№ 8812
гр. С., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. В. К.
при участието на секретаря П. А. П.
като разгледа докладваното от Г. В. К. Гражданско дело № 20211110137996
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.288,ал.12 от КЗ ( отм.) от Г. Ф.,с адрес
гр.С.,ул.“Г. И.“ № 2,ет.4,представлявано от М. К. и С. С.,против ИВ. С.
Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ул.“Х. П.“ № 1,вх.А,ет.6,ап.14,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумите от 3013,43 лева главница,853,23
лева лихва за забава и 1460,06 лева съдебноделоводни разноски и такси по
изпълнението,ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че на 13.12.2013 г. в гр.С. е настъпило ПТП,виновно
причинено от ответника,който като водач на л.а. „пежо 406“ при движение по
ул.“В. К.“ с посока ул.“Р. В.“ преминал на червен светофар и ударил
правомерно движещия се л.а.фолксваген пасат с рег.№ СА **** АВ. В
исковата молба се поддържа,че ответникът не е имал сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност,при което увреденото лице отправило
претенция към ищеца по настоящото производство. Исковата претенция се
основава на твърдения,че с влязло в сила съдебно решение по гражд.дело №
47422/2015 г. по описа на СРС,66 състав,по което гражданско дело
ответникът е конституиран като трето лице помагач Г. Ф. е осъден да заплати
парични суми. В исковата молба се поддържа,че ищецът е заплатил сума в
общ размер от 5326,72 лева на увреденото лице,за което вземане ищецът
разполага с право на регресно вземане спрямо ответника. Твърди се,че е
отправена покана до ответника,но плащане не е постъпило. Ищецът моли
съда да уважи предявената искова претенция.
Ответникът ИВ. С. Б. чрез назначения му особен представител намира
исковата претенция за допустима,но частично неоснователна. Твърди се,че
ответникът не отговаря за възстановяване на мораторна лихва и такси и
разноски,тъй като причината за тях е отказът на ищеца да определи и заплати
обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е протокол за ПТП № 1502845,съставен на 13.12.2013 г.
Според приложената справка се установява,че няма сключена
застраховка гражданска отговорност за посочена рама на автомобил.
От приложения доклад по щета № 11 0149/14.03.2014 г. се
установява,че преписката при Г. Ф. е приключила с мнение за отказ за
изплащане на обезщетение.
Установява се от свидетелство за регистрация на МПС,че автомобил
фолксваген пасат с рег. № СА **** АВ е собственост на Е. В. Ч..
Видно от решение от 11.11.2016 г.,постановено по гражд.дело №
47422/2015 г. по описа на СРС,66 състав,Г. Ф. е осъден да заплати на Е. В. Ч.
на основание чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ ( отм.) сумата от 3013,43 лева за вреди
от ПТП,настъпило на 13.12.2013 г. в гр.С.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 16.06.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането,като е отхвърлен искът за разликата до 4304,90 лева и за
присъждане на мораторна лихва за периода от 14.03.2014 г. до 15.06.2014 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ИВ. С. Б..
С преводно нареждане от 07.04.2017 г.,Г. Ф. заплаща по сметка на ЧСИ
Я. Г. сумата от 5326,72 лева,включваща 3013,43 лева главница,853,23 лева
лихва за забава и 1460,06 лева съдебноделоводни разноски.
