РЕШЕНИЕ
№ 987
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203803 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Делото е образувано по жалба на ИВ. В. БР. срещу наказателно
постановление № 21-0432-000144 /04.02.2021г. на П. И. Т. – Началник Първо
РУ при ОДМВР-Пловдив , с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 2
ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази
насока.Жалбоподателят Б. редовно и своевременно призован не се явява
,като в съдебно заседание се представлява от адв. Т. излага основания за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Първо РУ при ОД на МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител Депозирано и становище в писмен вид,с
което се иска потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Видно от описаното в обжалваното наказателно постановление на
05.01.2021г., около 11, 50 часа, в с .Първенец на ул.Речна до №13 в посока
с.Брестовица жалбоподателят, управлявайки специален автомобил "
Мерцедес 1424 с рег.№ ********* собственост на „Тик транс „ЕООД , се и
1
навлиза след знак В-18 забраняващ преминаването на пътнот превзодно
средство с маса и това по-голям от означеното.
Свидетелят С.К. . – мл. полицейски инспектор при ОД на мВР спрел
за проверка водача на автомобила. Свидетелят К. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 040659 от 05.01.2021г., като
субсумирал нарушението под текста на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят не
възразил при връчване на АУАН. Не се възползвал от правото си да депозира
възражение срещу констатациите по АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз
основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0432 -
000144 от 04.04.2021г. от началник Първо РУ на МВР-Пловдив , с което за
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП на водача на автомобила била наложена глоба в
размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
С оглед служебното задължение за извършване проверка на
процесуалната законосъобразност съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по
отношение на материалната компетентност на административнонаказващия
орган /Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. , акт за установяване на
административно нарушение № СЕРИЯ АА №040659 от 05.01.2021г. и
наказателно постановление №21-0432-000144 /04.02.2021г г. са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, посочени в Заповедта.
АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и е предявен на нарушителя.
Наказателно постановление № 21-0432-000144 /04.02.2021г г. е издадено в 6
месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на процесното наказателно
постановление административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение наматериалния закон, довело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя поради следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП участниците в движението по
пъгищата следва да съобразяват поведението си с пътните знаци и
маркировки.Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП гласи, че
водач на ППС се наказва с глоба в определен размер, който навлиза след
пътен знак, забраняващ навлизането на пътно превозно средство с размери,
маса и натоварване на ос над означените.
Действието на знак В-18 се изразява в забрана за влизане на пътни превозни
средства с маса с товар, по-голям от означената.
Видно от обстоятелствата, с които административнонаказващият орган е
характеризирал нарушението в акт за установяване на административно
нарушение №. АА №040659 от 05.01.2021г, в случая действието на знак В-18
се е изразявало в забрана за движение на пътищата по-голяма от означената-
3,5 тона. Нито в АУАН, нито в обусловеното от него обжалвано наказателно
постановление, не е посочена масата на товарен автомобил " специален
автомобил " Мерцедес 1424 с рег.№ *********“.Това е един от доводите на
пълномощника на жалбоподателя описан в жалбатата му и основателен
според настоящия съд.За да бъде възможно съпоставянето на
правнозначимата характеристика с въведения лимит със знак В-18 "Забранено
движението на автомобил над 3,5 тона". Липсата на тази съществена
2
характеристика от съставомерността на административното нарушение не е
изправена с издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на
разпоредбата на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И в двата
процесуални документа не е посочено точно и ясно от фактическа страна
каква е била масата на конкретното МПС, което е основният признак от
състава на вмененото нарушение.
АУАН има в административнонаказателния процес функцията на
обвинителен акт. В него трябва да бъдат посочени ясно и точно
фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя. Това изискване на
закона - чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не е спазено от актосъставителя.
Непосочването ясно и точно на фактическото и юридическо обвинение срещу
нарушителя ограничава правото му на защита, да разбере в какво точно
нарушение е обвинен. Допуснатото нарушение не може да бъде поправено с
наказателното постановление (а и реално не е), а още по-малко - в хода на
съдебното производство.Пропускът по своето естество води до ограничаване
правото на защита по фактите, което определя допуснатото нарушение като
съществено и обуславящо отмяната на наказателното постановление на
самостоятелно основание.
На следващо място ,както и е описано в жалбата ,действително в НП и
АУАН има съществено разминаване между съставомерното изпълнително
деяние.Това е така ,тъй като в АУАН е вписано ,че „преминава през пътен
знак В-18 , а в НП е вписано „навлиза след пътен знак В-18“.Това в
допълнени внася неяснота и противоречие какво точно е изпълнителното
деяние ,което се вменява във вина за извършено от жалбоподателя.И води до
нарушаване на правото му на защита да узнае всички съставомерни факти и
да се защитава срещу тях.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
3
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой
.Размерът е съобразен и с нормативната уредба. По изложените съображения,
в полза на жалбоподателя срещу ОДМВР-Пловдив се поражда право на
разноски в размер на 300 лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0432-000144 /04.02.2021г.
на П. И. Т. - Началник Първо РУ при ОДМВР-Пловдив ,издадено срещу ИВ.
В. БР. ЕГН ********** ,с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 2
ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция МВР –Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И. В.
БР. ЕГН ********** сумата от 300/триста / лева , представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив:_______________________
4