№ 244
гр. Плевен, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430106044 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът *** е подал пред ПлРС искова молба против С. А. И., ЕГН
**********, М. А. И., ЕГН **********, Г. П. П., ЕГН **********, и В. С. И.,
ЕГН **********, с която претендира ***тниците да бъдат осъдени да
заплатят при условията на разделност, съобразно дела им от правото на
собственост, сума за консумирана топлинна енергия, доставена до техния
съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, както следва: С. А. И.— 2/6
части, възлизащи на: 167,34 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г.,
21,15 лева - лихва за забава от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., законната лихва
върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите; М. А. И. - 2/6 части, възлизащи на:
167,34 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., 21,15 лева -
лихва за забава от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., законната лихва върху
главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумите; Г. П. П. - 1/6 част, възлизаща на: 83,67 лева – главница,
1
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., 10,58 лева - лихва за забава от 05.01.2022 г. до
03.10.2023 г., законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумите; В. С. И. - 1/6 част,
възлизаща на: 83,67 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г.,
10,58 лева - лихва за забава от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., законната лихва
върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че ***тниците са *** на
С. А. И., ЕГН ********** и на А.С.И., ЕГН **********, че са придобили в
наследство недвижим имот, находящ се в ***, при следните квоти: С. А. И.—
2/6 части, М. А. И. - 2/6 части, Г. П. П. - 1/6 част и В. С. И. - 1/6 част. Твърди
се, че в имота е била ползвана ТЕ, отдадена от ищеца, че ***тниците са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 от
ЗЕ и дължат сумите за използвана топлинна енергия за периода от 01.11.2021
г. до 30.04.2023 г. за следните елементи: сума за отопление без ИРУ/в баня/ –
с щранг-лира, в размер на 151,08 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, в размер на 340,29 лв.; суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 13,19 лв., и корекции - -2,53 лв. Моли съда да
осъди ***тниците да заплатят исковите суми, претендира разноски. В съдебно
заседание сочи, че в хода на делото ***тниците И. и П. са заплатили исковите
претенции, но не и разноските.
***тникът В. С. И. заявява, че повече от 10 години не живее на
посочения адрес, и че там живеят *** С. и М.. Твърди, че не е уведомена, че
трябва да плаща, както са я уведомили за плащането на данък сгради и такса
смет. Сочи, че е трудно подвижна и не плаща сметките си тя, заявява, че ако е
знаела, е щяла да плати. В съдебно заседание заявява, че е заплатила исковите
суми, но не и разноските по делата.
***тникът Г. П. П. заявява, че не е оспорвал и не оспорва предявеното
вземане, и че на 28.12.2024г. е заплатил сумата от 100.00лв., която
представлява главница и законна лихва. Заявява, че след като не е бил
уведомен за вземането, не е бил в забава, а т.к. живее в друг град, е узнал за
вземането едва с получаване на исковата молба. Счита, че след като с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, признава иска и е
погасил вземането, разноските следва да се възложат на ищеца, като моли да
2
му бъде определено адв. възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1 и 2 от ЗА.
***тниците С. А. И. и М. А. И. не са представили по делото писмени
отговори, в съдебно заседание се явява и взема становище ***тникът С. А. И.,
като заявява, че живее в това жилище, че част от него е негова собственост,
но няма възможност да плаща, т.к. е сам и не може да се справя, не отрича, че
дължи исковите суми.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: От представения по делото *** се установява, че *** на ***тниците
– С. А. И. и А.С.И., са признати за собственици на процесното жилище – ***,
в находящ се в ***, без да са определени квоти в собствеността им. Съгласно
представеното *** на С. А. И., ***, след смъртта си той е оставил *** – ***
И.И., ***; *** – *** В. И.; *** - *** Г. П.; и А.С.И., ***, и оставил *** – ***
***, *** и ***тниците С. А. И. и М. А. И.. При това положение, към датата на
подаване на исковата молба, и при приемане, че частите на собствениците по
нотариален акт са равни, доколкото друго не е посочено, собствеността на
жилището е била разпределена както следва: С. А. И.— 2/6 части, М. А. И. -
2/6 части, Г. П. П. - 1/6 част и В. С. И. - 1/6 част. По делото се събраха
множество доказателства относно доставката, разпределението,
начисляването на ТЕ за исковия период – от 01.11.2021г. до 30.04.2023г. -
представен е препис-извлечение от сметка с разбивка за главницата и лихвата
помесечно; справка с разбивка на главницата по пера, от която е видно, че
главницата се състои от суми за отопление без ИРУ, за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, отрицателна корекция и сума за дялово разпределение;
фактури, издадени от ищеца за исковия период; ОУ на ищеца за доставката на
ТЕ. Представени са договор между СЕС на адрес ***, и дружеството,
извършващо дяловото разпределение за сградата – *** от 19.08.2002г., който
е сключен на базата на решение на ОС на СЕС от 01.07.2002г., при което
първоначалния наследодател С. А. И. е участвал за ап. 3, споразумителни
протоколи между ищеца и *** от 18.09.2002г. за разпределение на ТЕ между
абонатите на сградата в ***. Налице е твърдение от страна на *** В. И., и
признание на неизгоден за страната факт от ищеца, че дължимата сума за
главница, мораторна и законна лихва са заплатени от нея в хода на делото. С
отговора е представено доказателство от ***тника Г. П., че на 28.12.2023г.,
3
след предявяване на иска, той е заплатил на ищеца по банков път сумата от
100лв., с основание - настоящето дело. Съдът служебно изчислява законната
лихва върху главницата за периода 25.10.2023г./датата на подаване на
исковата молба/ - 28.12.2023г. /датата на погасяване на задължението/, като
установява, че нейният размер е 1.98лв. При това положение, заплатените по
делото от този ***тник главница, мораторна и законна лихва възлизат на
96.23лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
исковете за главница и лихви се явяват основателни към датата на подаване
на исковата молба по отношение и на четиримата ***тника, доколкото те се
явяват собственици на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. Не е било необходимо сключването
на договор между страните, т.к. отношенията между ищеца и физическите
лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1