Установява се,че регресна покана е изпратена от Г. Ф. на ИВ. С. Б. на
23.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.288,ал.12 от КЗ ( отм.) е
обусловено от провеждането на доказване,че ищецът Г. Ф. е изплатил
обезщетение на увредено вследствие действия или бездействия на ответника
лице,ответникът не е имал сключена застраховка гражданска отговорност,при
което с изплащането на обезщетението от фонда към увреденото лице
възниква право на регресно вземане към причинителя на вредата. За да
счете,че искът е с правно основание чл.288,ал.12 от КЗ ( отм.),съдът взе
предвид,че увреждането е настъпило вследствие ПТП,настъпило в гр.С. на
13.12.2013 г. при действието на КЗ ( отм.),поради което и приложимото
материално право е по чл.288,ал.12 от КЗ ( отм.). Разпоредбата на чл.288,ал.1
от КЗ ( отм.) предвижда,че Г. Ф. определя и изплаща обезщетения за лица,на
които са причинени вреди,когато виновният водач няма сключена
застраховка гражданска отговорност,а ал.12 предвижда,че след изплащането
на това обезщетение фондът има право да претендира възстановяване на
изплатеното обезщетение и на разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че с влязло в сила съдебно решение по иск,предявен от
собственика на увредения автомобил Г. Ф. е осъден да заплати
обезщетение,както и сторени съдебноделоводни разноски. С оглед
обстоятелството,че ответникът по настоящото производство Б. е участвал в
2
производството по иска на увреденото лице против Г. Ф. като трето лице
помагач,той е обвързан в отношенията си с Г. Ф. от мотивите на
постановеното решение съгласно чл.223 от ГПК. При това положение съдът
намира,че следва да бъде възприето като доказано,че ответникът Б. не е имал
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност към датата на
настъпване на произшествието,а произшествието е предизвикано от негово
виновно поведение – нарушение на правилата за движение. Съдът счита,че е
доказана и друга изискуема предпоставка за уважаване на иска,а именно
представено е писмено доказателство,от което се установява,че Г. Ф. е
изплатил парична сума в общ размер от 5326,72 лева. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме,че са доказани предпоставките за уважаване на
иска,предявен от Г. Ф. по реда на чл.288,ал.12 от КЗ (отм.),а по същество
спорът между страните е концентриран относно това дали искът е
основателен за пълния претендиран размер от 5326,72 лева или следва да
бъде уважен частично. Разпоредбата на чл.288,ал.12 от КЗ ( отм.)
предвижда,че фондът встъпва в правата на увреденото лице спрямо
причинителя до размера на платеното и на разходите по ал.8,а ал.8
предвижда,че разходите за определяне и изплащане на обезщетение са за
сметка на виновния водач. Софийският районен съд приема,че исковата
претенция подлежи на уважаване за сумата от 3013,43 лева главница,853,23
лева лихва за забава,както и за сумата от 348,30 лева съдебноделоводни
разноски,а за разликата до пълния претендиран размер от 5326,72 лева искът
подлежи на отхвърляне. Предвид това,че със съдебно решение,постановено
по иск,предявен срещу Г. Ф.,в който съдебен процес настоящият ответник е
бил конституиран като подпомагаща страна,е установено,че размерът на
дължимото обезщетение за имуществени вреди на автомобил фолксваген
възлиза на 3013,43 лева,съдът намира,че в тази част искът подлежи на
уважаване. Неоснователни се явяват доводите на ответника Б. чрез
назначения му особен представител,че не отговаря за заплащане на мораторна
лихва,на съдебноделоводни разноски,тъй като същите се дължат на виновно
бездействие на ищеца Г. Ф. поради това,че размерът на обезщетението не е
определен и изплатен в рамките на производството по щета,образувано пред
Г. Ф.. Софийският районен съд счита,че искът подлежи на уважаване и в
частта относно законната лихва в размер от 853,23 лева,която е
начислена,считано от датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на
Г. Ф. до датата на изплащането. Не могат да бъдат споделени доводите на
ответника,че не би се достигнало до дължимост на законна лихва,ако фондът
би изплатил обезщетение в рамките на образуваното пред него производство
по щета. Следва да бъде отбелязано,че ал.7 от чл.288 КЗ ( отм.) предвижда,че
фондът дължи лихва,считано от изтичане срока за произнасяне по
претенция,предявена от увреденото лице до него,а същевременно ал.12 от
същата разпоредба сочи,че прекият причинител отговаря пред фонда до
размера на платеното,т.е. ако е заплатена освен главницата и законна
