№ 154
гр. Харманли, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20215630100793 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „РО-СИ-ТО“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Симеоновград, ул. ****, действащо чрез юрисконсулт
Е.М. против ЗП Юри Николов Камбуров, ЕГН **********, с адрес община Симеоновград,
село Константиново, чрез адвокат Д.А..
Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в търговски отношения за продажба на
препарати за растителна защита, торове и семена.
На 16.07.2018г. ищецът извършил доставка на 30 т. амониев нитрат с единична цена
650,00 лева за тон на обща стойност 19 500,00 лева, лактофол 10 л. – 80 л. с единична цена
2,20 лева за литър на обща стойност 176,00 лева, „Акурат“ 0,300 кг с единична цена 185,00
лева на килограм на обща стойност 55,550 лева, „Аксел“ 45 литра на единична цена 55,00
лева за литър на обща стойност 2 475,00 лева и „Фронтиер 5 л.“ 17,00 единична цена 34,77
лева за литър на обща стойност 591,00 лева или всички на обща стойност 27 357,00 лева, за
което било издадена фактура № ********** от 16.07.2018г. На същата дата ответникът му
бил доставил „пшеница реколта 2018“ на стойност 24 300,00 лева, за което била издадена
фактура № ********** от 16.07.2018г.
На 26.07.2018г. ищецът доставил на ответника семена – „Третикале“ 31,360 т. с
единична цена 650,00 на тон на обща стойност 20 384,00 лева, за което била издадена
фактура № ********** от 26.07.2018г.
В исковата молба се твърди, че при взаимното съгласие на страните е било
извършено прихващане на сумата от 24 300,00 лева, дължима по фактура № ********** от
16.07.2018г. от общото задължение на ответника към ищеца по фактура № ********** от
16.07.2018г. и фактура № ********** от 26.07.2018г., за което бил подписан протокол за
прихващане на насрещни задължения от 26.07.2018г. Съгласно протокола за прихващане
ответникът е следвало да заплати остатъка в размер на 23 441,00 лева на 27.07.2018г.
Твърди, че макар с ответника да били водени многократни разговори относно заплащането
на сумата, такова не било извършено.
Ищецът счита, че вземането му в размер на 23 441,00 лева е изискуемо и ликвидно и
същото е следвало да бъде заплатено на 27.07.2018г. Ето защо освен главницата ответникът
1
дължал и обезщетение за забава в размер на 7 195,00 лева за периода от 27.07.2018г. до
04.08.2021г.
С тези мотиви се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 23 441,00 лева, представляваща останалата незаплатена част от дължима по
фактура № ********** от 16.07.2018г. и по фактура № ********** от 26.07.2018г. след
извършване на прихващане и сума в размер на 7 195,00 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете – 05.08.2021г. до
окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с които предявените
искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Ответникът оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба. Твърди, че
ищецът не е извършил самостоятелно доставката на стоките, описани във фактура №
********** от 16.07.2018г. и във фактура № ********** от 26.07.2018г. Същевременно
счита тези фактури за неистински, тъй като подписите за получил и съставил не били
изпълнени съответно от ЗП Ю.К. и от Р.А. И..
Ответникът отрича твърдението на 26.07.2018г. между страните да е подписван
протокол за прихващане на насрещни задължения, като същевременно оспорва подписите
по този протокол да са положени от ответника и законния представител на ищеца.
Ответникът твърди, че между страните не са сключвани договори за продажба и
доставка на стока. Твърди, че фактурите, протокола и всички действия по тези договори са
извършвани без знанието и съгласието на ЗП Ю.К. и са в резултат на съгласувани действия
между законния представител на ищеца и бившия счетоводител на ответника, за които той
не бил уведомен и не бил запознат с тях, а узнал едва с получаването на исковата молба.
