Присъда по дело №393/2019 на Районен съд - Димитровград

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

ПРИСЪДА №  ……

10.12.2019 год., гр.Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградски районен съд в публичното си заседание на 10.12.2019 г. в състав Районен съдия ПЕТЪР ПЕТРОВ, в присъствието на съдебен секретар В. Господинова    и участието на прокурора А. Палхутев, като разгледа докладваното от съдия  П. Петров НОХД № 393 по описа за 2019 г. на РС- Димитровград,

ПРИСЪДИ :

ПРИЗНАВА Б.Г.У. - роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, ЕГН **********, неосъждан за НЕВИНОВЕН, в това че на 04.12.2018 г. в гр. Димитровград, пред PC - Димитровград, в състав председател - съдия И. Маринов, в публично заседание но НОХД №360/2018 г. по описа на PC - Димитровград, като свидетел, устно съзнателно е потвърдил неистина (че в края на 2015 г. в гр. Стара Загора се е срещнал с М.Г.Д. на когото дал сумата от 10 000 лв. във връзка с образувано и водено от Д. изпълнително дело срещу баща му Г.Б.У.) - престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, поради което  и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от постановяването `и пред ХОС.

            Съдия:

 

Мотиви към присъда № 53/ 10.12.2019 г., постановена по НОХД№ 393/ 19 г. по описа на РС- Димитровград

1.      Против Б.Г.У. - роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, ЕГН **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 04.12.2018 г. в гр. Димитровград, пред PC - Димитровград, в състав председател - съдия И. Маринов, в публично заседание но НОХД №360/2018 г. по описа на PC - Димитровград, като свидетел, устно съзнателно е потвърдил неистина (че в края на 2015 г. в гр. Стара Загора се е срещнал с М.Г.Д. на когото дал сумата от 10 000 лв. във връзка с образувано и водено от Д. изпълнително дело срещу баща му Г.Б.У.) - престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

2.      ПРОКУРОРЪТ – г- н А. Палхутев поддържа обвинението във вида, в който е предявено и предлага съответното наказание.

3.      ЗАЩИТНИКЪТ- адв. С. Ч. *** пледира невиновен и моли за оправдателна присъда.

4.      ПОДСЪДИМИЯТ - Б.Г.У. не се признава за виновен и моли за пълното си оправдаване.

Приложим закон.

5.      Наказателен кодекс(НК)

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

Факти по делото.

6.      Бащата на подсъдимият- г- н Г.Б.У. бил обвинен от РП- Димитровград в това, че в гр. Димитровград, след като бил осъден е Решение №1222/24.10.2013 г. на PC-Стара Загора по гр. дело №2070/2013 I . по описа на PC - Стара Загора, влязло в сила на 12.06.2015 г. да изпълни парично задължение (сумата от 14 400 лв. - главница, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка от 15.11.2012 г., сумата от 124.37 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба - 31.01.2013 г. до изплащането и. както и сумата от 2 397,03 лв. - разноски по делото) към „ЖС - Тракия" ГООД. гр. Димитровград представлявано от управителя М.Г.Д., в продължение на една година от влизане ма решението в сила (а именно в периода от 13.06.2015 г. до 12.06.2016 г.) не изпълнил задължението към кредитора си – „ЖС - Тракия" ЕООД. гр. Димитровград въпреки наличие на имущество за това- престъпление по чл.293а от НК. Било образувано НОХД№ 360/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград.

7.      По почин на защитата по това дело в залата като свидетел бил разпитан и подсъдимият по настоящото дело. Разпита му бил проведен в открито с.з. на 04.12.2018 г. от състава на съда по делото, като бил уведомен за правата си по чл. 120- 122 от НПК, заявявайки, че желаел да даде показания, ако ида е син на подсъдимият по това дело, обещал да говори истината. В с.з. на разпита си като свидетел заявил между другото следното : „….Разплатихме се с Д. и той пусна молба и оттегли изп. дело. Споразумяхме се за по- малко, аз му платих лично, дадох му парите пред кантората на С. и той се качи при И. С. и пусна молба за оттегляне на изп. дело и аз мисля, че всичко приключи с това…Края на 2015 г. му дадох парите и той ми показа молбата пред офиса на С.. Дадох му сумата от 10 хиляди лева.Това беше споразумението между нас. Никой друг не присъстваше, това стана пред офиса на ЧСИ С. ***. Тогава М.Д. не ми каза по каква причина иска прекратяване на изпълнителното дело.“

8.      С присъда №66/ 04.12.2018 г. по това дело съдът е признал бащата на подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение и го освободил от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

9.      В мотивите си този съд не е кредитирал доверил показанията на настоящия подсъдим, приемайки ги за теоретично възможни, но нелогични и недостоверни.