лихва,съдът намира,че правото на регресно вземане на фонда спрямо
причинителя на вредата обхваща и законната лихва. Отделно от това,ако бъде
отчетено,че ответникът Б. има качеството делинквент спрямо увреденото
лице,ответникът отговаря пред увреденото лице,считано от датата на
увреждането съгласно чл.84,ал.3 от ЗЗД до датата на плащането. С оглед
обстоятелството,че отговорността на Г. Ф. е обусловена от липсата на
3
сключена застраховка гражданска отговорност,но фондът отговаря спрямо
увреденото лице,така както отговаря прекият причинител на вредата,както и
при съобразяване началния момент,считано от който фондът дължи законна
лихва,съдът намира,че в частта за начислената законна лихва до датата на
плащането,регресно вземане съществува. Софийският районен съд намира,че
не може да бъде възприето,че ответникът Б. не отговаря за възстановяване на
законна лихва за периода от изтичане срока за произнасяне до датата на
плащането,защото не се явява оправдано от законова гледна точка при
съобразяване дължимостта на лихвата от причинителя на вредата спрямо
увреденото лице ( чл.84,ал.3 от ЗЗД ) да бъде възприето,че прекият
причинител не отговаря за заплащане на законна лихва в отношенията си
спрямо Г. Ф.,който осигурява обезвреда вместо причинителя на вредата в
регламентирани от закона хипотези,респективно с изплащането на
обезщетението има право на регресно вземане. Софийският районен съд
приема,че искът подлежи на уважаване и за сумата от 348,30 лева
съдебноделоводни разноски,присъдени в съдебното производство по
иска,предявен от увреденото лице срещу Г. Ф.. Съдът намира,че
съдебноделоводните разноски в това производство представляват разноски по
смисъла на ал.8 от чл.288 от КЗ ( отм.),тъй като са сторени в производство по
определяне на обезщетението,докато в частта за разликата над 348,30 лева до
пълния претендиран размер разноски – 1460,06 лева искът подлежи на
отхвърляне като недоказан. Действително развитието на съдебно исково
производство между увреденото лице и Г. Ф. не се явява задължително,а до
такова производство се достига при липса на произнасяне,при отказ за
изплащане на обезщетение или при несъгласие между страните относно
размера на обезщетението съгласно чл.288,ал.11 от КЗ ( отм.). Съдът приема
обаче,че в хипотезата,когато се е развило съдебно производство,разноските
по съдебното производство по прекия иск на увреденото лице срещу Г. Ф. се
включват в понятието разноски по определяне на обезщетението,респективно
за тяхното възстановяване ответникът отговаря. Съдът счита,че за разноските
по изпълнението ответникът не отговаря,защото тези разноски не са такива по
определяне и изплащане на обезщетението. В тази насока е съдебната
практика,обективирана в решение № 127/18.10.2019 г.,постановено по
търг.дело № 2835/2018 г. по описа на ВКС,от мотивите на което се
установява,че обичайните разноски са тези за установяване механизма на
ПТП,вида и обема на вредите,наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и вредите,докато разноските за изпълнението не представляват
необходими разноски,защото са направени след влизане в сила на съдебното
решение,с което е определен обхватът на отговорността. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция подлежи на
уважаване за сумата от 4214,96 лева,а за разликата до пълния претендиран
размер от 5326,72 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и при съобразяване
уважената част от исковата претенция,съдът приема,че следва да бъдат
присъдени съдебноделоводни разноски в размер от 719,87 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. С. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ул.“Х. П.“ №
1,вх.А,ет.6,ап.14 да заплати на основание чл.288,ал.12 от КЗ ( отм.) на Г. Ф.,с
адрес гр.С.,ул.“Г. И.“ № 2,ет.4,представлявано от М. К. и С. С., сумата от
4214,96 лева ( четири хиляди двеста и четиринадесет лева деветдесет и шест
стотинки ),представляваща регресно вземане вследствие на изплатено
обезщетение след настъпило на 13.12.2013 г. ПТП,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 4214,96 лева до пълния претендиран размер от 5326,72 лева.
ОСЪЖДА ИВ. С. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ул.“Х. П.“ №
1,вх.А,ет.6,ап.14 да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК
на Г. Ф.,с адрес гр.С.,ул.“Г. И.“ № 2,ет.4,представлявано от М. К. и С. С.,
сумата от 719,87 лева ( седемстотин и деветнадесет лева осемдесет и седем
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5