Твърди, че тези действия представлявали злоупотреба с право и са извършени в нарушение
на закона и при липса на съгласие, поради което били нищожни. Допълва, че не е давал
съгласие относно количеството и цената на описаните във фактурите вещи, същото дори
противоречало на правилата на земеделската практика и наука. На следващо място оспорва
договора за продажба на „третикале“, тъй като същият бил сключен при явно неизгодни
условия. Престацията на едната страна била несъразмерна и очевидно несъответна на
насрещната. Посочва, че дори сделката да била сключена от представител на ответника, то
представителят бил договарял във вреда на представлявания, поради което договорът не
произвеждал действие спрямо него.
На следващо място ответникът твърди, че договорът за продажба и доставка на
третикале бил симулационен, тъй като се прикривала истинската продажна цена.
Ответникът посочва, че липсват доказателства за реалното изпълнение на договор за
продажба и доставка на стоки, тъй като не били подписвани приемно-предавателни
договори, транспортни документи и други. Оспорва се извършването на доставки от ищеца.
Ответникът не оспорва твърдението, че на 16.07.2018г. е продал и доставил на ищеца
„пшеница реколта 2018г.“ на стойност 24 300,00 лева, за което била издадена фактура.
Твърди обаче, че между страните не е постигано съгласие за извършване на прихващане на
насрещни вземания, тъй като не съществували вземания на ищеца към ответника.
Алтернативно ответникът твърди, че дори и да съществува вземане на ищеца спрямо
ответника същото не е изискуемо и ликвидно, тъй като не е подписван протокол за
прихващане на насрещни вземания и изискуемостта на вземанията би настъпила едва след
отправянето на покана и даването на подходящ срок за изпълнение.
Излагат се подробни съображения за нередовността на воденето на счетоводството
както на ищеца, така и на ответника.
Ответникът посочва, че всички изложени от него възражения относно покупката на
третикале се отнася и за фактурата за покупка на торове и препарати.
2
При условията на евентуалност прави възражение за прихващане. Ответникът
твърди, че има вземания спрямо ищеца на стойност 73 698 лева за доставено на 13.07.2017г.
и на 21.07.2017г. общо 245 660 кг. зърно.
С тези мотиви ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
сторените разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат основателни предявените искове е необходимо при условията на пълно и
главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални
предпоставки /юридически факти/ - съществуване на облигационно правоотношение между
страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него за процесния период,
изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница и за обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключени между страните договори
за търговски продажби, които били обективирани във фактура № ********** от 16.07.2018г.
и фактура № ********** от 26.07.2018г. Част от вземанията били погасени от ответника
чрез извършено прихващане с протокол от 26.07.2018г., поради което ищецът претендира
само остатъка от непогасеното задължение за заплащане на продажната цена по двете
фактури. Следователно в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените от него
облигационни отношения, по силата на които да са възникнали в тежест на ответника
процесните парични задължения.
Съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима
писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Доколкото в настоящия
случай една от страните по твърдените облигационни правоотношения е търговец, то и
сключените между тях договори следва да се квалифицира като едностранни търговски
сделки. Същевременно в разпоредбите на ТЗ липса изрична норма, предвиждаща форма за
действителност на търговската продажба – следователно договорите за търговска продажба
са неформални.
Макар и да няма изискване за формата на договор за търговска продажба, за да бъде
постигнатото съглашение между страните действително, процесуалният закон въвежда
форма за доказване. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК установяването на договори на
стойност по-голяма от 5 000 лева не може да се извършва със свидетелски показания. Такива
не са били и събирани в хода на съдебното дирене. За установяване наличието на
облигационни отношение между страните по делото ищцовото дружество е представило 2
броя фактури и протокол за прихващане на насрещни задължения.
Непротиворечиво е разрешаван въпросът за установяването на продажбено
правоотношение и неговото съдържание чрез представянето на фактури, имащи
съдържанието предвидено в чл. 7 от Закона за счетоводството. „Фактурата може да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката –
вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето й“ – в този смисъл решение № 20 от
25.03.2013г. по т.д. № 206 по описа за 2012г. на ВКС, I т.о., решение № 62 от 25.06.2009 г.
по т. д. № 546 по описа за 2008г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454 по описа за 2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11 по описа
за 2009г. на ВКС, I т. О. и други.