10. С решение №47/ 20.03.2019 г. по ВНОХД№ 107/ 19 г. на ХОС присъдата по НОХД№ 360/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград е потвърдена. Въззива се е солидаризирал с мотивите на първата инстанция  по повод описаните показания и е развил допълнителни съображения, защо не  ги кредитира.

11. Версията на св. Д. по настоящото дело е следната:

-         Не е имал среща с подсъдимия, при която да му е давал 10,000.00(десет хиляди лева)  лв. Причината за оттегляне на молбата му била, че нямал доверие на съдия- изпълнителя, имал такова усещане, че бил свързан осъдения баща на подсъдимия и след това потърсил друг ЧСИ, след около месец в гр. Пловдив . Отишъл в Пловдив, тъй като работел там.Неказал на С. в очите, защо оттегля молбата си. Никога нямал разговор с подсъдимият за делото с „Магабит“(фирмата на осъденият баща на настоящия подсъдим).Пари подсъдимият по никаква причина не му бил давал.След като осъдил фирмата на бащата на подсъдимия, по съвет на адвоката си- св.И. отишъл при ЧСИ в Стара Загора, после на своя глава избрал ЧСИ в Пловдив,след това- ЧСИ Самуил Пеев. По съвет на св. И. сигнализирал полицията за неизпълнението по тези дела.

12. Версията на подсъдимият е:

-         говорил е истината като свидетел.

13. Св.С.  заяви, че познавал подсъдимия и баща му от много години служебно. Имало е изпълнително дело, св.Д. бил взискател, извършени били някои действия, после Д. оттеглил молбата си.

14. Св.И. като адвокат на св. Д. по гражданското дело твърди, че заедно двамата ходили в офиси на ЧСИ в Стара Загора. Разбирайки кой е бил осъден, първият ЧСИ отказал. При втори ЧСИ завели изпълнителното дело, но нещо се проточило и поискали справка от ЧСИ Пеев. От нея разбрали, че длъжникът имал имоти в Калофер или Карлово, така и Д. попитал И., можело ли ЧСИ от Пловдив да насочи изпълнението върху тях. В това време дал съвет на Д. да сезира прокуратурата, предвид и предходния опит на св. И. като служител в МВР това му се сторило правилно решение.След това не е имал контакти с Д., като част от хонорара му не му бил платен.

15. Според релевантните писмени доказателства:

-          С молба от 07.08.15 г. от Д. , ЧСИ С. е образувал изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по г.д. 2070/2013 г. от 09.07.2015 г. на РС- Стара Загора за сумите от 14,400.00 лв. главница, 124.37 лв. лихва, законна лихва, 2,397.03 лв. разноски и разноски пред въззива от 600.00 лева;

-         С. е извършил няколко действия, свързани с проучване имуществото на кредитора;

-         С молба вх.№ 7663/ 27.11.2015 г. Д. е поискал прекратяване на изпълнителното дело;

-         С молба от 15.01.2016 г. е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ- Пеев за същите суми от Д. чрез св. И.;

-         Извършени са множество действия по събиране на информация за имуществото на длъжника;

-         Делото на ЧСИ- Пеев е прехвърлено на ЧСИ Мурджанова  по образувано на 17.10.2016 г. изпълнително дело;

-         Извършени са също множество действия по събиране на информация за имуществото на длъжника;

-         Изпълнителни принудителни действия към имуществото на длъжника липсват по което и да е от трите изпълнителни дела.

16. Подсъдимият не е осъждан по смисъла на НК.

Изводи по обвинението.

17. На първо място съдът намира за неправилно възражението на защитата, че изнесеното от подсъдимият като фраза, послужила на обвинението да бъде обвинен в престъплението лъжесвидетелстване, касае факти и обстоятелства, които са били от несъществено значение за постановяване на присъда по НОХД№ 360/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград. Обратното е вярно.

18. Несъмнено изнесеното – че е платена сума от 10,000.00 лева на кредитора – фирмата управлявана от Д., която служи за покриване на дълг касае обвинението за престъпление по чл.293а от НК, извършено от бащата на подсъдимият. Индиция за това е обсъждането му подробно от първа и втора инстанция по делото. Не е обосновано да се приеме, че след като тези съдилища не са кредитирали показанията, дадени като свидетел по това дело на настоящия подсъдим, то и изнесеното е извън обхвата на доказване по това преюдициално дело[1].

