предложение за плащане на неустойка, ведно със законната лихва върху присъдените суми от подаване на исковата молба – 14.02.2017 г. до окончателното изплащане на претенцията и направените по делото разноски. В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения породени от Заявка-договор №К5072/17.06.2016 г., по силата на който е било уговорено превозването на товар от ищцовото дружество за сметка на ответника, със следните параметри: товар: ролки гума; опаковка и брой на колетите: 2,20x0,8 - 5 броя; брутно тегло - 5000 кг; дата на товарене: 17.06.2016 г.; дата на разтоварване: 21 или 22.06.2016 г.;   релация: Белгия -България; навло - 2940 лв. с ДДС.

Съгласно пункт 24 от Заявката-договор - в случай на ненатоварване не по вина на ищеца, заявителят дължи неустойка в размер на 70% от договореното навло. Твърди се, че „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД е изправна страна в правоотношението, като е изпратил камион на товарния адрес за извършване на доставката, нает от превозвач „ФЕНИКС-ИВ-ДИ-М” ООД, с рег.№СС 1840 АМ, който е пристигнал на посочения в заявката адрес, на точната дата, но не е било извършено натоварване. Поради реализираните загуби от ищеца и съгласно клаузите на договора се претендира заплащане на уговорената неустойка. В исковата молба се сочи още, че в разменената електронна кореспонденция от ищеца е било направено компромисно предложение за заплащане на сумата от 250 евро, което е било прието от ответника, но въпреки това не е заплатено. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не е налице валидно договорно правоотношение, като процесната заявка-договор не е подписана от страните по делото. Оспорват се и представените извадки от електронна кореспонденция. Оспорени са като неавтентични и с невярно съдържание ангажираните писмени доказателства. Твърди се че документите не са подписани от управител или представител на дружеството.

Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 368 ТЗ.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представена Заявка-договор №К5072/17.06.2016 г., видно от която ответникът като възложител е заявил превозването на товар от ищцовото дружество, със следните параметри: товар: ролки гума; опаковка и брой на колетите: 2,20x0,8 - 5 броя; брутно тегло - 5000 кг; дата на товарене: 17.06.2016 г.; дата на разтоварване: 21 или 22.06.2016 г.; релация: Белгия -България; навло - 2940 лв. с ДДС. Документът носи подпис срещу представител на дружеството и негов печат и е оспорен в хода на процеса по отношение на неговото авторство, респ. относно представителната власт на лицето – подписало документа. Действително от същия е видно, че подписът е поставен със запетая. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за оборване на неговата доказателствена стойност, доколкото се касае за търговска сделка. За разлика от гражданскоправните отношения, при които извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания, при търговските сделки с чл. 301 ТЗ е пиравнено мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие. Така при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия се счита, че е налице  потвърждаване на сделката. /в този смисъл решение № 202/6.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на II ТО на ВКС/. За да намери приложение цитираната норма е необходимо установяване от ищеца, че ответникът е узнал за извършеното действие без представителна власт, а търговецът, който твърди, че сделката е недействителна – да докаже противопоставянето си незабавно след узнаването. В настоящия случай от ищцовата страна са ангажирани писмени доказателства относно уведомяването на ответника за сделката и нейните последици, респ. относно узнаването за действията без представителна власт, които доказателства са оспорени. Видно от представената обратна разписка, до регистрирания адрес на управление на дружеството ответник в гр. Бургас е била изпратена покана за плащане по процесната заявка-договор, като товарителницата не носи подпис на получател и не установява достигането й до адресата. Ангажираната е втора обратна разписка изпратена до адрес в гр. Русе, получена от лицето “П.”, като представител на дружеството ТК Рувитекс Индъстри на 26.08.2016 г., видно от отбелязването. Доколкото дружеството ответник няма регистриран адрес в гр. Русе и не са ангажирани други доказателства за наличието на представителство, както и при липсата на данни за устно или писмено упълномощаване на лицето-получател, то по делото не е установено надлежното доставяне на изпратеното писмо. Следователно от представените документи в хода на процеса не е доказано по надлежен ред узнаването от страна на дружеството – ответник за извършените действия. Индиция за съществуването на сочените в исковата молба търговски правоотношения представляват разменените електронни съобщения. Същите обаче отново са оспорени и изходящи от лице, за което не е установено нито с гласни, нито с писмени доказателства, че е представлявало дружеството в отношенията с ищеца. Извън оспорените неподписани електронни съобщения и обратни разписки, няма данни по делото за уведомяване за задължението за плащане на представител на ответника /независимо служител, работник, пълномощник или друго лице свързано с дружеството ответник/. Косвената връзка между дружеството Рувитекс Индъстри АД с предходен адрес на управление в гр. Русе и ответното дружество „ТК РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” ЕООД не е достатъчна за установяване на релевантните за спора факти, които подлежат на пълно и главно доказване. Ето защо съдът приема, че между страните не е установено валидното възникване на търговски отношения по повод процесната заявка-договор и искът следва да се отхвърли като недоказан.

По същите съображения евентуално предявеният иск за заплащане на обезщетение в по-нисък размер от 250 евро се явява недоказан и подлежи на отхвърляне. Не може да бъде споделен доводът на ищцовата страна, че с изпратеното електронно съобщение от 20.07.2016 г. от П. Д. – .............. в дружеството Рувитекс Индъстри АД, се признава задължението на ответното дружество към ищеца и се приема плащането му в предложения по-нисък размер. Действително именно Д. е посочена като подател в разменената кореспонденция, но по делото не е установена връзката на лицето с настоящия ответник, като се има предвид, че дружеството Рувитекс Индъстри АД е различен правен субект, макар и регистриран в момента на същия адрес на управление. След като не е доказано достигането на съобщението до ответника съдът следва да приеме недоказаните факти за неосъществени и да отхвърли иска.

Независимо от изложеното и за пълнота следва да се отбележи, че за да възникне отговорността за плащане на уговореното със заявката договор обезщетение е необходимо установяване на обстоятелството, че товарът не е бил натоварен не по вина на ищеца. По отношение на тези факти не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват дали „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД е изправна страна в правоотношението. Представеното по делото като писмено доказателство “претенция от Феникс-Ив-Ди-М” не носи подпис на своя издател, респ. не се ползва с формална доказателствена сила. Не са ангажирани други доказателства установяващи изпращането, респ. пристигането на превозното средство на адреса на уговорената дата, нито обстоятелствата относно неговото ненатоварване и вината за това. Следователно дори и да бе установена облигационна връзка между страните, искът отново подлежи на отхвърляне като недоказан по своето основание.

Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на направените от ответника разноски, в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление в гр. Б. ул. „........., представлявано от Н. А.- управител, против „ТК РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр. Б. .............. представлявано от Б. Ц. – управител, за осъждане на ответника против „ТК РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” да заплати на „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД сумата от 2058 лв., представляваща договорена неустойка дължима по Заявка-договор №К5072/17.06.2016 г. за ненатоварване не по вина на ищеца на заявен от ответника автомобил, формирана от 70 % от уговореното навло, както и предявеният иск при условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 488,96 лв. /левовата равностойност на 250 евро/ представляваща неустойка дължима по Заявка-договор №К5072/17.06.2016 г. за ненатоварване не по вина на ищеца на заявен от ответника автомобил определена в размер на приетото от ответника предложение за плащане на неустойка, ведно със законната лихва върху присъдените суми от подаване на исковата молба – 14.02.2017 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. ............., представлявано от Н. А. - управител, да заплати на „ТК РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление в гр. Б............... представлявано от Б.Ц. – управител, сумата от 300 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е