Този извод може да се направи обаче тогава когато не е спорен въпросът за
авторството на тези фактури. В настоящия случай в законоустановения срок е направено
оспорване на истинността на процесните фактури и съдът е разкрил производство по чл. 193
от ГПК в проведеното открито съдебно заседание на 09.03.2022г. С оглед разпределената
доказателствена тежест по делото са допуснати и назначени две съдебно-графически
3
експертизи заключенията, по които са идентични независимо от различния сравнителен
материал използван за изготвянето им.
Съгласно заключенията на вещото лице подписите поставени след „Получил“ във
фактура № ********** от 16.07.2018г. и във фактура № ********** от 26.07.2018г. не са
положени от Ю.К., като има вероятност същите да са били положени от Р.А. И.. При така
установената липса на подпис от страна на ответната страна не може да се приеме, че
фактурите са двустранно подписани, съответно те самостоятелно да служат за
доказателство, установяващо продажбеното правоотношение и изпълнението на
задълженията по него, а именно на предаване на процесните стоки.
Представеният протокол за прихващане също не може да послужи за доказателство за
наличието на продажбено правоотношение. Същият би представлявал извънсъдебно
признание на вземанията, ако изхождаше от ответника. Видно от приетите заключения по
назначените експертизи подписите положени както за ищеца, така и за ответника са
изпълнени от едно и също лице, а именно законния представител на ищцовото дружество –
управител и едноличен собственик на капитала – Р.А. И..
С оглед изложеното за лицата, положили подписи върху фактура № ********** от
16.07.2018г., фактура № ********** от 26.07.2018г. и протокол за прихващане от
26.07.2018г. съдът намира, че на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 3 от ГПК следва да
признае за установено, че фактура № ********** от 16.07.2018г., фактура № ********** от
26.07.2018г. и протокол за прихващане от 26.07.2018г. са неистински в частта относно
авторството на подписа на ЗП Ю.К. и съответно да бъдат изключени от доказателствата по
делото.
Същевременно в исковата молба не се твърди процесните фактури да са подписани
от пълномощник на ответника, за да бъде изследван въпросът за действието спрямо
ответника на сключен договор от негово име без представителна власт.
В настоящия случай презумпцията на чл. 301 от ТЗ не намира приложение и на друго
основание. Разпоредбата на чл. 301 от ТЗ гласи, че когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. Но ответникът няма качеството търговец – арг.
чл. 2, т. 1 от ТЗ. Следователно приложими биха били общите разпоредби на ЗЗД, касаещи
представителството. Нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД предвижда действие на сключената от
представител без представителна власт по отношение на мнимо представлявания само ако
има извършено потвърждаване. Разликата е съществена, доколкото при приложение на чл.
301 от ТЗ се изисква мнимо представляваният да се е противопоставил изрично след
узнаване за сделката съответно тежестта на доказване, че не е обвързан от сделката е негова,
а при приложение на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД се изисква потвърждаване. Потвърждаването на
извършените действия без представителна власт, макар в случая изобщо да не се твърди
наличието на представителство, пък било то и мнимо, може да се извърши и чрез
конклудентни действия, доколкото формата на ратификацията следва формата на
упълномощаването, а тя на сделката – арг. чл. 37 от ЗЗД. Доколкото за покупко-продажба на
движими вещи от вида на процесните не се изисква писмена форма, потвърждаването на
извършената сделка би могло да се извърши и чрез конклудентни действия. Такива в хода на
съдебното дирене обаче не се доказват.
От изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи също не може да се
направи извод за наличието на облигационно отношение между страните по делото. Такъв
можеше да се направи, ако по делото беше установено, че ответникът надлежно е
осчетоводил издадената фактура, включил я в дневника на покупко-продажбите по ДДС,
използвал е данъчен кредит или е извършил други действия, които съставляват
недвусмислено признание на задължението за заплащане на цената. Вещото лице не е
направило каквито и да е било изводи по отношение на счетоводството и на извършване на
действия по осчетоводяване на процесните фактури от ответника, а единствено по
4
отношение на ищеца. Релевантно за наличието на облигационно отношение обаче е
поведението на ответника.