19. И без тези обсъждания обаче е видно, че плащане на дълг или част от него е  в пряка връзка с фактическото обвинение : че бащата на подсъдимия след като е осъден с Решение №1222/24.10.2013 г. на PC-Стара Загора по гр. дело №2070/2013 I . по описа на PC - Стара Загора, влязло в сила на 12.06.2015 г. да изпълни парично задължение (сумата от 14 400 лв. - главница, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка от 15.11.2012 г., сумата от 124.37 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба - 31.01.2013 г. до изплащането и, както и сумата от 2 397,03 лв. - разноски по делото) към „ЖС - Тракия" ГООД. гр. Димитровград представлявано от управителя М.Г.Д., в продължение на една година от влизане на решението в сила (а именно в периода от 13.06.2015 г. до 12.06.2016 г.) не изпълнил задължението към кредитора си – „ЖС - Тракия" ЕООД. гр. Димитровград въпреки наличие на имущество за това.  Твърдението всъщност е , че голяма част от сумата е платена преди изискуемият срок и е постигнато доброволно съгласие за прекратяване на изпълнителното производство именно и поради изпълнение на дълга. В крайна сметка, ако това твърдение на подсъдимият, изнесено като свидетел е било прието от разглеждащият съд, то вероятно изводите му по приложение на въпросите на чл. 301 от НПК би било различно. Настоящият съд приема по – стриктната позиция, че предмет на престъплението по чл. 290 от НК могат да бъдат само факти, относими към предмета на доказване, която доминира в съдебната практика на ВС/ ВКС[2].

20. Какво трябва и може да бъде доказано е въпрос, установен в закона, доктрината и съдебната практика у нас. На първо място производството по делата осигурява установяване на истината, което е конституционен принцип(чл. 121, ал.2 от КРБ) , а в НПК- гарантиран основен принцип(чл.13 от НПК). Така е ясно, че трябва да бъде търсена „истината“.

21. Но съдът не може да възпроизведе действителността във философски смисъл, прагматично погледнато тя е равна на фактите и обстоятелства, които реално са се случили в минал момент. Нивото на науката и техниката не е напреднало до там, съдът да може да възприеме лично какво е станало в този минал момент. Затова конституционния принцип следва да се тълкува в посока, че съответното производство следва да гарантира възможност да бъде разкрита истината, но т.нар. „обективна истина“- такава констатация на съда, която се явява пълно и точно, проверено в практическата процесуална дейност отражение на съответните интересуващи процеса факти и обстоятелства[3]

22. При доказването в НПК,  понятието за истина се третира от гледище на специфичните особености на необходимия и целен познавателен резултат - да се установят фактите и съпътстващите ги обстоятелства относно извършеното престъпление и връзката на подсъдимия с неговото авторство и другите обстоятелства, имащи значение за отговорността. По този начин законът е определил предмета на доказване. Поради това непосредствената практическа процесуална дейност е ориентирана към достоверно установяване именно и единствено на тези факти и обстоятелства[4]. 

23. Тези факти и обстоятелства следва да отговарят на понятието „обективна истина“. Тя може да бъде поставена в основата на присъдата само когато бъде доказана по несъмнен начин, т.е. когато стане очевидна. Не се касае до непосредствена, а до логическа очевидност. Обосноваване на логическата очевидност относно възведения главен факт на доказване се извършва всякога посредством други факти и оценката им[5]. Установяването на обективната истина изисква пълно и всестранно анализиране на доказателствените източници, което е гаранция за правилността на възприетата фактология, респ. за верността на правните изводи[6].

24. Обективната истина е налице, при съответствие на вътрешното убеждение на съда, изразено в неговите констатации и обективната действителност, която интересува процеса(фактите и обстоятелствата по делото), а вътрешното убеждение  е налице всякога, когато съществува обоснована увереност, че такова съответствие съществува[7]. Но вътрешното убеждение на съда по същество трябва да бъде изградено въз основа на обективен и всестранен анализ на съвкупността от доказателствени източници[8].  По- нататък, отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина е отговорност преди всичко на съда, тъй като негов е актът, при постановяването на който това условие задължително трябва да бъде спазено[9].

25. След като казаното от подсъдимият в качеството му като свидетел е годно да обоснове по правило състав на чл. 290, ал.1 от НК[10], този съд направи опит да установи обективната истина по това дело, т.е. дали показанията са неверни. Опитът в контекста на чл. 303, ал.2 от НПК бе неуспешен, като вина за това съдът няма, макар и  да положи възможните усилия в тази посока.