от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съ***тната наредба по чл. 36, ал. 3. По
делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата –
ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ***тниците - като
физически лица, собственици на топлоснабден имот - са лица, ползващи ТЕ
за битови нужди в процесното жилище и имат качеството на клиенти на ТЕ, в
случая и на *** на задълженията на починалите в този период техни
наследодатели / И.И., *** и ***, ***/. Следва да се посочи по отношение на
претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в
Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е
отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от
ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Същевременно сключения
4
договор с дружество, което да извършва дялово разпределение на ТЕ,
отдадена в ЕС, задължава всички етажни собственици да заплащат сума за
тази услуга. Поради горното, общите части от сградата, принадлежащи към
това жилище, задължават неговите собственици да заплащат дължимите за
тях тежести. Размерите на предявените искове се доказаха - както от
представените доказателства за тяхното измерване и начисляване, така и от
направеното признание за тяхната дължимост от ***тниците С. И. – в
откритото съдебно заседание, и от ***тниците И. и П. – чрез плащане след
предявяването на исковете.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребители
на ***тниците, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми на падежите, се налага
извода, че исковите суми за главница са дължими от ***тниците при
следните квоти: С. А. И. - 2/6 части, М. А. И. - 2/6 части, Г. П. П. - 1/6 част и В.
С. И. - 1/6 част. Поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31
ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят/ - дължими са и начислените лихви върху всяка една от главниците в
претендирания размер. Възражението на *** П., че не е знаел за
задължението, т.к. е живеел в друг град, поради което не е бил в забава, е
неоснователно, именно поради доказаното наличие на съсобствена част върху
жилището, обуславяща качеството на потребител на услугите на ищеца и
изрично посочения срок в чл. 31 ал. 1 от ОУ за доброволно заплащане на
дължимите месечни суми, след който срок не е била необходима покана, за да
се счита длъжникът в забава. Именно поради тази причина и този ***тник не
може да бъде освободен от разноски по делото на осн. чл. 78 ал. 2 от ГПК,
т.к. въпреки признанието на иска за главница и законна лихва, и пълното
плащане на исковите суми, е налице възражение за дължимост на
мораторната лихва, и с неплащането на задължението в срок и преди
предявяване на иска, реално той е дал повод за завеждане на делото.
Поради посоченото, исковете се явяват основателни и доказани и следва
да бъдат уважени изцяло по отношение на ***тниците С. А. И. и М. А. И.. По
отношение на ***тниците И. и П. е налице заплащане на дължимите
главници, мораторна лихва и законна лихва в хода на делото, което следва да
се съобрази на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК, и исковете срещу тях да бъдат
отхвърлени поради плащане.
5
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
направените от него разноски в исковото производство, както следва: по
отношение на ***тниците С. А. И. и М. А. И., същите дължат разноски в
размер на по 93.34лв. всеки от тях - по 50.00 лв. за държавна такса и по
43.34лв. за направените разноски и юрк.възнаграждение, /последното в общ
размер за делото на минимума от 100лв./. ***тниците В. И. и Г. П. също
дължат разноски, т.к. въпреки плащането в хода на делото, те са станали
причина за завеждането му, тъй като, както по-горе беше посочено – исковете
срещу тях са били основателни към датата на подаване на исковата молба в
съда. За ***тницата В. И. има признание, че е заплатила главницата и
лихвите, но не и разноските по делото, поради което тя дължи на ищеца
разноски в размер на 71.67лв. – 50.00лв. за държавна такса и 21.67лв. –
припадащата й се част от разноските. ***тникът Г. П. също дължи на ищеца
разноски в размер на 71.67лв., но доколкото с плащането от 100.00лв. в хода
на делото, той е заплатил сума, по-висока от исковете срещу него, следва в
негова тежест да се присъдят остатъкът от дължимите разноски в размер на
67.90лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, С. А. И., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, следните суми: 167,34 лева –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., 21,15 лева - лихва за забава от
05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., законната лихва върху главницата, от датата на
депозиране на исковата молба – 25.10.2023г., до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, М. А. И., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, следните суми: 167,34 лева –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
6
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., 21,15 лева - лихва за забава от
05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., законната лихва върху главницата, от датата на
депозиране на исковата молба – 25.10.2023г., до окончателното изплащане на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, искове с правно основание чл.79 ал.1
и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ***тника Г. П. П., ЕГН **********,
от ***, за заплащане на следните суми: 83,67 лева – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до
30.04.2023 г., 10,58 лева - лихва за забава от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г.,
законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумите, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, искове с правно основание чл.79 ал.1
и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ***тника В. С. И., ЕГН **********,
от ***, за заплащане на следните суми: 83,67 лева – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до
30.04.2023 г., 10,58 лева - лихва за забава от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г.,
законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумите, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, С. А. И., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените по делото разноски в размер на 93.34лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, М. А. И., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените по делото разноски в размер на 93.34лв.
7
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Г. П. П., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените по делото разноски в размер на 67.90лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, В. С. И., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените по делото разноски в размер на 71.67лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8