В хода на съдебното дирене се събраха достатъчно доказателства, за да се приеме за
достоверно твърдението на ответника, че същият не възпрепятства разкриването на
обективната истина, а се намира в обективна невъзможност да предостави достъп до
счетоводството си.
От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите
С.Н. и М.С. се установява, че всички счетоводни документи на ответника са съхранявани
при неговия счетоводител – В.М.-Т.. Двамата свидетели се намират в близки отношения с
ответника, но съдът не може да игнорира показанията на свидетелите само поради
евентуалната тяхна заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. В този смисъл са и решение № 159
от 22.02.2016г., постановено по т.д. № 1871 по описа за 2014г. на ВКС, II т.о., решение №
228 от 01.10.2014г., постановено по гр.д. № 1060 по описа за 2014г. на ВКС, I г.о., решение
№ 177 от 28.07.2015г., постановено по гр.д. № 6369 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о. и
решение № 118 от 11.01.2021г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2020г. на ВКС, II
г.о. Вероятността свидетелят да бъде заинтересован в полза или във вреда на една от
страните се преценява от съда с оглед на всички други данни по делото – чл. 172, ал. 1 от
ГПК. При съобразяване на посочената разпоредба съдът анализира показанията на
свидетелите и намира, че следва да им даде вяра, тъй като показанията им са
непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Свидетелите разказват за начина на работа на счетоводителя, от кога е водел счетоводството
на ответника и къде се е намирал неговия офис.
Видно от приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден на
21.02.2021г. от община Хасково, въз основа на акт за смърт № 0238 от 21.02.2021г. Венка
Спасова Мараджиева-Т. е починала на 20.02.2021г.
Посочените доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до
извода за достоверност на изложените в отговора на исковата молба твърдения за начина на
водене на счетоводството на ответника и съхранението на счетоводните документи
съответно за невъзможността да осигури достъп до счетоводството си.
При тази доказателствена съвкупност и установената неавтентичност на процесните
фактури и протокол за прихващане не може да се приеме, че ищецът е изпълнил
процесуалното си задължение при условията на пълно и главно доказване да установи
сключването на договор между страните с твърдяното от него съдържание, както и
изпълнението на своето задължение за предаване на процесните стоки, а недоказаният факт
се счита за неосъществен, в което се изразява тежестта на доказване – арг. чл. 154, ал. 1 от
ГПК.
С оглед неуспешното доказване на юридическите факти от фактическия състав на
предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ съдът намира, че следва да го
отхвърли като недоказан.
Искът за обезщетение за забава е акцесорен и елемент от основателността му е
наличието на главен дълг, чието изпълнение да е забавено. При направените изводи за
недоказаност на главната претенция като такава следва да се отхвърли и акцесорната.
Ответникът е направил изявление за съдебно прихващане при условие на
евентуалност с вземането против ищцовото дружество, поради което и доколкото съдът
формира правни изводи за липса на насрещно вземане, то не се е сбъднало вътрешно-
процесуалното условие за произнасяне по възражението за прихващане.
При този изход на делото в полза на ответника е възникнало право на разноски.
Такива са били поискани в хода на устните състезания.
Съгласно мотивите на т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г., постановено
по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК на присъждане подлежат само
5
действително направените разноски по делото. От представените по делото платежни
нареждания и договор за правна защита и съдействие се установява, че ответникът е
реализирал разноски в общ размер на 2444,00 лева, а именно 2000,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и 444,00 лева за възнаграждения на вещи лица, които следва да
бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „РО-СИ-ТО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Симеоновград, ул. **** против ЗП Юри Николов Камбуров, ЕГН
**********, с адрес община Симеоновград, село Константиново иск с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ за сумата в размер на 23 441,00 лева, представляваща останалата незаплатена
част от дължима по фактура № ********** от 16.07.2018г. и по фактура № ********** от
26.07.2018г. след извършване на прихващане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата в размер на 7 195,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковете – 05.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА от „РО-СИ-ТО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Симеоновград, ул. **** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЗП Юри Николов
Камбуров, ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село Константиново сума в
размер на 2444,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6