26. Целият казус се изразява в две противоположни тези. Прокуратурата твърди, че подсъдимият в качеството си свидетел  е казал неистина пред надлежен орган- съдебен състав по НОХД№ 360/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград. Неистината е, че е платил на св. Д. 10 хиляди лева, те не били платени.

27. Обвинителната теза се подкрепя  единствено и само от показанията на св. Д., дадени по настоящото дело. Той казва, че пари не е получил от подсъдимият.

28. Другата теза е тази на подсъдимият. В обясненията си, той твърди, че точно тази сума, на това място, по това време и на това основание е предал на св. Д..

29. Доказателственият материал по делото, който да стане причина за анализ на обективната истина е изключително оскъден, а по същество отдалечен, косвен и крайно несигурен, що касае изискуемата логическа проверка на двете тези.

30. От една страна това са данните по делото- обективирани с писмени доказателства, от които е видно, че:

-         Д. има право да получи от бащата на подсъдимият, на основание издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение на граждански съд сумите 14 400 лв. - главница, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка от 15.11.2012 г., сумата от 124.37 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба - 31.01.2013 г. до изплащането и, както и сумата от 2 397,03 лв. - разноски по делото;

-         Че Д. образува изпълнително дело пред ЧСИ С. с молба от 07.08.15 г.;

-         Че по молба вх.№ 7663/ 27.11.2015 г. на Д. това дело е прекратено;

-         Че по молба от 15.01.2016 г. на Д. е образувано ново дело за посочените суми и на същото основание пред ЧСИ Пеев в гр. Хасково;

-         Че делото на ЧСИ- Пеев е прехвърлено на ЧСИ Мурджанова  , последното образувано по молба на Д. 17.10.2016 г.;

31. Възможният анализ на тези безспорни факти е сходен на даденият от съдът по НОХД№ 360/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград. Трудно е да се повярва и не е логично, лице, което се занимава с търговска дейност, след като води спор повече от три години, да плати „на ръка“ част от дължимата сума вместо баща си, без да изисква писмен документ за това, вместо което следва да се възприеме предубеденост и заинтересованост на свидетеля- сега подсъдим. Обективно това се разколебавало от писмените доказателства по делото- за продължаване на действията по изпълнението.

32. Следва да се посочи обаче, че разсъжденията на двете съдебни инстанции са такива, касаещи делото пред тях, което е различно от настоящото . Те не могат да послужат на този съд по никакъв начин, не го обвързват, още по- малко имат задължителна сила в настоящия процес. Посочването на изнесеното от тях е във връзка с тезата на прокуратурата, която по същество е равна на вижданията на тези съдилища. Това е основната версия, на която се гради обвинението и на практика липсва вариация на прокуратурата извън нея.

33. Но анализа на писмените доказателства, свързани с показанията на Д. и обясненията на подсъдимия може да достигне и до противоположен резултат, който ще следва от множество несъотвествия, които разколебават обвинителната теза.

34. Първо, какъв е поводът за оттегляне на молбата от Д.. Обяснението му е, че не вярва на ЧСИ С., това е вътрешната му увереност, без да има обективни данни за това. Защо след това се консултира с адвоката си е избор на Д., но пък поставя друг въпрос- защо е оттеглил самоволно молбата си пред С., без да има ясната визия , какво ще прави в бъдеще(например да перхвърли делото на друг ЧСИ, да поиска други действия и пр.).

35. По – нататък, след като тези пари са важни за Д., защо не ги е потърсил веднага, в светлината на вижданията му за свързаност между ЧСИ и осъденият длъжник, а е изчакал месец и половина.

36. Следва и трудно обяснимото от нормалната логика действие по прехвърляне на делото в Пловдив близо десет месеца след образуването му в гр. Хасково. Логиката на Д. е, че ставало въпрос за имущество, което длъжникът притежавал в района на ЧСИ Пловдив. Но видно от всички доказателства по делото, фирмата на бащата на подсъдимият притежава не малко имущество, включително и МПС- та, а изпълнението е могло да бъде възложено и на ЧСИ Пеев върху тях.

37. Възможно е разбира се обяснение на тези не твърде логични действия на Д. да се направи по различни начини- че не вярва на съдебната система, което го провокира да сменя ЧСИ – та в три различни района, по тази причина да не се съобразява и със съветите на адвоката си; че не е удовлетворен конкретно от работата на който и да е било от избраните ЧСИ- та; че е правно неграмотен и действа импулсивно  и тн. Прочее най- вероятно може да бъдат дадени и множество други обяснения за това поведение.

38. В светлината на горното обаче е възможно тези действия да потвърждават версията на подсъдимия- че Д. е приел да получи част от сумата, която му се дължи , с цел да прекрати изпълнението на принципа „по- добре врабче в ръката , от колкото щъркел в небето“- затова го е сторил  с молбата от 27.11.2015 г.; че в последствие е „размислил“ и отново е поел действия по събиране на сумата с изпълнителния лист, след като последният титул е бил на негово разположение, за да може два пъти да се облагодетелства; че всичките му действия са не хаотични, а скрупольозни.

39. Освен по искания на страните съдът е длъжен да събира доказателства и по свой почин, но само когато съществува индикация, че е възможно чрез законоустановените способи да се установят факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване[11]. Така съдът прие мерки, за осигуряване на  ефективно разследването, което следва  да е всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до разкриване на инкриминираното престъпление, идентифициране и наказване на отговорните лица[12].

40. Съдът счете за  единствено възможно да бъде разпитан като свидетел адвоката на св. Д.- св. И.. За съжаление неговите показания не бяха достатъчни да обосноват която  да е от двете тези- на обвинението или на защитата. От една страна те са в посока, че е извършено всичко необходимо, за да се помогне на Д., включително и със съвети и прави действия, потвърждават виждането, че бащата на подсъдимият е известен в гр. Стара Загора, по причина на което дори е получаван отказ да бъде обслужен Д. от определено ЧСИ там.

41. От друга страна обаче стана ясно, че Д. е бил не достатъчно коректен и със своя адвокат, като не е платено уговореното между тях възнаграждение. Поставя се известно разминаване между изнесеното от И. и Д.- при кой ЧСИ е отишъл първо Д., след прекратяване на производството пред ЧСИ С..

42. Така за да може да бъде даде отговор, то единствено и възможно той да е  равен на субективна, но не и обективна подкрепа на която и да е от двете тези. Казано по друг начин, няма годен доказателствен материал, чиято преценка по един изискуем от НПК и КРБ начин и ред  да доведе до извод, че обективната истина по това дело е разкрита- че е налице обосновано и проверено от доказателствените източници и формирано съответствие на вътрешното убеждение на съда, изразено в неговите констатации и обективната действителност.

43. Проблемът с несъвпадението на  субективното убеждение и вътрешното убеждение на разследващия орган е още по- фундаментален, като не касае единствено конкретният казус. Ако съдът / прокурора се подаде на такъв импулс, то всяко преценено като очевидно несъответствие на показанията на даден свидетел с това, което мисли разследващият орган би довело до състав на чл. 290 от НК.

44. Дори и в настоящият процес по тази логика може да се счита, че св. Д. е казал нещо невярно- например той не споделя, че първо е отишъл при ЧСИ  Пеев, а в Пловдив, така без да има качествен анализ на доказателствата и този свидетел е възможно да бъде обвинен в бъдещ процес.

45. Следва да не се пренебрегва ноторния факт, че по всички дела не само в България,  а и по света има свидетели, които не пресъздават точно и вярно в показанията си това , което възприемат. Не всички от тях обаче са обвинени в лъжествидетелство, а само тези, за които има достатъчно доказателства, че са действали умишлено и е доказано, че осъществяват изпълнителното деяние на този състав. Без такава обосновка несъмнено съдебната система щеше да затрупана от верижно свързани дела за престъпление по чл. 290 от НК. Надали това е идеята на законодателят.

46. При използване на косвени доказателства в наказателния процес, с цел и по начин като в настоящото дело  е допустимо постановяване на осъдителна присъда само когато: а) между всички улики и останалите обективни доказателства съществува хармонично единство; б) направеният извод е единствено възможен; в) той не поражда никакви съмнения[13]. В случая  разкриване на обективната истина се е оказва реално невъзможно към момента, в който се постановява присъдата.

47. Този съд не може да формира надлежно своето вътрешно убеждение, обективно е невъзможно да се постигне изискуемата синергия между доказателствата, логично водеща до извод за виновност на подсъдимият по повдигнатото обвинение. Това не е и единствено възможното заключение, напротив- възможни са различни заключения, всяко от които попада в по- голяма или по- малка степен в категорията „ съмнителни“.

48. Така се стига до извода, че по делото може и  "да не се установи", т. е. да не бъде доказано, "че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно", което провокира по смисъла на чл.  302, ал.2 от НПК процесуалното действие "съдът признава подсъдимия за невинен"[14].

49. Така, тъй като присъдата не може да почива на предположения и обвинението не бе доказано по един несъмнен начин, единственият възможен изход от делото е постановяване на оправдателна присъда , поради което съдът призна за невиновен подсъдимия изцяло по повдигнатото  му обвинение.

Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.

 

 

Съдия: